РЕШЕНИЕ
№ 18234
гр. София, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110156504 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от ...,
с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД против .... за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата
от 1642,44 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на
настъпило застрахователно събитие – ПТП на дата 16.08.2021 г., изразяващи се в увреждане
на еластична ограда /мантинела/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 04.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 77,54 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 02.11.2021 г. до 20.04.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23715/2022 г.
по описа на СРС, 87 състав.
Ищецът твърди, че на дата 16.08.2021 г. на главен път .... при км 375+850, водачът на
лек автомобил „БМВ“, с рег. № ... – ..... се движи с несъобразена скорост, губи контрол над
автомобила, излиза вляво от пътното платно и се блъска в еластична ограда /мантинела/, в
резултат на което уврежда същата, като в тази връзка на ищеца са причинени имуществени
вреди на стойност 1642,44 лв. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП отговорността
на виновния водач е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” от ответното дружество. Ето защо и доколкото ответникът не е възстановил
1
горната сума, ищецът моли съда да признае за установено, че същият му я дължи, ведно със
законна и мораторна лихви, както и сторените в двете производства разноски.
С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор на исковата молба,
ответникът .... не оспорва иска за главница, а твърди плащане. Моли исковете да бъдат
отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид доводите и възраженията на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно и противоправно деяние на лице, управлявало МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответното дружество, е претърпял вреди в посочения вид и в
претендирания размер.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи
плащане в погашение на дълга.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Отговорността на последния за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени
от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите.
С оглед становището на ответника и предвид обстоятелството, че същият не оспорва
основанието на иска, съдът намира за доказани фактите, включени във фактическия състав
на вземането, поради което обсъждането им е излишно.
В хода на процеса е извършено плащане на част от сумата за главница в размер на
1537,99 лв., като е останала дължима сумата от 104,45 лв.
Искът е основателен и следва да бъде уважен именно за тази сума, а за разликата над
нея до пълния предявен размер от 1642,44 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
погасен чрез плащане в хода на процеса.
По иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи наличие на главен
дълг и забава в погасяването му.
Съдът достигна до извод за наличие на главен дълг.
При съдебно предявена претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ застрахователят ответник
носи отговорност за всичките причинени от деликвента вреди при същите условия. Въз
основа на извършените от съда по реда на чл. 162 ГПК изчисления следва, че за забава в
периода от 02.11.2021 г. до 20.04.2022 г. относно плащането на сумата от 1642,44 лв.,
2
обезщетението за забава е в размер на 77,54 лв.
Искът се явява основателен в пълния му предявен размер.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени всички направени от него разноски, които в заповедното
производство са в размер на 82,86 лв., а в исковото производство са в размер на 132,86 лв. –
за държавни такси и юрисконсултски възнаграждения.
Ответникът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 432,
ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ...., ЕИК ...., дължи на ......,
сумата от 104,45 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в
резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП на дата 16.08.2021 г., изразяващи се в
увреждане на еластична ограда /мантинела/, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 04.05.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 77,54 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 02.11.2021 г. до 20.04.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 23715/2022 г.
по описа на СРС, 87 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над сумата от
104,45 лв. до пълния предявен размер от 1642,44 лв., като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ...., ЕИК ...., да заплати на ......, сумата
от 82,86 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 132,86 лв. –
разноски в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3