Р Е Ш Е Н И Е
гр. Елин Пелин, 13.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в публично заседание на
тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Цветанка Николова и в присъствието на прокурор ..........., като разгледа
докладваното от съдията АНД
№ 238/2019 г. по описа на РС Елин Пелин, за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е образувано по повод жалба
на В.Б.С., ЕГН ********** *** чрез пълномощника му адв.К. със съдебен адрес:*** против наказателно
постановление № 42-0000866/09.07.2019 г. издадено
от началник ОО „АА”
- гр.София, с което
на жалбоподателя
на основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закон за автомобилните
превози е наложена
глоба в размер на 1500.00 лева за нарушение на чл.36, § 1, т.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014.
В жалбата
се сочи, че наказателното постановление е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на
материалния и процесуалния
закон, като се излагат подробни
аргументи в тази насока. В тази връзка се моли наказателното постановление да бъде
отменено изцяло.
Административнонаказващият
орган, редовно призован не изпраща представител.
РП Елин Пелин редовно
призовани не изпращат представител.
От събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от обжалваното
Наказателно постановление № 42-0000866/09.07.2019
г. издадено от началник ОО „АА”
- гр.С.същото е издадено въз основа на
акт за установяване на административно нарушение № 261933 от 10.04.2019 г. срещу
В.Б.С., за това, че: „На 10.04.2019 г. около 07,10 часа на автомагистрала
„Хемус“, местност „Ж.“ с посока на движение гр.София, като водач на влекач
марка „Ман“ с рег. № ОВ …. ВН и прикачено към него полуремарке
марка „Шмитц“ с рег. № ОВ …. ЕА и двете собственост
на фирма „Е…“ ЕООД с БУЛСТАТ ….. и адрес обл. Л.,
гр.Т., ул. „В.М.“ бл. № … извършва обществен превоз на товари от гр.Т. до
гр.София с лиценз на Общността заверено
копие № ********* валидно до 31.12.2926 г. като управлява и нарушава 1. При
извършване на превоз попадащ в обхвата на Регламент 5612006 г. водачът на
превозното средство оборудвано с аналогов тахограф не
представя тахографски листи за периода от 23,30 часа на 06.04.2019 г. до 5,30 ч. на
10.04.2019 г. както и не представя удостоверение за дейности по образец за същия период за което му е наложено наказание на
основание чл.93в, ал.17, т.1 от Закон за
автомобилните превози - глоба в размер на 1500.00 лева
за извършено нарушение по чл.36, § 1, т.1 от
Регламент /ЕС/ № 165/2014.
АУАН № 261933 от 10.04.2019 г. по описа на ИА
„АА” е съставен от Б.Г.Н. – актосъставител и подписан
от свидетеля Т.Г.Б., срещу В.Б.С. за извършено нарушение по чл.36, § 1, т.1 от Регламент /ЕС/ № 165/2014 г.. АУАН е връчен на жалбоподателя лично
и подписан без възражения.
Фактическата
обстановка по делото се установява и от приетите като доказателства: пътен лист № 635048,
ЧМР, трудов договор № 47 от 27.09.2011 г. по
описа на „Е.“ ООД и допълнително споразумение към него от 02.01.2019 г., пътен лист № 635047 и ЧМР, 2 броя тахо - шайби, възражение от В.Б.С., изх. № 1817 от 11.06.2019 г., приложение към удостоверение за дейности по
регламент № 561 от 2006
г., обратна разписка и заповед РД-08-249 от 15.05.2015 г. издадена от Министъра на
транспорта, удостоверение за дейности.
При разпита на свидетелите Б.Г.Н. и Д. Д.Г. се
установява следното:
Свидетелят
Н. - актосъставител твърди, че не си спомня
подробности около извършената проверка и констатираното нарушение, като при
предявяване в открито съдебно заседание на съставения от него АУАН заявява, че
подписът срещу актосъставител изхожда от него и
поддържа изцяло отразената фактическа обстановка. Твърди, че на посочените в
АУАН дата и час заедно с колегата му Б. са спряли движещия
се товарен автомобил по АМ Хемус и
извършили проверката.
Свидетелят
Г. разказва, че е собственик и управител на фирма „Е.“ ЕООД и се занимава от 30
години с транспорт. Познава жалбоподателят В.С., тъй като работи във фирмата от
осем или девет години на длъжност шофьор
и съвестно изпълнява задълженията си. Твърди, че е добре запознат със случилото
се, тъй като след като жалбоподателят бил спрян за проверка от служители на ДАИ
и му поискали бележката по регламента той установил, че тази бележка не е в
него, поради което веднага се обадил на свидетеля Генков. Свидетелят попитал
жалбоподателя дали да тръгва веднага към мястото на проверката, за да донесе
тази бележка, но жалбоподателят казал, че служителите на ДАИ му казали, че няма
нужда да носи тази бележка. После обаче се оказало, че е съставен АУАН и му взели и талона като
водач на МПС. В тази връзка, самият свидетел посъветвал жалбоподателя да подаде
възражение срещу съставения АУАН тъй като той изобщо не бил наясно какво се
случва и че има такава възможност да възрази, за да докаже своята невинност.
Твърди, че тъй като имали аварирал
двигател на автомобил, той лично се обадил на жалбоподателя и го попитал дали
може да съдействи за прекачане
на натоварено полуремарке на друг влекач, тъй като влекача имал проблем с двигателя. Жалбоподателят се
съгласил, сменили влекачите, но тъй като
в тях имало бързоразваляща се стоки, гонят се
срокове, в суматохата забравил да вземе документите. Тези обстоятелства били
изложени както пред проверяващите служители на ДАИ, така и в последствие пред
наказващия орган във възражение, заедно с приложени към него документи,
удостоверяващи правотата на наказаното лице, но не били взети предвид, което е
явно несправедливо.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна
до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – началникът на ОО „АА” София, на когото съгласно приложената Заповед №
РД-08-249/15.05.2015 г. са делегирани права на административнонаказващ
орган по смисъла на чл.48, ал.2 от ЗАНН. Разгледана
по същество, съдът намира жалбата за основателна,
по следните съображения:
Настоящият
състав намира, че при издаване на процесните АУАН и
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание, тъй
като съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити. В
този смисъл наведените с жалбата възражения съдът намира за неоснователни и не
могат да бъдат споделени.
Съгласно
разпоредбата на чл.36, §.1, т.(i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014 винаги, когато водач управлява превозно средство, на
което е монтиран аналогов тахограф, то той следва да
е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган тахографските листове за
текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните 28 дни.
Не се
спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че към момента на проверката жалбоподателят е изпълнявал служебните
си задължения, като шофьор на влекач марка „Ман“ с рег. № ОВ 6335 ВН и прикачено към него полуремарке марка „Шмитц“ с рег.
№ ОВ ….. ЕА и двете собственост на фирма „Е.“ ЕООД и от това му качество е произтичало задължението му да е в състояние да представи
тахогравските листове за текущия ден, както и тези за
предходните 28 дни или заместващия го документ – удостоверение за дейности,
съгласно Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR. С
възражението си жалбоподателят е представил всички необходими документи – тахошайби, ЧМР за товар България-Холандия, пътен лист на В.Б.С.,
ЧМР за МПС ОВ 1888 ВН и ОВ …. ЕА.
Жалбоподателят
е представил по делото и удостоверение за дейности с дата от 10.04.2019 г.
издадено и подписано от управителя на „Е.“ ЕООД, в което е посочено, че не е управлявал превозно
средство попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR в периода
23,40 ч. на 06.04.2019 г. до 05,20 ч. на 10.04.2019 г..
С оглед
изложеното, съдът счита, че по делото се установява безспорно извършването на нарушение на
разпоредбата на чл.36, §.1, т.(i) от
Регламент (ЕС) № 165/2014, поради което наказващият орган правилно е приложил
материалния закон, определяйки правната квалификация на нарушението, както и
съответната за установеното нарушение санкционна разпоредба на чл.93в, ал.17,
т.1 от ЗАвП, поради което издаденото наказателно
постановление е законосъобразно.
В жалбата
се излагат аргументи относно наличието на маловажност на извършеното нарушение, поради
което съдът следва да вземе отношение по тях, доколкото приложимостта на чл.28
от ЗАНН е приложим само при наличието на противоправно
поведение, което в случая се установява от събраните и анализирани
доказателства по делото.
Съгласно
ТР № 1 от 2007 г. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за
„маловажност” на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол. Това е така, тъй като административнонаказателния
процес е строго нормирана дейност, при която за всяко извършено административно
нарушение се налага съответното наказание, а прилагането на санкцията на
съответната административнонаказателна норма, във
всички случаи е въпрос само на законосъобразност, но не и на целесъобразност. Затова
в административнонаказателното производство
преценката за наличие на основанията на чл.28, б.”а” от ЗАНН следва да се
извърши от наказващия орган, поради което в случая следва да се вземе предвид
тежестта на нарушението, личността на дееца, причините довели до непредставяне
на тахографските листи или удостоверение за дейности
по образец, причинени ли са също така вреди от нарушението и други смекчаващи
или отегчаващи вината обстоятелства. В настоящият случай, с оглед ангажираните
по делото доказателства, не се установяват каквито и да било данни
жалбоподателят да е бил санкциониран и за други нарушения на Закона за
автомобилните превози или свързаните с него подзаконовите актове. Такива
обстоятелства очевидно не са установени и от административнонаказващият
орган, тъй като подобни констатации липсват и в издаденото от него наказателно
постановление и не се установяват и в хода на съдебното производство.
Изложеното мотивира съдът да приеме, че констатираното нарушение е първо за жалбоподателя,
поради което липсата на други наложени наказания до момента сочи на наличието
на смекчаващо отговорността
обстоятелство. Отделно от това в хода на съдебното следствие, от показанията на
свидетеля Генков се устаови,
че жалбоподателят работи в дружеството „Е.“ ЕООД от 2011 г. и е изключително
ценен и съвестен работник, което сочи на лице с трайно изградени трудови навици
и отговорност при изпълнение на служебните му задължения и също се приема от
съда като смекчаващо вината обстоятелство. На следващо място, в хода на
съдебното производство се установи, че по време на проверката жалбоподателят по
всякакъв начин е съдействал на проверяващите органи, като дори обаждайки се на
своя ръководител – управителя на фирмата – свидетелят Д. Г., последният е предложил в рамките на
един час да донесе на мястото на проверката изискуемите се документи, които са
били забравени. Тези обстоятелства несъмнено сочат, че жалбоподателят в никакъв
случай не е имал за цел да укрие изискващата се по закон информация, която
следва да се отрази в тахографските листи или в
удостоверението за дейности, а поради възникнала авария в двигателя на друг
влекач в суматохата документите не са били взети. В тази насока съдът кредитира
изцяло показанията на свидетеля Г, който разпитан в съдебно заседание потвърди,
че единствено създалата се суматоха по смяната на влекачите и необходимостта от
бърза реакция за транспортиране на бързоразвалящите
се стоки е била причина документите да бъдат забравени, като ясно заяви пред
съда, че още по време на проверката е изразил готовност да донесе на място
изискуемите документи, но проверяващите заявили, че всичко е наред и не е
необходимо. Съдът даде вяра на тези показания, тъй като същите са
непротиворечиви и кореспондират с представените по делото писмени доказателства
и също говорят, че у жалбоподателя не се установява каквото и да било целенасочено
поведение, стремящо се да укрие дължимата информация от контролните органи. Не
без значение е, че по делото не се установява от извършеното деяние да са
произлезли и каквито и да било вредни последици, напротив с поведението си
жалбоподателят е съдействал най-отговорно на своя работодател за да може
превозът да бъде извършен в рамките на уговорения срок и качество.
Предвид
изложеното и като взе предвид, че в хода на делото не се констатира наличието
на каквито и да било отегчаващи отговорността обстоятелства, а само смекчаващи
такива, настоящият състав намира, че случаят е маловажен, тъй като поради
своята малозначителност нарушението има изключително
ниска степен на обществена опасност. Като не е обсъдил тези характеристики на
повдигнатото обвинение и не ги е взел предвид при предприемане на действията по
издаване на обжалваното наказателно постановление в съответствие с нормата на
чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е нарушил материалния закон, с което е издал
едно незаконосъобразно постановление. В конкретния случай не е било необходимо административнонаказващият орган за това нарушение, което
се явява първо за жалбоподателя и с такава степен на обществена опасност да се
налага предвидената от закона санкция, чиито размер, макар и точно определен,
не съответства по никакъв начин нито на обществената опасност на деянието нито
на личността на дееца.
Предвид
изложените съображения, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно
издадено и следва да бъде отменено, а жалбата да се уважи.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0000866/ 09.07.2019. издадено от главен инспектор ОО „АА”
- гр.София
Решението
подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд София област
в 14–дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: