№ 143
гр. Пловдив, 01.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. ГерМ.
Христо В. Симитчиев
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500413 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 463, ал. 2 от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№ 4289/27.06.2022 г. от О П - ЕИК: **********, седалище
и адрес на управление: гр. П., бул. Б. № *, чрез Т П - кмет на О П против Решение №
208/16.06.2022 г. по в. гр. д. № 300/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което се
потвърждава разпределение от 21.04.2022 г. на сума по чл.460 от ГПК, извършено по изп.д.
№ 2022********* по описа на ЧСИ М. А., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд-
Пазарджик.
В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, за което се излагат подробни съображения.
Иска се да се отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени
обжалваното разпределение.
В законния срок, от другите страни в изпълнителното производство не са
постъпили отговори по жалбата.
След преценка на материалите по делото, съдът намира за установено следното:
Жалбата допустима, тъй като е подадена в срок и от лице, легитимирано да
обжалва неизгодния за него акт на окръжния съд.
В жалбата се твърди, че преди процесното разпределение от 21.07.2022г., в рамките
на срока за доброволно изпълнение, от длъжника е извършено плащане на цялото
задължение към взискателя СТ. СП. ТР., по чиято молба е било образувано изпълнителното
1
дело. Конкретно, на 14.04.2022г., О П превела по сметка на ЧСИ А. сумата от 20267,92 лв,
посочена в ПДИ, а на 19.04.2022г., О. платила по сметка на самия взискател сумата от
18615,58 лв, съставляваща цялото задължение към него. Посочва се, че с молба от 21.04.2022
г., от взискателя Т. е направено искане до ЧСИ за прекратяване на изп. дело поради
погасяване на дълга, но в нарушение на закона, ЧСИ не прекратил делото и на същата дата
извършил разпределение на събраната по делото сума. Според жалбоподателя, с оглед
искането на първоначалния взискател за прекратяване на изп. дело, обжалваното
разпределение изобщо не е следвало да бъде извършвано, като ЧСИ е бил длъжен да зачете
волята на първоначалния взискател и да прекрати изп. дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2
ГПК, като върне на длъжника надвнесените суми. В тази връзка, от жалбоподателя се
поддържа тезата, че след като Д. не е първоначален, а присъединен впоследствие взискател,
тя няма самостоятелно положение в производството, поради което наличието на
неудовлетворено нейно вземането към длъжника, за събиране на което е присъединена като
взискател по изп. дело, не е пречка за прекратяване на делото, след като вземането на
първоначалния взискател е удовлетворено и от него е поискано изп. дело да се прекрати.
Според О П, Д. на практика била един „латентен взискател”, който се присъединява към
взискателя, инициирал изпълнителното производство и този „латентен взискател” се ползва
от активността на първия. Ако той се откажел от извършването на действия, то Д. изчаквала
друг да предприеме изпълнително производство спрямо длъжника по реда на ГПК. Нейната
активност била в производството по ДОПК. Ако законодателят е смятал за необходимо
волеизявлението на взискателя за прекратяване да бъде поставено под условие, то той
изрично би го уредил в процесуалния закон. Прекратяването на производство не осуетявало
възможността държавните вземания да бъдат събрани по специалния ред, предвиден за това.
Разпоредбата на чл. 433 от ГПК поставяла едно единствено изискване, а то е взискателят
писмено да е поискал прекратяване на производството.
Съдът не споделя така изложената в жалбата теза на О П, тъй като същата не намира
опора в закона. В ГПК не се прави разлика между правата на първоначалния кредитор и
присъединените впоследствие кредитори на длъжника в изп. производство. Нормата на
чл.457, ал.1 ГПК е пределно ясна: „Присъединилият се взискател има същите права в
изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател. Съгласно чл.457,
ал.2 ГПК, „Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и
присъединилия се взискател.“
Ето защо, след като Д. е била присъединена като взискател по изпълнителното дело, с
неудовлетворено вземане от 2910564,42 лв, ЧСИ не е имал право, респ. основание да
прекрати делото поради молбата на първоначалния взискател, чиито вземания са били
погасени, съответно е бил длъжен да извърши разпределение на събраната по
изпълнителното дело сума от 20267,92 лв, постъпила от длъжника О П, вкл. под заплахата от
ангажиране на дисциплинарната му отговорност. В случая, няма никакво значение, че
сумата е била платена от длъжника с оглед погасяване на задължението към първоначалния
взискател, тъй като, съгласно чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е
2
недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с
право на предпочтително удовлетворение. Следователно, ЧСИ извършва разпределението,
след като съобрази размера и привилегиите на вземанията на всички взискатели, като е
възможно първоначалният взискател да не получи никакви суми по разпределението, ако
присъединен впоследствие взискател е с привилегировано вземане в размер, надхвърлящ
събраната сума, както е в настоящия случай. В случая, доколкото първоначалния взискател е
бил удовлетворен от длъжника извън рамките на изпълнителното дело, преди извършването
на процесното разпределение, въпросът за конкуренцията между вземанията на
взискателите изобщо не е стоял пред ЧСИ.
Не могат да бъдат споделени възраженията в жалбата за допуснати от ЧСИ
нарушения при извършване на разпределението, свързани с размера на вземанията на
взискателите, сумите за разноски по изпълнението и разпределената в полза на Д. сума.
Независимо че в протокола за разпределението, размерите на вземанията на взискателите
формално са посочени към 06.04.2022г., а не към 21.04.2022г., това не се отразява на
правилността и законосъобразността на извършеното разпределение. В протокола за същото
съвсем точно и съобразно размера на събраната по делото сума, ЧСИ е посочил поотделно, с
привилегия по чл.136, ал.1, т.1 ЗЗД, както дължимите авансово такси по изпълнението
(общо в размер на 152,50 лв), така и разноските по т.26 от 1723,26 лв (т.е. таксите за
изпълнение на парично вземане, които се събират от ЧСИ и са върху събраната сума).
Вземането на Д. от 2910654,62 лв, посочено в раздел I на протокола, е описано в раздел III,
т.3 от същия като вземане по удостоверение изх.№3551/14.04.2022г., с привилегия по
чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД – вземания на Д., освен тия за глоби. Ето защо, макар, вероятно поради
технически пропуск, в тори раздел да липсва цифровото му изражение, няма съмнение
относно размера на вземането на Д., тъй като той е посочен по-нагоре в протокола, както и
чрез посоченото удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки, налично по самото изп. дело.
По отношение размерът на сумата 18 392,16 лв, която в т.IV на протокола, ЧСИ е
разпоредил да бъде преведена на НАП след влизане в сила на разпределението, очевидно е,
че същият е формиран след приспадане на сумата от общо 1875,76 лв авансови такси и по
т.26 ТТРЗЧСИ, от общо събраната по изп. дело сума от 20267,92 лв, поради което доводите
за неяснота как е формирана сумата 18 392,16 лв са несъстоятелни.
По отношение възражението в жалбата, че в процесният Протокол № 622 от
21.04.2022 г. за разпределение на сума по чл. 460 от ГПК, ЧСИ не е посочила сумата 1662,75
лв такси по Тарифата към ЗЧСИ, а на 26.04.2022 г. е поискала от О П да внесе допълнително
1662,75 лв по Тарифата към ЗЧСИ, съдът намира, че същото няма отношение към предмета
на делото. Както се посочи по-горе, в протокола за разпределение ЧСИ ясно е
индивидуализирал по основание и размер таксите и разноските по изпълнението, които ще
се разпределят в полза на ЧСИ от събраната по изп. дело сума, общо в размер на 1875,76 лв.
Въпросите относно дължимостта на други такси, непосочени в процесното разпределение,
3
не биха могли да бъдат обсъждани в настоящото производство.
В заключение, съдът намира, че разпределение от 21.04.2022 г. на сума по чл.460 от
ГПК, извършено по изп.д. № 2022********* по описа на ЧСИ М. А., рег. № ***, с район на
действие Окръжен съд-Пазарджик, е законосъобразно. До тези правни изводи е достигнал
съставът на окръжния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 208/16.06.2022 г. по в. гр. д. № 300/2022 г. на
Окръжен съд-Пазарджик, с което се потвърждава разпределение от 21.04.2022 г. на сума по
чл.460 от ГПК, извършено по изп.д. № 2022********* по описа на ЧСИ М. А., рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд-Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4