О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
2020 Дупница
Номер Година Град
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
18.12. 2020
на Година
закрито Миглена Кавалова
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
гражданско 1095 2020
дело № по описа за година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ищеца „РЕЯ УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Влахина планина“, № 2, представлявано от управителя Р.И., в която е обективирано искане за изменение в частта относно разноските на постановеното по делото определение от 22.10.2020г., с което производството по делото е прекратено, на основание чл. 19 от ГПК. Излагат се съображения, че с определението неправилно е осъден ищецът на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК, да заплати на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080, 00 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, ответникът по молбата – предмет на
настоящото производство „БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес: гр. Дупница, ул.
„Самоковско шосе“ № 3, изразява становище за
неоснователност на молбата. Излага съображения, че присъдените разноски са
правилно присъдени с оглед прекратяването на делото.
Съдът като обсъди доводите на
страните и приложените доказателства, намира следното:
Молбата е допустима, тъй като е депозирана
в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „РЕЯ УЕСТ“ ЕООД срещу „БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА“ АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД. В срока по чл. 131, ал.1 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който освен становище по допустимостта и основателността на предявения иск, е направено и възражение за неподведомственост на правния спор на РС – Дупница, поради наличието на арбитражна клауза в сключения между цедента „ФЕНИКС-ДУПНИЦА“ ООД, ЕИК: ********* и ответника Договор № 15/01.02.2018г. за извършване на дейности с отпадъци по прилагането на ЗУО, от който договор произтича претендираното от ищеца - цесионер вземане, както и искане за прекратяване на делото на основание чл. 19, ал. 1 ГПК вр. чл. 8, ал. 1 ЗМТА. Съдът, като е приел, че е налице валидна арбитражна клауза, уговорена между страните в договора, сключен между праводателя на ищеца, от една страна и ответника от друга страна, е прекратил производството по делото и е осъдил ищеца да заплати на ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 080, 00 лв., съобразно с представените доказателства от ищеца за тяхното заплащане-приложените към отговора на исковата молба фактура № **********/12.10.2020г., издадена от адвокатско дружество „Йонев, Вълков, Н.“ и платежно нареждане от 15.10.2020г.
Съдът намира за неоснователни доводите на молителя, че не се дължат разноски за адвокат на ответника, в случай. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски се дължат на ответника при прекратяване на производството. Законът не прави разлика между причините, поради които се е стигнало до прекратяване на същото. Тъй като делото няма да бъде изпратено служебно на друг съд, а от волята на ищеца зависи дали ще предяви претенцията си пред избрания арбитраж, за ответника не съществува друг процесуален ред за претендиране на сторените в това прекратено производство разноски. Преди да прекрати производството по делото, съдът е постановил препис от исковата молба да бъде изпратен на ответното дружество. За да организира защитата си, ответникът е ангажирал адвокат и е подал мотивиран отговор на исковата молба, поради което на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, същият има право да му бъдат присъдени направените разноски. Съдът счита за основателно направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на същите. Предявените искове са с цена общо 8 404, 57 лв. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид фактическа и правна сложност на делото, както и предвид свършената от упълномощения адвокат работа, състояща се единствено в подаване на писмен отговор на исковата молба, съдът намира, че присъденото в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 1 080, 00 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 800, 00 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в частта
относно разноските определение от 22.10.2020г., постановено по
гр.д. № 1095/2020г. по описа на РС-Дупница, с което производсвтото по делото е
било прекратено, като НАМАЛЯВА разноските за адвокатски хонорар, които ищецът „РЕЯ УЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес: гр. Дупница, ул. „Влахина планина“, № 2, е осъден да заплати на
ответника „БАЛКАНФАРМА-ДУПНИЦА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Дупница, ул. „Самоковско шосе“ № 3
от 1 080, 00 лева на 800, 00 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Кюстендилския окръжен съд в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: