ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 118
гр. гр. София, 25.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
като разгледа докладваното от Румяна Г. Илиева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600118 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4, вр. ал. 1
НПК.
Образувано е по частен протест на прокурори при Специализирана
прокуратура срещу протоколно определение от 06.04.2022 г. по нохд №
477/2021 г. по описа на Специализирания наказателен съд в частта, в която е
отменена мярката за неотклонение на подс. Х. Я. Я. „Гаранция в пари“ в
размер на пет хиляди лева и по отношение на този подсъдим не е взета мярка
за неотклонение. Изразяват несъгласие с извода, че е намаляла опасността
подсъдимият да извърши престъпление, както и неналичието на такава от
укриване предвид установената му самоличност и постоянен адрес. Намират,
че СНС не е съобразил критериите по чл. 56, ал. 3 НПК, а именно - степента
на обществена опасност на престъпленията, начина на извършването им,
данните за личността на подсъдимия Я. Излагат съображения, че
неоснователно СНС е дал превес на частния над обществения интерес, тъй
като опасностите от извършване на престъпление и от укриване следва да се
изведат от механизма и начина на извършване на инкриминираните деяния –
при стриктна и конспиративна организация. Подчертават, че предвидените в
закона санкции са значителни и съставляват достатъчен мотив за укриване и
избягване от наказателна отговорност. Предвид неналичие на изключително
важно и същевременно нововъзникнало обстоятелство, което да налага да
бъде нарушен балансът между обществения и частния интерес и предвид
високата обществена опасност на подсъдимия и на извършените от него
престъпления, предлагат отмяна на определението. Не изразяват позиция
относно произнасяне по съществото на заявеното искане.
1
В срока по чл. 342, ал. 2 НПК възражение срещу частния протест не е
депозирано от подс. Я. и неговите защитници.
АСНС преценява частния протест за допустим, като подаден в
преклузивния срок по чл. 249, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 НПК, от активно
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен контрол.
След като се запозна с наведените доводи, обсъди доказателствата по
делото и провери служебно и изцяло правилността на атакуваното
определение, АСНС преценява частния протест за основателен, поради което
следва да бъде уважен по следните съображения:
Настоящият съдебен състав преценява за основателен наведения в
частния протест довод, че не е налице промяна в съществуващите
обстоятелства, която да обуславя отменяване изцяло, съобразно разпоредбата
на чл. 270, ал. 2 НПК, на изпълняваната по отношение на подс. Х. Я. Я. мярка
за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 5 хиляди лева и по отношение
на същия да не бъде прилагана никаква мярка за неотклонеине.
От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият Х. Я. Я. е
предаден на съд, заедно с още 10 лица, с обвинения за претендирани за
извършени три умишлени престъпления от общ характер, наказуеми с
лишаване от свобода, които удовлетворяват и законовия критерий по чл. 93,
т. 7 НК за тежки такива, а именно:
– по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, наказуемо с лишаване от свобода
от три до десет години;
по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 НК /представляващо реализирана
последваща престъпна деятелност от вида, цел на престъпното образувание/,
наказуемо с лишаване от свобода от пет до петнадесет години и с глоба от
двадесет до сто хиляди лева;
по чл. 339, ал. 1 НК, наказуемо с лишаване от свобода от две до
осем години.
Въззивният съд намира, че от събраните на досъдебната и съдебна фаза
доказателства може да се формира обосновано предположение относно
авторството на подсъдимия Я. в твърдяната за осъществена престъпна
дейност, за която е ангажирана наказателната му отговорност.
Правилно първостепенната съдебна инстанция е съблюдавала стриктно
презумпцията за невиновност и не се е ангажирала с оценката на кръга
обстоятелства, очертани в чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, произнасяне досежно
които дължи в последващ процесуален стадий - при решаване на делото по
съществото.
На следващо място, АСНС преценява, че е налице основание по чл. 57
НПК – опасност от извършване на престъпление, като предпоставка за
прилагане на мярка за неотклонение /чл. 56, ал. 1 НПК/ от вида на
2
действащата такава – „Гаранция в пари“.
Тази релевантна опасност, независимо от чистото съдебно минало на
подсъдимия Я., е изводима, както правилно се претендира в частния протест,
от спецификите на вменената конкретна усложнена престъпна деятелност –
престъпни деяния, твърдяни за реализирани при условията на реална
съвкупност, включително и последващо престъпно посегателство от вида, цел
на ОПГ, продължителен период на действие на предполагаемата престъпна
структура /от началото на 2017 г. до 11.10.2019 г./, значителен брой /11 лица/
участници в престъпното образувание, наличието на два квалифициращи
признака по ал. 3, чл. 321 НК.
Ето защо, крайният извод на СНС, че въпреки наличието на риск от
извършване на престъпление „интересите на правосъдието не биха били
увредени“ ако бъде отменена мярката за неотклонение „Гаранция в пари“ в
размер на 5 хиляди лева, е несподеляем. Това е така, защото една от
релевантните цели на мерките за неотклонение, разписани в чл. 57 НПК, е
именно да се попречи обвиняемият да извърши престъпление. Като е приел от
една страна, че е наличен и реален рискът от извършване на престъпление,
макар и „значително смекчен“, а от друга – че следва да бъде отменена
търпяната процесуална принуда, без да е обсъдил законовите предпоставки за
нейното облекчаване по размер или по вид, СНС е постановил
непоследователни и противоречиви правни съображения.
Следва да се изложат съображения, че независимо от редуцирането на
опасността от извършване на престъпление от подсъдимия Я., предвид
изтеклия срок на действие на процесуалната принуда, както и приключването
на подготвителната досъдебна фаза на наказателния процес и преминаването
на същия в централната съдебна фаза, целите на мерките за неотклонение не
биха могли да бъдат обезпечени без прилагането по отношение на подс. Я. на
мярка за неотклонение. Това е така, тъй като продължава да е налична, както
е приел и СНС, регламентираната в закона реална опасност от реализиране
на дейност в отклонение на закона от подс. Я.. Протестираното определение,
в атакуваната му част, следва да бъде отменено и настоящата въззивна
инстанция се произнесе по основателността на искането за изменение на
мярката за неотклонение на подс. Я..
При индивидуализиране на оспорената процесуална принуда въззивният
съд извърши внимателна оценка на комплекса от обстоятелства, очертани в
разпоредбата на чл. 56, ал. 3 НПК – степента на обществена опасност на
престъпленията, доказателствата срещу подс. Я., всички налични данни за
личността му, включително и чистото му съдебно минало, периода на
действие на обсъжданата мярка за неотклонение от досъдебната фаза и
преминаването на наказателното производство в централната съдебна фаза на
10.03.2021 г., така както и липсата на данни за недобросъвестно процесуално
поведение на това подсъдимо лице. Достигна до извод, че пропорционална на
преследваните от закона легитимни цели е мярка за неотклонение от вида на
3
прилаганата такава – „Гаранция в пари“, чийто размер, като прекомерен и
несъответен на имущественото положение на подс. Я., следва да бъде
редуциран до 3 хиляди лева.
Предвид всичко изложено до тук и като постанови извод за
незаконосъобразност на проверяваното определение, обусловила
основателност на частния протест на основание чл. 345, ал. 2, вр. чл. 270, ал. 4
НПК, Апелативният специализиран наказателен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 06.04.2022 г. по нохд №
477/2021 г. по описа на Специализирания наказателен съд В ЧАСТТА, в
която е отменена мярката за неотклонение подс. Х. Я. Я. „Гаранция в пари“ в
размер на пет хиляди лева и ВМЕСТО ТОВА:
ИЗМЕНЯВА, като НАМАЛЯВА от пет хиляди лева на ТРИ ХИЛЯДИ
ЛЕВА изпълняваната по отношение на подс. Х. Я. Я. мярка за неотклонение
„ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4