МОТИВИ към Решение № 41/07.03.2018г.,
постановена по ВАНД №1143/2017г. по описа
на Старозагорски окръжен съд
Подаден е въззивен протест от РП Стара Загора против Решение №372 от 07.06.2017г., постановено по
АНД №3109/2016г. по описа на Старозагорски районен съд, с което обвиняемата А.Д.И.
Е ПРИЗНАТА ЗА НЕВИННА в това, че в периода от 14.04.2014г. – 13.02.2015г. в ....община
Стара Загора в условията на продължавано престъпление е съставила три броя
неистински частни документи – декларации по чл.92 ал.3 от Закона за
гражданската регистрация от името на Д.Ц.Р.– Д., Т.М.Д. и К.и.г.и ги
употребила, като ги представила пред кметския наместник в ...., за да докаже,
че лицата, от чието име са съставени и подписани, са изразили съгласието си
като собственици на имоти в тяхната собственост да бъдат адресно регистрирани
лица от друго населено място и Е ОПРАВДАНА по обвинението по чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, като в частта относно декларациите от
името на Д.Ц.Р.– Д. и Т.М.Д. – като недоказано, а в частта относно декларацията
от името на К.и.г.– на основание чл.9 ал.2 предл.2
НК.
В протеста се прави оплакване за неправилност и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт, като се развиват подробни съображения във връзка с
липсата на предпоставките на чл.9 ал.2 НК в случая с оглед характера на
засегнатите с деянието обществени отношения. Ето защо се иска решението на
Старозагорски районен съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което обвиняемата И. да бъде призната за виновна по повдигнатото
обвинение и, като бъде освободена от наказателна отговорност по реда на чл.78а
ал.1 НК, да й бъде наложено административно наказание глоба, съответстващо на
извършеното.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора поддържа протеста на РП Стара Загора, предлага същият
да бъде уважен и да бъде отменено оправдателното решение, като съдът постанови
осъдително, с което да признае подсъдимата за виновна и й бъде наложено
административно наказание глоба.
Защитникът на подсъдимата – адв. С.Ч. моли съда да приеме, че протестът е неоснователен,
постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното:
С трудов договор №94/23.11.2011г. А.Д.И. била назначена
за кметски наместник на ..., общ.Стара Загора за срока на мандата 2011-2015г.
По силата на Заповед №10-168/22.01.2013г. на Кмета на Община Стара Загора на
същата било възложено да приема и заверява документи за гражданската
регистрация в ..., община Стара Загора. Съобразно Устройствения
правилник на Общинската администрация на Община Стара Загора, раздел ІІІ-
„Кметски наместници“, чл.20 т.6, на кметските наместници са възложени функции
по водене регистрите на населението и тези за гражданско състояние. За
извършване на адресна регистрация, желаещите лица са длъжни да представят документ за собственост, за ползване на имота
за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните
институции, както и други документи, доказващи собствеността или ползването на
имота. Освен това, задължително се изисквало и писмено съгласие на собственик,
когато заявителят не е такъв, чрез декларация по образец, подадена лично пред
органа или с нотариална заверка на подписа.
Свидетелката Д.ц.р.-Д. живеела постоянно в ... и била
земеделски производител. През месец април 2014г. при нея работили две лица. Тъй
като било необходимо да им се изготвят трудови договори, Д. помолила А.И. да
подготви документи за извършване на адресна регистрация на двамата работници на
нейния адрес. Последната изрично указала на Д., че трябва лично да подпише
документите. Тъй като на свидетелката се налагало често да пътува извън
населеното място, тя настояла пред И. някой да положи подписи там, където е
необходимо. Подсъдимата изготвила нужните документи, в това число попълнила и
ръкописния текст в съдържанието на декларацията по чл. 92 ал.3 от ЗГР. Въз
основа на нея, И. регистрирала Т. с.и с.м.на адреса на Д..
В началото на месец август 2014г. въз основа на
декларация по чл. 92 ал.3 от ЗГР от името на Т.М.Д., била извършена адресна
регистрация на лицето И.Д.Н.на адреса на
Д. ***.
Свидетелят к.г.живеел постоянно в гр.Стара Загора, но
притежавал имот в ..., общ.Стара Загора. През 2015 г. малко преди провеждане на
избори за общински съветници и кметове на населени места, И. помолила г.да
регистрира на неговия адрес две лица - Г.Д.М.и
Д.Г.М.. Свидетелят се съгласил. Тъй като нямал възможност да отиде лично до ....,
същият натоварил А.И. да попълни всички необходими документи от негово име.
Последната се съгласила. Във връзка с регистрацията, същата съставила
декларация от името на к.г.и я подписала. Със същата на основание чл.92 ал.3 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, свидетелят г.заявил съгласието си да
регистрира посочените по- горе лица на неговия адрес в ..... Въз основа на процесната декларация и приложените към нея документи И.
извършила регистрация по настоящ адрес на Г.Д.М.и Д.Г.М..
Въззивният съд намери, че неправилно първоинстанционният
съд не е обсъждал при постановяване на съдебния акт показанията на св. Т.Д..
Производството по Глава Двадесет и осма НПК е специално и съобразно
разпоредбата на чл.378 ал.2 НПК при разглеждане на делото могат да се
преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират
нови доказателства. Следователно, обстоятелството, че св. Д. не се е явил за
разпит в съдебното производство, не е процесуална пречка да се ценят
депозираните от същия показания по досъдебното производство. Нещо повече,
решаващият съд при постановяване на съдебен акт е длъжен да обсъди и тези
показания. Като не го е сторил, Старозагорски районен съд е допуснал съществено
нарушение на процесуални правила – на посочената по-горе норма, което съответно
е довело и до постановяване на незаконосъобразно решение.
В показанията си /т. VI л.45 – л.46 ДП/ св. Т.М.Д. е заявил, че, след като
закупил къщата в ..., представил нотариалния акт в кметството за регистрация по
настоящ адрес, като подписал и декларация за регистрация на същия адрес на
неговите близки – сина му Г., майка му М., дъщеря му М., жената, с която живее
на съпружески начала - К. и зет си й..
Св. Д. е категоричен, че не е подписвал декларации за регистрация по настоящ
адрес в собствения му имот и на други лица. При предявяване на инкриминираната
декларация свидетелят е заявил, че я вижда за пръв път, като е установил и допуснатите
грешки при изписване на фамилията му, както и в ЕГН. Св. Т.Д. е заявил също, че
не познава лицето, за чиято регистрация е подадена тази декларация - И.Д.Н..
В показанията си свидетелката Д. сочи, че живее в ....,
но пътува постоянно до гр.Стара Загора и до гр.Димитровград. Спомня си, че през
2014г. в стопанството и работили две лица, като едното от тях се нуждаело от
нови лични документи. По този повод и във връзка с оформянето на трудовите
правоотношения, Д. помолила А.И. да направи необходимото за извършване на
адресна регистрация на двамата работници на нейния адрес. И. поела ангажимент
да подготви необходимите документи и уведомила Д., че трябва да ги подпише.
Последната заявила на И., че пътува много и тъй като се страхувала да не
изпусне срока, я помолила някой друг да разпише съответните документи, а И. да
извърши регистрацията. Така и сторили. Свидетелката е категорична, че
инициативата за извършване на регистрацията била нейна, а не на И..
Свидетелят г.твърди пред съда, че е в близки отношения
с нарушителката. Същият бил неин кум. Сочи, че през 2015г. И. го помолила да
даде съгласие две лица – Г.М.и Д.М.да бъдат адресно регистрирани на неговия
адрес в ..... г.се съгласил. Тъй като нямал възможност да пътува до селото, дал
съгласие И. да попълни всички необходими документи от негово име и да ги
подпише. Доколкото му е известно, И. е изпълнила уговорката между тях, но
подчертава, че това е сторено с негово изрично знание и съгласие.
Видно от заключението на назначената съдебна графологическа експертиза /т.VI л. 116-130/, което съдът
кредитира с доверие като добросъвестно и компетентно, и трите декларации по
чл.92 ал.3 от ЗГР, посочени по-горе, не са подписани от свидетелите г.и Д.,
както и от Т.Д.. От същото се установява още, че ръкописният текст на същите е
изпълнен от А. Д.И.. По отношение на подписите, положени за „декларатор“ вещото
лице сочи, че подписът за св.к.г.е изпълнен от И.. За останалите два в
заключението се приема, че е вероятно този от името на Д. да е изпълнен от И.,
а за третия – че не може да отговори кой е неговият автор.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът счита, че
следва да кредитира с доверие показанията на г., Д. и Д., тъй като същите са
последователни и непротиворечиви и се потвърждават от останалите доказателства
по делото – адресни карти, списък на лица подали заявление за гласуване /том
II, лист 81-84/, заключение на съдебнографологическа
експертиза /том т.VI л. 116-130/.
Въззивният съд намери, че неправилно деянието на И. досежно подадената от името на к.г.декларация е подведено
под разпоредбата на чл.9 ал.2 НК, като е прието, че обществената опасност на
това деяние е явно незначителна. В случая съдът е влязъл и във вътрешно
противоречие в изложените мотиви, тъй като малко преди това съвсем основателно
се е позовал на ППВС №3/1982г., сочейки, че изготвянето и подписването на
документа по волята на г.не освобождава извършителя на деянието от отговорност.
Съдът е пренебрегнал и обстоятелството, че в конкретния случай тази воля
настоятелно е изискана от обвиняемата и то с цел да бъде увеличен броят на
поддръжниците й в предстоящите към онзи момент местни избори. Св. к.г.съвсем
откровено заявява, че, след като го посетила в дома му и настояла за тази
услуга, не могъл да й откаже. Деяние, което цели по неправомерен начин да се
въздейства върху правото на избирателите, не може да бъде ценено като такова,
чиято обществена опасност е явно незначителна. Тези доводи натежават още
повече, като се има предвид, че извършителят на деянието е кметски наместник, в
чиито функции влиза упражняването на контрол по прилагане на законодателството.
Въпросът е принципен и е без значение фактът дали деянието на практика е довело
до неправилно определен изборен резултат. Съждения в тази посока обаче биха
били уместни, като се има предвид, че разликата между двамата кандидати
/единият от които обвиняемата И./ е минимална, равняваща се на няколко гласа.
Изложеното наложи първоинстанционното
решение като незаконосъобразно – в нарушение на разпоредбата на чл.9 ал.2 НК и
постановено при съществено нарушение на процесуални правила – на чл.378 ал.2 НПК, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което
обвиняемата А.Д.И. да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение, като
бъде освободена от наказателна отговорност и й бъде наложено административно
наказание глоба при условията на чл.78а НК.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЯТА
По описания начин подсъдимата А.Д.И. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.309
ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК.
Съдът намери за доказано по несъмнен
начин, че от обективна страна И. е
съставила инкриминираните три броя декларации. Експертното заключение е
категорично, че същата е изпълнила ръкописния текст във всяка от тях. Този
ръкописен текст обхваща не само данните за лицата и имота, но и изписването на
трите имена на декларатора, предхождащи полагането на подпис. Утвърденият
образец на декларация по чл.92 ал.3 ЗГР изрично изисква деклараторът саморъчно да изпише трите си имена и
след това да се подпише, което е допълнителна гаранция за автентичността на
този частен документ. Следователно саморъчното изписване на трите имена е
приравнено по идентифициращо действие на подписа на лицето. За св. к.г.експертите
са категорични, че подписът е положен от обв. И.. В
останалите два случая обаче, предвид изложеното, като е изписала трите имена на
деклараторите, които е следвало да бъдат саморъчно изписани от лицата, посочени
като техни податели, И. несъмнено е съставила посочените документи от тяхно
име. За последиците от подаването на такава декларация може да се съди по
законовото изискване същата да се подава лично или чрез нотариална заверка на
подписа. Следователно, във всеки друг случай не може да се приеме, че има
изразено съгласие от съответното лице, вписано в декларацията, да се регистрира
в неговия имот друго лице.
След като е съставила трите декларации
по чл.92 ал.3 ЗГР, обвиняемата ги употребила, като ги представила в кметството,
за да докаже изразеното в същите съгласие от свидетелите Д., Д. и г..
От субективна страна деянието е
извършено виновно, при пряк умисъл, тъй като обвиняемата е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е и е искала
настъпването на общественоопасните последици от него.
ДОСЕЖНО ВИДА
И РАЗМЕРА НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За
престъплението по чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две
години. Обвиняемата не е осъждана, както и спрямо същата не е бил прилаган
институтът на освобождаване от наказателна отговорност, поради което за
извършеното престъпление следва да се приложи разпоредбата на чл.78а НК.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
обвиняемата А.Д.И. съдът взе предвид като смекчаващи същата обстоятелства
чистото съдебно минало и трудовата й ангажираност. Като отегчаващи бяха
съобразени броя на деянията, обхванати от разпоредбата на чл.26 ал.1 НК, както
и фактът, че И. лично е убеждавала св. г.да подаде декларация за регистрация на
две непознати нему лица – нейни поддръжници в предстоящите към този момент
местни избори.
При така установеното съдът намери, че следва на
обвиняемата А.Д.И., след като се освободи от наказателна отговорност, да се
наложи административно наказание глоба при баланс между смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства в размер на три хиляди лева.
Обв. А.И.
беше осъдена да заплати на държавата по
бюджетната сметка на ОД на МВР Стара Загора направените по делото разноски в
размер на 183,50лв.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.