М О
Т И В И
към
присъда №148/ 20.07.2016г. по НОХД № 680 от 2016г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото
е образувано по внесен в съда
обвинителен акт на БОП против И.Г.Н. ***
с обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.3, б.“б“, вр.чл.343, ал.1, б.”в”,
вр.чл.342, ал. 1 от НК.
В проведеното предварително
изслушване подс. И.Н. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част от обвинителния акт и заявява съгласие за същите факти да не се събират
доказателства в съдебно производство по общия
ред. Подсъдимият признава вината си и изразява искрено съжаление за
случилото се. Защитата му споделя приетата в обвинителния акт фактическа
обстановка. Пледира за определяне на минималното
предвидено наказание лишаване от свобода, което да бъде намалено по реда на
чл.58а от НК с една трета, като
изпълнението му се отложи по реда на
чл.66 от НК.
В съдебно заседание представителят на БОП поддържа
обвинението, което намира за безспорно
доказано. Пледира в съответствие с чл.373,ал.2 от НПК и чл.58а от НК на
подсъдимия да се наложат наказанията три
години лишаване от свобода и пет години лишаване от право да управлява МПС,
като наказанието лишаване от свобода да се
изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип.
Повереникът на частните
обвинители Д.Я. и М.Д., споделя фактическите и правни изводи на държавното
обвинение , като намира че редуцираното по чл.58а от НК наказание лишаване от свобода следва
да бъде изтърпяно ефективно, за да се реализират целите по чл.36 от НК.
След поотделна и съвкупна преценка на
събраните в съдебното производство доказателства, съдът приема за установено
следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият И.Н. е правоспособен
водач на моторно превозно средство за категориите „АМ“, “В1“ и „В“ от 2004г.
Работил като ***** в „М.“ ЕООД гр.Б..
На 10.08.2015г. около 11ч. подс. И.Н.
управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с регистрационен номер А8266МР -
собственост на ,,МЕТАСТРОЙ“ ЕООД, гр. Бургас по бул.“Захари Стоянов“ в кв.
„Меден рудник“ в гр.Бургас, след отклонението за магазин „Кауфланд“ и в посока
центъра на града. До него, на предна дясна седалка, пътувал свид. М. С. -
управител на дружеството. В този участък, намиращ се в близост до блок 410 на жилищния
комплекс, пътят бил прав, със слаб наклон за спускане към центъра на града, с
две платна за движение във всяка една посока, разделени с изкуствен остров.
Платното за движение в посока центъра на гр.Бургас било с широчина 8.60 метра е
две условни пътни ленти за движение, без положена надлъжна пътна маркировка.
Пътната настилка била суха - новоположен асфалт, времето било слънчево и ясно,
с добра видимост.
Движейки се в дясната част от
пътното платно, подс.И.Н. преминал покрай поставения от дясната страна на пътя,
срещу посоката му на движение предупредителен пътен знак за опасност -А23
„Участък от пътя в ремонт“, а след това и покрай поставения на разстояние
15метра след него пътен знак В26 “Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената“ с означена върху знака скорост от 30 км/час. Въпреки въведеното
ограничение на скоростта, водачът продължил движението си със скорост от 63
км/час приближавайки към пешеходната пътека, сигнализирана с пътен знак Д17
“Пешеходна пътека“, поставен на стълб за осветление в дясно на пътя по посоката
на движение на водача.
По същото време пешеходната С. И. Д.с ЕГН **********
предприела пресичане на пътното платно, срещу пътен знак Д17, като се движела
отдясно наляво, по посоката на движение на автомобила на подсъдимия. Когато я
възприел, подс. Н. предприел спиране и отклонил автомобила леко в лявата част
на платното за движение. В процеса на спиране, управлявания от подсъдимия
автомобил ударил с бронята на предната си дясна част тялото пресичащата С. Д., която в този момент вече се намирала на
условната лява лента за движение на автомобила, на разстояние 6 метра от десния
край на пътното платно. Пострадалата била отхвърлена 12 метра напред по
посоката на движение на автомобила, където паднала върху пътя. Носените от нея
диоптрични очила и вещи се разпилели по платното.
Автомобилът спрял вляво на
пътното платно, вдясно от разделителния остров. Подс.Н. и свид.С. излезли от моторното превозно средство и се насочили
към пострадалата. До нея се приближили и свидетелите С. Я. и Ц. Г. - очевидци
на настъпилото произшествие. Пострадалата била в съзнание, но била неконтактна и
неадекватна, дишането й било утежнено, от главата й течала кръв. Притеснявайки
се да не утежнят положението й, нито един от четиримата не променил
местоположението на тялото й. След подаден от свид. Я. сигнал на телефон за спешни
повиквания 112, на местопроизшествието пристигнали служители на сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР Бургас-свидетелите Радослав Дерменджиев и Тодор Панайотов,
а впоследствие и екип на ЦСМП на МБАЛ Бургас.
Пострадалата С. Д. била
транспортирана до „МБАЛ-Бургас“ АД, където била приета в отделение по анестезиология
и интензивно лечение с диагноза: “Черепно мозъчна травма. САХ. Хемоцафалус в IV
вентрикул“. На 12.08.2015г. подсъдимият и брат му свид. И.Н. организирали
кръвопреливане в полза на Д., в резултат на което двама техни познати дали
кръв, което било отразено в карти за кръводаряване. Въпреки проведеното
лечение, включително оперативна интервенция, на 07.09.2015г. С. Д. починала .
Изложените фактически
обстоятелства са описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът намира, че така приетата фактическа обстановка се
установява без съществени противоречия от събраните в досъдебното производство
доказателства - показанията на
свидетелите М. С., М. М., Ц. Г., С. Я., Д. Я., Р. Д., Т. П., заключенията на вещите
лица, изготвили СМЕ на труп №290/2015г.
и АТЕ, Протокол №718/ 10.08. 2015г. и Протокол №717/2015г. за химически експертизи, препис извлечение от акт
за смърт, удостоверение за наследници,
Акт за установяване на административно нарушение № 041466 от 10.08.2015г., констативен протокол
за ПТП, справка за съдимост, справка за нарушител на МПС, справка МБАЛ Бургас, приложената медицинска документация, както и останалите
писмени документи, приложени към досъдебното производство. Съдържащите се в
посочените доказателствени източници факти потвърждават направеното от
подсъдимия самопризнание и описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
От протоколите за изготвени химически експертизи ( л.28 от досъд.п.) не се
установява концентрацията на алкохол в
кръвта на подсъдимия.
Механизъма на ПТП се изяснява от заключението
на автотехническа експертиза (л. 158 - л.172 от досъд.п.). Преди пътнотранспортното произшествие автомобила на
подсъдимия се е движил в условната дясна лента на платното със скорост от 63
км/час, на която е съответствала опасна зона за спиране – 50м., изминавана на
4,5сек. При навлизането на пешеходката на пътното платно тя се е намира на 6
метра от мястото на удара, а товарния автомобил - на 98,5 метра от мястото на
удара. Тогава подс. Н. е имал обективна възможност да възприеме пресищащата Д.
като опасност за движението му и е имал възможността да спре преди мястото на
удара. В момента на удара настъпил в условната лява лента скоростта на
автомобила била 43км/час. Ударът би бил предотвратим от скорост на движение 30
км/час.
Вида на получените телесни
увреждания и причината за смъртта на
пострадалата се установяват от
заключението на СМЕ№290/2015г. на Отделение по Съдебна медицина „МБАЛ“
Бургас“АД. Според заключението на вещото лице от удара с автомобила С. Д. е
получила черепно мозъчна травма с контузия на мозъка, субарахноидна хеморагия,
масивна исхемия в басейна на ЛСМА с изразена реакция на ляв латерален вентрикул
и значителен МАСС ефект. Пневмоторакс в дясно. Рана периорбитално в дясно,
мекотъканна травма в лявата половина на лицето с оперативна инцизия в тази
област. Състояние след краниотомия, за евакуация на хематома. Непосредствената
причина за смъртта на Д. е тежката черепно мозъчна травма, която е довела до оток на мозъка и потискане дейността
на жизнено важни центрове в мозъка.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Смъртта на пешеходеца е в пряка
причинна връзка с настъпилото по вина на подсъдимия ПТП. Пострадалата е навлязла в платното за
движение и предприела пресичането му по сигнализирана с пътен знак Д 17 пешеходна
пътека по смисъла на §1,т.54 от ДР на ЗДвП, когато подсъдимият се е намирал на 98,5 метра от мястото на
удара. От този момент за него е възникнало задължението по чл.119, ал.1 от ЗДвП
да пропусне стъпилата на пешеходната пътека и преминаваща по нея пешеходка по предписания от закона начин
- като намали скоростта или спре. Подсъдимият не е проявил достатъчно внимание и не реагирал
своевременно по предписания начин да намали скоростта или спре. Ударът се е състоял на
пешеходната пътека.
Според заключението на вещото лице
при същите условия(дори и при закъснялата реакция на подсъдимия) удара би могъл
да бъде избегнат, ако подсъдимият е управлявал превозното средство с максимално
разрешената и сигнализирана със
забранителния знак В26 "Забранено е движение със скорост,
по-висока от означената" скорост от 30 км/ч., която би
ограничила опасната му зона до 17м. и която се изминава за 2,8 сек.
(л.168 от досъд.п.). Именно движението на подсъдимия със скорост превишаваща два пъти разрешената, не му е позволила да
изпълни точно задължението си по чл.119, ал.1 от НК, поради което на опасността
на движение той е реагирал освен с аварийно спиране и със неправомерна спасителна
маневра – отклонение на товарния автомобил вляво. Като се е движил със скорост
от 93 км/ч при разрешена 30 км/ч. подсъдимият
сам се е поставила в невъзможност да предотврати удара. Нарушението на чл. 21, ал.2 от ЗДвП безспорно е в причинно-следствена връзка
с настъпилата смърт на пешеходката С. Д., а възражението на
защитата за отсъствието на такава връзка е неоснователно.
Нормите, определящи съставите по чл. 343 от НК, са бланкетни. Те се запълват от правилата за движението по пътищата, чиито
нарушение е довело до причинения вредоносен резултат. Разпоредбата на чл.21,
ал.2 от ЗДвП предвижда сигнализиране с пътен знак на скоростта, която водачите на ППС
не трябва да превишават. Текста на същата норма съдържа забрана да се превишава определена скорост,
различна от тази по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която във всеки конкретен случай се
сигнализира, т.е посочва на водача с пътен знак. В случая , поради ремонтни
дейности в участъка на ПТП, чрез пътен знак В26 “Забранено е движение със
скорост, по-висока от означената“ е била въведена забрана за превишаване на
скоростта от 30 км/ч. Следователно правилото за движение, предвиждащо забрана
за водачите на ППС да превишават скорост по-висока от 30 км/ч, се разкрива чрез
посочените норми, с които правилно
БОП е запълнила състава на бланкетната
норма на чл.343 от НК.Възражението на защитата, че чл.21, ал.2 от ЗДвП
несъдържа правило за поведение, е неоснователно.
Деянието на подс. Н. е съставомерно
по чл.343, ал.1, б.“в“ предл. първо във вр. с чл.342 ал.1, чл.58а, ал.1 от НК. На 10.08.2015 г.***, при управление на
моторно превозно средство - товарен автомобил "Форд Транзит" с рег. №
A 8266 МР - собственост на „Метастрой“ ЕООД гр.Бургас, той е нарушил правилата за движение по чл.21 ал.2 от ЗДвП, вр. чл.47 ал.3 от
ППЗДвП (знак „В26“ ) и по чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на С. И. Д.с ЕГН **********,
настъпила на 07.09.2015 г., като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Деянието е извършено по
непредпазливост, при нейната форма небрежност. Подсъдимият обективно е причинила
съставомерния резултат, без да е
предвиждала настъпването на общественоопасните последици, но като правоспособен
водач, който познава правилата за движение, има достатъчно житейски опит и
шофьорска практика, той е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕ:
За извършеното от подсъдимия
престъпление закона предвижда към датата на деянието му кумулативно наказанията
лишаване от свобода от три до десет години
и лишаване от право за управление
на МПС.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК наказанието на подсъдимият се определя при
условията на чл.58а от НК.
При определяне на наказанието
съдът прецени, че степента на обществена опасност на деянието е относително
по-висока по сравнение с други от същия вид, като взе предвид,
че подсъдимият грубо е нарушил две правила за движение - забранителна
норма за допустима скорост и специална задължаваща норма за предоставяне на предимство, охраняваща
най-уязвимите участници в движението по пътищата.
Подсъдимият е на **** възраст, ****,
с добри характеристични данни като работник, видно от предоставената трудова характеристика. Бил е осъждан
два пъти от БРС за престъпления по чл.197 от НК - с влязло в сила на
21.09.2001г. определение по
НОХД№415/01г., му е наложено обществено порицание и с влязло в сила на
08.11.2002г. определение по НОХД№667/02г., е бил осъден на глоба от 3лв. По
силата на чл.88а, ал. 1 НК той е реабилитиран , включително и по отношение на глобата, доколкото сроковете за това наказание
по чл. 82, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от НК и чл.172, ал.2 от ДОПК са изтекли, независимо от заявеното от
подсъдимия плащане на сумата.Същевременно с това, съдът отчете ясно проявеното
му поведение като правонарушител, несъобразяващ се с установените правила по ЗДвП за което
свидетелстват приложените от сектор ПП-
ОДМВР-Бургас документи за наложени
административни наказания и принудителни административни мерки за нарушения на правилата за движение, включително и по повод други самостоятелно допуснати
от него ПТП. Посочените обстоятелства сочат, че обществената опасност на подс. Н. като водач на МПС е завишена.
Като смегчаващи вината
обстоятелства съдът съобрази
признаването на вината и
оказаното съдействие на разследването в досъдебното производство, изразеното
искрено съжаление в съдебното производство. Като значително смегчаващо обстоятелство съдът съобрази съдействието
от подсъдимия за осигуряване на кръводарители, защото
действията му са били необходими и насочени
към спасяване живота на пострадалата Д.. Сама по себе си Това обстоятелство не
обосновава приложението на чл. 55 от НК, т.к. не може да му се придаде значение на изключителност. Обсъдените
по-горе факти не позволяват извод за
наличие на изключителни или многобройни
смегчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, нито
обосновават извод, че и най-лекото наказание, предвидено в закона би се явило
несъразмерно тежко за конкретното престъпление.
Съобразявайки изложеното, съдът намира, че наказателната
отговорност на подс.И.Н. следва да се реализира при значителен привес на
смегчаващите вината обстоятелства, поради което отмери наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС за срок
от по четири години. След редукцията по
чл.58а, ал.1 от НК, съдът наложи на подсъдимия
наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. По
мнението на настоящия състав и с оглед всички изложени по-горе
съображения целите на наказанието по
чл. 36 НК и преди всичко за поправянето
на подс.Н., не се налага отделянето му
от неговата обичайната социална среда за реалното изтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода. По-продължителният
изпитателен срок от 4 години е достатъчна гаранция за ефективността на бъдещия
възпитателен процес. За същия период от
време подсъдимият следва да бъде лишен от възможността да управлява МПС,
предвид завишената му опасност като водач и за увеличаване степента на
поправително въздействие на наказателната репресия.
Според съда така определените по
размер и наложени кумулативни наказания в своята съвкупност отговарят на
изискванията на чл.57, ал.2 от НК, съответни са на извършеното престъпление и
на дееца и са напълно достатъчно за
постигане целите както на специалната, така и на генералната превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати в
полза на държавата направените съдебно деловодни разноски, а на двамата
частни обвинители - направените от тях
разноски за възнаграждение
на повереника им.
Мотивиран от горното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ:.......................