О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 319
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно
отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди
и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Рангелова ВЧНД № 276/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.К.Д.,
защитник на осъдения Р.М.Л., против определението от 18.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 835/2020 г. по описа на *ОС, с което е
отхвърлена молбата за условно предсрочно освобождаване на Л. от
изтърпяване на останалата част от наложено му наказание лишаване от
свобода.
В жалбата е изложена претенция да се отмени
атакуваното определение и да се постанови ново, с което молбата за УПО да се уважи. Аргументира се виждане,
че по-нататъшният пенитенциарен престой на г-н Л. е безсмислен, доколкото рисковете
и от рецидив и от причиняване на вреди са ниски, осъществява трудова дейност,
спазва установените правила и не са установени негови конкретни отрицателни
прояви, т.е. се отчита положителна промяна в нагласите му.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с доводите на страните, с атакуваното определение и прецени събраните по
делото данни, намери, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество, е
неоснователна.
Няма спор по делото относно наличието на първата
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Р.Л. по смисъла на чл. 70,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Действително той фактически е изтърпял повече от 1/2 от
наложеното му с присъдата по н.о.х.д. № 95/19 г. на РС-*наказание една година лишаване от свобода (остава му за изтърпяване по-малко
от месец).
Няма ги обаче другите предпоставки.
За да се счете за основателно нечие искане за условно предсрочно освобождаване,
е необходимо да са налице и доказателства, че осъденият се е поправил по
смисъла на чл. 70, ал. 1 НК – че е налице примерно поведение и честно отношение към
труда. Доказателства за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за действията и бездействията му по време на изтърпяване на наказанието. Това означава цялостно
изследване на неговия пенитенциарен престой.
От приложеното становище на
началника на Затвора – *с информация за индивидуалната работа с г-н Л. и от
съдържанието на пробационния доклад и документите от представеното
затворническо досие се извличат данни за полагане на труд, за липса на
наказания и награди, за свободно и безконфликтно общуване със затворническата
администрация и с останалите лишени от свобода, за липса на пристрастеност към
алкохол и наркотици и за нисък риск от рецидив и вреди. ПАС също като окръжния
съд счита, че тези данни, които безспорно се интерпретират като положителни, не
са достатъчни за претендираното предсрочно освобождаване.
Въззивният съд счита за нужно да
припомни на жалбоподателя указанието в ПВС № 7/75г. на ВС на РБ относно констатацията за примерно поведение – тази констатация трябва да се основава на данни за широкомащабно (всеобхватно) и трайно положително
поведение. С други думи,
доброто поведение трябва да свидетелства за с ъ з н а
т е л н о поправяне. В случая подобна тенденция не се наблюдава. Осъденият не е пожелавал да се
включва в различните организирани социални и спортни мероприятия, не е успял да
преодолее дефицита в областта на уменията за мислене, водещи до неефективно
решаване на проблемите, бил е повърхностен и предпазлив откъм ангажименти и и
въобще е останал пасивен относно предлаганата корекционна работа. Следва да се
обърне внимание и на факта, че той омаловажава употребата на алкохол като
фактор за извършване на престъплението.
Ето защо се оказва коректно
виждането на окръжния съд, че корекционната работа с осъдения Л. трябва да
продължи за оставащия период. Процесът по отстраняване изкривяванията в неговата
ценностна ориентация е в ход, като той все още не демонстрира изискуемите за
предсрочно освобождаване позитивни нагласи.
С оглед направената и от
въззивната инстанция констатация недостатъчност на пенитенциарно въздействие
жалбата се оказа неоснователна, а атакуваният съдебен акт – законосъобразен, поради което ПАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определението от 18.06.2020 г.,
постановено по ЧНД № 835/2020 г. по описа на ОС – *, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения Р.М.Л. за условно предсрочно освобождаване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на
протест и обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: