Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260198/5.10.2020г.
гр.Варна,
05.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
XХХVІІ-и състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов
Секретар Петранка
Петрова,
като разгледа докладваното от
районния съдия НАХД № 2520 по описа за
2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на И.С.Б., ЕГН **********, срещу:
Електронен фиш / ЕФ/ серия К № 3391321 издаден от ОД МВР - Варна,
с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание „глоба“
в размер на 400.00 /четиристотин/ лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП.
С жалбата се
моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като незаконосъобразен и
неправилен. Твърди се, че скоростта не е била превишавана при преминаване през
участъка, на който е била замерена. С тези и други аргументи се иска отмяна на
ЕФ.
В съдебно
заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител, но е
представила становище. Претендира за юрисконсулско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Електронният
фиш серия К № 3391321, е
съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, за това че на 15.02.2020 год. в
12.11 часа, в гр.Варна, южен пътен възел“ Аспарухов мост“ в посока „изход“ на
града е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Санг
Йонг Тиволи” с рег.№ В
59-55 ВХ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM
S1 с №11743с9, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 88
км./ч. – нарушение на чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При
обработка на заснетите данни, било установено извършеното нарушение.
Впоследствие, като собственик на превозното средство, била установена И.С.Б..
Поради това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника Б., била
наложена „глоба“ в размер на 400.00 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП.
В хода на адм. производство, въззивника не е подал декларация на
основание чл.188 от ЗдвП.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства – писмени, гласни и веществени.
Съдът изцяло
кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства
по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е
процесуално допустима.
Административнонаказателното
производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Спазени са
разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
Възраженията
на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни. Електронният фиш
съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона
за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и
реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП
са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира
„дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда
такъв реквизит на АУАН). Ето защо липсата на дата на съставяне на електронния
фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция
електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за
компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението,
което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и
естеството на електронните фишове, които съгласно §6, т.63 от ДР на ЗДвП
представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което е на територията на град Варна, и ясно е посочено, че фишът
е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на
преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната
териториална структура на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е
обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може
да се обжалва същия. Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи
на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му,
но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния
фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по
никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като
собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Б..
От събраните
по делото доказателства е установено, че извършването на процесното
административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство № ARH
CAM S1 с №11743с9, което представлява мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение.
Както се
установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д.
№ 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и
възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически
средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите
да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен
орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства,
обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е
неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП
е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно
постановление.
В настоящата
си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм., бр. 19 от
2015 г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител
се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП
определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес.
На основание
чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на вътрешните
работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36
от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по
пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и
мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на
правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване
на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни
разпоредби се налага извода, че към дата на установеното с Ел.фиш нарушение -
15.02.2020 г., нарушенията на правилата
за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване
на електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с
Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване,
начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от
контролния орган - освен включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят на
изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19
от 2015 г. Отчитайки настъпилата
законова промяна, настоящият състав приема, че електронен фиш за санкциониране
на допуснато нарушение на Закона за движението по пътищата може да бъде
издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с мобилно автоматизирано
техническо средство или система, при условие че са изпълнени изискванията на
НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
От
доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС,
одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща
проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени
от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
удостоверено с представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство
за измерване – преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, преминала
метрологичен контрол на 29.10.2019 г., удостоверено с представени по административната
преписка Протокол №77-С-ИСИС/29.10.2018г. на БИМ от проверка на мобилна система
за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, валидно до 07.09.2027 г.
Поради това
и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от
12.05.2015 г. съдът не споделя възражението в жалбата, че са допуснати
нарушения на производствените правила, тъй като на жалбоподателят не били
представени доказателства за техническата годност на автоматизираното
техническо средство- удостоверение за одобрен тип средство за измерване и
доказателства, от които да е видно, че камерата, с която е заснето нарушението
е сертифицирана от Българският институт по метрология (БИМ). Такова задължение
в ЗДвП не е предвидено, липсва такова и в ЗАНН. Посочените доказателства се
намират в АНП и при желание на въззивника същият е могъл да се запознае с тях.
Видно такова желание не е изразено. Такова желание - за запознаване с
материалите по АНП, в това число и с фотоснимките заснели нарушението, не е
предявено и пред съда.
Същевременно от протокола /приложение
към чл. 10, ал.1 от наредбата /, е видно, че автоматизирано техническо средство
е използвано на 15.02.2020 г. на южен пътен възел Аспарухов мост, в посока
„изхода“ на града. От приложената към протокола снимка на АТСС, използвано на
горепосочената дата и в горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо
средство за измерване разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата
снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено
средство в административнонаказателния процес.
От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението
е заснето на мястото, посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на
автомобила е 88 км/ч., при разрешена такава в този участък от пътя - 50 км/ч.
Принципно управлението на ППС с
превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл. 181 от ЗДвП, като за
конкретното превишение, определено от АНО от 38
км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.4 от същия текст е предвидил
глоба в размер на 400 лева в редакцията на разпоредбата, действала към момента
на деянието. Размерът на санкцията е фиксиран в закона.
От анализа
на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с
идентификационен № № 11743с9 било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 88 км./ч. при ограничение от 50 км./ч. в населено
място – гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като
е установено превишение на скоростта с 38 км./ч. От
наказаното лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че
нарушението не е извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От
друга страна, към административно наказателната преписка е приложен снимков
материал – оригинал на снимка с точни координати на нарушението. Предвид
изложеното, следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в
този аспект. В изисканите по делото документи – ръководство на потребителят за
ползваното АТСС се установява, че устройството е пригодено да измерва скоростта
на движение на няколко автомобила едновременно. Всяко регистрирано нарушение е
съпроводено от 5 поредни снимки на камерата, като на снимката направена на
самото измерване на скоростта има данни за измерената скорост и дистанцията на
МПС. Тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на
нарушителят в случай, че в снимката е заснето и друго МПС. Мястото, на което е
установено нарушението е в чертите на града. Съдът не може да приеме твърдението,
че скоростта на автомобила е била съобразена, щом като същата е измерена с
автоматизирано техническо средство.
Съдът
намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата
на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика
или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател
на превозното средство. В конкретния случай, видно от справката от централната
база на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е въззивника И.Б.. Въззивникът
не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявало автомобила на
посочената дата, не е представил и упоменатата в ЕФ писмена декларация, с данни
за лицето извършило нарушението и копие от СУМПС на това лице, изискване на
ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14 - дневен срок от получаването на ЕФ
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В тази насока и не съществува задължение за
наказващия орган да кани изрично посочения като нарушител във фиша да депозира
декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, доколкото това е законова
възможност, предоставена от закона, от която нарушителят може да се възползва
или не по собствена воля в предвидения законов срок от получаване на
електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира доказателства, кой е
управлявал МПС, а възз. като собствиншк
на МПС е длъжен да представи такива - ако разбира се са налични.
Управлението
на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в разпоредбата на
чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 38
км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 4 от същия текст е предвидил
глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева за превишение
на скоростта от 31 до 40 км./ч. Размерът на санкцията е фиксиран такъв, поради
което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е безпредметно.
Не са налице
предпоставките на чл.28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване
на разрешената скорост с 38 км/ч. и то на натоварен пътен участък – „Аспарухов мост“,
следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с
достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието
представлява маловажен случай.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. др.
С оглед крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, претенцията на въззивицата
за присъждане на сторените по делото разноски следва да бъде отхвърлена, а въззивницата следва да бъде осъдена на основание чл.63,
ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК,
вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 3391321, издаден от ОД на МВР-Варна, с който на И.С.Б., ЕГН ********** за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП и е било наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 400.00 /четиристотин/
лева на основание чл.189, ал.4, вр. чл.
182, ал.1 т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
И.С.Б., ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :