Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 131
гр. Пловдив, 02.07. 2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора ДОБРИНКА КАЛЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВЧНД №254/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по Глава 21 от НПК.
С определение № 382/09.04.2019г., постановено по ЧНД № 35/2019г. по описа на Окръжен съд- гр. Кърджали, е било извършено групиране на наказанията лишаване от свобода, наложени на осъдения Д.С., като на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на пет години и четири месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим на основание чл.57 ал.1 т.2 б.а от ЗИНЗС.
На основание чл.24 от НК съдът е увеличил общото наказание с две години и постановил осъденият Д.Ю.С. да изтърпи седем години и четири месеца лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим.
Недоволен от приложението на чл.24 от НК е останал осъденият Д.Ю.С., поради което го е обжалвал в законния срок с оплакване за несправедливост на наложеното наказание, поради което моли определението в тази част да се отмени или делото се върне за ново разглеждане на окръжния съд.
В същата насока - за отмяна на увеличението на наказанието по реда на чл.24 от НК- е и депозираната жалба от адв. Е.Н. като защитник на осъдения Д.Ю.С..
Според представителя на Апелативна прокуратура –гр.Пловдив жалбата е неоснователна, като счита за правилно приложението на чл.24 от НК в определения от съда размер.
Въззивната инстанция намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
В съответствие с предпоставките на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК Кърджалийският окръжен съд е извършил групиране на наказанията, наложени на осъдения Д.Ю.С. по НОХД № 760/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали; по НОХД № 804/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали; по НОХД № 42/2018 г. по описа на Районен съд – Кърджали; по НОХД № 1327/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали; по НОХД № 459/2018 год. по описа на Районен съд – Хасково; по НОХД № 1474/2017 г. по описа на Районен съд – Кърджали и по НОХД № 224/2017 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, като му е наложил едно общо най-тежко наказание измежду тях, а именно пет години и четири месеца лишаване от свобода. Правилно е бил определен първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”а” от ЗИНЗС.
Увеличаването на наказанието по реда на чл.24 от НК съдът е съобразил с приложените по делото доказателства както за степента на обществената опасност на включените в съвкупността престъпления, така и за личната такава на осъдения С., при което законосъобразно и обосновано е преценил, че за постигане на наказателноправните цели и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на осъдения/ доколкото това е възможно /, е необходимо не само да се увеличи съвкупното наказание, но и да се увеличи с фиксирания размер от две години лишаване от свобода. Съдът е изложил убедителни аргументи защо се налага приложението на чл.24 от НК, и то от две години лишаване от свобода, при спазване на всички законови предпоставки за това. Видно от свидетелството му за съдимост, Д.С. е осъждан общо 26 пъти, като престъпната му деятелност обхваща почти всички престъпни състави по НК, извършвани в непродължителни периоди и след поредно ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Съдът обосновано е отразил, че повечето от осъжданията на жалбоподателя са за престъпления с много висока степен на обществена опасност предвид обекта на посегателството, а четири от седемте, включени в съвкупността, представляват опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 от НК.
Всички тези обстоятелства налагат единствено възможния извод, че целите по чл.36 от НК спрямо осъдения Д.С., и преди всичко на личната превенция, могат да се реализират само с увеличаване на кумулираното наказание по реда на чл.24 от НК и в определения от първия съд размер от две години лишаване от свобода. Би било смекчено да се каже, че Д.С. е личност с изразени и утвърдени престъпни навици, същият е с изградена дългогодишна криминогенна нагласа и показал на практика, че престоят му в затворническо заведение по никакъв начин не го е мотивирал и възпрял да не извършва други престъпления.
И пред настоящата инстанция, осъденият Д.С. и защитата му излагат доводи за влошеното му здравословно състояние като аргумент против приложението на чл.24 от НК. Съдът е отчел данните за здравето на лицето и обосновано отбелязал, че тези заболявания са с дългогодишна давност и очевидно не са му попречили да извършва престъпления в условията на съвкупност, още повече, че не са от такова естество/доколкото са актуални /, за да обуславят налагане на по-ниско наказание, а от друга страна наличието им предполага съвсем друга процедура във връзка с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
Правилно е определен първоначален строг режим за изтърпяване на увеличеното наказание, на основание чл.57 ал.1 т.2 б.”а” от ЗИНЗС.
Предвид на изложените съображения, обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 382/09.04.2019г., постановено по ЧНД № 35/2019г. по описа на Окръжен съд-гр.Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.