Р Е Ш Е Н И
Е
№ 96 08.04.2020
г. гр. С.З. В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa осемнадесети
февруари две
хиляди и двадесета година
В открито
заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
Секретар КАТЕРИНА МАДЖОВА
Прокурор…………………….
Като разгледа докладваното
от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно гражданско дело№ 1686 по описа за 2019 година.
Производството
е образувано по въззивна жалба от Рудник „Т.-*“, с.М., клон на „М.М.-И.“ ЕАД, гр.
Р., чрез юрисконсулт Г.В. против Решение № 145 от 11.11.2019г., постановено по
гр.д.№ 151/2019г. по описа на РС – Р., с което първоинстанционният съд е уважил
предявените от З.В.Р. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ против рудник „Т.*“, село М., клон на „М.М.-И.“
ЕАД гр.Р. за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за
възстановяване на предишната работа.
Въззивникът обжалва постановеното решение в
срока като счита, че е неправилно и
необосновано, поради нарушения на материалния закон при постановяването му.
Излага подробни съображения. Моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемият
З.В.Р., чрез процесуалните си представители адв. Ц.В. и адв.С.С., оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Счита, че атакуваното решение е
правилно, в съответствие с материалните правни норми и обосновано с оглед,
събраните по делото доказателства и установените с тях факти и обстоятелства. Въззиваемият
сочи, че първоинстанционния съд правилно достигнал до извода, анализирайки
събраните по делото доказателства и доводи на страните, че уволнителната
заповед е незаконосъобразна и извършеното с нея дисциплинарно наказание
„уволнение“ следва да се отмени. Моли да се потвърди изцяло решението
на Районен съд-Р.. Претендира за направените разноски
пред въззивната инстанция.
Съдът,
след като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на
обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271 ал.1 от ГПК, при
съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
и т. 2 КТ.
Производството е образувано по искова
молба на З.В.Р. срещу „Р.Т.*“, с. М., клон на „М.М.-И.” ЕАД, гр.Р.. Ищецът
твърди, че работил по безсрочен трудов договор в ответното дружество на
длъжност „машинен оператор транспортно технологична машина – ГТЛ 1800“ в
участък „РТНК-5” на рудника. Трудовото му правоотношение било прекратено поради наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, за допуснато нарушение на трудовата дисциплина. Твърди, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като били цитирани множество разпоредби,
касаещи едно и също нарушение, а именно явяване на работа в състояние, което не
му позволява да изпълнява възложените му задачи. Нямало данни да е употребил
упойващо вещество през работното време. Твърди, че проверката била извършена в
11,37 часа на 11.10.2018 г., а работната му смяна започнала в 7 часа, поради
което било невъзможно да е употребил упойващо вещество в работното време.
Твърди, че посочването на здравословни и безопасни условия на труд в
оспорваната заповед било неправилно, тъй като те имали друга цел и нямали
отношение към явяването на работника на работа в състояние, годно да изпълнява
задълженията си. Явяването на работа след употреба на упойващо вещество не
означавало, че не бил в състояние да изпълнява задълженията си. Твърди, че
техническото средство не отчитало процентното съдържание на упойващото вещество
и неговото влияние върху човешкия организъм. Употребата на канабис се отразявала
на поведението на човек до 2-3 часа след приема, а следите в организма оставали
до 2-3 седмици. Поради това счита, че наличието в слюнката му на остатък от
употреба на канабис не означавало, че не бил в състояние да изпълнява
задълженията си. В заповедта нямало мотиви за тежестта на нарушението и
наказанието. До момента нямал налагани наказания за нарушения на трудовата
дисциплина, а работил там от месец август 2014 г. Твърди, че работата му не
представлявала източник на повишена опасност, изпълнявал задълженията си без
проблем в деня на проверката, а и не настъпили вредни последици за
работодателя. Оспорва да е употребявал наркотични вещества преди започване на
работа и по време на работа във въпросния ден. Твърди, че непосредствено преди 11.10.2018
г. бил в близост, в помещение с лица, употребяващи канабис, но той не бил
употребявал. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно
уволнението му и да отмени заповедта, с която същото е наложено, както и да
бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
Ответникът „Р.Т.*“, с. М., клон на „М.М.-И.”
ЕАД,гр.Р., оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Сочи, че съгласно
утвърдения график, ищецът бил назначен на 11.10.2018 г. дневна смяна за времето
от 8 часа до 20 часа. Към обяд на 11.10.2018 г. комисия от дружеството
извършила проверка на ищеца за наличието на упойващо вещество в слюнката му и
бил отчетен положителен резултат за канабис. Твърди, че пробата била взета с
дрегер, който бил проверен и валиден към датата на проверката. Ищецът бил
отстранен от работа същия ден и не му било начислено трудово възнаграждение. С
посоченото ищецът нарушил трудовата дисциплина поради проявена недобросъвестност
– явяване на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
задълженията си, като посочва конкретни нарушени норми от КТ, Правилника за
безопасност на труда, Инструкция за общите правила, Правилник за вътрешния
трудов ред. Твърди, че ищецът подписал длъжностна характеристика за длъжността
и бил запознат с отговорностите си, като с извършеното нарушил поетите в нея
задължения. Твърди, че в атакуваната заповед било ясно описано деянието, за
което се налагало наказанието, както и подробни мотиви за неговото налагане.
Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
За да постанови решението
си в този смисъл, районният съд е приел, че в тежест на ответника е да установи законосъобразността на
оспорената заповед: че е издадена от компетентен орган; че има изискуемите от
закона реквизити и е мотивирана; че е налице посоченото в заповедта
основание за прекратяване на трудовото правоотношение; че ищецът е извършил
посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на
наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена
- на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че
наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.
Районният съд е приел, че фактите, които
следва да обсъди касаят липса на извършени тежки нарушения на трудовата
дисциплина, липса на мотиви, досежно избора на дисциплинарно наказание и несъответствие
на наложеното наказание с тежестта на нарушенията. Съдът е приел, че дисциплинарното
наказание „уволнение“ се налага за това, че на 11.10.2018 г. ищецът се е
явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му
задачи, вследствие на употребата на упойващо вещество. Сочило е се също, че с
техническо средство е било констатирано наличието на положителен резултат за
канабис в биологичната проба, взета от ищеца на 11.10.2018 г. в 11,37 часа. С
това си деяние ищецът е нарушил чл. 187, т. 2, т. 5 и т. 10 КТ, Правилника за
вътрешния трудов ред в частта на р.VII, т.3, б. „б“ и р.IV, б. Б, т. 2, б. „б“
и чл. 126, т. 2 КТ, всички указващи задължение на работника да се явява на
работа в състояние, което позволява да изпълнява възложените му задачи и да не
употребява през работно време алкохол или други упойващи вещества. Всички
посочени нормативни текстове в заповедта касаели явяване на работа на служителя
в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи,
вследствие на употребата на упойващо вещество, каквото нарушение на трудовата
дисциплина било вменено на ищеца. Районният съд е приел, че в обжалваната заповед
не е посочен текст по чл. 190 КТ, а само текстове на чл. 187, ал. 1 КТ, които
работодателят очевидно е счел за тежки нарушения на трудовата дисциплина, с
оглед установеното наличие на канабис във взетата проба от ищеца. Приел е, че в
нея не е посочен момента, в който ищецът е употребил канабис. Значение е
отдадено на обстоятелството, че ищецът не е бил в състояние да изпълнява
възложените му задачи, вследствие на употребата на канабис. Според районният
съд, нарушение на трудовата дисциплина би било явяването на работника на работа
под влияние на наркотични вещества или приемът на такива в работно време, но не
е нарушение на трудовата дисциплина приемът на наркотични вещества в
извънработно време, ако не влияе на способността на работника да престира това,
за което се е задължил с договора. Счел е, че употребата на алкохол и други
упойващи вещества, в това число канабис /марихуана/, може да се доказва с
всички доказателствени средства, включително с признания и свидетелски
показания, а при определяне тежестта на нарушението следва да се отчита
значението на употребата на алкохол или друго упойващо вещество за
безопасността на условията на труд, предвид характера на дейността и статута на
учреждението – работодател. Според съда, ответното дружество не твърди да е
осъществен приемът /независимо по какъв
начин/ по време на работа, а и такива доказателства няма събрани по делото.
Ответното дружество не навежда обстоятелства кога е приет канабисът. Ищецът
твърди, че не е приел канабис при директна консумация, а като бил в помещение в
гр. Стара Загора, в което се пушило канабис и вероятно от там се отразило това
в дадената проба, тъй като вдишвал от въздуха в запушеното помещение. От
показанията на разпитаните като свидетели Р.Р. и Д. Д., съдът е приел, че те
заедно с ищеца вечерта преди вземането на пробата му са били в затворено
заведение в гр. Стара Загора, където са престояли около 2-3 часа, и където е
имало странна миризма. Въпреки, че свидетелите не уточняват точната дата и
колко време преди „случката“ са били в това заведение, съдът е счел, че двамата
навеждат данни, че миризмата в заведението е била от употребата на канабис. Въпреки
липсата на конкретизация на точна дата и време преди вземането на пробата, с
оглед на заключението на СМЕ, в което е описан случай на положителни качествени
проби след продължителна експозиция на лице в малко по обем непроветрено
помещение, съдържащо дим от канабис, както и установеното, че взетата проба е
качествена, а не количествена и обстоятелството, че при различните хора
приетото количество може да бъде отработено и изхвърлено за около 4 дни при
инцидентна употреба и от 10 до 14 дни при честа употреба, съдът е приел, че за
целите на дисциплинарното производство от значение е установеното наличие на
канабис в слюнката на ищеца, дали се е отразило на способността му да престира
труд. Приел е, че съществено е дали констатираното наличие на канабис в
слюнката на ищеца на 11.10.2018 г. е довело до състояние, което не му позволява
да изпълнява възложените му задачи, съгласно посоченото в уволнителната заповед. Приел е, че няма
данни по делото, поведението на ищеца да е било компрометирано от въздействието
на канабис, тоест да е имал неадекватно или несъответстващо поведение на човек,
неупотребил упойващи вещества. Никъде не се сочило ищецът да е имал неадекватно
поведение. Счел е, че наличието на констатирано наличие на канабис в слюнката
на ищеца, не представлява нарушение на трудовата дисциплина, след като няма
данни да е употребено по време на работа и да се е отразило на способността на
служителя да престира труд. Допълнително е отбелязал, че в този смисъл са и
всички посочени в заповедта за уволнение разпоредби от общите нормативни актове
и вътрешните нормативни актове при работодателя, които акцентират върху
способността на работника да изпълнява трудовите си задължения, или употребата
на упойващи вещества по време на работа, което в случая не се установява. Въз
основа на изложеното, районният съд е приел, че ответното дружество не е установило
ищецът Р. да е бил на 11.10.2018 г. в състояние, което да възпрепятства изпълнението
на служебните му задължения. Съдът е приел, че в случая не се е установило наличие
на „тежко нарушение на трудовата дисциплина“, осъществено от ищеца на
11.10.2018 г. Констатацията за наличие на канабис в слюнката на ищеца, според
районния съд не установява това да е повлияло на способността му да изпълнява
трудовите си задължения, както и да
са настъпили или да е било възможно да настъпят каквито и да било вредни последици
за ответното дружество. Липсват доказателства наличието у работника на
остатъчни вещества от канабис да са причинили упойващ ефект до степен да
затруднява или да прави невъзможно осъществяването на задълженията му,
обхванати от характеристиката на длъжността му „машинен оператор транспортно
технологична машина – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-5“ по съответен на изискуемите
обем и качество начин и при спазването на изискванията за това, включително за
здравословни и безопасни условия на труда. На това основание, съдът е счел
уволнителната заповед за незаконосъобразна и е отменил извършеното с нея
дисциплинарно наказване „уволнение“. По тези съображения съдът е уважил и предявения
иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата до уволнението длъжност „машинен оператор транспортно технологична
машина – ГТЛ 1800“ в участък „РТНК-5“ в рудника.
Не е спорно по делото, че ищецът е работил при
ответника на длъжността “Машинен оператор транспортно-технологична машина – ГТЛ
1800” в участък “РТНК-5” на рудник „Т.-*” с. М.. Със заповед №2 от 07.01.2019г.
на ищеца З.В.Р. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено
трудовото му правоотношение за неспазване правилата за безопасни и здравословни
условия на труд. Посочено е, че на 11.10.2018 г. З.Р.
се е явил на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените
му задачи, вследствие на употребата на упойващо вещество. Посочено е, че с
техническо средство е констатирано наличието на положителен резултат за канабис
в биологичната проба, взета от ищеца на 11.10.2018 г. в 11,37 часа. С това си
деяние ищецът е нарушил чл. 187, т. 2, т. 5 и т. 10 КТ, Правилника за вътрешния
трудов ред в частта на р.VII, т.3, б. „б“ и р.IV, б. Б, т. 2, б. „б“ и чл. 126,
т. 2 КТ, указващи задължение на работника да се явява на работа в състояние,
което му позволява да изпълнява възложените му задачи и да не употребява през
работно време алкохол или други упойващи вещества.
От представените по делото писмени документи се
установява, че при извършена проверка за упойващи вещества на 11.10.2018г. се е
установило наличие на упойващи вещества в биологичен материал на ищеца. По този
повод и с оглед разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ от ищеца са изискани писмени
обяснения. В писмото, с което се изискват от ищеца писмени обяснения от 17.12.2018г. изрично е посочено, че обясненията
се искат на основание чл.193, ал.1 от КТ за констатираното нарушение на
трудовата дисциплина – явяване на работа след употреба на упойващи вещества или
употреба на такива в работно време. Писмото
е получено то майката на ищеца на 21.12.2018г. Ищецът е представил писмени
обяснения на работодателя си на 21.12.2018г.
На основание чл.333, ал.1, т.4 КТ, работодателят е
поискал предварително писмено разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”-
Стара Загора. С писмо от 23.11.2018г. ИА”Главна инспекция по труда” , Дирекция
„Инспекция по труда” –С.З.е дала предварително разрешение за прекратяване на
ТПО със З.В.Р..
От показанията на свидетеля Р.И.- ръководител звено в отдел
„ЗБУТ” при ответника, се установява, че по сигнал е извършена проверка за
наличие на алкохол и упойващи вещества в „Рудник 3“, участък „РТНК 5”. При
проверката с техническо средство ищецът е тестван за упойващи вещества и
апаратът е отчел положителен резултат –наличие на канабис.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че при извършена проверка с техническо средство на 11.10.2018г.
е констатирана употреба на упойващи вещества – канабис от
ищеца. Ищецът е подписал протокола за проверката, не е оспорил резултата, но
заявява, че това не му е попречило да изпълнява трудовите си функции. Излага
съображения, че не е употребил упойващи вещества при директна консумация, а при
престой в затворено помещение, където са се употребявали такива вещества.
В подкрепа на тази му теза са показанията на св. Р.Р.
и Д.Д., които твърдят, че преди инцидента при ответника, заедно с ищеца били за
няколко часа в закрито помещение, където имало много странна, неприятна миризма,
различна от тютюнев дим.
От заключението на назначената по делото съдебно –
медицинска експертиза се установява, че молекулата на тетра –хидро- канабинола
е голяма и мастно разтворима, натрупва се в мастната тъкан и затова се
елеминира по- трудно. След изпушване на една цигара от 1 грам канабис, в
слюнката може да се открият следи от веществото до около един месец. При
инцидентна употреба, цялото количество може да бъде отработено и изхвърлено за
около 4 дни, при по – често употребяващите – 10-14 дни, а при системно
употребяващите – до 90 дни. Въздействието на веществото трае 3-4 часа, през
което време лицата при работа в опасни производства са опасни за себе си и за
околните, поради затруднен мисловен процес, нереална преценка за време,
намалена концентрация на внимание, затруднена координация и ориентировка.
Вещото лице заявява, че в литературата има описани случаи на положителни
качествени проби след продължителна експозиция в малко по обем непроветрено
помещение, съдържащо дим от канабис.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Дисциплинарното производство, съгласно КТ, е
регламентирано от норми от императивен характер, за спазването на които съдът
следи служебно. Представената по делото Заповед № 2/07.01.2019г. на Управителя
на Рудник “Т.*” съдържа всички задължителни реквизити – мотиви за наложеното
наказание, подробно описание на нарушителя и нарушението на трудовата
дисциплина, наказанието и законовото основание за налагането му. Описаното в
обстоятелствената част на заповедта съответства на цитираните законови
основания за дисциплинарната отговорност на работника.
Ответникът е изпълнил задължението си
като работодател по чл.193, ал.1 КТ да поиска и даде възможност за обяснения
преди налагане на дисциплинарното наказание. От представеното по делото трудово
досие безспорно се установява, че от ищеца са поискани и същия е дал обяснения
относно посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. Обясненията са
депозирани в ответното дружество.
Следващата императивна разпоредба, свързана с
дисциплинарното производство, за спазване на която съдът следи служебно, е тази
по чл.194, ал.1 от КТ. Същата урежда сроковете за налагане на дисциплинарните
наказания. С изтичането им се отнема възможността да се наложи наказание по
чл.188 от КТ. Двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ тече от откриване на
нарушението. В конкретния случай нарушението е установено на 11.10.2018г., а
наказанието е наложено на 07.01.2019г., или в законоустановения срок, предвид
ползването от ищеца на продължителен отпуск поради временна неработоспособност
за периода 15.10.2018г. – 02.01.2019г., през което време срокът не тече –
чл.194, ал.3 КТ.
Съдът следи служебно и за прилагането на разпоредбата
на чл.189, ал.1 от КТ. Във всички случаи на оспорено пред съда дисциплинарно
наказание, независимо от вида му – забележка, предупреждение за уволнение или
уволнение, съдът е длъжен да извърши преценка за съответствието на извършеното
дисциплинарно нарушение и наложеното наказание, съобразно критериите на закона,
посочени в чл.189, ал.1 от КТ: тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено, както и поведението на работника и служителя с оглед
конкретната ситуация. В случая се касае за нарушение на трудовата дисциплина по
чл.187, т.2, т.5 и т.10, във връзка с чл.126, т.2 от КТ. Това нарушение не
попада в хипотезите на чл.190, т.1-6 КТ, което не е пречка работодателят да
наложи най-тежкото дисциплинарно наказание при преценка на обстоятелствата по
чл.189, ал.1 КТ. Настоящият съдебен състав счита, че явяването на работа след
употреба на упойващи вещества е достатъчно тежко нарушение на трудовата
дисциплина, за да обоснове налагането на дисциплинарно уволнение, тъй като
явяването на работа в такова състояние и то на работник, чиито трудови функции
включват работа със сложни и скъпоструващи съоръжения в стратегически енергиен
обект, работа в бригада с други работници, всеки от които е зависим от работата
на останалите, застрашава здравето и живота на неограничен кръг хора и може да
доведе до тежки неблагоприятни последици.
Съдът намира, че работодателят е провел
дисциплинарното производство съобразно законовите разпоредби. Дисциплинарното
наказание "уволнение" е наложено за нарушение, представляващо явяване
на работника на работа в състояние, което не му позволява да изпълнява
възложените му задачи, в неспазване на правилата за здравословни и безопасни
условия на труд и в неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
Правилника за вътрешния трудов ред, в Правилника по безопасността на труда при
разработване на находища по открит начин, в Инструкцията за общите правила по
осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд в „М.М.-И.” ЕАД във
връзка със задължението на работника да се явява на работа в състояние, което
му позволява да изпълнява възложените задачи, и да не употребява през работно
време алкохол или друго упойващо вещество. Заповедта отговаря на изискванията
чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея са налице всички реквизити и необходимите
данни, които законът предпоставя като условие за законност. В заповедта е посочен
нарушителят и е описано нарушението на трудовата дисциплина, така, както е
възприето и оценено от работодателя, с всички негови обективни и субективни
признаци, като е налице и съответствие между посоченото правно описание и
фактическите обстоятелства.
При обсъждане на събраните по делото доказателства,
съдът намира, че ищецът е извършил нарушението, за което му е наложено
дисциплинарно наказание. Същият се е явил на работа в състояние, което не му
позволява да изпълнява трудовите си функции вследствие употребата на упойващи
вещества. Ищецът не оспорва употребата на упойващи вещества, като твърди, че се
е намирал в задимено помещение, в което е имало такава употреба от други лица. Тези
твърдения на ищеца не се установиха по категоричен начин. От показанията на
свидетелите за престой в помещение с неприятна миризма, различна от тютюнев
дим, не се установява твърдението на ищеца. На първо място, тъй като според
вещото лице не са му известни случаи, при които след продължителна експозиция
на лице в малко по обем непроветрено помещение, съдържащо дим от канабис може
да се отчете положителна проба за употреба на канабис, освен описаните такива в
литературата. На следващо място, в затворени помещения на заведения и
ресторанти е налице обща забрана за тютюнопушене. Такава забрана е налице и за
употреба на наркотични и упойващи вещества в закрити публични помещения, поради
което защитната теза на ищеца е недоказана и като такава неоснователна.
Проверката е извършена от страна на
работодателя с техническо средство- апарат “Dräger DrugTest 5000”, IVD
8322147 с №ARFM-0003, издаден от “Д.С.Б.” ЕООД, гр.С., е годно за употреба.
Анализът на нарушените законови
разпоредби от ищеца налага извода, че законодателят приема самото явяване на
работника след употреба на алкохол или упойващо вещество за нарушение, без да е
необходимо установяване на някаква конкретна невъзможност за изпълнение на
трудовите функции. С оглед на обстоятелството, че техническото средство, с
което е извършена проверката отчита само положителен или отрицателен резултат,
без количествено измерение и доколкото в Кодекса на труда явяването на работа
след употребата на алкохол е
дисциплинарно нарушение също, без да се взема предвид концентрацията на
алкохол в кръвта на работника, съдът счита, че законодателят приема всяка
употреба на алкохол за невъзможност да се изпълняват трудовите функции,
независимо от концентрацията. По аналогия съдът приема, че целта на
законодателя е да приеме всяка употреба на упойващи вещества като нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в невъзможност да се изпълняват трудовите
функции. В този смисъл, работодателят, не е длъжен да изследва способността на
работника, употребил упойващо вещество, да изпълнява трудовите си функции. По
тези съображения съдът намира за неоснователно възражението на ищеца, че
поведението му не е било неадекватно, евентуалната употреба на упойващи
вещества не се е отразила на работоспособността му, тъй като преди установяване
на нарушението бил на работното си място и изпълнявал трудовите си задължения
безпроблемно, както и че от деянието му не били настъпили никакви неблагоприятни
последици.
Съдът намира, че самото явяване на
работа след употреба на упойващи вещества е неспазване на правилата за
здравословни и безопасни условия на труд. Нарушението, визирано в законовата
разпоредба на чл.187, т.5 КТ е налице тогава, когато са нарушени правила за
безопасните и здравословни условия на труда, свързани и намиращи проявление
конкретно в работния процес и съответстващите му технически и технологични
правила, гарантиращи едновременно безопасност на работника или служителя и
определено качествено равнище на продуктите на труда. Правилата за безопасни и
здравословни условия на труда са установени не само в интерес на работниците и
служителите, но и в публичен интерес. Респективно фактическият състав на това
нарушение се характеризира, както с последици по отношение на самия субект на
нарушението, така и с последици, имащи обществен характер. Наличието на
упойващи вещества в организма на работника винаги представляват опасност, както
за него, така и за хората, с които работи и съответно за нанасяне на материални
щети на съоръженията, с които работи. Задължение на работодателя е да следи за
спазването на здравословните и безопасни условия на труд, с оглед недопускане
на трудови злополуки и унищожаване и повреждане на имущество, както и да
санкционира работници, които нарушават задълженията си за здравословни и
безопасни условия на труд.
С явяването си на работа след употреба
на упойващи вещества, ищецът е нарушил редица разпоредби, цитирани от
работодателя в обжалваната заповед, с което е изпълнена и хипотезата на чл.187,
т.10 КТ.
Предвид изложените съображения, съдът
намира, че дисциплинарното уволнение е извършено законосъобразно на установеното
основание, а предявеният иск за неговата отмяна е неоснователен.
С оглед акцесорния характер на иска по
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, уважаването му е обусловено от уважаването на иска за признаване
на уволнението за незаконно и неговата отмяна. След като съдът приема, че
главният иск за отмяна на дисциплинарното наказание е неоснователен,
неоснователен се явява и обективно съединеният с него иск за възстановяване на
ищеца на предишната заемана длъжност - “Машинен оператор
транспортно-технологична машина – ГТЛ 1800” в участък “РТНК-5” в “М.М.-И.” ЕАД,
клон Рудник “Т.*” с.М., общ.Г..
С оглед на горните
мотиви, въззивният съд намира, че въззивната жалба е основателна. Постановеното от
Радневския районния съд решение, с което предявените искове са уважени, като
неправилно следва да бъде отменено. Вместо това предявените искове с правно
основание чл.344, ал.1 т. 1 и т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход
от делото, въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 100
лв. - по 50лв. за всяка от двете инстанции.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№
145 от 11.11.2019г., постановено по гр.д.№ 151/2019г. по описа на РС – Р., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от З.В.Р. ***, ЕГН ********** против Рудник „Т.*“,
село М., клон на „М.М.-И.“ ЕАД гр.Р., ЕИК ****** искове за признаване за
незаконосъобразно извършеното със Заповед № 2 от 07.01.2019г. на Управителя на
„М.М.-И.“ ЕАД гр.Р., клон Рудник
„Т.*“, село М. уволнение и за отмяната му, както и за възстановяването на ищеца
на преди заеманата длъжност “Машинен
оператор транспортно-технологична машина – ГТЛ 1800” в участък “РТНК-5” в “М.М.-И.”
ЕАД, клон Рудник “Т.*” с.М., общ.Г. като неоснователни.
ОСЪЖДА З.В.Р. ***,
ЕГН ********** да заплати на Рудник „Т.*“, село М., клон на „М.М.-И.“ ЕАД гр.Р.,
ЕИК ******,
сумата от 100 / сто/ лв.,представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение за две инстанции.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК, в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: