№ 68
гр. Разград, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря Дияна Р. Г.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223300600149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 9/22.02.2022 г., постановена по НОХД № 574/2021 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимият К. ИВ. СТ. е признат за виновен в това, че на
14/15.10.2020 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с ПЛ. АНЧ. Б., е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - на публично място - бистро „Лилия“ гр. Разград, находящо се в
Кооперативния пазар в ж.к. „Орел“, във видимо пияно състояние е счупил чинии, чаши,
пепелници, изхвърлил е саксии с цветя в контейнер за смет в близост до заведението,
отправил нецензурни думи и изрази спрямо С. Г. В. и Д. Д.а А. и е изразил буйство и
невъзпитаност - престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като и на основание
чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1600 лева. Подсъдимият К. ИВ. СТ. е признат за невиновен и е
оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК да е извършил
посоченото деяние с изключителен цинизъм и дързост.
Със същата присъда подсъдимият ПЛ. АНЧ. Б. е признат за виновен в това, че на
14/15.10.2020 г. в гр. Разград, в съучастие като съизвършител с К. ИВ. СТ., е извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото - на публично място - бистро „Лилия“ гр. Разград, находящо се в
Кооперативния пазар в ж.к. „Орел“, във видимо пияно състояние е счупил чинии, чаши,
пепелници, изхвърлил е саксии с цветя в контейнер за смет в близост до заведението,
1
отправил нецензурни думи и изрази спрямо С. Г. В. и Д. Д.а А. и е изразил буйство и
невъзпитаност, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост -
поради което и на основание чл. 325, ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54, ал. 1 от
НК му е наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА и
ШЕСТ МЕСЕЦА, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С присъдата подсъдимият ПЛ. АНЧ. Б. е признат за
невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 325, ал. 2 от НК да
е извършил посоченото деяние с изключителен цинизъм.
Подсъдимите ПЛ. АНЧ. Б. и К. ИВ. СТ. са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР
– Разград сумата от 355.90 лева, разноски на досъдебното производство, а по сметка на
Районен съд - Разград сумата 160,00 лева, разноски в съдебното производство.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от ПЛ. АНЧ. Б., чрез защитника адв.
Д.Д.. В жалбата се навеждат оплаквания, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и
несправедлива. В допълнителни съображения към жалбата се изтъква, че съдът е осъдил
подсъдимия Б. по непредявено обвинение – разменените реплики между подсъдимия и
полицейския служител М- не били въведени в обвинителния акт като квалифициращи
хулиганската проява като отличаваща се с изключителна дързост, докато съдът приел
именно тези действия на подсъдимия да изпълват състава на чл. 325, ал. 2 от НК. По този
начин съдът недопустимо включил нови факти и обстоятелства като елемент от състава на
престъплението, разширил мястото на извършване на престъплението и броя на засегнатите
от хулиганските действия лица, каквито промени в обвинението могат да станат само при
надлежно изменение по реда на чл. 287 от НПК. Освен това съдът не изложил конкретни и
ясни аргументи защо поведението на подсъдимия Б. спрямо полицейския служител М-
правело извършеното от него хулиганство като такова с особена дързост. Предвид
изложеното с жалбата се прави искане въззивния съд да отмени присъдата.
С жалбата и допълнителните съображения не са направени доказателствени искания.
Препис от жалбите са връчени на Районна прокуратура – Разград, подсъдимия К. ИВ.
СТ. чрез защитника му адв. Д.П., като не са подадени възражения по чл. 322 НПК.
В съдебно заседание въззивникът ПЛ. АНЧ. Б. се явява лично и упълномощен
защитник адв. Д.Д.. Защитникът подържа подадената въззивна жалба на основанията,
изложени в нея. Отново изтъква тезата, че подзащитният му е осъден за деяния, които не са
описани в обвинителния акт. Подлага на съмнение доказателствения анализ на първия съд,
който бил дал вяра единствено на двете пострадали свидетелки, които без съмнение са
заинтересовани от изхода на делото, докато другите свидетели на обвинението не били
очевидци на инцидента. Според защитника причина за възникване на инцидента било
грубото поведение на съдържателката на заведението, поради което каквито и действия да
са извършили двамата подсъдими, те не осъществявали състав на престъпление, а най -
много на непристойна проява по смисъла на УБДХ. Предвид на това моли съда да признае
подсъдимия за невиновен и го опрадае да е извършил хулиганство, алтернативно да му
наложи санкция по УБДХ.
2
Подсъдимият П.Б. поддържа становището на защитника си, като в лично изявление
набляга на обстоятелството, че от 15 години живее и работи предимно в чужбина, като по
този начин осигурява издръжката на семейството си.
В последната си дума подсъдимият Б. изразява убеждението си, че не е извършил
престъпление по повдигнатото обвинение.
Въззивникът К. ИВ. СТ. се явява лично и със защитник адв. Д.П.. Правят изявление за
присъединяване към вече подадената въззивна жалба срещу присъдата. Защитникът моли
съда да признае подзъщитния му за невиновен по повдигнатото му обвинение, като също
изразява становище, че действията му осъществяват състава на дребно хулиганство по
смисъла на УБДХ. Подсъдимият С. се присъединява към становището на защитника си, като
в последната си дума моли съда да бъде оправдан.
Представителят на Окръжна прокуратура – Разград счита жалбата за неоснователна и
пледира за потвърждаване на присъдата като правилна, законосъобразна и обоснована.
Окръжен съд – Разград, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени
от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и постановяване на нова присъда поради следните
съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка,
която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Разград при
спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материали,
обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия
са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства, и в
този смисъл възраженията в жалбата за превратно тълкуване на доказателствата са
безпочвени. Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като
подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото, не установи
възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно
фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на
първоинстанционния съд, така и изложените в мотивите към атакуваната присъда
ФАКТИЧЕСКИ КОНСТАТАЦИИ, които по същество могат да бъдат сведени до следното:
Подсъдимият К. ИВ. СТ. е роден на 20.04.1978 г. в гр.Разград, живее в гр. Разград.
Същият е със средно образование, български гражданин, женен, безработен, неосъждан.
Подсъдимият ПЛ. АНЧ. Б. е роден на 13.10.1985 г. в гр. Разград, живее в с. Побит
Камък, общ. Разград. Същият е със средно образование, женен. Подсъдимият Б. е осъжда
общо четири пъти за различни по вид престъпления, като е изтърпявал и реално наказание
лишаване от свобода. Към момента на извършване на деянието, предмет на настоящото
наказателно производство, е реабилитиран по давност.
Късно вечерта на 14.10.2020 г., около 23.00 ч., подсъдимите К.С. и П.Б. отишли в
3
бистро „Лилия“, находящо се на Кооперативния пазар в ж. к. „Орел“ в гр. Разград, и
стопанисвано от св. С. В.. По това време още имало и други клиенти, но след като двамата
подсъдими се настанили на масата, повечето от тях си тръгнали. Двамата подсъдими вече
били употребили алкохол и седнали на една от масите в градината на заведението.
Подсъдимите си поръчали уиски и ром, които св. В. им сервирала, но след като отново
поръчали от същото св. В. им отказала, тъй като наближавал края на работното време.
Освен това свидетелката преценила, че двамата вече са пияни, и не искала да продължават
да пият за да се избегнат евентуални неприятности. След като разбрал, че няма да му бъде
сервиран повече алкохол, подс. К.С. ударил стъклена чаша в пода на заведението и я счупил.
След него подс. П.Б. взел телефона си, ударил го в земята и казал: „Не се чупи като теб, така
се чупи!“. В това време в заведението като клиент била и св. Д. Д.а А., която като видяла, че
подс. Б. си ударил телефона в земята, го взела от земята и го поставила на масата му. След
това подсъдимите започнали да чупят предметите на масата им, а именно – 7-8 бр. стъклени
чаши, 2-3 бр. порцеланови чинии и стъклен пепелник. Подсъдимият Б. хвърлил двулитрова
пластмасова бутилка от „Пепси-Кола“, която била почти пълна и паднала върху св. А..
Последната успяла да се предпази с ръка и била ударена в областта на китката на лявата
ръка. След това двамата подсъдими взели няколко саксии с цветя от заведението,
отскубнали и чери домати, които били засети в декоративна бъчва в заведението и
изхвърлили растенията в контейнер за смет, разположен извън заведението, като освен това
смачкали голям ламаринен пепелник, който служел за събиране на съдържанието на
останалите пепелници. Докато вършели това подсъдимите крещели към свидетелките:
„Дърти курви, сега ще видите какво ще стане!“, „Ще затворим тази Лилия, най - много до
Нова година ще работи!“. Свидетелките С. В. и Д. А. били силно възмутени и уплашени от
действията на подсъдимите – било около полунощ и те били сами в заведението заедно с
двамата мъже, които били употребили алкохол, държали се агресивно, крещели и ги
обиждали. Св. С. В. избягала през склада на заведението и излязла на паркинга зад
бистрото. Позвънила на тел. 112 и подала сигнал за случилото се, като останала на паркинга
около 7-8 минути за да си „поеме въздух“ и успокои, а след това отишла при св. Д. А., от
която разбрала, че мъжете са си тръгнали. Двете влезли в заведението и заключили вратата,
очаквайки пристигането на органи на реда. Същата вечер, вече около 00.10 ч. на 15.10.2020
г. св. В. В. и Б. Б., двамата служители на СОД – Разград, пристигнали на
местопроизшествието и констатирали, че по пода на заведението имало парчета от счупени
чинии, саксии, чаши, пепелници, оскубаните цветя и др. Няколко минути след тях в
заведението пристигнали и св. Ю. В. и св. М. М-, полицаи в РУМВР - Разград. Докато
последните двама разговаряли с жените и установявали какво точно се е случило в
заведението, на място се върнали и двамата подсъдими. Държали се провокативно, като се
заяждали със св. В. в присъствието на полицейските служители. Подс. П.Б. дори заплашил
св. С. В. в присъствието на полицейските служители, като й казал : „Ти ще видиш какво ще
ти се случи!“. После извадил от джоба си телефона и заявил, че св. С. В. го е счупила.
Последната отрекла и обяснила как подсъдимият сам счупил телефона си. При това подс.
П.Б. отново сам хвърлил телефона си на земята в присъствието на полицейските служители.
4
Подс. П.Б. отправил заплахи и към полицейския служител. М. М-, заявявайки му, че ще
бъде уволнен. Подсъдимите били отведени в РУМВР - Разград за изясняване на случая. Там
подс. П.Б. продължил да се държи провокативно и да се заяжда със св. М. М-, като му
говорел на висок тон, питал го на колко години е, от кога е полицай, искал отново да му
каже имената си, заявявал му, че няма да се задържи дълго на работата си. Подсъдимите К.
ИВ. СТ. и ПЛ. АНЧ. Б. били задържани за срок до 24 часа по ЗМВР.
От заключението на извършената в хода на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по отношение на св. Д. А. е установено, че при инцидента на
14 - 15.10.2020 г. на същата са причинени: контузия на лява ръка, кръвонасядане на гърба на
дланта и пръстите. Посочените травматологични увреждания по своята медико - биологична
характеристика обуславят болка и страдание, като е налице причинно - следствена връзка
между тях и обстоятелствата, при които е причинена.
В хода на досъдебното производство е извършена и съдебно - психологическа
експертиза по отношение на св. С. В., от заключението на която се установява, че
вследствие на инкриминирания инцидент в свидетелката са възникнали чувства, свързани
със страх за живота, безпокойство, тревожност и страх от реализиране на заканата, както и
безпокойство свързано с неприкосновеността на личното пространство и безопасността на
живота. Страховите чувства по време на инцидента са причинили т. нар. стресова реакция.
По доказателствата:
Първоинстанционният съд е приел гореописаната фактическа обстановка след
обоснован анализ на събраните доказателства. Въззивната инстанция намира, че Районен
съд – Разград е изпълнил задължението си да анализира относимите доказателствени
средства при съобразяване на изискванията на чл. 13 и чл. 107 от НПК, с което е осигурил
разкриване на обективната истина и съблюдаване правата на страните.
Правилно първоинстанционния съд е кредитирал в пълна степен показанията на
свидетелките С. В. и Д. А., като е приобщил по надлежния ред и показанията им, дадени на
досъдебното производство. В показанията си пред различните инстанции двете свидетелки
по идентичен начин и подробно описват причината за възникване на инцидента, отказа на
св. В. да изпълни поръчката на двамата подсъдими, както и как действията им са ескалирали
с чупенето на чаши и друга посуда, изтръгването на декоративни растения и псувните,
обидите и заплахите към свидетелките. Показанията на тези свидетелки са последователни,
логични, като се допълват в определени насоки и въззивната инстанция също не намира
основание да не ги кредитира.
Показанията на двете пострадали свидетелки изцяло се подкрепят от показанията на
свидетелите служители на СОД - В. В. и Б. Б., и полицейските служители Ю. В. и М. М-. И
четиримата свидетели са видели последиците от вандалските действия на подсъдимите в
заведението, състоянието на двете пострадали свидетелки, а полицейските служители при
разговора с подсъдимите непосредствено са възприели и състоянието им на алкохолно
опиване, при което подс. П.Б. е продължил да заплашва св. С. В. пред полицейските
служители. Последният е насочил агресията си и към единият от полицаите – св. М. М-, като
5
го е провокирал и заплашвал с уволнение.
Свидетелските показания относно действията на двамата подсъдими съдът е обвързал
и със заключенията на съдебномедицинската и съдебно психиатрична експертизи, в които са
описани травматологичните увреждания на св. А. и преживения стрес от св. В.. Цитираните
експертизи макар и косвено, също потвърждават показанията на пострадалите свидетелки –
очевидци, поради което настоящия съд не може да не се съгласи с крайния извод за
доказаност на фактическите обстоятелства, приети за доказани от първоинстанционния съд.
Макар и да не е отразил изрично това в мотивите си, първия съд правилно не е дал
вяра на обясненията на двамата подсъдими, които според настоящия съдебен състав са
дадени единствено с цел да омаловажат и декриминизират действията си, както и да
прехвърлят вината за инцидента върху съдържателката на заведението. Освен че се отрича
от двете свидетелки, противоречи на формалната логика, както и на житейската такава,
твърдението на двамата подсъдими, че свидетелката С. В. сама, в присъствието на двама
подпили мъже, е ударила в земята телефона на подсъдимия Б.. Освен това видно от
показанията на св. М. М-, подсъдимият Б. е повторил това упражнение, като пред двамата
полицейски служители отново е ударил телефона си в земята. С изключение на това
обстоятелство като цяло в обясненията си двамата подсъдими не отричат действията си по
трошене на инвентар, събаряне на маси, изтръгване на цветя и растения и обиди към двете
свидетелки.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка и събрани по делото доказателства,
първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че с деянието си подсъдимият К. ИВ.
СТ. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325,
ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като на 14/15.10.2020 г. в гр. Разград, в съучастие като
съизвършител с ПЛ. АНЧ. Б. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - на публично място -
бистро „Лилия“ в гр. Разград, във видимо пияно състояние е чупил чинии, чаши, пепелници,
изхвърлил е саксии с цветя в контейнер за смет в близост до заведението, отправял
нецензурни думи и изрази спрямо С. Г. В. и Д. Д.а А., и е изразил буйство и невъзпитаност.
Спрямо подсъдимият ПЛ. АНЧ. Б. обосновано първия съд е квалифицирал
деятелността му, описана по горе, по квалифицирания състав на престъплението по чл. 325,
ал. 2 във вр. с ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като е приел, че за него хулиганството се
отличава с изключителна дързост.
Съдът е изложил подробни и обосновани съображения, както относно обективната и
субективна страна на извършеното от подсъдимите деяние, така и за доказаността на
повдигнатото им обвинение, които настоящият съдебен състав споделя напълно.
За настоящия въззивен състав е безспорно, че деянието на подсъдимите е със
значителна тежест и разкрива по - висока степен на обществена опасност дори от
обичайните случаи на едро хулиганство. Безспорно подсъдимите на публично място са
6
действали непристойно, демонстрирали са превъзходство, незачитане личността и
достойнството на пострадалите, на чуждата собственост и явно неуважение към
обществените порядки, готовност и желание за саморазправа, като брутално са нарушили
установения обществен ред. Обсъждайки правната същност на осъщественото от
подсъдимите деяние, настоящия въззивен състав категорично отхвърля възраженията на
защитата за приложението на разпоредбите на УБДХ, тъй като хулиганските действия на
двамата подсъдими не могат да се дефинират като непристойна проява с по-ниска степен на
обществена опасност по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ.
Законосъобразно първия съд е отрекъл обвинението в частта, с която извършеното от
двамата подсъдими деяние е определено като отличаващо се с „изключителен цинизъм“, и
ги е оправдал по повдигнатото обвинение по тази квалификация. За да стигне до този извод
районния съд се е позовал и на съдебната практика - Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по
н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, като е отчел и обстоятелството, че принципно
хулиганските прояви в по – голямата си част се свързват с цинизъм, като нецензурните
реплики са типична такава проява.
Няма възражения в жалбата и съответен протест от прокуратурата по оправдаването
на подс. К.С. в обвинението по квалифицирания състав на чл. 325, ал. 2 от НК – деянието да
е осъществено с изключителна дързост, поради което е безпредметно съдът да се произнося
по този въпрос.
В същото време съдът се солидаризира с извода на първия съд, че спрямо подс. П.Б.
квалифициращия състав на чл. 325, ал. 2 от НК е осъществен както от обективна, така и от
субективна страна. Съдът не намира за основателно възражението в жалбата, че
подсъдимият П.Б. е осъден по непредявено с обвинителния акт обвинение. Съгласно чл. 246,
ал. 2 от НПК в обстоятелствената част на обвинителния акт се посочва престъплението,
извършено от обвиняемия, времето, мястото и начина на извършването му, а в чл. 246, ал. 3
от НПК като задължителен реквизит на заключителната част на обвинителния акт е
посочена правната квалификация на деянието. В обстоятелствената част на обвинителния
акт, по който е образувано съдебното производство, подробно е описано и провокативното
поведение на подс. Б. към полицейските служители като част от проявената изключителна
дързост. Предвид на цитираната по – горе разпоредба на чл. 246, ал. 3 от НПК не е било
необходимо в заключителната част да се описва подробно начина на извършване на
престъплението, а само неговата правна квалификация. Съгласно т. 2 от Постановление № 2
от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС „изключителна дързост е налице, когато в
много груба форма се засягат интересите на обществото или личността и упорито не се
прекратяват, изразяват пренебрежително отношение към обществения ред или към други
обществени или лични интереси. С тях се скандализира обществото, изразяват грубо
нахалство или тежко оскърбление“. Според настоящия съдебен състав с действията си подс.
Б. в много груба форма е нарушил обществения ред, не е прекратил действията си при
пристигане на полицейските служители и е нанесъл тежки оскърбления към двете
свидетелки. При квалифициране на хулиганството на подс. Б. като извършено с
7
изключителна дързост съдът е взел предвид и поведението на подсъдимия към св. В. пред
полицейските служители. В подкрепа на извода за тази квалификация може само да се
добави и водещата роля на подс. П.Б. като цяло в хулиганската проява.
Безспорно е, че двамата подсъдими са действали при извършване на престъплението
"хулиганство" с пряк умисъл - съзнателно и целенасочено брутално, агресивно и очевидно
със съзнанието, че в тази насока действа и другия подсъдим, следвайки една обща цел да
демонстрират пренебрежение към обществените порядки и да предизвикване на страх у
присъстващите.
Извън гореизложеното следва да се отбележи, че дори и да се приеме, че
подсъдимите са били предизвикани от действия на св. С. В., това по никакъв начин не може
да декриминаризира деянието им. Описаните по – горе действия на двамата подсъдими,
извършени задружно, отличаващи се с грубост и безпардонност, а за подс. П.Б. и с
изключителна дързост, не могат да се охарактеризират като „битов инцидент“ и не могат да
бъдат оправдани единствено с неправомерно действие на св. С. В..
По наказанието:
Законосъобразно, отчитайки, че за подсъдимия К.С. са налице предпоставките за
приложението на чл. 78а от НК, първоинстанционния съд го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1600 лв., като е
приел, че същият не представлява личност с висока степен на обществена опасност.
На подсъдимия П.Б. за извършеното престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК
първоинстанционният съд е наложил наказание по средния размер от една година и шест
месеца лишаване от свобода. Предвид настъпилата реабилитация по предишните му
осъждания на наказания лишаване от свобода и като е приел, че за поправянето му не е
необходимо изолирането му от обществото, законосъобразно районният съд е отложил
изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години.
При така възприетите фактически обстоятелства на извършване на престъплението не
е било възможно да бъде проявена по - голяма снизходителност при определяне на
наказанията. Както вече бе посочено, извършеното престъпление се явява с висока степен
на обществена опасност, поради което наложеното наказание лишаване от свобода на подс.
П.Б., под средния размер определен от закона, при визираните отегчаващи вината
обстоятелства, е справедливо определено. Поради това въззивния състав не намира за
необходимо да коригира наложеното наказание. Същото важи и за размера на наложеното
на подс. К.С. административно наказание, което е определено в размер близък до
минималния.
Според настоящия въззивен състав налагането на наказания в по – ниски размери за
всеки от подсъдимите не би изпълнило целите на наказанието, предвидени в чл. 36 от НК.
Налагането на по – леки размер наказания според настоящия съдебен състав няма да
изпълни не само индивидуалната, но и генералната превенция, и да окаже възпиращо
8
въздействие върху останалите членове на обществото от извършване на подобни прояви.
По разноските.
С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР –
Разград сумата от 355,90 лева, представляваща разноски на досъдебното производство лева,
и по сметка на Районен съд – Разград деловодни разноски от 160,00лева.
Съгласно чл. 189, ал. 3, изричение второ от НПК когато осъдените са няколко, съдът
определя частта, която всеки от тях трябва да заплати. Като е осъдил подсъдимите да
заплатят солидарно направените разноски по делото, съдът е нарушил закона, като
присъдата в тази и част следва да бъде изменена и се определят частта от разноските,
дължими от всеки от подсъдимите.
В процесния случай всеки един от подсъдимите следва да бъде осъден да заплати
равни части от направените разноски както от досъдебното производство, така и на
съдебното следствие, а именно по 177.95 лева разноски от досъдебното производство и по
80.00 лева от съдебното производство.
При извършената цялостна проверка извън конкретните доводи, развити в жалбата,
въззивният съд не установи други основания за отмяна или изменение на проверяваната
присъда.
Водим от горното съдът и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК Окръжен съд -
Разград
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда 9/22.02.2022 г. по НОХД № 574/2021 г. по описа на Районен съд -
Разград в ЧАСТТА, с която двамата подсъдими са осъдени да заплатят по сметка на ОДМВР
– Разград сумата от 355,90 лева, разноски от досъдебното производство, и по сметка на
Районен съд – Разград деловодни разноски от 160.00 лева, като ОСЪЖДА подсъдимите К.
ИВ. СТ., ЕГН **********, и ПЛ. АНЧ. Б., ЕГН **********, да ЗАПЛАТЯТ всеки един от
тях по сметка на ОДМВР – Разград сумата от по 177.95 лева, разноски от досъдебното
производство, и по сметка на Районен съд – Разград сумата от по 80.00 лева, разноски на
съдебното производство.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК, и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10