ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
гр. гр. София , 14.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Б. Врачева
Членове:Мариета Неделчева
Аделина Иванова
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600245 по описа за 2021 година
Настоящото производство е по реда на чл. 345 ал.1 вр. чл.341 ал.2 вр.
чл.249 ал.3 вр. чл. 248 ал.1 т.3 и т.6 НПК.
Предмет на въззивна проверка е постановено в разпоредително с.з.
определение от 15.04.2021г. по НОХД № 571/21г. по описа на СпНС, 13-ти
състав, с което определение по реда на чл.248 ал.1 т.3 НПК е прекратено
съдебното производство по делото и същото е върнато на СП за отстраняване
на допуснати съществени процесуални нарушения, а на осн. чл.248 ал.1 т.6
НПК е изменена търпяната от тримата подсъдими МНО от „Задържане под
стража“ в „Парична гаранция“ в размер от по 1 000лв. за всеки един от тях.
За да постанови горното определение първостепенният съд е установил
наличие на съществено процесуално нарушение, изразено в липса на изрична
конкретизация на целеното от подсъдимите лица вторично престъпление; не е
уточнено какво престъпление, измежду изброените в чл.108а ал.1 НК
възнамеряват да извършат подсъдимите, влизайки на територията на страната,
като в тази вр. в мотивите си СНС е направил и препратка към решение на
въззивната инстанция с идентично установени съществени процесуални
нарушения.
Водещият мотив на СНС за изменение на търпените от подсъдимите МНО
се изразява само и единствено в прекомерната продължителност на срока на
изтърпяване на същите, който срок е приет за неразумен такъв.
Срещу определението е подаден частен протест от СП с изложено
твърдение за незаконосъобразност на същото и с отправено искане за
1
неговата отмяна в посочените части. Релевират се доводи за неправилност и
незаконосъобразност на отразената в атакуваното определение аргументация.
Твърди се, че посоченото в процесния ОА престъпление, ведно с всички
съпътстващи го фактически обстоятелства е достатъчно подробно описано и
съдържа изискуемите съставомерни елементи, поради което липсва съзряното
от съда съществено процесуално нарушение.
В подадения частен въззивен протест и касателно МНО на подсъдимите
лица се излагат доводи за несъобразяване от страна на първоинстанционния
съд със законово визираните в нормата на чл.56 ал.3 НПК критерии.
Позовавайки се на степента на обществена опасност на престъплението по
чл.108а ал.7 НК, на начина на неговото извършване и най-вече на
отрицателния факт на липса на постоянен адрес на територията на страната за
всеки един от тримата подсъдими, се гради извод за наложителност от
продължаващото им задържане.
Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи и след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Частният протест е процесуално допустим, като подаден от оправомощен
държавен орган, в срока по чл.342 ал.1 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивен контрол. Разгледан по същество, същият се явява неоснователен.
Съобразявайки текстовото съдържание на обвинителния титул по НОХД
№ 571/21г., въззивният съд възприема за правилен изложения от
първостепенния съд краен извод за наличие на съществени процесуални
нарушения. Тук следва да се подчертае, че в атакуваното определение е
посочен само един единствен процесуален недостатък, а именно липса на
изрично уточнение и конкретизация на целените от подсъдимите вторични
престъпления. Необходимо е да се посочи, че касателно инкриминираната цел
нормата на чл.108а ал.7 НК препраща към тази на чл.108а ал.1 НК, която
обаче разпоредба включва редица престъпления, респ. при реализация на
престъпното деяние по чл.108а ал.7 НК, обективирано посредством влизане
през границата на страната деецът е възможно да цели извършването само на
едно от посочените в чл.108а ал.1 НК престъпления, но също така е възможно
да цели и извършването на всички изброени в закона престъпни
посегателства. Т.е. престъпният състав по чл.108а ал.7 НК следва да бъде
запълнен с конкретно съдържание в насока каква точно е преследваната от
подсъдимите лица цел. Именно този пропуск е установил първостепенния съд
и тази му констатация се явява напълно правилна. Простото позоваване и
препращане в обвинителния диспозитив към разп.на чл.108а ал.1 НК не води
до отстраняване на горепосочения пропуск, именно поради обстоятелството,
че тази законова разпоредба визира редица отделни престъпления и без
изричната им конкретизация волята на държавното обвинение остава неясна и
2
непълна. Изричното уточнение е необходимо, доколкото касае съставомерен
елемент от престъпния състав и доколкото само и единствено пълната, ясна и
точна конкретизация на всички елементи рамкира предмета на доказване в
съдебното наказателно производство. Т.е. правилна се явява констатацията на
СНС досежно наличния процесуален пропуск.
От своя страна въззивният съд при самостоятелна проверка на процесния
ОА установява още едно процесуално нарушение и то от категорията на
съществените такива. В случая се има предвид, че нито в обстоятелствената,
нито в заключителната част на ОА се сочи конкретно място на реализация на
престъпното деяние. Последното се изразява в извършване на активни
действия по влизане през границата на страната и в тази вр. следва в ОА да
присъства изрично уточнение на конкретното място на осъществяване на тези
действия. В тази насока както в обстоятелствената част (л.2 от ОА), така и в
обвинителния диспозитив присъства запис, че се касае за влизане на
територията на страната на 07.02.16г. „през границата на Р.Б. с Р. Г.“, което
обаче не е достатъчно. Действително относно притежаваната от СНС местна
компетентност, разпростираща се на територията на цялата страна, се явява
без значение точното място на осъществяване на престъплението.
Конкретното място обаче на престъпното деяние следва изрично да бъде
уточнено, тъй като същото се явява елемент от обективна страна на
престъпния състав и като такъв следва да бъде изрично уточнен. Т.е. налице е
още едно съществено процесуално нарушение, неотчетено от първостепенния
съд, което обаче процесуално нарушение следва да бъде отстранено, като
единственият компетентен орган за това е държавното обвинение в лицето на
СП.
При всички гореизложени доводи, АСНС приема за правилен отразения в
протестираното определение на СНС извод за наличие на съществени
процесуални нарушения, доколкото процесният ОА не носи изискуемото
съгл. чл.246 ал.2 НПК съдържание. Правилно първостепенният съд е посочил,
че следва всички съставомерни елементи на престъплението, предмет на
повдигнатото обвинение, задължително да намерят отражение в
обстоятелствената част на ОА, тъй като тя поставя фактическите рамки на
обвинението – при липсата на такъв изричен запис се налага изводът за липса
на фактическа обоснованост на ОА, което от своя страна рефлектира върху
правото на защита на обвиняемия, респ. представлява съществено
процесуално нарушение по см.на чл.249 ал.4 т.1 НПК и съгл.ТР №2/02г.на
ВКС. Тези пропуски са отстраними и това налага връщане на делото на СП.
Касателно атакуваното определение в частта му относно постановеното
изменение на търпените от подсъдимите лица МНО въззивният съд отбелязва,
че приема същото по същество за правилно с известни корекции. Фактически
правилна се явява направената от СНС констатация за изтърпяване на МНО
за един значителен времеви период – тримата подсъдими са задържани в хода
3
на ДП на 12.02.2016г. и от тогава до настоящия момент изтърпяват МНО
„Задържане под стража“, респ. касае се за период от около 5 години и 4
месеца. Този срок е преценен от контролираната съдебна инстанция за
неразумен такъв с мотив, че същият надвишава дори средния размер на
предвиденото от закона наказание за процесното престъпление и този довод е
напълно споделим и от въззивния съд. Касае за процесуално ограничение на
свободата на придвижване на лица, по отношение на които все още се
разпростира презумпицята за невиновност и които са неосъждани такива. В
депозирания частен протест се сочи, че е безпредметно да се обсъжда срока
на задържане на подсъдимите, тъй като в съдебната фаза на наказателното
производство не е предвиден максимален срок на задържането. С този
теоретичен довод АСНС се съгласява, но в същото време следва да се отчете
и конкретиката по случая – касае се за отмяна на постановена по делото
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СНС,
като се констатират и съществени процесуални нарушения, които от своя
страна водят до връщане на делото на предходна процесуална фаза, а именно
на ДП, което в по-широк план налага извода за забавяне на наказателното
производство, което не се дължи на виновното поведение на тримата
подсъдими и именно поради това, не следва същите да търпят допълните
санкционни ограничения на своите права. Т.е. правилен и законосъобразен се
явява направеният в проверяваното определение извод за изменение на
търпяната МНО „Задържане под стража“ в по-лека такава. Наложително е
облекчаване на процесуалното положение на подсъдимите лица, тъй като
продължаващото задържане практически се превръща в предварително
изтърпяване на наказание.
Настоящият състав на АСНС обаче приема, че определеният от
първостепенния съд размер на МНО „Парична гаранция“, а именно 1 000лв.
следва да бъде завишен. В случая се касае за чуждестранни лица с повдигнато
им обвинение за извършено престъпление по глава 1 от особената част на НК,
респ. касае се за престъпление против републиката. Т.е. процесното
престъпление е тежко такова по см. на чл.93 т.7 НК, чиято степен на
обществена опасност е презумптивно предопределена от законово
предвиденото наказание, но въззивният съд в допълнение отчита и обекта на
престъпно посегателство – засегнати са от евентуалното извършване на
процесното престъпление обществени отношения с изключително широк и
сериозен мащаб, разпростиращ се върху неограничен кръг лица и касаещ
създадения в републиката държавен строй на управление. Именно тези
характеристики на процесното престъпление се явяват предопределящи и
мотивират съда да завиши размера на паричната гаранция от 1 000лв. на 5
000лв.
При изложените съображения и на осн.чл.345 ал.1 вр.чл.341 ал.2
вр.чл.249 ал.3 вр.чл.248 ал.1 т.3 и т.6 НПК, АСНС
4
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение от 15.04.2021г. по НОХД № 571/21г. по описа на
СНС, 13-ти състав в частта относно мерките за неотклонение на подсъдимите
А. А. Ф., А. А. и А. Ф. Я., като увеличава размера на МНО „Парична
гаранция“ от 1 000лв. на 5000лв. за всеки един от тях.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5