№ 5898
гр. София, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И.
при участието на секретаря К.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И. Гражданско дело № 20211110165708
по описа за 2021 година
Й. ИВ. ГР. е предявила срещу „...... ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
за заплащане на сумата от 1444,70 лева като получена без основание.
Ищцата твърди, че при ЧСИ ... е образувано изп. д. № 0043/2020 г. по изп. лист от
20.12.2019 г., издаден по ч. гр. д. № 14162/2012 г. на СРС, 84 състав за следните суми: 979,19
лева – сума за топлинна енергия и 250,33 лева - лихва. Бил предявен иск по чл. 439 ГПК за
недължимост на посочените суми, като в решението по гр. д. № 11865/2020 г. СРС, 39
състав, приел, че ЧСИ е извършил разпределение на суми в полза на взискателя в размер на
1444,48 лева в период на висящност на дело пред СРС за недължимост на сумите по изп.
дело. Сочи, че тази сума погасява начислени такси и разноски върху отречената за дължима
главница в размер на 979,19 лева по гр. д. № 11865/2020 г. и тази сума е извън решението.
Излага, че процесната сума е преведена на взискателя на 02.04.2020 г. (1396,55 лева) и на
24.04.2020 г. (47,93 лева).
Ответникът в подаден отговор оспорва сумата да е постъпвала по негова сметка като
сочи, че в тази сума се включват и удържани такса на ЧСИ.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Не е спорно по делото, че въз основа на изпълнителен лист, издаден на 20.12.2019 г. по
гр. д. № 14162/2012 г. на СРС, 84 състав, е образувано изп. д. № 20208580400043 на ЧСИ ....
Не е спорно и че с влязло в сила решение № 186437 от 28.08.2020 г. по гр. д. №
11865/2020 г. на СРС, 39 състав, е прекратено като недопустимо производството по иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК, предявен от Й. ИВ. ГР. срещу „...... ЕАД за признаване за
установено, че Й. ИВ. ГР. не дължи на „...... ЕАД сумата от 250,33 лв. мораторна лихва за
1
забава плащането на главницата за периода 06.2009 г. - 20.06.2012 г., за която сума е издаден
изпълнителен лист от 20.12.2019 г. по гр. д. № 14162/2012 г. на СРС, 84 състав и е предмет
на принудително изпълнение по изп. д. № 20208580400043 по описа на ЧСИ .... С решението
е признато за установено по предявения от Й. ИВ. ГР. срещу „...... ЕАД иск с правно
основание чл. 439 ГПК, че Й. ИВ. ГР. не дължи на „...... ЕАД сумата 979,19 лв. цена на
доставена топлинна енергия за апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж. к. „Дървеница“,
вх. 463, вх. 2, за периода 06.2009 г. - 04.2011 г., ведно със законната лихва считано от
04.07.2012 г. до окончателното изплащане, за която сума е издаден изпълнителен лист от
20.12.2019 г. по гр. д. № 14162/2012 г. на СРС, 84 състав и е предмет на принудително
изпълнение по изп. д. № 20208580400043 по описа на ЧСИ ....
В удостоверение, издадено от ЧСИ ..., е посочено, че по изп. дело са постъпили суми в
размер на 1611,70 лева, от които разпределените и преведени суми са в размер на 1587,71
лева. Преведените суми към „...... ЕАД са в общ размер на 1444,48 лева, както следва: на
02.04.2020 г. – 13996,55 лева и на 24.04.2020 г. – 47,93 лева. Сумите, преведени към „......
ЕАД представляват: предплатени такси – 155,93 лева, главница – 167,25 лева, законова
лихва – 770,97 лева, мораторна лихва – 250,33 лева, разноски по изпълнителното дело – 100
лева.
С влизане в сила на решението по отрицателния установителен иск за недължимост на
суми, предмет на издаден изпълнителен лист, отпада основанието на което тези суми се
събират по принудителен ред в хода на образуваното изпълнително производство и
подлежат на връщане по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Възражението
на ответника, че претендираната сума не е постъпвала по сметката на дружеството, е
неоснователно, видно от представеното от ЧСИ удостоверение, обосноваващо
противоположния извод. С влизане в сила на решението по чл. 439 ГПК, с което
отрицателният установителен иск е уважен, със сила на пресъдено нещо е установено в
отношенията между страните, че сумите предмет на изпълнителния лист 20.12.2019 г., не се
дължат поради погасяването им по давност.
С оглед липсата на доказателства, а и на твърдения събраната без основание сума по
изп. дело № 20208580400043 на ЧСИ ..., преведена в полза на взискателя, да е върната на
длъжника, следва, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен до размера от 1194,15 лева и отхвърлен до пълни
претендиран размер от 1444,48 лева. Сумата в размер на 250,33 лева, представляваща
мораторна лихва, не е недължимо събрана, доколкото по отношение на нея производството
по гр. д. № 11865/2020 г. е прекратено като недопустимо.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищцата е направила
разноски в размер на 58 лева за държавна такса и 700 лева за адвокатско възнаграждение,
което следва да бъде намалено до 350 лева с оглед направеното възражение за
прекомерност, фактическата и правна сложност на делото и чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, от
която сума следва да бъде присъдена сумата от 337,29 лева съобразно уважената част от
предявения иск. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение, което на
2
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50 лева, от което следва да бъдат
присъдени 8,66 лева съобразно отхвърлената част от предявения иск. Определени по
компенсация разноски се дължат на ищцата в размер на 328,63 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...... ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Й. ИВ. ГР., ЕГН **********, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 1194,15 лева, събрана без основание по изп. дело
№ 20208580400043 на ЧСИ ..., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на
20.12.2019 г. по гр. д. № 14162/2012 г. на СРС, 84 състав и призната за недължима с решение
№ 186437 от 28.08.2020 г. по гр. д. № 11865/2020 г. на СРС, 39 състав, ведно със законната
лихва от 17.11.2021 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над
1194,15 лева до пълния претендиран размер от 1444,48 лева.
ОСЪЖДА „...... ЕАД, ЕИК *********, да заплати на Й. ИВ. ГР., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 328,63 лева – съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3