М  О  Т  И  В  И  към Присъда № 301/31.10.2016г., постановена  по  НОХД № 766/2014г. по описа на Пловдивски районен съд, XI н. с.

 

РП – Пловдив е повдигнала обвинение срещу:

В.К.Х. – роден на *** в ***, живущ в ***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че:

- На 06/07.04.2013г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с Й.И.С., ЕГН ********** от ***, С.Т.И., ЕГН ********** от *** и В.Р.В., ЕГН ********** от *** е причинил другиму – П.П.Т., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК;

- На 06.04.2013г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител със С.Т.И., ЕГН ********** и А.И.К., ЕГН ********** - и двамата от *** е причинил другиму – Д.Х.Д., ЕГН ********** от *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на шията и в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, палпаторна болезненост в областта на гръкляна, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК;

В.Р.В. – роден на *** в ***, живущ в същия град, ***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 06/07.04.2013г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с В.К.Х., ЕГН ********** от ***, С.Т.И., ЕГН ********** от *** и Й.И.С., ЕГН ********** от ***, е причинил другиму - П.П.Т., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

С.Т.И. – роден на *** в ***, живущ в същия град, ***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че:

на 06/07.04.2013г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с В.К.Х., ЕГН ********** от ***, Й.И.С., ЕГН ********** от ***, В.Р.В., ЕГН ********** от ***, е причинил другиму - П.П.Т., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК;

- На 06.04.2013г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с В.К.Х., ЕГН ********** от *** и А.И.К., ЕГН ********** – и двамата от ***, е причинил другиму - Д.Х.Д., ЕГН ********** от *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на шията и в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, палпаторна болезненост в областта на гръкляна, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК;

Й.И.С. – роден на *** в ***, живущ в същия град, ***, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 06/07.04.2013г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с В.К.Х., ЕГН ********** от ***, С.Т.И., ЕГН ********** от *** и В.Р.В., ЕГН ********** от ***, е причинил другиму - П.П.Т., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК;

А.И.К. – роден на *** в ***, живущ в същия град, ***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** на 06.04.2013г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с  В.К.Х., ЕГН ********** и С.Т.И., ЕГН ********** – и двамата от ***, е причинил другиму - Д.Х.Д., ЕГН ********** от *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на шията и в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, палпаторна болезненост в областта на гръкляна, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето – престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от пострадалия Т. солидарно срещу подсъдимите Х., чрез неговите родители и законни представители, В., И. и С. граждански иск за сумата от 9 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, а по отношение на подсъдимите Х. и И. и вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението до окончателното изплащане на същата. Във връзка с горното пострадалият Т. е конституиран като граждански ищец по делото.

          Прокурорът поддържа повдигнатите обвинения, като предлага на съда да признае подсъдимите за виновни и да им наложи наказания, както следва: на подс. Х. – за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК – пет месеца лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК – три месеца лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, като наказанията бъдат кумулирани и на подсъдимия наложено едно общо най-тежко наказание пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с изпитателен срок от две години, на основание чл.66 вр. чл.69 от НК; на подс. В. – за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК – две години лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от четири години; на подс. И. – за престъплението почл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК – пет месеца лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК – три месеца лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, като наказанията бъдат кумулирани и на подсъдимия наложено едно общо най-тежко наказание пет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което отложено с изпитателен срок от две години, на основание чл.66 вр. чл.69 от НК; на подс. С. - за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК – две години лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК, изпълнението на което отложено с изпитателен срок то четири години и подс. К. за извършеното престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. Наред с горното прокурорът предлага подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят направените по делото разноски, предявеният от пострадалия граждански иск да бъде уважен, а вещественото доказателство по делото – компактдиск, съдържащ данни с медицински изследвания – върнат на св. Т..

Гражданският ищец Т. поддържа исканията на прокурора.    

Защитниците на подс. Х. – адв. Х.Д. и неговата майка Д.Г. молят съда да признае подзащитния им за невинен по повдигнатите му обвинения и да го оправдае, както и да отхвърли предявения срещу него граждански иск.

Подс. Х. подкрепя казаното от неговите защитници, съжалява за случилото се на пострадалия, извинява се и моли да бъде оправдан.

Защитниците на подс. В. – адв. К.Е. и адв. М.Г. молят съда да признае подзащитния им за невинен и да го оправдае, и да отхвърли гражданския иск като недоказан по основание и размер.

Подс. В. не се признава за виновен и моли съда да го оправдае.

Защитникът на подс. И. – адв. Р.Д. моли съда да признае подзащитния й за невинен по повдигнатите му обвинения и да го оправдае, както и да отхвърли предявения срещу него граждански иск.

Подс. И. съжалява за случилото се и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подс. С. – адв. Т.К. моли съда да признае подзащитния й за невинен и да го оправдае и да отхвърли гражданския иск като неоснователен.

Подс. С. не се признаван за виновен и моли съда да го оправдае.

Защитникът на подс. К. – адв. В.Х. моли съда да признае подзащитния й за невинен и да го оправдае.

Подс. К. не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс. В.К.Х. е роден на *** в ***, живущ в ***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. В.Р.В. е роден на *** в ***, живущ в ***, ***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. С.Т.И. е роден на *** в ***, живущ в ***, ***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. Й.И.С. е роден на *** в ***, живущ в ***, ***, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

А.И.К. е роден на *** в ***, живущ в ***, ***, български гражданин, средно образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

На 06.04.2013г. вечерта свидетелите Т., Д.Х.Д., Г.С., А.Г., Д.С.Д., А.К., С.Б., Н.С. и Я.П., посетили заведение „Плейграунд”, находящо се в гр. Пловдив, на ул. „Филипово” № 15, в близост до Френската езикова гимназия. Повод за събирането на част от лицата бил успешно издържаният от св. Т. предварителен кандидат-студентски изпит. Към тяхната компания впоследствие се присъединили и други хора. Тъй като компанията била голяма заела две от масите в заведението, които се намирали в непосредствена близост.      

Същата вечер заведението било посетено и от компанията на подсъдимите Х., И. и К., които били придружени от свидетелите И.М. и Я.П.. Известно време след тях в заведението дошли подсъдимите В. и С., придружени от св. И.К., които седнали на съседна маса.

Наред с посочените по-горе лица в заведението имало и други посетители. Част от лицата от посочените компании се познавали помежду си отпреди това, като някои от тях учили в едно и също училище, а други се случвало да се събират по други поводи.

В началото на вечерта нещата протичали нормално без каквито и да били конфликтни ситуации между лицата от една или друга компания в заведението, които се забавлявали, с която именно цел и отишли в заведението. 

Малко преди полунощ св. Т. излязъл от заведението, придружавайки Й.Д., която също била част от неговата компания и която се почувствала зле, тъй като вътре било много задимено. В заведението на една от масите се намирали свидетелите Д.Х.Д., С., Д.С.Д. и П.. На другата маса седели свидетелите Г., К., Б. и С.. По това време на масата, на която седял св. Д.Х.Д., отишли подсъдимите К., И. и С.. Подс. К. и преди това бил ходил на тази маса, тъй като се познавал със св. Д.С.Д., както и със св. Г., с която преди това имал интимна връзка. Този път обаче подс. К., придружен и от останалите, посочени по-горе подсъдими, отишъл при св. Д.Х.Д., твърдейки, че свидетелят го заплашвал с жест, за което му и потърсил сметка. Св. Д.Х.Д. отрекъл да е правел това, тъй като този жест, който бил възприет от подсъдимия като заплашване, всъщност не бил нищо друго, освен почесване по брадата. Въпреки това обаче подс. К. хванал св. Д.Х.Д. с ръка за врата и започнал да го стиска. След това подс. И. нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия – в дясната долна част на челюстта, а подс. С. го хванал за косата и го оплюл. Освен това подсъдимите заплашвали пострадалия и искали да излезе извън заведението, където да продължат да се саморазправят с него. Малко след посочените по-горе трима подсъдими, на масата, на която седял св. Д.Х.Д., дошъл и подс. Х., който хванал свидетеля отзад за врата и го попитал дали има някакъв проблем, на което последният отговорил отрицателно.

След като подсъдимите се отдалечили от масата им, св. С. предложила на пострадалия да си тръгват, за да не прерасне възникналият конфликт в по-голям такъв. Св. Д.С.Д. ги попитал защо си тръгват и св. С. му казала, че св. Д.Х.Д. е бил заплашван и удрян. Св. Д.С.Д. също като св. С. бил на масата, на която седял и пострадалият и видял последният да разговаря с подс. К., както и това, че в един момент на тяхната маса били и другите двама подсъдими Х. и И.. Тъй като обаче св. Д.С.Д. бил на разстояние от посочените лица, поради което и не разбрал нито каква е темата на разговора, нито какво точно се е случило, защото макар и да имал видимост, не гледал през цялото време към тях.

Свидетелите Г. и К. разбрали че е възникнал някакъв проблем на съседната маса. Св. К. видяла подс. К. и част от хората от неговата компания да приближават към тяхното сепаре, като се насочили към съседната маса, на която седял св. Д.Х.Д. заедно с други техни приятели. Видяла отправените към св. Д.Х.Д. заканителни жестове, както и това, че свидетелят стоял на масата без да прави каквото и да било и му личало, че бил притеснен. След това св. К. отишла до тоалетната. Св. Г. също разбрала за възникналия на съседната маса проблем от св. Б., който й посочил момче, което било от компанията на подсъдимите Х., И. и К., и св. М. и което свидетелката познавала само визуално. Св. Б. й казал, че това момче било дръпнало св. Д.Х.Д. за косата.  

След свидетелите Д.Х.Д. и С. от заведението излезли подсъдимите Х., И. и К., както и подсъдимите В. и С., и св. И.К.. В заведението останали другите две  лица от компанията на част от подсъдимите – свидетелите М. и П.. Св. Д.С.Д. заедно със св. Г. също излезли навън.

Междувременно св. К., която през това време била отишла до тоалетната се върнала и видяла, че нейните приятели са излезли навън, поради което тя също излязла пред заведението. 

След като свидетелите Д.Х.Д. и Г.С. си тръгнали, били последвани от компанията, в която били петимата подсъдими и св. И.К., но не по същия път, а по друг път, така че да могат да ги пресрещнат. Св. Г., която по това време се намирала пред заведението, след като видяла, че компанията на подсъдимите тръгнала след свидетелите Д.Х.Д. и С., също ги последвала, тъй като с оглед на създалата се ситуация и възникналия преди това конфликт, се притеснила да не се случи нещо на св. С., с която били приятелки, като си помислила, че тези, които тръгнали след тях искат да ги пресрещнат и набият. Св. Г. искала да се убеди, че свидетелите Д.Х.Д. и С. ще пресекат булеварда безпрепятствено и ще се отдалечат от района.

В началото свидетелите Д.Х.Д. и С. вървели нормално, но след като чули бързи стъпки зад тях, свидетелят започнал да бяга. Лицата, които ги гонели освен това отправяли и обиди спрямо тях, като викали по отношение на св. С. „к.” и др. обидни думи и изрази в този смисъл, които били възприети и от св. Г., която след като видяла накъде вървят нещата, казала на своите приятели да се махат оттам. Св. Г. успяла да спре подс. К. и още някои от момчетата. Останалите от тях, сред които и подс. Х., продължили да тичат след свидетелите Д.Х.Д. и С.. Св. С. останала, като казвала на момчетата, които тичали след нейния приятел, да го оставят. Тези нейни думи били чути и от св. А.Г., която след като не получила отговор от лицата, които успяла да спре, относно това, което се случва, решила да се върне пред заведението, а тези лица продължили в посоката, в която останалите от тяхната компания продължили да тичат.

Св. Д.Х.Д., след като известно време тичал, решил да се скрие в намиращия се наблизо ресторант „Родопска къща” /тогава „Бразилия”/, където помолил персонала за място, на което да не може да бъде намерен, при което бил отведен в една стаичка зад бара, откъдето се обадил по телефона на баща си, на когото обяснил за случилото се и го помолил да отиде да го вземе. В заведението, в кое се бил скрил, св. Д.Х.Д. останал, докато баща му отишъл, за да го прибере.

В един момент, когато св. С. изгубила от поглед св. Д.Х.Д., решила да се обади по телефона на св. Т., за да го попита за телефонния номер на неговия приятел. По това време св. Т. бил с Й.Д. в района на заведение „Плейграунд”. Когато св. С. му се обадила му казала, че св. Д.Х.Д. е бил подгонен от момчета, които искали да го бият и го помолила да й даде неговия номер, за да му се обади и разбере къде е, св. Т. казал, че той ще се свърже със св. Д.Х.Д., което и сторил и от него разбрал, че се намира в ресторант тогава „Родопска къща”. Това заведение не било познато на св. Т., но той предположил кое може да бъде и тръгнал към него. След като стигнал до заведението свидетелят влязъл вътре, но не могъл да намери там своя приятел, поради което отишъл в намиращото се в съседство заведение – ресторант „Ефир”, в което обаче отново не го открил. Св. Т. решил да се обади отново на св. Д.Х.Д., за да го попита къде точно се намира. Тогава свидетелите Т. и С. се срещнали, като това станало между ресторантите „Родопска къща” и „Ефир”. В този момент към тях от посока ресторант „Родопска къща” идвали подсъдимите Х., И., С. и В., както и св. К.. Посочените лица пресрещнали св. Т. и го попитали на кого звъни. Тъй като свидетелят предположил, че това са момчетата, за които св. С. му казала, че са подгонили св. Д.Х.Д., ги излъгал, че са обажда на баща си. Св. Т. не познавал лицата, които го пресрещнали. Те започнали да се държат неприлично, обиждайки го, казвайки му „с.” и псувайки го, без това тяхно поведение да било провокирано по някакъв начин от пострадалия. Св. С. се опитала да успокои ситуацията, но това така и не се случило. В един момент подс. Х. бутнал с ръка св. Т. в предната част на лявото рамо, но свидетелят успял да запази равновесие. Последвало ново бутане от страна на подс. Х. в предната горна част на тялото на пострадалия, в резултат на което той загубил равновесие и залитнал, но успял да се изправи. Тогава отново подс. Х. му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето, от който св. Т. паднал на земята. В момента на падането на пострадалия му бил нанесен удар с крак в областта на лицето от подс. И.. След като св. Т. бил бутнат от подс. Х., посегнал към подсъдимите, опитвайки се да запази равновесие, при което ударил подс. И. в областта на лявото ухо. Св. Т. паднал на земята по гръб, след което му били нанесени множество силни удари както с ръце, така и с крака по цялото тяло, но предимно по главата от намиращите се около него лица - подсъдимите и св. К.. Едновременно с ударите продължавали обидите и псувните от страна на тези лица по отношение на св. Т.. Св. С. се опитвала да спре нападателите на св. Т., но това така и не й се отдало. В един момент посочените лицата спрели да нанасят удари на пострадалия и си тръгнали. Св. С. помогнала на св. Т. да стане. Тъй като целият бил в кръв тръгнали към ресторант „Родопска къща”, за да може свидетелят да се измие.

Междувременно св. Г. се била върнала пред заведението и заварила там св. К.. Св. Г. звъннала два пъти по телефона на св. С., но след като тя не й отговорила, заедно със св. К. се качили в колата на последната и тръгнали да правят обиколка из квартала, за да търсят приятелите си. Пред ресторант „Родопска къща” срещнали св. Д.Х.Д. заедно с баща му, който вече бил пристигнал. Дошъл и св. Т., който влязъл в заведението, за да се измие, след което се обадил на баща си, на когото разказал за случилото се. Свидетелите Г. и К. се върнали пред заведение „Плейграунд”, за да вземат якетата на някои от лицата, които били останали там. Пред заведението те заварила свидетелите Д.С.Д. и Б.. След това св. Г. отново отишла пред ресторант „Родопска къща”, където вече бил пристигнал бащата на св. Т., който откарал сина си до болнично заведение. После св. Г. се върнала пред заведение „Плейграунд”, където останали заедно със свидетелите К., Д.С.Д. и Б.. Пристигналите на място полицейски служители откарали в полицейското управление свидетелите Д.Х.Д. и С.. Впоследствие в полицейското управление отишли и свидетелите Г., К., Д. ст. Д. и Б.. След тях там пристигнала и част от компанията на подсъдимите – Х., И. и К..

След като св. Т. бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги” ЕАД от баща си, му направили изследвания и констатирали причинените му увреждания, като се наложило същият да остане за няколко дни в болницата. След изписването му пострадалият бил за една седмица в болнични, през което време не могъл да посещава учебните занятия във *** гимназия, където бил ученик. Впоследствие се наложило да отсъства и други дни с оглед извършването на манипулации за възстановяването и изграждането на зъбите, които били увредени в резултат на нанесения му побой.

В болницата св. Т. бил посетен от другото пострадало от действията на някои от подсъдимите лица – св. Д.Х.Д.. Двамата един на друг разказали за случилото се на всеки един от тях, макар и не в детайли, но всеки разбрал, че другият е пострадал във въпросната вечер.      

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 262/2013г. на св. Т. при инцидента на 06/07.04.2013г. е било причинено: травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата; кръвотечение от носа; сътресение на мозъка; счупване на коронката на първи горен зъб в дясно на нивото на венеца; частично счупване на коронките на първи горен ляв зъб и втори горен десен зъб; кръвонасядане в областта на горните и долни крайници; контузия на първи пръст на лявата ръка, което е наложило поставянето на гипсова шина. Всички описани травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при нанасяне на удари с юмруци и ритници. Счупването на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца се приравнява с избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 от НК. Частичното счупване на коронките на първи горен ляв и втори горен десен зъби се преценява като довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Разкъсно-контузната рана на горната устна и кръвотечението от носа сами по себе си са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Контузията на първи пръст на лявата ръка е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Сътресението на мозъка е протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/ без данни за пълна загуба на съзнание до степен на травматична кома, в който смисъл се преценява като довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 128 от НК. Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Липсва медицинска документация, от която да се установяват настъпили усложнения по отношение на установените травматични увреждания.

От заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на живо лице № 316/2013г. на св. П.Т. - от извършения му преглед и представената медицинска документация се установява, че при инцидента на 06/07.04.2013г. му е било причинено: травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата; кръвотечение от носа; сътресение на мозъка; счупване на коронката на първи горен зъб в дясно на нивото на венеца; частично счупване на коронките на първи горен ляв зъб и втори горен десен зъб и втори горен десен зъб; кръвонасядане в областта на горните и долни крайници; контузия на първи пръст на лявата ръка, което е наложило поставянето на гипсова шина. Всички описани травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при нанасяне на удари с юмруци и ритници. Счупването на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца се приравнява с избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето по смисъла на чл.129 от НК. Частичното счупване на коронките на първи горен ляв и втори горен десен зъби се преценява като довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Разкъсно-контузната рана на горната устна и кръвотечението от носа сами по себе си са причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. Контузията на първи пръст на лявата ръка е причинила разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК. В заключението си вещото лице е посочило, че за изясняване характера на мозъчното сътресение са необходими свидетелски показания относно състоянието на пострадалия, непосредствено след побоя. Останалите травматични увреждания са причинили болка и страдание. Окончателната преценка на медикобиологичните признаци на телесните повреди би могла да бъде извършена след приключване на лечебно диагностичните мероприятия, както и на оздравителния процес.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 38/2013г. на св. Д.Х.Д. е било причинено: кръвонасядания на шията и в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, палпаторна болезненост в областта на гръкляна. Описаните травматични увреждания са в резултат на удари или притискане с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се съобщава в данните по досъдебното производство. Било е причинено болка и страдание.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице № 10/2013г. при прегледа и от представената медицинска документация не са били установени следи от външни видими увреждания при подс. В..

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза на подс. И. на инкриминираната дата е било причинено повърхностна травма на лявото ухо с шум в лявото ухо и заглъхване, причинили му болка и страдание без разстройство на здравето. Описаното травматично увреждане е причинено от действието на твърд тъп предмет, от удар с или върху такъв и е възможно да се получи при удар с ръка /дланта/ по лявата ушна мида. Оздравителният процес е траел около 6-8 дни при благоприятен ход, без настъпването на усложнения в него, за което няма писмени и гласни доказателства по делото.       

От заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подс. И. се установява, че същият не страда от психично заболяване както към момента на изготвяне на експертизата, така и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към ЦПЗ Пловдив. Не е имал психични проблеми, не е търсил психиатрична или психологична помощ. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период, макар и непълнолетен. Бил е в състояние на леко алкохолно опиване. Без данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Личността е в процес на изграждане, недооценъчен, с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно обусловен. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

От заключението на изготвената на подс. Х. съдебно-психиатричната експертиза се установява, че същият не страда от психично заболяване както към момента на изготвяне на експертизата, така и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към ЦПЗ Пловдив. Не е имал психични проблеми, не е търсил психиатрична или психологична помощ. С поведенчески отклонения. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период, макар и непълнолетен. Бил е в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване. Без данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Личността е в процес на изграждане, недооценъчен, с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно обусловен. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

По делото е изготвена и съдебно-психиатричната експертиза на св. К., съгласно която същият не страда от психично заболяване както към момента на изготвяне на експертизата, така и към инкриминирания период. Не се води на диспансерно наблюдение към ЦПЗ Пловдив. Не е имал психични проблеми, не е търсил психиатрична или психологична помощ. Разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към инкриминирания период, макар и непълнолетен. Бил е в състояние на обикновено /просто/ алкохолно опиване. Без данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга психоза. Личността е в процес на изграждане, недооценъчен, с намален самоконтрол, възрастово и ситуативно обусловен. Може да възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да участва пълноценно в досъдебното и съдебното производство. Може да разбира и да ръководи постъпките си.

Описаната фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подс. Х. /депозирани в съдебно заседание, както и частично от обясненията му, дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК/, подс. И. /депозирани в съдебно заседание, както и частично от обясненията му, дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. а.1 т.3 от НПК/, подс. К., депозирани в съдебно заседание, подс. В. /депозирани в съдебно заседание, както и частично от обясненията му, дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК/, подс. С. /депозирани в съдебно заседание, както и частично от обясненията му, дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НПК /; частично от показанията на свидетелите – Д.Х.Д., депозирани в съдебно заседание, А.А.Г. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство/, Д.С.Д., депозирани в съдено заседание, И.И.М., депозирани в съдебно заседание, А.И.К. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК – съответно от показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство/, Я.С.П., депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК – съответно от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, А.Г.К., депозирани в съдебно заседание, П.П.Т. /депозирани в съдебно заседание, а относно обстоятелствата, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, съответно таза на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК – от показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство/, И.Н.К., депозирани в съдебно заседание, Г.Х.С. /депозирани в съдебно заседание, както и частично от показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК, съответно тази на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, С.Т.Б., депозирани в съдебно заседание и Д.П.Л., депозирани в съдебно заседание, както и изцяло от показанията на свидетелите – С.Н.Г. /депозирани в съдебно заседание и дадени пред орган на досъдебното производство, за които беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК/, Н.С.С. и Я.К.П., депозирани в съдебно заседание.

Съдът не кредитира обясненията на подс. К. в частта им, в която отрича да е имал каквото и да било физическо съприкосновение със св. Д.Х.Д.. Подсъдимият признава, че във въпросната вечер няколко пъти е ходил на масите, на които е седяла компанията на свидетеля, като причина за това било обстоятелството, че част от тази компания е бил и св. Д.С.Д., с когото подс. К. се познавал. Подсъдимият признава и това, че е бил и при св. Д.Х.Д., тъй като погрешно изтълкувал почесването на брадата му като заплашителен жест към него. Подс. К. твърди, че се афектирал, защото не се познавали със свидетеля, поради което и решил да разбере защо се случва това. Когато обаче отишъл до св. Д.Х.Д. и разбрал всъщност за какво става въпрос, се върнал на масата, на която седял, заедно с подсъдимите Х. и И., които били тръгнали след своя приятел, тъй като видели, че той е афектиран и с цел предотвратяване на евентуален конфликт.

Съдът не кредитира и обясненията на подс. И., който отрича да е удрял св. Д.Х.Д.. В обясненията си, дадени в разпита му в съдебно заседание, подсъдимият твърди, че единствено подсъдимите К. и Х. са ходели на масата, на която се е намирала компанията на бившата приятелка на първия от тях – св. Г.. В тези обяснения подс. И. отрича изобщо да е ходил на тази маса. Поради наличие на съществени противоречия между с дадените от него пред орган на досъдебното производство обяснения беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК. В обясненията му, дадени в досъдебното производство подс. И. посочва, че е ходил на масата, на която е бил св. Д.Х.Д., но твърди, че единствено, за да дръпне подс. К. с цел предотвратяване на скандал, тъй като подс. С., който също бил ходил на съседната маса, му казал, че подс. К. е много пиян и се заяждал.

Подс. Х. също отрича да е имало какъвто и да било контакт между него и св. Д.Х.Д., а само, че е ходил на масата, на която той е седял, за да дръпне подс. К., тъй като от начина, по който той разговарял със свидетеля, подс. Х. си направил извода, че разговорът не е приятен.

И подс. С. от своя страна също отрича изобщо да е ходил на масата, на която е седял св. Д.Х.Д.. В обясненията си, дадени в разпита му в съдебно заседание подс. С. заявява, че докато е бил в заведението не е видял да е имало какъвто и да било конфликт, както и да е видял подсъдимите К., Х. и И. да са ходили на съседната маса. Поради наличие на съществени противоречия между тези обяснения с дадените от подсъдимия пред орган на досъдебното производство беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НПК. В обясненията му, дадени в досъдебното производство подс. С. посочва, че е видял и тримата подсъдими – К., Х. и И. да ходят на съседната маса и да удрят шамари на едно момче.

От обясненията на подсъдимите К., И. и Х. се установява, че всеки един от тях е ходил на масата на св. Д.Х.Д.. Както беше посочено по-горе в разпита му в съдебно заседание подс. И. е отрекъл това обстоятелство. Съдът обаче кредитира дадените от него в досъдебното производство обяснения, доколкото именно те кореспондират с останалите доказателства по делото, включително и с обясненията на другите двама подсъдими, а освен това след прочитането им именно те бяха потвърдени от подсъдимия, който обясни възникналото противоречие с изминалия период от време. В подкрепа на горното са и обясненията на подс. С., които бяха прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НПК, който потвърди, че и тримата подсъдими К., Х. и И. са ходили на съседната маса. От обясненията на подс. И., дадени в досъдебното производство, се установява и това, че заедно с подс. К. на масата на св. Д.Х.Д. е отишъл и подс. С..

Това, че четиримата подсъдими са били на масата, на която пострадалият е седял, се установява и от неговите показания. Присъствието на подсъдимите К., И. и Х. на масата на св. Д.Х.Д. се установява и от показанията на свидетелите Д.С.Д., М., П. и С. /депозирани в съдебно заседание, както и дадените в досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, които бяха потвърдени от свидетелката, която обясни възникналото противоречие с липсата на спомени/. Св. К. също посочва, че е видяла подс. К. и лица от неговата компания да приближават към тяхното сепаре, след което се насочили към съседната маса, на която седял св. Д.Х.Д. заедно с други техни приятели /в показанията й, дадени пред орган на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК и поддържани от нея/. Действително посочените по-горе свидетели не посочват, че и подс. С. е ходил на масата на св. Д.Х.Д.. Това обстоятелство обаче не се и отрича от тях. Ето защо и доколкото от показанията на подс. И. и тези на св. Д.Х.Д. се установява, че подс. С. също е ходил на масата, на която е седял последният, съдът намира, че не следва да кредитира обясненията на подсъдимия, в които той отрича това да се е случвало, макар и същите да са подкрепени от обясненията на подсъдимите К. и Х., които не твърдят подс. С. да е бил заедно с тях. Следва да бъдат взети предвид и показанията на св. Г., дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, от които се установява, че св. Б. й е посочил момче, което било от компанията на подсъдимите Х., И., К. и св. М., което момче свидетелката познавала само визуално. Св. Б. й казал, че това момче било дръпнало св. Д.Х.Д. за косата. Действително в компанията на посочените от св. Г. подсъдими е бил и св. П.. По делото обаче не са налице каквито и да било доказателства за това св. П. също да е ходил на масата, на която е седял св. Д.Х.Д.. В показанията си св. Б. твърди, че вътре в заведението не е видял да се случва нещо, което да привлече вниманието му. Съдът намира, че не следва да ги кредитира, тъй като св. Г. в досъдебното производство дава конкретни показания относно това, което й е казал св. Б.. Освен това показанията на св. Г. си кореспондират с тези на пострадалия, от които също се установява, че е бил хванат за косата от подс. С..

 Във връзка с горното следва да се посочи и това, че именно св. Д.Х.Д. е лицето, което е пострадало от действията на четиримата подсъдими, които са се намирали в непосредствена близост до него, поради което и е нормално той най-добре да е възприел това, което се е случило, включително и присъстващите лица. Следва да се има предвид и това, че конфликтът се е случил в заведение, в което е било много шумно както предвид музиката, която е звучала, така и заради това, че е имало много хора, които постоянно са се движили между масите. При това положение не може да се очаква от останалите, незамесени пряко в конфликтната ситуация лица, които освен това са отишли там да се забавляват, да видят и да запомнят в детайли всичко, случващо се със св. Д.Х.Д.. Действително пострадалият е заинтересован от изхода на делото, но неговите показания не само, че не се опровергават от останалите доказателства по делото, но и се подкрепят от обясненията на подс. И.. Освен това не се установява причина, поради която пострадалият да твърди, че освен останалите трима подсъдими, на масата е идвал и подс. С., още повече, че на последния не е и повдигнато обвинение за причинената на св. Д.Х.Д. телесна повреда.   

 От показанията на пострадалия се установява и това, че първо при него са отишли подсъдимите К., И. и С.. Малко след тях на масата дошъл и подс. Х.. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите относно това кой кога е отишъл на масата на св. Д.Х.Д., тъй като те противоречат помежду си. Подс. К. твърди, че той пръв е отишъл на съседната маса, а подсъдимите Х. и И. след него, за да го приберат с оглед предотвратяване на евентуален конфликт, без да споменава нищо за подс. С.. Подс. И., който първоначално отрича изобщо да е ходил на масата, на която е седял пострадалият, в показанията му, дадени в досъдебното производство посочва, че е отишъл на тази маса, тъй като разбрал от подс. С., който също бил с подс. К., че последният е много пиян и се заяждал. Освен това подс. И. не твърди да е ходил на съседната маса заедно с подс. Х.. Последният от своя страна, макар и да признава, че е ходил на масата, на която е бил св. Д.Х.Д., пък било и то и само, за да дръпне подс. К., тъй като разбрал, че разговорът, който той водел не е приятен, също не твърди при това му ходене да е бил придружаван от подс. И., като не споменава каквото и да било за подс. С.. Подс. С. пък отрича изобщо да е ходил на съседна в заведението маса. Свидетелите М. и П., които през това време са били на тяхната маса, от своя страна твърдят, че подсъдимите И. и Х. са тръгнали след подс. К.. Не биха могли обаче безкритично да се приемат показанията на тези свидетели, тъй като макар и св. М. да твърди, че през цялото време е имал видимост към масата, на която са отишли подсъдимите, то св. П. посочва, че не е обръщал внимание на случващото се, тъй като през това време си е говорил със св. М.. Що се отнася до останалите свидетели, от показанията на които се установява, че част от подсъдимите са били на тяхната маса, следва да се отбележи, че те не конкретизират кой от подсъдимите по кое време е бил на масата на св. Д.Х.Д., респ. дали е бил сам или придружаван от някого от останалите. Тези свидетели заявяват само това, че на масата, на която е седял пострадалия, са видели и посочените от  тях подсъдими.     

Също от показанията на св. Д.Х.Д. се установява, че след като отрекъл да е заплашвал с жест подс. К., последният го хванал с ръка за врата и започнал да го стиска. След това му бил нанесен удар с юмрук в дясната долна част на челюстта от подс. И., а подс. С. го хванал за косата и го оплюл. Когато впоследствие на масата дошъл и подс. Х. хванал св. Д.Х.Д. отзад зад врата и го попитал дали има някакъв проблем. Показанията на пострадалия се подкрепят от тези на св. С., дадени в досъдебното производство, в които тя посочва, че е видяла подс. К. да хваща св. Д.Х.Д. за врата, както и това, че пострадалият е бил ударен зад врата и оплют. Поради неспомняне на това дали между дошлите на тяхната маса подсъдими и св. Д.Х.Д. е имало физически контакт, бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК показанията на св. С. относно тези обстоятелства, дадени в досъдебното производство. В тези показания свидетелката посочва, че когато подс. К. е отишъл на тяхната маса е хванал св. Д.Х.Д. за врата, както и че един от двамата подсъдими И. или Х. го е „пернал” зад врата, като обаче не може да си спомни кой точно от тях. Съдът кредитира показанията на св. С., дадени пред орган на досъдебното производство, тъй като те си кореспондират с показанията на пострадалия, като освен това са дадени в период от време, по-близък до случилото се, когато е нормално спомените да са по-пресни. Освен това тези показания бяха потвърдени от свидетелката след прочитането, която заяви не само, че е подписала протоколите за разпит, но и преди това ги е прочела и то по два пъти. Същата обясни неспомнянето на тези обстоятелства именно с изминалия период от време от случило се. Действително св. С. не може да посочи кое лице е ударило св. Д.Х.Д. зад врата. От показанията на пострадалия се установява, че това е бил подс. Х., който всъщност го е хванал за врата, питайки го дали има някакъв проблем. Това, че между св. Д.Х.Д. и едно от дошлите на масата лица, е имало физически контакт, се установява и от показанията на св. П., който заявява, че не може да посочи кое е това лице, но и от неговите показания се установява това, че пострадалият е бил хванат за раменете, по към гушата, а не ударен.       

Поради наличие на съществено противоречие в показанията на св. С., дадени в разпита й в съдебно заседание и в досъдебното производство относно това от кого е бил оплют св. Д.Х.Д., беше приложена процедурата на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК. Пред орган на досъдебното производство свидетелката е посочила, че пострадалият е бил оплют от единия от подсъдимите Х. или И., за разлика от заявеното от нея в съдебното следствие, че това е бил подс. К.. След прочитането на показанията, св. С. потвърди показанията й, дадени в досъдебното производство. Съдът намира, че не следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката както тези, депозирани в съдебно заседание, така и дадените в досъдебното производство, доколкото същите се опровергават от тези на пострадалия, който твърди, че е бил оплют от подс. С., който освен това го хванал за косата. В тази връзка следва да се отбележи това, че св. С. в разпита й в съдебно заседание посочва, че има много бегъл спомен за това кой точно е оплюл св. Д.Х.Д.. Освен това и в показанията й, дадени в досъдебното производство тя посочва, че това е било сторено или от подс. Х., или от друго трето лице, което обаче тя не е видяла добре кое е. Ето защо и с оглед на това, че макар и св. С. да е била на масата, на която е седял пострадалият, то с оглед на създалата се напрегната ситуация, за което се съди и от факта, че именно това е станало причина за тръгването на свидетелката и пострадалия, не може да се очаква от нея да помни в детайли всичко онова, което се е случило, включително и кой точно какво е направил.

На следващо място от показанията св. Д.С.Д. се установява, че и той е разбрал, че подс. К. и други хора са заплашвали св. Д.Х.Д., което, както и това, че някой от хората, които били на тяхната маса, е ударил шамар на пострадалия, му било казано от св. С..

Действително от показанията на св. С. не се установява както това подс. С. да е хващал за косата св. Д.Х.Д., така и подс. И. да го е удрял в лицето. Тези обстоятелства обаче се установяват от показанията на пострадалия, които следва да бъдат кредитирани и с оглед на това, че същите се подкрепят и от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, от което се установява, че при станалия инцидент му е било причинено - кръвонасядания на шията и в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, палапаторна болезненост в областта на гръкляна, които увреждания са в резултат на удари или притискане с или върху твърд тъп предмет и отговарят по време и начин да са причинени както се съобщава в данните по досъдебното производство. В разпита й в съдебно заседание вещото лице *** З.Н. уточнява, че най-вероятният механизъм за причиняване на увреждането в областта на лицето, а именно кръвонасядане в областта на долночелюстния ъгъл в дясно е в резултат на удар с юмрук. Именно за нанесен му по този начин удар в областта на лицето свидетелства и пострадалият, който посочва както с какво е бил ударен, а именно с юмрук, така и къде точно е попаднал ударът, нанесен му от подс. И. – в дясната долна част на челюстта. Тези показания на пострадалия изцяло си кореспондират със заключението на изготвената по отношение на него съдебномедицинска експертиза, поради което и същите следва да бъдат кредитирани. По делото е приложено и съдебномедицинско удостоверение № 6/2013г., издадено на пострадалия след извършените му преглед и освидетелстване след инцидента, в което също са описани причинените му при инцидента на 06.04.2013г. увреждания, едното от които е контузия на долната челюст. Посоченото удостоверение е било издадено и въз основа на представената етапна епикриза от личния лекар на пострадалия, която също е приложена към материалите по делото и в която е посочено установено кръвонасядане в областта на шията, палпаторна болезненост в областта на тиреоиден хрущял, както и на дясната скула. Следва да се отбележи, че в издаденото на пострадалия съдебномедицинско удостоверение като дата на издаване е посочена 08.03.2013г., т. е. такава, предхождаща инцидента. Съдът обаче намира, че в случая става въпрос за техническа грешка, допусната в посочване на месеца, в който е било издадено удостоверението, като вместо м. април е посочено м. март. Аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че удостоверението е издадено въз основа на представената етапна епикриза, в която като период на издаване е посочен именно м. април 2013г. И в показанията си пострадалият посочва, че още след инцидента е отишъл на преглед.       

В подкрепа на показанията на пострадалия относно извършеното по отношение на него действия от страна на подсъдимите К., И. и Х., са дори и обясненията на подс. С., дадени в досъдебното производство и прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НПК. В тези обяснения подс. С. посочва, че е видял и тримата подсъдими – К., Х. и И. да ходят на съседната маса и да удрят шамари на едно момче. След прочитането им тези обяснения бяха потвърдени от подс. С., който обясни възникналото противоречие с липсата на спомени. 

Както беше посочено по-горе именно поведението на подсъдимите е било причина св. Д.Х.Д. да си тръгне от заведението заедно със св. С.. Това се установява както от техните показания, така и от тези на св. Д.С.Д., който след като видял, че неговите приятели си тръгват, ги попитал каква е причината и тогава разбрал, че това се е наложило заради поведението на някои от подсъдимите. Освен това и на св. К. направило впечатление, че св. Д.Х.Д. бил притеснен. Това, че поведението на подсъдимите е притеснило пострадалия и същото е станало причина той да си тръгне от заведението, е именно в подкрепа на неговите показания относно това, което се е случило. Ако нещата се бяха случили така, като твърди подс. К., а именно, че след като е разбрал от св. Д.Х.Д., че всъщност не го е заплашвал, а се е почесвал по брадата, се е върнал на масата си, като дори подсъдимият твърди, че впоследствие е искал и да се извинява на пострадалия, то тогава не би се стигнало дотам да се налага той да си тръгва. Още повече, че и след като свидетелите Д.Х.Д. и С. са си тръгнали, са били последвани от подсъдимите, които преди това са били на тяхната маса и гонени от тях, което също е в подкрепа на това, че вътре в заведението е възникнал конфликт между тях и едва ли подс. К. е гонел пострадалия, за да му се извини.     

От показанията на св. Д.Х.Д. се установява и това, че подсъдимите са го заплашвали, като освен това са искали от него да излезе извън заведението, за да се бият. И св. К. видяла отправените към пострадалия заканителни жестове от подс. К. и част от неговата компания. Поради наличието на съществени противоречия относно това чула ли е св. С. какво подс. К. е казал на пострадалия, бяха прочетени показанията й, дадени от нея в досъдебното производство относно това обстоятелство в разпита й на л.108 от том І. Съдът обаче намира, че следва да изключи от доказателствата по делото тези показания на св. С. с оглед на това, че като дата на протокола, в който показанията й са обективирани, е посочена 03.06.2011г., т. е. преди инцидента, поради което и с оглед това, че не може категорично да се установи на коя дата е бил проведен разпитът, следва събраните по този начин доказателства да бъдат изключени от доказателствения материал по делото. Така или иначе обаче обстоятелството, че пострадалият е бил заплашван, по достатъчно категоричен начин се установява от останалите доказателства по делото. Това още веднъж опровергава обясненията на подсъдимите относно това, което се е случило, когато те са били на масата на св. Д.Х.Д..

В същото време от доказателствата по делото не се установява пострадалият по какъвто и да било начин да е заплашвал някого от подсъдимите, и по-конкретно подс. К., респ. по някакъв начин да е провокирал тяхното поведение по отношение на него. Действително установява се, включително и от показанията на св. Д.Х.Д., че подс. К. е твърдял, че го е заплашвал с жест с ръка, за което му и потърсил сметка. Пострадалият обаче обяснил на подс. К., че всъщност този жест, който той бил възприел като заплашване, всъщност не бил нищо друго, освен почесване по брадата. Не се установява обаче да е имало каквито и да било обективни и логични причини подс. К. да възприеме именно по този начин почесването по брадата на св. Д.Х.Д.. Св. Д.Х.Д. и подс. К. са се познавали и отпреди това, но не са имали близки отношения, още по-малко пък такива, които да доведат до това свидетелят да заплашва подсъдимия. Освен това от обясненията на подс. С. се установява, че както подс. К., така и останалите лица от неговата компания доста са пили във въпросната вечер, което обстоятелство следва да се отчете като такова, провокирало конфликтното поведение. Ето защо съдът намира, че всъщност подс. К. е търсил причина за конфликт с пострадалия. Следва да се има предвид и това, че преди случилото се подсъдимият е имал интимна връзка със св. Г., която е била в компанията на св. Д.Х.Д., което също може да бъде прието като една от причините за провокиране на конфликта от страна на подс. К.. 

Предвид всичко изложено по-горе съдът не кредитира обясненията на подсъдимите К., И. и Х., в които същите отричат между тях и св. Д.Х.Д. да е имало какъвто и да било физически контакт, както и тези на подс. С., който отрича изобщо да е ходил на масата, на която е седял пострадалият и подкрепящите ги показания на свидетелите М. и П.. Двамата свидетели са приятели на подсъдимите К., И. и Х., поради което и следва да се подходи с по-голяма критичност към техните показания. Действително св. С. също е в приятелски отношения с пострадалия, но именно в подкрепа на техните показания е заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза, както и посочените по-горе медицински документи. Освен това, както беше посочено, показанията на пострадалия се подкрепят и от тези на св. Д.С.Д., който макар и да не е видял какво точно се е случило, е разбрал за това от св. С.. Както посочва и самият свидетел той се познава с подс. К., като във въпросната вечер последният няколко пъти е ходил на масата, на която е седял свидетелят, за да го поздрави, т. е. двамата са имали добри отношения, такива, каквито свидетелят е имал и с пострадалия. Ето защо не са налице каквито и да било основания, за да не бъдат кредитирани неговите показания.

От показанията на св. Д.Х.Д. се установява, че след като със св. Г.С. са тръгнали, след тях от заведението са излезли и подсъдимите К., И., Х. и С.. В този смисъл са и показанията на св. Д.С.Д., който посочва, че част от компанията на подс. К. е излязла от заведението, като свидетелят е сигурен, че са били доста хора, както и в това, че са били повече от пет човека. Св. Г. също посочва, че след като свидетелите Д.Х.Д. и С. са излезли от заведението, след тях са излезли подсъдимите К. и Х. и още няколко лица от тяхната компания, като общо са били 5-6 човека. И от показанията на свидетелите М. и П. също се установява това, че техните приятели – подсъдимите К., И. и Х. са излезли от заведението, след като преди това са били на масата, на която е бил св. Д.Х.Д.. Това, че подсъдимите К., И. и Х. са излезли от заведението не се оспорва и от самите тях. И от обясненията на подсъдимите В. и С., както и от показанията на св. К. се установява, че в този момент са излезли от заведението, пък боли то и за да си тръгват.       

На следващо място, установява се от доказателствата по делото, че подсъдимите К., И., Х., В., С. и св. К. са тръгнали след пострадалия и св. С.. Действително свидетелите Д.Х.Д. и С. не могат да посочат лицата, които са тръгнали след тях, а след това са ги и гонили. От показанията на св. Д.С.Д. обаче се установява, че подс. К. и част от неговата компания са тръгнали след свидетелите Д.Х.Д. и С., както и че са тичали след тях. Като св. Д.С.Д. е видял и това, че лицата от компанията на подс. К. са тръгнали на срещуположната страна на заведението, така че да могат да пресрещнат пострадалия и св. С.. Това било и причината св. Г. да тръгне след тях, тъй като се притеснила, че на свидетелите Д.Х.Д. и С. може да се случи нещо, поради което и решила да отиде да ги предупреди, като дори им казала да бягат. В този смисъл са и показанията на св. Г., която посочва, че компанията, в която са били подсъдимите Х. и К. и още няколко лица, общо 5-6 човека, са тръгнали след свидетелите Д.Х.Д. и С.. Св. Г. дори е чула, че тези, които гонели нейните приятели отправяли по отношение на тях обидни думи и изрази. Наред с горното от показанията на св. Г. се установява и това, че тя е спряла подс. К. и още някои от момчетата, които са били с него и поискала да разбере каква е причината за това, което се случва. Останалата част от момчетата, сред които бил и подс. Х., продължили да тичат след свидетелите Д.Х.Д. и С.. След това св. Г. се върнала пред заведението, като лицата, които тя спряла продължили в посоката, в която останалите от тяхната компания тичали. В показанията си св. Д.С.Д. посочва, че малко след това св. Г. и тези, които са гонели св. Д.Х.Д., са се върнали пред заведението. Тези негови показания обаче се опровергават от показанията на св. Г., посочени по-горе, а именно, че тези лица, които са тръгнали след свидетелите Д.Х.Д. и С., са продължили след тях, включително и лицата, които са се спрели при нея. В тази връзка следва да се отбележи това, че когато говори за тези неща св. Д.С.Д. посочва, че не може да си спомни какво точно се е случило, тъй като е минало много време оттогава. Освен това действително в крайна сметка подсъдимите Х., И. и К. са се върнали в заведението, откъдето заедно със свидетелите М. и П. са си тръгнали, но това е станало по-късно същата вечер, а не са се върнали заедно със св. Г..

От обясненията на подс. Х. също се установява, че след като свидетелите Д.Х.Д. и С. са тръгнали, подсъдимите К. и И. са ги последвали, а след тях е тръгнал и той. С оглед наличието на съществени противоречия относно това обстоятелство между обясненията на подс. И., беше приложена процедурата на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК и прочетени обясненията му, дадени в досъдебното производство, съгласно които подс. К. е тръгнал след момчето и момичето, които са излезли от заведението, а след него той и подс. Х.. Съдът кредитира тези обяснения на подс. И., доколкото именно те кореспондират с доказателствата по делото, като освен това след прочитането им бяха потвърдени от подсъдимия, който обясни, че понеже е минало много време оттогава, не си спомня. Предвид изложеното не следва да бъдат кредитирани обясненията на подс. К., който отрича да е тръгвал след свидетелите Д.Х.Д. и С., твърдейки, че е излизал от заведението, но за да пуши, като дори се бил извинил на свидетелката. Тези негови обяснения категорично се опровергават, и то не само от показанията на посочените по-горе свидетели, но и от обясненията на подсъдимите Х. и И., от които се установява, че именно подс. К. пръв е тръгнал след свидетелите и останалите са го последвали.

Подсъдимите В. и С. отричат да са тръгвали след другите подсъдими, респ. след свидетелите Д.Х.Д. и С.. Техните обяснения се подкрепят и от показанията на св. И.К.. Съдът обаче намира, че не следва да ги кредитира, като за да стигне до този си извод взема предвид, от една страна, показанията на свидетелите Д.С.Д. и Г., които твърдят, че лицата, които са тръгнали след свидетелите Д.Х.Д. и С. са били около 5-6 човека от компанията на подс. К., като св. Г. посочва и името на подс. Х.. Във въпросната вечер подс. К. е бил в заведението заедно с другите двама подсъдими - Х. и И. и свидетелите М. и П.. Относно последните двама обаче не се установява да са излизали от заведението освен, за да си тръгнат оттам, което е станало в един по-късен момент. Никой от свидетелите или подсъдимите не посочва да е видял свидетелите М. и П. пред заведението. Нещо повече, св. Г. твърди, че познава св. М., но не го е видяла да излиза от заведението заедно с подсъдимите К. и Х.. Освен това от обясненията на подс. И., дадени в досъдебното производство и приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, които бяха потвърдени и от подсъдимия след прочитането им, се установява, че подсъдимите В. и С. и още едно момче, което е било с тях, също са тръгнали след свидетелите Д.Х.Д. и С.. Не се установява причина, поради която, ако свидетелите М. и П. бяха тези, които са тръгнали след свидетелите Д.Х.Д. и С. заедно с подсъдимите К., И. и Х. последните двама, така да се каже да ги „прикриват” при положение, че признават, че самите те са сторили това. Във връзка с горното следва да се отбележи и това, че подсъдимите С. и В., както и св. К. са седели на маса, която е била в съседство с тази, на която се е намирала компанията на другите подсъдими, като двете компании са разговаряли помежду си и са си казвали „Наздраве”, поради което и за останалите лица те са били в обща компания, което се установява и от показанията на свидетелите, които са били на съседните маси.

От показанията на св. П.Т. се установява, че в момента, в който излязъл от ресторант „Ефир”, в който не могъл да намери св. Д.Х.Д., и решил отново да му се обади, за да го попита къде е, бил пресрещнат от 4–5 момчета, които идвали от ресторант „Родопска къща”. В този момент св. Т. се срещнал със св. С.. В обясненията си подс. Х. твърди, че първо той и подс. И. са срещнали св. Т., който ударил подс. И., при което подс. Х. се опитал да защити своя приятел, бутайки пострадалия и тогава дошли подсъдимите С. и В. и още едно непознато за него момче. Съдът кредитира обясненията на подс. Х., депозирани в съдебно заседание, от които се установява, че едно от лицата е бил подс. В., за разлика от обясненията му, дадени пред орган на досъденото производство, в които подсъдимият посочва лице с име Т., които бяха прочетени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК с оглед наличието на съществени противоречия. Именно обясненията, дадени от подс. Х. в разпита му в съдебно заседание кореспондират с останалите доказателства по делото, а и бяха потвърдени от него. Подс. Х. беше категоричен, че именно подс. В. е бил едно от дошлите лица, като дори го посочи. Подс. И. от своя страна в обясненията му, дадени в съдебно заседание твърди, че св. Т. го е ударил и тогава при тях е дошъл подс. Х., като в този момент там вече е имало и други момчета, но подс. И. не видял кои са. Предвид наличието на съществени противоречия бяха прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК обясненията на подс. И., дадени в досъдебното производство, в които не само посочва подсъдимите С., В. и още едно момче заедно с тях, които е видял да водят разговор, който не бил приятелски със св. Т., да си разменят реплики и да се бутат, но и твърди, че те са били там преди него и подс. Х., които решили да отидат при тях, за да разберат какво се случва. Тези обяснения на подс. И., които след прочитането им бяха потвърдени от него, противоречат на обясненията на подс. Х., доколкото последният твърди, че първо той и подс. И. са срещнали св. Т., а след това са дошли подсъдимите С., В. и другото, непознато за него момче, за разлика от обясненията на подс. И., който твърди, че те са отишли на мястото на инцидента след като другите, посочени от него лица, вече са били там. Съвсем различни от техните обяснения са тези на останалите двама подсъдими. Подс. С. в обясненията му в съдебно заседание посочва, че след като с подс. В. и св. К. си тръгнали от заведение „Плейграунд” по пътя, в близост до ресторант „Родопска къща”, видели подсъдимите Х. и И. да се карат с момче, което подс. С. дотогава не бил виждал, както и това момче да удря подс. И., след което момчето било ударено от подс. Х., а после и от подс. И.. Това подсъдимите С., В. и св. К. видели, докато вървели и тъй като се притеснили от случилото се, решили по най-бързия начин да се прибират. С оглед наличието на съществени противоречия между обясненията на подс. С. бяха прочетени, на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 и т.4 от НПК, обясненията му, дадени в досъдебното производство, в които той твърди, че в района на ресторант „Родопска къща” са срещнали подсъдимите К., Х. и И., които търсели момчето, което преди това избягало от тях. Когато се срещнали подс. Х. хванал св. К. и го закарал отстрани на ресторант „Родопска къща”. През това време подс. И. тръгнал нанякъде. Двамата подсъдими С. и В. отишли да приберат св. К. и тръгвайки на обратно видели подс. И. и св. Т., като след отправена от страна на подс. И. реплика, свидетелят го ударил. Тогава св. Т. тръгнал към подс. С., но подс. Х. се намесил и го ударил. Подс. В. от своя страна в обясненията му, дадени в съдебно заседание твърди, че когато са си тръгнали от заведение „Плейграунд” заедно с подс. С. и св. К., са видели подсъдимите Х. и И. да се карат с едно момче, което ударило подс. И., след което подс. Х. ударил това момче. За разлика от подс. С., който твърди, че подс. И. също е ударил момчето, подс. В. твърди, че момчето било ударило подс. Х.. Подс. В. заявява, че през това време той и останалите лица от неговата компания са били на около 7-8 метра от случващото се, като когато бил ударен подс. И. се спрели за 5-6 секунди, след което видели и останалите удари, разменени между подс. Х. и св. Т., и си тръгнали. Предвид наличието на съществени противоречия между обясненията на подс. В. бяха протечени, на основание чл.279ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, обясненията му, дадени в досъдебното производство, съгласно които след като той и другите от неговата компания са си тръгнали от заведение „Плейграунд” и са минали покрай ресторант „Родопска къща”, са чули пиянски викове и са видели фигурата на момче, което вървяло към тях и когато се опитали да се разминат с него, то посегнало на подс. С., замахвайки с ръка, при което неволно се бутнало в подс. В.. Тогава те се изплашили и се разбягали. След прочитане на обясненията му, подс. В. заявява, че това, което е казал в досъдебното производство не е вярно, като тогава е казал неща, които не отговарят на истината, тъй като е бил притеснен. В обясненията си подс. В. твърди, че св. Л. е поискал от него и от подс. С. да кажат пред полицейските служители, че те са нанесли побоя над св. Т., като ги заплашил, че в противен случай ще направи живота им черен. Подс. В. обаче посочва, че той и подс. С. не са поемали ангажимент пред св. Л. да кажат това, което той е искал. Били са разпитвани в полицията впоследствие и са казали истината, а не са излъгали така, както св. Л. е искал. Наред с горното подс. В. посочва и това, че не се е притеснил от думите на св. Л.. Ето защо не може да се приеме, че подс. В. е бил по някакъв начин притеснен от св. Л., което да е повлияло на дадените от него обяснения. Дори и след като обясненията, дадени от него в досъдебното производство бяха прочетени, същият заяви, че не е бил уплашен от думите на св. Л.. Подс. В. твърди, че явно се е притеснил, тъй като е бил разпитван пред полицай. Това негово твърдение, от една страна, не звучи никак убедително, а от друга и не може да бъде прието, тъй като самият подсъдим посочва, че е имал и други срещи с полицейски служители. Освен това е подписал протокола за разпит, който преди това заявява, че е прочел. Следва да се отбележи и това, че обясненията си в досъдебното производство подс. В. е дал в присъствието и на двамата защитници. Ето защо съдът намира, че противоречивите обяснения на подс. В., дадени в съдебно заседание и в досъдебното производство, са всъщност негова защитна позиция, поради което и не могат да бъдат кредитирани, доколкото те не се подкрепят и от останалите доказателства по делото. Действително обясненията на подс. В., дадени в разпита му в съдебно заседание, макар и не изцяло, си кореспондират с дадените, също в съдебно заседание, обяснения на подс. С., но те изцяло противоречат на обясненията на същия този подсъдим, дадени в досъдебното производство, именно които след прочитането им бяха потвърдени от него. В подкрепа на обясненията на подс. В., дадени в съдебно заседание са и показанията на св. К.. В тази връзка съдът следва да отбележи това, че обясненията на подсъдимите В. и С., дадени в хода на съдебното следствие и показанията на св. К., са сравнително „идентични” за разлика от обясненията, дадени в досъдебното производство, които, както беше посочено по-горе, са напълно противоречиви, поради което и в посочената им част не следва да им бъде давана вяра, доколкото те не се подкрепят от други доказателства по делото. Следва да се отбележи и това, че св. К. също е бил привлечен в качеството на обвиняем по делото, но воденото срещу него наказателно производство е било прекратено, което обстоятелство трябва да бъде взето предвид при преценка на дадените от него показания и същите обсъдени в съвкупност с останалия доказателствен материал. Действително показанията на св. К. се подкрепят от тези на неговата майка – св. К., която обаче е научила за случилото се от своя син и дава показания за това, което й е било казано от него.

Предвид изложеното съдът приема, че когато св. Т. е излязъл от ресторант „Ефир” е бил пресрещнат от подсъдимите Х., И., С. и В. и св. К., които са идвали от ресторант „Родопска къща”. Действително пострадалият посочва, че е бил пресрещнат от 4-5 човека. Св. С. от своя страна твърди, че са срещнали подс. Х. и още три лица с него. Включително и от обясненията на подсъдимите и от тези на св. К. се установява, че те са били общо пет човека. Нормално е при създалата се ситуация, която освен напрегната, е била и неочаквана такава, както и предвид това, че свидетелите Т. и С. не са познавали всички срещнати от тях лица, да не сигурни в това колко точно са били те. Не следва да бъдат кредитирани обясненията на подсъдимите относно това кога и по какъв начин всяка една от двете компании се е озовала на мястото на инцидента, тъй като обясненията на всеки един от подсъдимите противоречат на обясненията на останалите, отделно от това обясненията им противоречат на дадените от тях в досъдебното производство и не се подкрепят от останалите доказателства по делото.

От показанията на св. Т. се установява, че след като подсъдимите и св. К. го пресрещнали, започнали да го обиждат и псуват, без това тяхно поведение да било провокирано по някакъв начин. Дори св. С. се опитала да успокои създалата се ситуация, но това не само, че не й се отдало, но и нещата ескалирали, като в един момент подс. Х. бутнал с ръка пострадалия в предната част на лявото рамо, но последният успял да запази равновесие. Последвало ново бутане от страна на подс. Х. в предната горна част на тялото на пострадалия, в резултат на което той загубил равновесие и залитнал, но успял да се изправи. В разпита му в съдебно заседание св. Т. посочва, че момчето, което го е бутнало първия път е бил именно подс. Х., като не може да си спомни дали той го е бутнал и втория път. С оглед липсата на спомени относно това обстоятелство бяха прочетени показанията на св. Т., дадени в досъдебното производство на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, в които свидетелят, макар и да не посочва кое лице го е бутнало първия, респ. втория път, твърди, че и двата пъти е бил бутнат от едно и също лице. От така дадените от пострадалия показания следва да бъде направен изводът, че както първия, така и втория път е бил бутнат от подс. Х.. Самият подсъдим в обясненията си също признава, че два пъти е бутнал св. Т.. Подс. Х. обаче твърди, че това е станало след като св. Т. е ударил подс. И.. Тогава именно подс. Х. решил да се намеси, за да помогне на приятели си и да предотврати по-нататъшното нападение от страна на св. Т.. Това, че св. Т. е ударила подс. И. се установява и от обясненията на подсъдимите И., В. /дадени в съдебно заседание/ и С., както и на св. К.. Съдът намира, че следва да кредитира обясненията на подсъдимите и показанията на свидетеля в тази им част, доколкото те се подкрепят и от заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза на подс. И., от което се установява, че на същия е било причинено повърхностна травма на лявото ухо с шум в лявото ухо и заглъхване, което травматично увреждане е причинено от действието на твърд тъп предмет, от удар с или върху такъв и е възможно да се получи при удар с ръка /дланта/ по лявата ушна мида. В показанията си св. Т. първоначално посочва, че не е удрял никое от момчетата, които са го пресрещнали, след което заявява, че може да се счита за посягане с ръка опитът му да запази равновесие след първото бутане, но това не е било целенасочено. В показанията й, дадени в съдебно заседание, св. С. посочва, че няма спомен св. Т. да е удрял някого. В показанията й, дадени в досъдебното производство, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, св. С. заявява, че не е видяла пострадалият да удря някого, като в началото преди да го бутнат на земята той посегнал, за да удари някого. Т. е. от показанията на свидетелите Т. и С. също се установява, че пострадалият е посегнал с ръка. Макар и от тези показания да не се установява, че пострадалият е ударил подс. И., то доколкото същите не опровергават това обстоятелство, а по-скоро го подкрепят, както и предвид обясненията на подсъдимите и на св. К., и най-вече с оглед заключението на съдебномедицинската експертиза, следва да се приеме за установено, че на подс. И. е бил нанесен удар в областта на лявото ухо от св. Т.. Не може обаче да се приеме, че св. Т. пръв е започнал конфликта и че този удар е бил причина за последващите действия от страна на подсъдимите. Както беше посочено по-горе от показанията на свидетелите Т. и С. се установява, че пострадалият е посегнал към подсъдимите след като е бил бутнат и преди да падне на земята, т. е. това негово действие е било провокирано от неправомерните действия по отношение на него. Следва да се приемат и твърденията на пострадалия, че това е било с цел да запази равновесие, като се има предвид, че е бил ударен именно подс. И., който се установява, че е стоял непосредствено пред св. Т.. Освен това, ако целта на пострадалия е била да удари някого, то би било логично това да е подс. Х., който именно го е бутнал, а не подс. И.. 

В тази връзка следва да се отбележи и това, че подс. Х. твърди, че е бутнал св. Т., след като той е ударил подс. И.. Подсъдимите В. и С., както и св. К. обаче посочват, че след като св. Т. е ударил подс. И., подс. Х. се е намесил, удряйки свидетеля с юмрук. При обсъждане в съвкупност на тези обяснения, респ. показания, с показанията на свидетелите Т. и С., следва да се приеме, че пострадалият е ударил подс. И., след като е бил бутнат от подс. Х. и то посягайки в опита му да запази равновесие, за да не падне на земята.

На следващо място от показанията на св. Т., дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК поради неспомняне на това обстоятелство, се установява, че след второто бутане от страна на подс. Х., същият този подсъдим му е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето. Тези показания на пострадалия се подкрепят и от обясненията на подсъдимите В. /дадени в съдебно заседание/ и С., както и от показанията на св. К., от които също се установява, че подс. Х. е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето на св. Т.. Дори и в първоначално дадените обяснения подс. Х. се признава за виновен по това обвинение. Впоследствие същият твърди, че не е удрял пострадалия. В обясненията му, дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК поради наличие на съществено противоречие относно това обстоятелство, подс. Х. заявява, че се е засилил и е ударил с юмрук по окото, като не е сигурен дали лявото или дясното, св. Т.. След прочитането на тези обяснения, подс. Х. заяви, че в досъдебното производство е излъгал, че е удрял пострадалия, тъй като така го е посъветвал неговият защитник. Това от една страна не е подкрепено с каквито и да било доказателства, поради което следва да се приеме за голословно твърдение с оглед избягване на наказателната отговорност. Освен това подс. Х. твърди, че е бил посъветван да признае, че е удрял пострадалия, защото така нямало да бъде наказан. Това обяснение е неприемливо, доколкото е логично, когато си извършил нещо да бъдеш наказан, а не обратното, поради което и не може да се приеме, че такъв съвет е бил даден на подсъдимия и то от неговия защитник, който освен това е и юрист. Действително в обясненията си подс. И., както в тези, дадени в съдебно заседание, така и в досъдебното производство и прочетени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК, същият посочва, че не е видял подс. Х. да удря св. Т.. От една страна, това не означава, че подс. Х. не е удрял пострадалия, като в случая следва да се има предвид, че преди това подс. И. е бил ударен, което може да му е попречило да види удара, който подс. Х. е нанесъл на св. Т.. От друга страна, от обясненията на подс. И. би следвало да се направи извод, че между подс. Х. и св. Т. не е имало каквото и да било физическо съприкосновение. Това обаче не само, че не е така, но и дори подс. Х., макар и да отрича, че е удрял пострадалия, твърди че го е бутал. Именно в резултат на този удар, нанесен му от подс. Х., св. Т. паднал на земята. Съдът кредитира показанията на пострадалия, дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, съгласно които е бил повален на земята именно от удара в областта на лицето, нанесен му от подс. Х., а не от бутането преди това. Именно тези показания след прочитането им бяха потвърдени от св. Т., като следва да се има предвид, че те са давани в един по-близък до случилото се момент, когато и спомените са били по-ясни, като освен това същите се подкрепят и от обясненията на подс. С. и показанията на св. К..             

От доказателствата по делото се установява, че след като подс. Х. е ударил св. Т., това направил и подс. И., който нанесъл удар с крак също в областта на лицето на пострадалия. Този удар на св. Т. бил нанесен в момента на падането му на земята. В този смисъл са показанията на самия пострадал, който твърди, че след като е бил бутнат е бил ударен, като в показанията му, дадени в съдебно заседание посочва, че е усетил удара като такъв с тъп предмет и категорично отрича това да е било удар с ръка. В тези показания пострадалият посочва, че не си спомня точно от кого от двамата подсъдими му е бил нанесен този удар, като според него това е било момчето, което се е намирало в съседство с това, което го е бутнало и посочва името на подс. И.. В показанията му, дадени в досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, св. Т. посочва, че това е бил удар с коляно, като отново не е сигурен от кого този удар му е бил нанесен, но според него е бил ударен от момчето, което се е намирало непосредствено пред него. В подкрепа на показанията на св. Т. са обясненията на подс. С. и показанията на св. К., от които също се установява, че пострадалият е бил ударен с крак в областта на лицето от подс. И.. Подс. В. от своя страна твърди, че след като подс. Х. е ударил св. Т., последният е отвърнал на удара, което обстоятелство обаче не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Установява се както от показанията на св. Т., дадени в досъдебното производство, така и от обясненията на подс. С. и показанията на св. К. и това, че ударът с крак му е бил нанесен от подс. И., след като същият е бил ударен в лицето от подс. Х..

Не може да се приеме, че този удар на подс. И. е бил предизвикан от пострадалия, доколкото, както беше посочено по-горе, до нанасяне на удар на подс. И. се е стигнало в резултат на неправомерните действия на подс. Х. по отношение на св. Т.. Освен това посягането от страна на св. Т. е било с цел същият да запази равновесие, тъй като е изгубил такова след като е бил бутнат от подс. Х., а не за да удря някого.

В показанията си, дадени в съдебно заседание св. Т. посочва, че освен подсъдимите Х. и И. не е видял някой от останалите подсъдими да му нанася удари, както и че след като е паднал на земята няма спомени относно това, което се е случило. С оглед липсата на спомени относно случилото се със св. Т., след като същият е паднал на земята, бяха прочетени показанията му, дадени в досъдебното производство на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК, от които се установява, че след като е бил повален на земята са му били нанесени множество силни удари както с ръце, така и с крака по цялото тяло, но предимно по главата. След прочитането им тези показания бяха потвърдени от пострадалия, който обясни, че няма цялостен спомен за нещата, които са се случили. В тази връзка следва да бъде посочено заявеното от вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза, че при така претърпяното сътресение на мозъка, може да се допусне, че има липса на спомени. Относно причината, поради която св. Т. не си спомня определени обстоятелства, за които е давал показания в досъдебното производство, същият посочва, че това се дължи на изминалия продължителен период от време и на желанието му да забрави случилото се, както и че прочетените показания са дадени в момент, по-близък до случилото се, когато спомените са били по-ясни. И в показанията му, дадени в досъдебното производство пострадалият, макар и да си спомня, че след като е паднал на земята, са му били нанесени множество удари, заявява, че не може да каже дали всичките, които са били около него, са му нанасяли удари, а само това, че са му били нанесени много едновременни такива.

На основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК бяха прочетени и показанията на св. С., дадени в досъдебното производство с оглед липсата на спомени относно това, което се е случило след като св. Т. е бил пресрещнат от подсъдимите и св. К.. В тези показания св. С. посочва, че след като св. Т. е паднал на земята всички са започнали да го удрят с ръце и крака както по главата, така и по тялото, но предимно в областта на главата. Действително св. С. заявява, че пострадалият е бил пресрещнат от подс. Х. и още три лица. Самият пострадал посочва, че е бил пресрещнат от 4–5 човека. Както беше посочено по-горе нормално е при създалата се ситуация и с оглед на това, че не са познавали всички лица, които са ги пресрещнали, свидетелите Т. и С. да не са сигурни колко точно са били те. Включително и от обясненията на подсъдимите и от тези на св. К. се установява, че те са били общо пет човека. И макар и св. С. да не е сигурна колко точно са били лицата, които са пресрещнали св. Т., в показанията й, дадени в досъдебното производство тя посочва, че всички те са нанасяли удари на пострадалия. Тези показания след прочитането им бяха потвърдени от свидетелката, като депозирани в един момент, непосредствено след случилото се, когато спомените за него са били по-ясни. Именно с изминалия продължителен период от време тя обясни липсата на спомени.

В резултат на извършените действия по разпознаване, които процесуално-следствени действия са били обективирани в съставените за това протоколи, св. Т. е разпознал подсъдимите И. и Х. и св. К., като относно последният пострадалият е вписал в протокола за разпознаване на лица и предмети, че му изглежда познат, но не е сигурен. Пострадалият не е могъл да разпознае и другите двама участници – подсъдимите В. и С.. Както беше посочено по-горе св. Т. в показанията му, дадени в съдебно заседание посочва, че не е видял някой от останалите подсъдими, с изключение на подсъдимите Х. и И., да му нанася удари. В показанията, които същият е дал в досъдебното производство и които бяха прочетени поради липсата на спомени относно случилото се, пострадалият макар и да си спомня, че след като е паднал на земята, са му били нанесени множество удари, не може да каже дали всички, които са били около него, са го удряли. Извършените от св. Т. разпознавания напълно кореспондират с показанията, които същият е дал.

Разпознаване е било извършено и от св. С., която като участници в побоя над св. Т. е разпознала подс. В. и св. К.. Не са били разпознати от нея подсъдимите И. и С.. Св. С. заявява, че тя и пострадалият са били пресрещнати от четири лица, едно от които е бил подс. Х., което както беше отбелязано по-горе следва да се отдаде на ситуацията, в която същата е попаднала, както и на това, че тя не е познавала останалите лица. Познавала е само подс. Х. и по физиономия подс. И.. При това положение не може да се очаква от нея да може да разпознае всички лица, които са участвали в побоя над пострадалия. Ето защо от това, че свидетелката не е разпознала подсъдимите И. и С. не може да бъде правен извод, че те не са нанасяли удари на св. Т..

В подкрепа на това, че удари на пострадалия, след като той е паднал на земята, са му били нанасяни и от подсъдимите В. и С., са и показанията на св. С.М./Г./, която е провела беседа със св. К. и е снела обяснение от същия, дадени в досъдебното производство и прочетени на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК. В тези показания св. Г. посочва, че в хода на проведената със св. К. беседа същият е заявил, че след падането на пострадалия на земята подсъдимите Х. и И. са продължили да го ритат, като в нанасянето на удари са се включили също и подсъдимите В. и С.. След прочитането им тези показания бяха потвърдени от св. Г.. Съдът намира, че тези показания на св. Г. следва да бъдат кредитирани, макар и същата да преразказва за разказаното и от св. К., който също е бил обвиняем по делото, доколкото тези показания не са изолирани, а са налице и други доказателства, от които се установява, че подсъдимите Х., И., В. и С. са удряли пострадалия, след като той е паднал на земята.

В обясненията си подс. Х. твърди, че след като св. Т. е паднал на земята, е бил удрян с юмруци и ритници по тялото от подсъдимите В. и С. и св. К.. В този смисъл са и обясненията на подс. И., дадени в досъдебното производство, който обаче за разлика от подс. Х. твърди, че подсъдимите В. и С. и св. К. са били на мястото на инцидента преди тях и са започнали конфликта с пострадалия. Подс. В. в обясненията му, дадени в съдебно заседание твърди, че след като са били разменени удари между св. Т., от една страна, и подсъдимите И. и Х. от друга, той заедно с подс. С. и св. К. са си тръгнали. В обясненията му, дадени в досъдебното производство подс. В. изобщо не твърди подсъдимите Х. и И. да са били на мястото на инцидента. Подс. С. също в обясненията му, дадени в съдебно заседание посочва, че след като е видял подс. И. да удря св. Т. той и останалите лица от неговата компания са си тръгнали, като не знае какво се е случило след това. В обясненията му, дадени в досъдебното производство подс. С. твърди, че освен удара с юмрук, който подс. Х. е нанесъл в областта на лицето на св. Т., и удара с крак, нанесен му от подс. И., двамата подсъдими са го удряли с крак и още 4-5 пъти. Наред с горното следва да се отбележи и това, че подс. С. в тези обяснения отрича той и св. К. да са удряли св. Т., като относно подс. В. посочва, че не може да твърди със сигурност дали е удрял или не пострадалия. Св. К. също твърди, че след разменените удари между св. Т. и подсъдимите И. и Х., той и неговите приятели са си тръгнали. Съдът намира, че не следва да кредитира обясненията на подсъдимите, както и показанията на св. К. в частта им, в която те отричат да са нанасяли удари на св. Т. след като той е паднал на земята. Обясненията на подсъдимите в тази им част представляват тяхна защитна позиция. Действително обясненията на подсъдимите са не само израз на правото им на защита, но и доказателствено средство, поради което същите следва да бъдат обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. Именно при това обсъждане на обясненията на подсъдимите заедно с другите, събрани по делото доказателства, се стига до извода, че тези техни обяснения не следва да бъдат кредитирани. Това че подсъдимите Х. и И. са удряли пострадалия, докато той е бил на земята, се установява както от показанията на св. С., така и от тези на св. Г.. От показанията на тези свидетели, а не само от обясненията на подсъдимите Х. и И., се установява и участието на подсъдимите В. и С. в побоя над св. Т.. В подкрепа на участието на подс. В. и св. К. в побоя над пострадалия са и протоколите за разпознаване на лица и предмети, в които е обективирано извършеното разпознаване от страна на св. С., която е разпознала посочените лице като участници в побоя над св. Т.. Както беше посочено по-горе дори подс. С. твърди, че не може да каже със сигурност дали подс. В. е нанасял удари на пострадалия. Макар и пострадалият да не може да посочи дали всички, които са били около него, са го удряли, от показанията му се установява, че са му били нанесени множество едновременни удари. Ето защо е неоснователно възражението за това, че е налице оговор, доколкото твърденията на подсъдимите Х. и И. за това, че подсъдимите В. и С. и св. К. са удряли св. Т. не са изолирани, а са подкрепени с други доказателства по делото, които в своята съвкупност обосновават извода за участие в побоя над пострадалия на посочените лица. В тази връзка следва да се отбележи и това, че подс. С. в обясненията му, дадени в досъдебното производство също твърди, че от страна на подсъдимите Х. и И. са били нанесени множество удари с крак на пострадалия, отричайки участието си в това деяние. И в случая обаче не може да се приеме, че е налице оговор, доколкото участието на подсъдимите Х. и И. в побоя над св. Т. се установява от останалите доказателства по делото.                          

Описаната фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицински и съдебно-психиатрични експертизи, които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени, с нужните знания и опит в съответната област.

От обективна страна фактите по делото се подкрепят и от събраните по същото писмени доказателства: том І от досъдебно производство № 138/2013г. по описа на Трето РУ „Полиция” гр. Пловдив – съдебномедицинско удостоверение № 6/2013г. /л.45-л.46/, етапна епикриза /л.47/, справки за съдимост /л.55, л.63, л.86, л.97, л.104/, характеристични справки /л.56, л.64, л.87, л.98, л.105/, Протокол за разпознаване на лица и предмети от 07.04.2013г. /л.112/, Протоколи за разпознаване на лица и предмети от 08.04.2013г. /л.114, л.115, л.118/, Протоколи за разпознаване на лица и предмети от 25.04.2013г. /л.127, л.129/, Протоколи за разпознаване на лица и предмети от 11.06.2013г. /л.131, л.133/; том ІІ от  досъдебно производство № 138/2013г. по описа на Трето РУ „Полиция” гр. Пловдив – медицински документи /л.29-л.39/, Протокол за доброволно предаване от 19.06.2013г. /л.65/, медицински документи /л.66-л.69, л.71-л.88/; по НОХД № 766/2014г. по описа на ПРС, ХІ н. с. – лична карта от Медицински университет гр. Пловдив /л.64/, характеристика на ученика от СОУ „Пейо Кр. Яворов” изх. № 569/12.04.2013г. /л.65/, подписка /л.66-л.67/, епикриза от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД гр. Пловдив /л.68/, характеристика на ученика от СОУ „Пейо Кр. Яворов” изх. № 573/16.04.2013г. /л.69/, трудов договор № 25/11.06.2013г. /л.70.л.71/, студентска книжка /л.72/.  

В подкрепа на фактическата обстановка е и вещественото доказателство по делото – компактдиск, съдържащ данни за медицински изследвания на св. Т..   

При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Подс. Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК за това, че на 06/07.04.2013г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с Й.И.С., ЕГН ********** от ***, С.Т.И., ЕГН ********** от ***, В.Р.В., ЕГН ********** от *** е причинил другиму – П.П.Т., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето;

Подс. В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 06/07.04.2013г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с В.К.Х., ЕГН ********** от ***, С.Т.И., ЕГН ********** от *** и Й.И.С., ЕГН ********** от ***, е причинил другиму - П.П.Т., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето;

Подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК за това, че на 06/07.04.2013г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с В.К.Х., ЕГН ********** от ***, Й.И.С., ЕГН ********** от ***, В.Р.В., ЕГН ********** от ***, е причинил другиму - П.П.Т., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето;

Подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 06/07.04.2013г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител с В.К.Х., ЕГН ********** от ***, С.Т.И., ЕГН ********** от *** и В.Р.В., ЕГН ********** от ***, е причинил другиму - П.П.Т., ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца – избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.

От обективна страна с действията си подсъдимите Х., В., И. и С. са реализирали обективните признаци от състава на посоченото престъпление, тъй като в резултат на нанесените от тях удари на св. Т. е било причинено счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца, което се приравнява на избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, което травматично увреждане представлява средна телесна повреда но смисъла на чл.129 ал.2 от НК. От доказателствата по делото се установява, че на пострадалия е бил нанесен удар с юмрук в областта на лицето от подс. Х., в резултат на който удар същият е паднал на земята, като при падането е бил ударен и с крак в областта на лицето от подс. И.. След като св. П.Т. е паднал на земята по гръб са му били нанесени множество силни удари както с ръце, така и с крака по цялото тяло, но предимно в областта на главата. От заключенията на изготвените по отношение на пострадалия съдебномедицински експертизи се установява, че всички травматични увреждания, включително и счупването на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца, са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени при нанасяне на удари с юмруци и ритници. Както беше посочено установява се, че всеки от подсъдимите е нанасял удари на пострадалия. Действително в случая не може да се установи от който точно удар, респ. от наслагването на кои от тях, е било причинено травматичното увреждане на пострадалия, квалифицирано като средна телесна повреда. В случаите на съизвършителство при престъпления против личността е без значение кой от подсъдимите какви конкретни удари и с какво ги е нанесъл. Важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат, в случая счупването на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца на пострадалия. Когато съизвършителите имат сходно поведение, резултатът е съвкупно причинен от всички, независимо от конкретния им индивидуален принос. Когато всеки от съизвършителите върши проява, подобна на тази на останалите, за възникването на тяхната отговорност е без значение конкретният принос на всеки един за причиняване на престъпния резултат. И това е така, тъй като от съществено значение тук е по-голямата вероятност от увреждане, когато не един, а няколко души участват в побоя над жертвата. При съизвършителството е без значение конкретният каузален принос на всеки един от съизвършителите в предизвиканите с общата престъпна дейност общественоопасни последици, поради което и когато всички нанасят удари на жертвата, няма значение от кого точно е причинено увреждането, защото престъпният резултат е постигнат не от изолирано въздействие, а като последици от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние. Ето защо и доколкото всеки един от подсъдимите е нанасял удари на пострадалия е без значение от кого точно е причинено увреждането. Конкретно обективираното поведение на съизвършителите следва да бъде съобразено само при определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на всеки един от тях.

Както беше посочено на св. Т. първо са били нанесени удари от подсъдимите Х. и И., а след това, когато той е паднал на земята, и от останалите подсъдими. Това е без значение, доколкото в случая е необходимо наличието на конкретен общ умисъл като обединяващ момент на съизвършителството.  

В случая е налице субективният обединяващ признак на съизвършителството, а именно общност на умисъла и това е така, тъй като всеки от извършителите е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици, като е съзнавал, че осъществява деянието съвместно с други лица, които също действат с пряк умисъл. Всеки от подсъдимите е съзнавал, че участва в изпълнението на престъплението заедно с другите подсъдими и е искал от тяхната обща дейност да бъдат причинени увреждания на пострадалия. В тази връзка следва да се отбележи и това, че такъв умисъл може да съществува и без предварителна или изрична уговорка. В субективно отношение обединяващ момент на съизвършителството е конкретният общ умисъл на дейците – всеки при осъществяване на действията си да има съзнанието, че участва в изпълнителното деяние заедно с другите извършители и да иска от тази обща дейност на настъпят желаните общественоопасни последици.

Деянието подсъдимите са извършили по хулигански подбуди, като мотивът им не е бил да засегнат пострадалото лице предвид липсата на каквито и да било лични отношения между, от една страна, св. Т., а от друга подсъдимите Х., И., В. и С.. Установи се от доказателствата по делото, че те дори не са се познавали и не са имали каквито и да било отношения преди това. Основният мотив на подсъдимите е бил да демонстрират явно неуважение към обществото, незачитане на правните норми чрез посегателство върху пострадалия. Подсъдимите са искали да изявят себе си, погазвайки установения ред, да докажат, че могат да вършат това, което искат, независимо от нормите на обществото. Те са целели провокация, което прави извършеното от тях демонстративно. Деянието си подсъдимите са извършили на публично място, в присъствието на св. С., която дори се е опитала да ги спре, но не е успяла. Освен това на пострадалия са били нанесени множество удари и освен състовамерното са му били причинени и други травматични увреждания. Установява се и това, че подсъдимите са обиждали и псували пострадалия, докато са го удряли, което също следва да бъде взето предвид при определяне на действията им като такива по хулигански подбуди.     

С оглед на посочената и приета правна квалификация за извършеното от подс. Х. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК след редукцията на основание чл.63 ал.1 т.3 от НК на предвиденото за това престъпление наказание предвид обстоятелството, че подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най–лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да бъдат посочени оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната истина, чистото съдебно минало. Отегчаващо обстоятелство са причинените на св. Т. в резултат на нанесения му побой и други травматични увреждания извън съставомерните. При определяне на наказанието следва да бъде взето предвид и това, че подс. Х. е този, който пръв е влязъл в конфликт с пострадалия. Предвид горното съдът намира, че на подс. Х. следва да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. Х. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание шест месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от една година и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата.

С оглед на посочената и приета правна квалификация за извършеното от подс. В. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най–лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, както смекчаващите такива, а именно оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната истина, чистото съдебно минало, така и отегчаващото обстоятелство, като и тук като такова следва да бъде посочено това, че на св. Т. в резултат на нанесения му побой са били причинени и други травматични увреждания извън съставомерните. Предвид горното съдът намира, че на подс. В. следва да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. В. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание две години лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

С оглед на посочената и приета правна квалификация за извършеното от подс. И. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК след редукцията на основание чл.63 ал.1 т.3 от НК на предвиденото за това престъпление наказание предвид обстоятелството, че подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най–лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Като смекчаващи вината обстоятелства отново следва да бъдат посочени оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната истина, чистото съдебно минало, а като отегчаващо - причинените на св. Т. в резултат на нанесения му побой и други травматични увреждания извън съставомерните. При определяне на наказанието следва да бъде взето предвид и това, че освен на св. Т., подс. И. е причинил телесна повреда на св. Д.Х.Д., за което престъпление също е признат за виновен. Предвид горното съдът намира, че на подс. И. следва да бъде наложено наказание шест месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

С оглед на посочената и приета правна квалификация за извършеното от подс. С. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най–лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото, както смекчаващите такива, а именно оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната истина, чистото съдебно минало, така и отегчаващото обстоятелство, като и тук като такова следва да бъде посочено това, че на св. Т. в резултат на нанесения му побой са били причинени и други травматични увреждания извън съставомерните. Предвид горното съдът намира, че на подс. С. следва да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. С. не е наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание две години лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.

От доказателствата по делото действително се установява това, че подс. К. е отишъл на масата, на която е седял св. Д.Х.Д., придружен от подс. И., като с тях е бил и подс. С.. Първо подс. К. хванал с ръка за врата пострадалия и започнал да го стиска. След това подс. И. нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия и по-точно в дясната долна част на челюстта. Не се установява обаче това да се е случило едновременно. Освен това в разпита й в съдебно заседание вещото лице *** Н. уточнява, че в случая става въпрос за едно травматично увреждане, причинено в областта на лицето, а именно кръвонасядане в областта на долночелюстния ъгъл в дясно и две в областта на шията - кръвонасядане и палпаторната болезненост в областта на гръкляна, както и че механизмът на причиняване на всяко едно от тях е различен. Най-вероятният механизъм за причиняване на увреждането в областта на лицето е в резултат на удар с юмрук, а най-вероятният механизъм за причиняване на двете увреждания в областта на шията е в резултат на притискане или стискане с ръка и то в предната й част, като могат да бъдат причинени и от едно стискане, както и най-вероятно са се получили. Увреждането в областта на лицето не може да се получи от притискане или стискане, а тези в областта на шията не могат да се получат от удар. Както беше посочено по-горе, за да е налице съучастие под формата на съизвършителство следва извършеното от всеки един от подсъдимите да е част от изпълнителното деяние за осъществяване на престъпния резултат, като съизвършителите трябва да имат сходно поведение и тогава е без значение конкретният принос на всеки един от тях в причиняването на общественоопасните последици. Действително съизвършителство може да бъде осъществено и при разпределение на ролите, когато всеки един от съучастниците върши нещо, съставляващо елемент от изпълнителното деяние в рамките на конкретния замисъл /напр. един държи пострадалия, друг му нанася удари, с което се причинява телесно увреждане/. В случая обаче не се установява съвместно осъществяване на изпълнителното деяние, само в който случай може да се приеме, че престъпният резултат не е постигнат от изолирано въздействие върху пострадалия. Не се установява субективният обединяващ признак на съизвършителството, а именно общност на умисъла, при който подсъдимият съзнава, че участва в изпълнението на престъплението заедно с друг подсъдим и иска от тяхната обща дейност да бъдат причинени увреждания на пострадалия. Следва да бъде отбелязано и това, че от поведението на всеки едни от подсъдимите спрямо пострадалия са били причинени различни престъпни резултати, като с действията на единия от подсъдимите не биха могли да бъдат причинени уврежданията, резултат от действията на другия подсъдим.

Предвид горното подсъдимите И. и К. следва да бъдат признати за виновни само за причинените от действията на всеки един от тях увреждания на пострадалия и оправдани за това същите да са причинили  в съучастие с другия подсъдим.

Що се отнася до подс. Х. от доказателствата по делото се установява, че той е отишъл на масата на св. Д.Х.Д. малко след подсъдимите К., И. и С.. Отивайки на тази маса подс. Х. хванал пострадалия отзад за врата и го попитал дали има някакъв проблем, на което последният отговорил отрицателно. Предвид горното и тъй като не се установява това да се е случило едновременно с действията на подсъдимите К. и И. по отношение на пострадалия, не може да се приеме, че с извършеното от подс. Х. е бил причинен престъпният резултат, доколкото не се установява съвместно осъществяване на изпълнителното деяние с другите двама подсъдими. Не се установява общност на умисъла, при който подсъдимият съзнава, че осъществява деянието съвместно с други лица, които също действат с пряк умисъл. Както беше посочено от заявеното от вещото лице, изготвило съдебномедицинската експертиза на св. Д.Х.Д., увреждането в областта на лицето е в резултат на удар с юмрук, а най-вероятният механизъм за причиняване на двете увреждания в областта на шията е в резултат на притискане или стискане с ръка. Наред с горното вещото лице посочва, че уврежданията в областта на шията са в предната й част, като единственият начин те да се получат е като шията бъде притискана или стискана отпред. Тези увреждания не могат да се получат нито от удар, нито от притискане или стискане отзад. А именно за врата отзад подс. Х. е хванал св. Д.Х.Д..

Ето защо и доколкото не се установява от действията на подс. Х. да са били причинени каквито и да било травматични увреждания на пострадалия същият следва да бъде изцяло оправдан по така повдигнатото му обвинение.  

Предвид горното съдът приема от правна страна, че подс. И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК за това, че на 06.04.2013г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, е причинил другиму - Д.Х.Д., ЕГН ********** от *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, представляващо болка и страдание без разстройство на здравето.

От обективна страна с действията си подс. И. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото престъпление, тъй като в резултат на нанесения от него удар с юмрук в лицето на св. Д.Х.Д. на последния е било причинено кръвонасядане в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, което травматично увреждане му е причинило болка и страдание без разстройство на здравето и представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. И. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Деянието подс. И. е извършил по хулигански подбуди, тъй като неговата цел не е била да засегне пострадалия предвид липсата на каквито и да било лични отношения между двамата. Макар и двамата да са учили в едно училище те не са поддържали каквито и да било отношения. Основният мотив на подсъдимия е бил да демонстрира явно неуважение към обществото чрез посегателство върху пострадалия, да изяви себе си, погазвайки установения ред. Тази именно провокация прави извършеното от него демонстративно. Деянието си подс. И. е извършил на публично място – в заведение, в което е имало и други посетители, достояние на които е станало посегателството от подсъдимия над пострадалия. Поведението на подс. И. е станало причина пострадалият да се притесни и да си тръгне от заведението.

Предвид изложеното подс. И. следва да бъде признат за невинен в това да е причинил леката телесна повреда на св. Д.Х.Д. в съучастие като съизвършител с подсъдимите Х. и К., както и да е причинил на пострадалия кръвонасядане на шията и палпаторна болезненост в областта на гръкляна, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

С оглед на посочената и приета правна квалификация за извършеното от подс. И. престъпление, като се съобрази с целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и обществената опасност на деянието и на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, след редукцията на основание чл.63 ал.1 т.3 от НК на предвиденото за това престъпление наказание предвид обстоятелството, че подсъдимият е извършил деянието като непълнолетен. Съдът намира, че няма основания за определяне на наказание при условията на чл.55 от НК, тъй като в случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, поради които и най–лекото, предвидено в закона наказание да се оказва несъразмерно тежко. При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът отчита всички обстоятелства по делото. Смекчаващи вината обстоятелства са оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната истина, чистото съдебно минало. При определяне размера на наказанието следва да бъде взето предвид и това, че освен на св. Д.Х.Д., подс. И. е причинил телесна повреда и на друго лице - св. Т., за което престъпление също е признат за виновен. Предвид горното съдът намира, че на подс. И. следва да бъде наложено наказание три месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание се явява справедливо и би постигнало целите на специалната и генералната превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

На основание чл.23 ал.1 от НК наложените на подс. И. наказания за престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК и за това по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК следва да бъдат кумулирани, като му бъде наложено едно общо най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода.

Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. И. не е наложително същият да изтърпи наложеното му общо най-тежко наказание шест месеца лишаване от свобода, поради което и на основание чл.69 ал.1 вр. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от една година и шест месеца, считано от влизане в сила на присъдата.

Подс. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че на 06.04.2013г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди, е причинил другиму - Д.Х.Д., ЕГН ********** от *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане на шията и палпаторна болезненост в областта на гръкляна, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето.

От обективна страна с действията си подс. К. е реализирал обективните признаци от състава на посоченото престъпление, тъй като е хванал с ръка за врата и е стискал св. Д.Х.Д., в резултат на което му е причинил кръвонасядане на шията и палпаторна болезненост в областта на гръкляна, довели до болка и страдание без разстройство на здравето и представляващи лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 от НК.

От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл. Подс. К. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Деянието подс. К. е извършил по хулигански подбуди, като и тук следва да бъде посочено, че неговата цел не е била да засегне пострадалия. И с този подсъдим св. Д.Х.Д. е учил в едно училище, но не се установява те да са поддържали някакви отношения. Действително установява се от доказателствата по делото, че подс. К. е отишъл при св. Д.Х.Д., твърдейки, че свидетелят го е заплашвал с жест, за което му и потърсил сметка. И въпреки, че пострадалият отрекъл да е правел това, тъй като този жест, който бил възприет от подсъдимия като заплашване, всъщност не бил нищо друго, освен почесване по брадата, подс. К. го хванал за врата и започнал да го стиска. От една страна от доказателствата по делото не се установява пострадалият по какъвто и да било начин да е заплашвал подс. К. и така да е провокирал неговото поведение. Пострадалият обяснил и на подс. К., че всъщност този жест, който той възприел като заплашване, не бил нищо друго, освен почесване по брадата. Не се установява обаче да е имало каквито и да било обективни, а и логични причини подс. К. да възприеме именно по този начин почесването по брадата на св. Д.Х.Д.. Както беше посочено макар пострадалият и подсъдимият да са се познавали и отпреди това, не са имали близки отношения, още по-малко пък такива, които да доведат до това свидетелят да заплашва подсъдимия. Освен това от обясненията на подс. С. се установява, че както подс. К., така и останалите лица от неговата компания доста са пили във въпросната вечер, която обстоятелство следва да се отчете като такова, провокирало конфликтното поведение. Ето защо съдът намира, че всъщност подс. К. е търсил причина за конфликт с пострадалия. Следва да се има предвид и това, че преди случилото се подсъдимият е имал интимна връзка със св. Г., която е била в компанията на св. Д.Х.Д., което също може да бъде прието като една от причините за провокиране на конфликта от страна на подсъдимия. Предвид изложеното не може да се приеме, че е бил налице личен мотив, който да е създаден от пострадалия. Основният мотив на подсъдимия не е бил да засегне пострадалия, а да демонстрира явно неуважение към обществото чрез посегателство върху него, да изяви себе си, погазвайки установения ред. Тази именно провокация прави извършеното от него демонстративно. Извършеното от подс. К. деяние е на публично място – в заведение и същото е станало достояние на присъстващите там и други лица.

Подс. К. следва да бъде признат за невинен в това да е причинил леката телесна повреда на св. Д.Х.Д. в съучастие като съизвършител с подсъдимите Х. и И., както и да е причинил на пострадалия кръвонасядане в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл.

За извършеното от подс. К. престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. Наред с горното от деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78а от НК, съдът счита, че подс. К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото – оказаното, макар и частично съдействие за изясняване на обективната истина по делото, чистото съдебно минало. Предвид горното съдът намира, че на подс. К. следва да бъде наложено административно наказание глоба в минимално предвидения размер от 1 000 лв. Така определеният размер на глобата се явява справедлив и съобразен и с имотното състояние на подсъдимия.

Подс. Х. следва да бъде признат за невинен в това на 06.04.2013г. в гр. Пловдив, макар и като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, по хулигански подбуди, в съучастие като съизвършител със С.Т.И., ЕГН ********** и А.И.К., ЕГН ********** - и двамата от *** да е причинил другиму – Д.Х.Д., ЕГН ********** от *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания на шията и в областта на долночелюстния ъгъл в дясно, палпаторна болезненост в областта на гръкляна, представляващи болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл.304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК.

Както беше посочено в началото за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявеният от пострадалия Т. солидарно срещу подсъдимите В.Х., чрез неговите родители и законни представители /който към момента на постановяване на присъдата е навършил пълнолетие/, В.В., С.И. и Й.С. граждански иск за сумата от 9 500 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, а по отношение на подсъдимите Х. и И. и вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението до окончателното изплащане на същата. В молбата, с която е предявен гражданският иск е конкретизиран и размерът на обезщетението, което се претендира за причинените неимуществени вреди, както следва: за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца, приравнена с избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – обезщетение в размер от 4 000 лв.; за частичното счупване на коронките на първи горен ляв и втори горен десен зъб, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – обезщетение в размер от 2 000 лв.; за разкъсно контузната рана на горната устна и кръвотечение от носа, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – обезщетение в размер от 1 000 лв.; за контузия на първи пръст на лявата ръка, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – обезщетение в размер от 1 000 лв.; за сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – обезщетение в размер от 1 000 лв.; за останалите травматични увреждания, а именно – травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, причинили болка и страдание – обезщетение в размер от 500 лв. Във връзка с така предявения граждански иск следва да се посочи, че вредите, които подлежат на обезвреда трябва да са пряка и непосредствена последица на престъпното деяние. Вредите трябва да са в такава причинна връзка с изпълнителното деяния, без която, с оглед естеството на развилия се процес, не биха настъпили. Ето защо в случая на обезщетяване подлежат и другите, причинени на пострадалия от действията на подсъдимите травматични увреждания, а не само най-тежкият резултат, с оглед на който престъплението е квалифицирано като средна телесна повреда. В тази връзка следва да се отбележи, че когато с деянието на едно лице се причиняват две или повече различни по вид телесни повреди, е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат.    

Така предявеният граждански иск се явява доказан по основание, тъй като именно в следствие на противоправните действия на подсъдимите Х., И., В. и С. на св. Т. е било причинено счупването на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца, приравняващо се с избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето, частичното счупване на коронките на първи горен ляв и втори горен десен зъби се преценява, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, разкъсно-контузната рана на горната устна и кръвотечението от носа, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, контузията на първи пръст на лявата ръка, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, сътресение на мозъка е протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 128 от НК, както и травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, причинили болка и страдание. Претърпените вредни последици от неимуществен характер се установяват от показанията на св. Т., както и от тези на свидетелите, които са видели пострадалия непосредствено след инцидента и са възприели състоянието, в което той се е намирал, уврежданията, които същият е получил в резултат на нанесения му побой, наложили отвеждането му в болнично заведение, както и претърпените болки и страдания, които са продължили и впоследствие. Причинените на пострадалия травматични увреждания се установяват и от заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи. Съдът намира, че гражданският иск следва да бъде уважен общо в размер на 2 500 лв., както следва: за причинената средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца, приравнена с избиване на зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето – обезщетение в размер от 1 000 лв.; за частичното счупване на коронките на първи горен ляв и втори горен десен зъб, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – обезщетение в размер от 400 лв.; за разкъсно контузната рана на горната устна и кръвотечение от носа, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – обезщетение в размер от 300 лв.; за контузия на първи пръст на лявата ръка, довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – обезщетение в размер от 300 лв.; за сътресението на мозъка, протекло със степенно разстройство на съзнанието /зашеметяване/, довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК – обезщетение в размер от 300 лв.; за останалите травматични увреждания, а именно – травматични отоци и кръвонасядания в областта на главата, причинили болка и страдание – обезщетение в размер от 200 лв.  Посочените размери са справедливи и ще репарират неимуществените вредни последици за пострадалия. За разликата до пълно предявения размер от 9 500 лв., гражданският иск следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като над 2 500 лв. претенцията се явява завишена. Сумата от 2 500 лв. следва да се заплати ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до окончателното изплащане на същата.

Вещественото доказателство по делото – компактдиск, съдържащ данни за медицински изследвания на св. Т., приложен по делото, следва да се върне на лицето след влизане в сила на присъдата.

          Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                        

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

АМ