Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……../……………., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ШЕСТИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №
3940 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Б.7.“ ЕООД ЕИК
*********, подадена чрез адв. В.П. ***/17.12.2018год. на зам. кмета на Община
Варна, с което на въззивното дружество е било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1400лв. за нарушение по чл.86, ал.1,
т.1 от Наредбата за управление ***.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно като
навежда твърдения, както за допуснати съществени нарушения на процес. правила –
АУАН не бил съставен в присъствието и не бил връчен на законния представител на
дружеството жалбоподател, при съставянето на акта и НП били нарушени
разпоредбите на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, така и за нарушение на
материалния закон като навежда твърдения за липса на извършено нарушение. Моли
НП да бъде отменено.
В
съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа
жалбата, същият оспорва фактите отразени в НП, а във фазата по същество моли последното
да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено като изразява становище че допуснато нарушение на
процес. правила не е налице, а нарушението е безспорно доказано.
Варненска
районна прокуратура, редовно уведомена за датата на с.з. не изпраща
представител и не изразява становище.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На
18.06.2018год. свидетелите В.Р.К. и Н.Т.П. ***, Сектор „Екологичен контрол“
извършвали проверки на територията на КК „Златни пясъци“ гр.Варна. Около
08:50ч. същите се намирали в близост до хотел *“ където установили заслон, а до
него и седем контейнера тип „бобър“ пълни с битови отпадъци, в това число и
биоразградими такива от хранителен произход. След това свидетелите влезли в
хотел „*“ и поискали да се свържат с
управителя на ресторанта. Явил се такъв, но той отказал да ги пусне в
ресторанта. На проверяващите били предоставени дневни финансови отчети от
фискалните устройства експлоатирани в лоби-бара на хотела и на рецепцията на
същия.
На
20.06.2018год. св. К. съставил срещу въззивното дружество АУАН № 10164 в който
посочил, че е нарушен чл. 58, т.3 вр. чл. 86, ал.1, т.1 от Наредбата за
управление на отпадъците на територията на Община Варна, тъй като на
18.06.2018год. около 08:50ч. в гр.Варна, к.к. „Златни пясъци“, лоби-бар хотел „*
смесва биоразградимият отпадък от хранителен произход с общия битов отпадък
като изхвърля биоотпадъци в съдовете за събиране и извозване на смесени битови
отпадъци, при наличие на изградена система за разделно събиране на отпадъците
на територията на Община Варна.
Актът
бил връчен на *. На 22.06.2018год*, подала по пощата възражение срещу акта.
На
17.12.2018год., въз основа на акта, зам. кмета на община Варна издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него,
приел е че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл. 58, т.3 от НУО и
на основание ч. 86, ал.1, т.1 от същата наредба му наложил адм. наказание
имуществена санкция в размер на 1400лв.
В
съдебно заседание като свидетели са разпитани В.К. (актосъставител) и Н.П.
(свидетел по акта), които в показанията
си възпроизвеждат възприятията си от извършената на място проверка и констатациите
от същата.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени Констативен протокол №11-211 от
18.06.2018год. ведно с прикрепени към него два броя финансови отчети,
Констативен протокол №11-212 от 18.06.2018год., предписание №11-230 адресирано
до „*“ ЕАД, докладна записка от В.К. адресирана до зам. кмета на Община Варна,
докладна записка от * адресирана до зам. кмета на Община Варна, обяснителна
записка от В.К. ***, снимков материал, жалба относно съставен акт от
20.06.2018год. въз основа на протокол №11211/18.06.2018год. във връзка с
разделно сметосъбиране на отпадъците, пълномощно изходящо от * – управител на „Б.7.“
ЕООД към *, пълномощно изходящо от * – изпълнителен директор на „*“ ЕАД към *,
два броя писма изходящи от *адресирани до Директора на Дирекция Местни данъци
при Община Варна, както и Заповед №
4795/25.11.2015год. на кмета на Община Варна.
Като
писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети и представените с
жалбата Договор за събиране и извозване на отпадъци от 24.05.2018год. сключен
между въззивното дружество и „*“ ЕООД, както и два броя товарителници съответно
от 17.06.2018год. и от 18.06.2018год.,
Като
писмени доказателства в хода на съдебното производство, по указания на съда с
били представени от въззиваемата страна и съответно приети и Заповед №
4795/25.11.2015год. на кмета на Община Варна, както и Заповед №
1982/03.07.2017год. на кмета на Община Варна с която същият определя В.Р.К. за
актосъставител.
Допълнително
в хода на съдебното следствие са представени от въззиваемата страна и съответно
приети от съда и декларация по чл.19 от НОАМДТЦУ на територията на Община Варна
за определяне размерът на таксата според количеството на битовите отпадъци
изходяща от „*“ЕАД, както и два броя протоколи за предаване на съдове за смет.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.
При
извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът
констатира на първо място, че НП е
издадено от лице неразполагащо със съответната компетентност да съставя НП по
НУО на Община Варна към
момента на съставяне на процесното НП.
Съгласно
разпоредбата на чл. 91, ал.2 от НУО на Община Варна (приета с решение на ОС от
29.09.2016год.) НП за нарушения по чл. 85, ал.196 и ал.8, чл. 86, чл.88, чл.89
и чл.90 се издават от кмета на общината или оправомощено от него длъжностно
лице.
Видно
от приложената към делото Заповед №4795/25.11.2015год. с която кмета
оправомощава зам. кмета * да издава НП по актове съставени за нарушения по
същата наредба) същата е била издадена преди Наредбата за управление на отпадъците действаща към момента
съставяне на НП изобщо да бъде приета. Наредбата за управление на отпадъците на
територията на Община Варна е била приета с Решение на ОС от 29.09.2016год. и е
в сила от същата дата. Очевидно е, че цитираната по-горе заповед на кмета е
била издадена около десет месеца преди приемане на наредбата. И доколкото никой
не може да делегира правомощия които не притежава (в тази насока ТР № 4 от
22.04.2004год. на ВАС) то определено издателя на НП в случая зам. кмета на
Община Варна не е разполагал с компетентност да издава правораздавателен акт, с
какъвто характер е НП. В тази връзка следва да се отбележи, че без всякакво
значение в случая е обстоятелство, че наредба със същото наименование е имало в
предходен момент, както и това, че и двете наредби (отменената и актуалната) дават възможност на кмета да
оправомощава лице да изпълнява правораздавателни функции. И това е така защото
с отмяната на 29.09.2016год. на наредбата въз основа на която е била издадена
въпросната заповед (§4 от ЗР на НОУ на община Варна актуална към момента и към
момента на съставяне на документите) кмета губи правомощията си по отменения
акт от една страна, а от друга и няма как да делегира правомощия които още не
са възникнали – правомощия произтичащи от акт който все още не е бил приет.
Няма как през 2015год. да се делегират правомощия които възникват почти година
след това през 2016год. Отделен е въпроса, че в случая кмета издавайки заповед
№ 4795/25.11.2015год. с която е възложил на зам. Кмета * да подписва НП по АУАН
съставени за нарушения по НУО на Община Варна
изрично е посочил, че издава заповедта на основание чл. 82, ал.2 от
наредбата която към момента е отменена.
На
следващо място съдът констатира, че както в акта, така и в НП липсват
обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на
въззивното дружество нарушение от обективна страна, а именно: В обст. части на
акта и НП няма нито ред касаещ някакво поведение (действие или бездействие)
осъществено от въззивника. Посочено, че лоби бар хотел „* смесва ****. Има ли въззивника връзка с посочения хотел и лоби-бар
и каква е тя и в какво всъщност се състои неговото (на въззивника) деяние не е
ясно. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че е абсолютно
недопустимо едва в хода на съдебното следствие, посредством разпита на
актосъставителя и свидетеля по акта да се установяват съставомерни факти, в
частност, че въззивникът стопанисвал лоби-бара в хотел „*“.
На
следващо място съдът констатира, че АУАН е бил съставен в присъствието,
съответно връчен на лице, което е нямало правомощия да представлява въззивника
в адм.наказателното производство в това число да подписва и получава АУАН.
Видно от АУАН същият е бил връчен на *.
От приложеното към преписката пълномощно изходящо от * – управител на „Б.7.“
ЕООД, се установява, че същият не е делегирал правомощия на *да подписва и да
получава АУАН. На същата са били делегирани правомощия
само да подава и подписва
изходящи от името на фирмата молби,
декларации и заявления и други документи свързани с
дейността на дружеството. Правомощия
по приемане на документи не са делегирани, още по-малко пък са делегирани
такива за представителство в производство с репресивен (наказателен характер).
В контекста на изложеното по горе съдът споделя изцяло възражението изложено в
жалбата в горната насока касаещо опорочена процедура по съставяне и връчване на
АУАН.
Посочените
по-горе пороци са особено съществени и са достатъчно основание за отмяна на НП
на процес. основание тъй като водят до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице. Същото още изначално е било лишено от възможността да разбере
в извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за установени
факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение. В
тази връзка следва да се отбележи, че с акта за установяване на адм.нарушение
се повдига конкретно обвинение срещу конкретно лице за конкретно нарушение и
точно поради това в ЗАНН е предвидено същият да бъде съставен в присъствието на
нарушителя и да му бъде връчен за да може да си организира защитата срещу
обвинението. Нещо което не е било сторено в случая. И АНО вместо да изпълни
задълженията си по чл. 52, ал.2 от ЗАНН и да върне акта на актосъставителя за
връчване на нарушителя е пристъпил към издаването на НП, което изначално е
нищожно - издадено е от лице което не разполага с нужната адм.наказателна
компетентност.
С
оглед на всичко изложено по–горе съдът намира ,че атакуваното НП е издадено в
нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Доколкото
с НП на въззивника е било наложено наказание за нарушение по чл.86, ал.1, т.1
от НУО на Община Варна действаща към 30.06.2017год. съдът след преценка на
събраните по делото доказателства счете, че НП се явява издадено и в нарушение
на материалния закон по следните съображения:
Посочената разпоредба предвижда санкция за този, който изхвърля неопасни отпадъци на неразрешени
за това места
и/или нарушава разпоредбите за събиране, транспорт и депониране на битови
или строителни отпадъци.
В случая бланкетната норма е запълнена с тази на чл.58,
т.3 от Наредбата съгласно която се забранява изхвърлянето на биоотпадъци в
съдовете за събиране на смесени битови отпадъци при наличие на изградени
системи за разделно събиране на биоотпадъци;
По делото на първо място липсват доказателства за изградена на територията на Община Варна
система за разделно събиране на биоотпадъци.
В тази връзка следва да се отбележи, че процесната
система за разделно събиране на биоотпадъци се въвежда по аргумент от чл. 53,
ал. 5 от НУО на Община Варна със заповед на кмета на общината, като в нея
се включват заведения за обществено хранене, търговски обекти, всички училища,
детски градини, пазари, хотели, лечебни заведения и други обекти на територията
на общината, при дейността на които се образуват хранителни и кухненски
биоотпадъци.
В случая
заповед на кмета на Общината с която се въвежда такава система по делото не е
налице.
На следващо място липсват безспорни и
категорични доказателства, които да установят че въззивното дружество като
търговец експлоатиращ лоби-бара на хотел „*“ е смесвало биоразградими отпадъци
с общия битов отпадък. Липсват свидетели очевидци на подобни действия.
Действително в показанията си пред съда и двамата разпитани по делото свидетели
служители на община Варна сочат, че и в седемте - контейнера в близост до хотел
„*“ отпадъците са били смесени - имало отпадъци от течна храна, зеленчуци,
ядене, което е останало наред с битови отпадъци. Доказателства обаче които да
установят, че биоотпадъците са били изхвърлени в контейнерите именно от
служители на въззивника и то от дейността извършвана в лоби бара, а не от други
лица ползватели на обекти на територията на КК „Златни пясъци“ няма. Отделен е
въпроса доколко остатъци от течна храна - ядене, както сочи свидетеля К., могат
да бъдат придобити от дейността на лоби бара. Такива остатъци са присъщи за дейност на заведение
за хранене – ресторант, каквото фактическо обвинение на въззивника не е било
повдигнато.
Отделен и въпроса доколко изобщо подзаконов нормативен
акт с местно значение може да урежда правоотношения свързани с налагане на санкции
за нарушения във връзка с управлението на отпадъците, които правоотношения като
материя са вече уредени изчерпателно и ясно в ЗОУ и ЗАНН. Горното е изрично
застъпено в Решение № 15898/19.12.2018год. по на ВАС по а.д. № 5466/2018год. с
което е била обявена за нищожна разпоредбата на чл. 83 от Наредбата в една
част, както и в редица решения на административните съдилища от цялата страна.
Последното налага сезиране на компетентната прокуратура с оглед правомощията й
по чл. 186 от АПК.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Водим
от горното Варненският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 0048/17.12.2018год. на зам.
кмета на Община Варна, с което на „Б.7.“ ЕООД ЕИК ********* е било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер 1400лв. на основание чл.
86, ал.1, т.1 от Наредбата за управление *** за нарушаване нормата на чл. 58,
т.3 от същата Наредба.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: