М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава 28
от НПК.
Обвинението срещу Д.Ф.М. е по чл.191,ал.2 от НК,
за това, че от 02.10.2015 год. до 19.12.2017 год. в гр.К., м.„К.“№*, като
пълнолетно лице е улеснила, чрез приемане в дома си и осигуряване на средства
за издръжка, непълнолетно лице от мъжки пол- Т. С. Д., род. на ***г. в гр.К. и
лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст- Ж. Г. Т., род. на ***г.
в гр.К., да заживеят съпружески, без да са сключили брак.
В с.з. нарушителката М. не се явява, поради което бе
представлявана от защитник- адвокат Р.Ж. ***, а представителят на РП-Казанлък
поддържа обвинението и постановлението за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
От събраните по делото доказателства, установени със заверено копие
на удостоверение за раждане №********** от 29.11.2017г. и с показанията на
свидетелите Т., Д., М., Д. и Ш., изцяло кореспондиращи
помежду си и с обясненията на Д.Ф.М., дадени от нея по време на досъдебното
производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: Непълнолетната Ж.
Т. живеела в дома на баба си, тъй като нейните родители не полагали грижи за
нея. В края на месец септември 2015г., когато била на 13 години, тя се
запознала с 15-годишния Т. Д.. Двамата започнали да се срещат и да водят полов
живот. Разбирайки това родителите на момчето решили децата да заживеят
съпружески и по ромски обичай направили годеж. На 02.10.2015г. започнал техния
съвместен живот в дома на родителите на Д., на адрес: гр.К., местност „К.“№*. Т.
и Д. били подпомагани и издържани финансово от Д.М..
Предвид изложеното съдът намира, че нарушителката, от
обективна и от субективна страна, е осъществила състава на чл.191,ал.2 от НК. От субективна страна същата
е извършила деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавала е
общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните му
последици и е искала тяхното настъпване. Горното се обективира от съзнателните й
и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае Д.Ф.М. за виновна по
повдигнатото й обвинение. По отношение на същата са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителката на
престъплението Д.Ф.М. е родена на ***г.,
т.е. същата е пълнолетна.
2.За
престъпление по член 191,ал.2 от НК се предвиждат
наказания лишаване от свобода до 2 години или пробация.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи Д.Ф.М. от наказателна отговорност и
да й наложи административно наказание, идентично по размер с предвиденото в
закона минимално такова, а именно- глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Воден от горните мотиви съдът постанови
решението си.
Районен
съдия: