Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
15.11.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми състав
На осми октомври
година 2019
В открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 16083 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното
Предмет на производството е иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./,
във вр. с чл.45 ЗЗД, приложим съгл. § 22 от КЗ, чл. 86, ал.1 ЗЗД.
По изложените в исковата молба обстоятелства
ищецът Б.А.А., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.Ф.С. -САК е предявил срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *******,
обективно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 90000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 12.02.2014
г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането 12.02.2014г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
Излагат се съображения, че на
12.02.2014г., ищецът пътувал на втори ред на втора седалка в лек автомобил
„Фолксваген Транспортер“ е ДК № *******, управляван
от Е.М.Х., в посока от гр.Монтана за гр.Видин. Достигайки района на с.Добри
дол, общ.Лом, обл.Монтана, около 23.00ч. водачът на
автомобила Е.Х., изгубил контрол над управлението на автомобила, навлязъл в
насрещната лента за движение и се ударил в насрещно движещия се товарен
автомобил - влекач, марка „Ман“ с ДК № ВТ 3480 ВС. В следствие на така
настъпилия удар са причинени телесни увреждания на ищеца.
Сочи се, че във връзка с настъпилото
ПТП е образувано ДП № 101/2014г. по описа на РУ на МВР - гр.Лом, пр.вх.№
173/14/16г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Монтана, срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка е чл.342, ал.1 от НК. С постановление от 22.02.2016г., на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, Окръжна прокуратура
гр.Монтана е прекратила досъдебното производство. Твърди се, че в хода на
досъдебното производство било установено, че причината за настъпване на ПТП е
движението с несъобразената скорост от страна на л.а. „Фолксваген Транспортер“ е ДК № *******,
Ищецът твърди, че на 13.02.2014г., постъпил по спешност за лечение в
МБАЛ „Св. Н.Чудотворец“ ЕООД, гр.Лом, с диагноза: „Травматичен шок. Комоцио церебри. Контузио церебелум. Множествени
фрактури на лицевите кости. Разкъсно-контузни рани №
4бр. на клепачите на лявото око, темпорално в дясно и фронтално.Сутури № 4.
Навежда твърдения, че възстановяването ставало изключително бавно и
мъчително. Около два месеца след катастрофата продължавал да изпитва
главоболие, болки във врата и по хода на лявата ръка. Много често имал
замайване, световъртеж, нестабилност на походката със залитане, паметови нарушения. Това наложило да потърси лекарска
помощ, като на 03.04.2014г. бил направен преглед при невролог, който поставил
диагноза: „Счупвания на други лицеви кости и кости на черепа; Други вътречерепни травми; Мозъчно сътресение“ и придружаващи
заболявания и усложнения: „Други вътречерепни травми
— контузие церебели; Постконтузионен синдром; Контузия на клепача и околоочната област; Множествени повърхностни травми на
главата; Увреждане на междупрешленните дискове в илийния отдел с радикулопатия; Obs Увреждане на лъчевия нерв; Нарушения на темпоромандибуларната става; Други повърхностни травми на подбедрицата“. Назначена била медикаментозна терапия и
допълнително изследване: „ЯМР на главен мозък, лицев череп, шиен. гръбнак“.
Твърди се, че в следствие изживения от ПТП стрес ищецът станал раздразнителен, напрегнат, нетърпелив и на
16.05.2017г. посетил психиатър, който поставил диагноза „Постконтузионен
синдром“, придружаващи заболявания: „Дифузна травма на главния мозък“.
Заявява се, че причина за ПТП е
нарушение на правилата за движение от водача на лек автомобил марка „Фолксваген
Транспортер“ с ДК № *******. Посочва още, че за
увреждащото МПС има две задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, както следва: 1) полица № 28113002956778 в „Застрахователна
компания О.- Клон България“, действаща от 13.12.2013г. до 12.12.2014г„ прекратена на 01.04.2014г. и 2) полица №
22114000429366 в ответната З. „Л.И.“ АД, с период на покритие от 26.01.2014г.
до 25.01.2015, прекратена на 12.05.2014г. Сочи още, че двете застраховки са
валидни към датата на настъпване на ПТП - 12.02.2014г.
Ищецът поддържа, че в
следствие на ПТП от 12.02.2014г. претърпял
и продължава да търпи болки и страдания. По време на болничния престой,
непосредствено след катастрофата, имал болки по цялото тяло, непоносими били
болките в областта на главата, не можел да отвори очите си, изключително трудно
говорел, тъй като не можел да движа челюстта си. Нямал спомен за случилото се.
В резултат от получените травми, в областта на главата, клепачите на лявото око
и лява буза, към настоящия момент
останали грозни белези. Разкъсванията в областта на клепачите на лявото
око, довели до деформация на същите и невъзможност да затваря плътно лявото си
око. Твърди се, че стресът, който изживял ищецът не е отшумял и към настоящия
момент състоянието му е съпроводено с психически страдания. Станал много
раздразнителен, избухлив, агресивен, нетърпелив, прибягвал към употреба на
алкохол. Животът му бил съпроводен с проблеми в паметта, главоболие, периодични
болки във врата, гръбнака и лява ръка, проблеми в походката, поради замайване.
Загрозяването, което получил в резултат от белезите е постоянно. Изпитвал
неудобство при среща с хората, което води до ограничаване на социалните му
контакти и изолация.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена.
В законоустановения срок по реда на чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответната З. „Л.И.“
АД, в който е изложено становище за неоснователност на предявените искове.
Оспорва механизма на ПТП. Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка
с действия на водача лек автомобил „Фолксваген Транспортер“
с per. №*******, за ищеца Б.А. са настъпили описаните
телесни травми, респ. са търпени неимуществени вреди. Оспорва всички твърдения
за медикобиологичния характер им характер, за
естеството и хода на лечението, и за неговата продължителност. Наведено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, както и че се е
качил при шофьор, който е употребил алкохол. Наведено е възражение за
прекомерност на заявената искова претенция. Оспорва иска за присъждане на лихва
по претенцията за неимуществени вреди, като неоснователен. Прави възражение и
за изтекла погасителна давност по отношение на претенциите за лихва, считано от
датата на настъпване на произшествието, до датата на предявяване на прекия иск
срещу застрахователя.
В срока по чл.372 ГПК е депозирана допълнителна искова молба, в която
ищецът допълва твърденията си, с пояснението, че при процесното
ПТП е бил пътник, седящ на втори ред, на втора седалка по средата в л.а. „Фолксваген Транспортер“
с ДК № *******, управляван от Е.М.Х..
В срока по чл.373 ГПК, ответното З. „Л.И.“ АД, в който ответникът
поддържа възраженията си и прав искане
на основание чл.219, ал.1 ГПК да бъде привлечено ЗК „О.–клон България –КЧТ“,
като помагач.
С определение постановено в з.с.з. на 13.08.2018г. „ЗК О.–клон България
–КЧТ“ с ЕИК *******, е конституирано като трето лице помагач на страна на
ответника на основание чл.219, ал.1 ГПК.
В съдебно заседание ищеца,
чрез адв.С.
поддържа предявения иск.
Представя списък на разноски.
В съдебно заседание ответното
дружество чрез юрк.В.оспорва предявените искове.
Представя списък на разноски.
Софийски градски съд, ГО, І -7
състав, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетите неоспорен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №1 /14.02.2014г. на ОД на МВР Монтана и
Протокол за оглед на местопроизшествие от 13.02.2014г., се установява, че на
12.02.2014г. около 23.00ч., на третокласен път III -112, км.1+ 650 в посока от
гр.Монтана към с.Добридол
и гр.Видин, настъпило ПТП между лек
автомобил „Фолксваген Транспортер“ е ДК № *******,
управляван от Е.М.Х., който след десен завой навлязъл в лентата за насрещно
движение и настъпил сблъсък в насрещно движещ се товарен автомобил МАН с
прикачено ремарке с ДК №*******./л.9-л.15
от делото/
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1 /14.02.2014г. е отразено, че
при настъпилото ПТП са починали пет
човека, вкл. водача Е.М.Х., а телесни повреди са получили четирима, вкл. и Б.А.А. с черепно мозъчна травма./л.10-л.11/
В
констативния протокол е отразено, че причина за ПТП е несъобразената с пътните
условия скорост.
По случая било образувано досъдебно производство №101 /2014г. по описа
на РУ Лом, пр.вх.№ 173/14/16г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Монтана,
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, във връзка
е чл.342, ал.1 от НК. Видно от
Постановление от 22.02.2016г., на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.с чл.24, ал.1, т.4 от НПК, Окръжна прокуратура
гр.Монтана е прекратила досъдебното производство, поради настъпилата смърт на
дееца Е.М.Х.. /л.7
от делото/
От приетата Епикриза
по ИЗ №1824 на МБАЛ „Св. Николай Чудотворец“ ЕООД гр.Лом, се установява, че Б.А.А. на 36 г., е постъпил
на 13.02.2014г. около 00,30ч. в интензивно отделение, като след
извършени изследвания и консултации е поставена диагноза: Травматичен шок -
начална фаза; Разстройство на здравето, временно опасно за живота; комоцио церебри, контузио цереблум; Множествени фрактури на лицевите кости; Разкъсно-контузни рани — 4 броя, на клепачите на лявото
око, слепоочно вдясно и челно; Разстройство на здравето, неопасно за живота;
Фрактура на долната челюст вляво./л.25 от
делото/ В епикризата е
отразено проведеното медикаментозно лечение на ищеца, както и изписване на
22.02.2014г. с подобрение и препоръка за наблюдение от ОПЛ.
В приетия амбулаторен лист №1326/ 03.04.2014г. издаден
от д-р М. Г.–специалист невролог, след преглед и изследвания на ищеца Б.А.А. на 36 г. е
отразена диагноза: мозъчно сътресение , счупване на лицеви кости и кости на черепа,
контузия на малкия мозък, постконтузионен синдром,
увреждане на между прешленните дискове в шие отдел, радикулопатия, съмнение за увреждане на лъчевия нерв.
/л.26 от делото/
От приетия амбулаторен лист № 75 16.05.2017г. издаден от д-р Н.А.-специалист
психиатър, е видно, че на ищеца Б.А.А. е поставена
диагноза - постконтузионен синдром, дифузна травма на
главен мозък, а като обективно състояние е отразено, че пациента е вътрешно
напрегнат, емоционално неустойчив са
налице данни за органична промяна на характера след ЧМТ./л.28 от делото/
От приетото неоспорено заключение
на съдебно медицинска експертиза с вещо лице д-р Х.М. - специалист неврохирург,
се установява,че вследствие на ПТП на
12.02.2014г. на ищеца Б.А.А. са причинени следните травматични увреждания, които са в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП: Травматичен шок - начална фаза; Разстройство
на здравето, временно опасно за живота;
Контузия на мозъка с контузионно огнище на
малкия мозък; Разстройство на здравето, временно опасно за живота; Множествени
фрактури на лицевите кости - неуточнени по вид и характер; Разкъсно-контузни
рани — 4 броя, на клепачите на лявото око, слепоочно вдясно и челно
представляващи разстройство на здравето, неопасно за живота; Фрактура на
долната челюст вляво представляващи трайно затруднение на дъвченето и
говоренето за повече от 30 дни. Вещото лице сочи, че при Б. А. са документирани
следните неблагоприятни здравословни последици от получените увреждания: Постконтузионен синдром, Увреждане на междупрешленни
дискове в шиен отдел с радикулопатия, Нарушения на темпоро-
мандибуларната става. Съмнение за увреждане на
лъчевия нерв на лявата ръка. Сочи се, че в медицинската документация са описани
са оплаквания от главоболие, предимно в лявата половина на главата, болки във
врата, на моменти световъртеж, нестабилност на походката със залитане, паметови нарушения. Сочи се, че ищецът изпитва затруднение
при хранене, не може да отваря добре устата и при дъвчене има силни болки.
Установени са също психични отклонения, изразяващи се в - „станал много
агресивен, избухлив, чупел покъщнина, започнал да консумира алкохол. Нямал
търпение да се занимава с каквото и да е..“. Вещото лице д-р М. обосновава
извод, че при Б.А. все още са налице
белези на постконтузионен синдром - затруднена
ориентация в пространството, нарушения на паметта, като тези данни са анамнестични. Сочи се още, че описаните травми при ищеца са
получени от удари на главата в твърди, тъпи и тъпо-ръбести детайли от
автомобила. Отбелязано е, че при конкретния изключително тежък удар, с петима
загинали и общо четирима ранени, е трудно да се определи точно кои са тези
детайли. От заключението на СМЕ се
установява, че общият лечебно-възстановителен период при травми с характер на
процесиите приключва в рамките на 8-10 месеца, при липса на усложнения. Мекотъканните травми и наранявания в областта на лицето са
възстановени в срок до 20-30 дни. Фрактурата на долната челюст има срок на
възстановяване до 2 месеца. В случая на Б.А.
възстановителният период е в обичайните срокове. В.л. д-р М. сочи като
потвърдени посредством апаратни изследвания, следните патологии: Травматичен
шок - начална фаза; Контузия на мозъка с контузионно
огнище на малкия мозък; Множествени фрактури на лицевите кости - неуточнени по
вид и характер; Разкъсно-контузни рани - 4 броя, При
отваряне и движение на долната челюст се чува „прищракване“ в областта на
лявата слепоочно-челюстна става, където се установява и болезненост при натиск.
При извършения от вещото лице преглед
на ищеца са установен следните белези: вдясно челно -звездовиден белег с дължина
на двата лъча 3 и 1 см; на десния долен клепач си вижда хипертрофичен белег с
размери 3x5 см., проминиращ над околната кожа; В
лявата лицева половина, в областта на левия долночелюстен
ъгъл - линеен белег с дължина 5 см., по предната повърхност на лявата подбедрица, в горната трета, се вижда линеен белег с
дължина 11 см. и ширина до 4-5 мм. Обоснован е извод, че остатъчните белези,
получени след зарастване на разкъсно- контузните рани в областта на лицето, са видими и предизвикват загрозяване. Установява се
от заключението на СМЕ, че травмите при
ищеца са локализирани основно в областта на главата и лицето. При коректно
поставен предпазен колан е много вероятно тези травми да бъдат предотвратени или
да са по-леки по вид и характер.
В обясненията си в о.с.з. на
05.02.2019г. вещо лице д-р М. пояснява, че
при отваряне на долната челюст при ищеца се чува прищракване, което е
типичен пострамватичен артрит на тази става.
Съдът възприема заключението на
съдебно медицинска експертиза, като обективно и компетентно.
Свидетелят Е.Б./24г., без родство/, сочи в показанията си, че са
от едно село с Б..Свидетелят сочи, че след катастрофата се уплашил като видял
ищеца. Свидетелят Е.Б.сочи, че Б. бил
на легло, лицето му било цялото в рани, вкл. и по клепачите на очите. След
катастрофата Б. не можел да се храни, боляла го челюстта. Сочи още, че ищецът
все още има белези по лицето, особено на лявото око, което почти не може да го
затвори. Все още говорел трудно, оплаквал се, че не може да се храни с по-
твърди храни. Боляла го цялата челюст. Свид. Б.сочи
още, че след ПТП ищецът станал друг човек, бил нервен и агресивен с хората.
Белезите по лицето му били загрозяващи.
Показанията на свидетеля Е.Б.,
съдът кредитира доколкото почиват на преки лични впечатления и кореспондират
със неоспорено заключение на съдебно
медицинска и експертиза.
Свидетелят Х.Х.
/62г. без родство, в съдебен спор с
ответника/, сочи в показанията си, че при процесното
ПТП пътувал на в дясно на средната седалка в микробуса, който бил за осем
човека. Сочи, че шофьорът карал доста бързо, като при удара свидетелят изпаднал
в кома. Не помни дали А., седящ от лявата страна е бил с колан. Разпитаният свидетел Х. заяви, че А. Б. сега
психически не е добре.
От заключението на САТЕ изготвена
от в.л. доц. инж.А.П.А., се установява
следния механизъм на ПТП:
На 12.02.2014 г., около 23,00. часа по
третокласен път III-112 км. 1+650 в посока от гр. Монтана към гр. Видин, малко
преди с. Добри дол в продължителен десен завой по низходящ наклон 7-8 % се е
движил л.а. микробус „Фолксваген Транспортер“ с per. № *******, управляван от Е.М.Х. със скорост около
критичната за завой 107 км/ч. При приближаване край на завоя, по неизвестни
причини или подаване на газ, което е масова практика при водачите на МПС или по
рязко завъртане на волана микробусът е придобил странично занасяне и водачът му
е загубил контрол над управлението му. В самия край на завоя този автомобил е
навлязъл в лента за насрещното си движение. В същото време в обратната посока в
дясната си пътна лента от Видин към Монтана се е движил т.а. МАН е полуремарке с относително ниска скорост не повече от 40
км/ч. Водачът на т.а. МАН вероятно е възприел неустойчивото движение на
микробуса и е успял да задейства спирачките и да намали скоростта си до
минимум. Въпреки това е настъпил челен кос удара между предните леви части на
двата процесии автомобила на около 4,8 м преди ориентира по посока на огледа,
изцяло в лентата за движение на т.а. МАН. Опасният завой е бил сигнализиран с
пътни знаци и скоростта е била ограничена до 40 км/ч. Ако водачът на микробуса
се е движил с допустимата скорост произшествието нямаше да настъпи. По време на
ПТП условията са били в пълна тъмнина при валеж на дъжд. Микробусът се е движил
в десен завой с радиус 165 м по низходящ наклон 7 - 8 %. Пояснено е, че завоят
е бил сигнализиран както е описано в протокола за оглед с табела. Вещото лице
сочи, че лекият автомобил микробус Фолксваген Транспортер
се е движил от гр. Монтана към гр. Видин със скорост около 107 км/ч и в края на
десния завой водачът му е загубил контрол и автомобилът се е насочил към
насрещната пътна лента, където е настъпил удар в лентата на т.а. МАН. Т.а. МАН се е движил в обратната посока от
гр. Видин към гр. Монтана, в дясната си лента със скорост не повече о т 40 км/ч
и малко преди да навлезе в ляв за него завой л.а. Фолксваген Транспортер, излизайки от завоя е навлязъл в лентата на МАН
където се е ударил челно в предната част на МАН.
В АТЕ е обоснован извод, че ако л.а. Транспортер
се е движил с допустимата скорост 40 км/ч ПТП не би настъпило. Опасната зона за
спиране на микробус Транспортер при скорост 107 км/ч
е 129 км/ч а пир скорост 40 км/ч е 29 метра. При удара т.а. МАН се е намирал в
своята си дясна пътна лена и най- вероятно водачът му е успял да спре.По
въпроса за предпазните колани, вещото лице сочи, че тъй като в констативния
протокол номера на рамата на микробуса е записана неправилно, вероятно сгрешена,
защото е с 18 знака и не е възможно да
се установи годината на производството му и точен отговор не е възможно да се
даде.
Съдът възприема заключението на САТЕ, като обективно и компетентно
дадено.
Безспорно е между страните,
че към датата на процесното ПТП, отговорността на
водача на л.а. „Фолксваген Транспортер“ с peг. № ******* била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” в ответната З. „Л.И.“, със
застрахователна полица № 22114000429366
в З. „Л.И.“ АД, действаща от 26.01.2014г. до 25.01.2015, прекратена на
12.05.2014г., което е видно и от приетата справка от ИЦ към Гаранционен фонд.
Не е спорно, че
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди не е изплащано.
Така
установеното от фактическа обстановка, сочи на следните правни изводи:
Предявения иск с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
е частично основателен.
Увреденият от деликт,
причинен от застрахован по застраховка "Гражданска отговорност", има
право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл.
266, ал. 1 от КЗ/отм./ Обект на застраховане по посочената задължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване на
елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и застрахователя и деликт
с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата.
Съдът приема, че към момента на процесното ПТП между
ответника З. „Л.и.“ ЕАД, и деликвента Е.Х. е
налице валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", което обстоятелство не се оспорва от ответника. С оглед
изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента
и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и
непосредствена последица от ПТП.
Съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства,
свидетелски показания и заключението на повторната САТЕ, сочи на извода, че е налице виновно противоправно деяние от страна на деликвента
Е.Х., което е в разрез с конкретни разпоредби на ЗДвП . Същият е нарушил
императивни разпоредби предвидени ЗДвП, а именно: Б-24 – и Б26 –– нарушение по чл.6, т.1 ЗДвП, според
който участниците в движението са длъжни да съобразяват поведението си с
маркировката и пътните знаци. Съдът намира, че по делото се установи, че водачът на лекия автомобил
виновно е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени и в чл. 5, ал.
1, т.1 ЗДвП, предвиждаща, че „всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва
да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди”; чл. 20, ал. 1 ЗДвП, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват” и чл. 20, ал. 2 ЗДвП - „водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Това противоправно
деяние е причинило на ищеца телесни
увреждания, описани по-горе.
С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно застрахователно правоотношение по
застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента
и ответника, поради което последният дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди - пряка и
непосредствена последица от ПТП.
Безспорно е между страните, че към датата на процесното
ПТП по отношение на процесния автомобил е бил сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” със
застрахователна полица № 22114000429366
в З. „Л.И.“ АД, действаща от 26.01.2014г. до 25.01.2015, прекратена на
12.05.2014г. Нормата на чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен да иска обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската
отговорност на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането
на застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени
и имуществени вреди, с оглед на което
предявения пряк иск е доказан по основание.
Спорните по делото въпроси са
свързани с наличието и обема на вредите, с размера на застрахователното
обезщетението за претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно –
транспортното произшествие станало на 12.02.2014г.
Съобразно процесуалното правила на чл.154 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
твърдените неимуществени и вреди причинени му от процесното ПТП, а в
тежест на ответника е да докаже съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, на който се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляване на отговорността на
ответника, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По
размера на обезщетението за неимуществените вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Освен това, съдът прецени обстоятелствата, при които
е настъпило произшествието, вида, характера, броя и тежестта на травмите, а именно: съчетана травма включаваща
травматичен шок, Контузия на мозъка с контузионно
огнище на малкия мозък; множествени фрактури на лицевите кости; фрактура на
долната челюст вляво, активната възраст на ищеца към момента на настъпване на увреждането
– 36 г., продължителният възстановителен период – от 8-10 месеца, интензитета
на болките, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психическото състояние на ищеца. Следва да
бъдат съобразени и настъпилите при ищеца трайните негативни последици върху
здравето му от получените увреждания: постконтузионен
синдром със затруднена ориентация в пространството, паметови
нарушения, увреждане на междупрешленни дискове в шиен
отдел с радикулопатия, нарушения на темпоро- мандибуларната
става, останалите обективно загрозяващи
лицето белези, нарушения обичаен и житейски стереотип, както и липсата на
неблагоприятна прогноза за бъдещото й здравословно състояние. С
оглед изложеното, решаващият състав намира, че изискването за справедливо
обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени от травмите и
уврежданията при ПТП на 12.02.2014г., при установените релевантни обстоятелства
ще бъде постигнато с обезщетение в
размер на 60 000лв.
При определяне на обезщетението, съдът съобрази и конкретните
икономически условия към 2014 г., и като и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Относно възражението за съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД:
Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалия като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата за движение е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с
което то обективно да е способствало за настъпването на вредите /Решение
99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г.
по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В настоящия случай от поясненията на
вещото лице по съдебно автотехническа експертиза се установи, че по принцип всички микробуси от марката
„Фолксваген“ се произвеждат с монтирани
предпазни колани. От друга страна от заключението на СМЕ се установи, че
травмите при ищеца са локализирани основно в областта на главата и лицето, като при коректно поставен предпазен колан е много
вероятно тези травми да бъдат предотвратени или да са по-леки по вид и
характер.
Безспорно в случая ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като при настъпилото ПТП е бил без поставен обезопасителен
колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП. В случай, че същият е бил с поставен
такъв, той не би получил уврежданията на лицето при челен удар, поради което
настоящата съдебна инстанция намира, че обезщетението следва да бъде намалено с
20% глобално. Принос по смисъла на чл.
51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди./в този смисъл РЕШЕНИЕ № 165 от 26.10.2010 г. по т.д.
№ 93/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Конкретно по делото е установено, че непоставяйки колан, е улеснил механизма на
увреждането на травмите по главата т.е. увеличил
е обема на вредите.
С оглед на изложеното, искът по
чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен за сумата от 48000 лева, за който размер е основателен
предявеният главен иск. За разликата от присъдения до 60 000лв. иска следва
да се отхвърли поради съпричиняване, а до целия
предявен размер от 90 000лв. като неоснователен.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта
– 12.02.2014 г.
В случая ответникът е навел в отговора възражение за изтекла погасителна
давност. Възражението за погасяване на част от лихвите по давност е
основателно. Задълженията за плащане на лихва се погасяват с изтичане на
тригодишна давност съгласно чл.111, б.”в” от ЗЗД, която започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл е и задължителната
тълкувателна практика – Тълкувателно решение N 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Предявяването на иска спира течението на давността. Предвид на това вземанията
на пострадалия за лихви, станали изискуеми за периода преди 11.12.2014г. /предвид
момента на депозиране на исковата молба -11.12.2017г./ са били погасени
по давност. По тези съображения съдът приема, че възражението за изтекла погасителна
давност за част от лихвите е основателно.
По разноските: При този изход на спора право на разноски
имат и двете страни. Съобразно
уважената част на ищеца се следва разноски от 213лв., като общо сторените
разноски са 400лв. депозити за АТЕ и СМЕ.
На основание чл.78,ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА вр. с чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца адв. Ф.С. сумата от 2067 лв. с ДДС, съразмерно
на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора по
главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден
да заплати на ответника сумата 280лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска, като сторените от ответника разноски са: депозит за САТЕ в размер на 200 лв., за СМЕ 200лв., депозит свидетел 50лв. и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
поради освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса и
разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС
държавна такса в размер на 1920 лв.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на Б.А.А.,
ЕГН **********, сумата 48 000 /четиридесет и осем хиляди/
лева, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ във вр. с чл.45 ЗЗД, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило на
12.02.2014 год. причинено от застраховано при ответника по зад. застраховка
„ГО” на автомобилистите лице, ведно
със законната лихва, считано от –11.12.2014г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата от присъдения до 60 000лв. поради съпричиняване,
а до целия предявен размер от 90
000лв. като неоснователен, както и
претенцията за законна лихва за периода 12.02.2014. да 10.11.2014г. като
погасена по давност.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******
да заплати на Б.А.А., ЕГН **********,
сумата 213 лв. разноски пред СГС, съгласно чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ******* да
заплати на адв. Ф.С. -САК, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, сумата от 2067 лв. с ДДС
за осъщественото безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Б.А.А.,
ЕГН **********, да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, сумата
280 лв. съдебно-деловодни разноски пред СГС, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.” АД,
ЕИК *******, да заплати по сметка на СГС, сумата 1920 лева държавна такса пропорционално на уважената част от иска,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при участие
на „ЗК О.–клон България –КЧТ“ с ЕИК *******,
като трето лице помагач на страна на ответника.
Присъдените на ищеца суми могат да се заплатят по
банкова сметка, ***.64 от делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: