№ 14431
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110161060 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба от [ЮЛ] срещу В. А. А., ЕГН
**********, с която са предявени кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати следните суми: сумата от 11991,05 лв., представляваща неизплатена
главница по договор за потребителски кредит, ведно с възнаградителна лихва за периода от
14.12.2020г. до 25.02.2021г. в размер на 314,05 лв., мораторна лихва в размер на 306,27 лв.
за периода от 13.12.2020 г. до 06.04.2021 г., такси в размер на 32,50 лв. за периода от
16.11.2020г. до 06.04.2021г., и сумата в размер на 60 лв., представляваща разходи за
уведомяване
Ищецът [ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], твърди, че е сключил с ответника В. А. А., ЕГН
********** договор за потребителски кредит № [НОМЕР], по силата на който ищецът в
качеството на кредитодател е предоставила на ответника в качестовто си на
кредитополучател сумата в размер на 16100 лв. за текущи нужди, срещу което
кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия кредит заедно с дължимите лихви в
сроковете и условията, уговорени в договора. Обръща се внимание, че към договора е
подписан погасителен план, представляващ неразделна част от същия. Сочи се, че в чл. 7,
ал. 1 и чл. 8 от процесния договор страните са се договорили отпуснатия кредит да бъде
погасяван на месечни вноски, плащани в брой до 13-то число на месеца. Релевират се
доводи, че на 13.07.2020 г. ответникът е преустановил плащането на кредита. Твърди се, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 25.02.2021 г., като банката се позовава на чл.
14 от процесния договор. Обосновава, че уведомлението за предсрочна изискуемост е
връчено лично на ответника чрез ЧСИ С.Я.. Ищецът претендира да се установи
дължимостта на следните суми от ответника: главница в размер на 11991,05 лв., ведно със
законната лихва от 18.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, възнаградителна
лихва в размер на 314,05 лв. за периода от 14.12.2020 г. до 25.02.2021 г., мораторна лихва за
периода от 13.12.2020 г. до 06.04.2021 г. в размер на 306,27 лв., банкова такса в размер на
32,50 лв. за периода от 16.11.2020 г. до 06.04.2021 г. и нотариални такси в размер на 60 лв.,
като вземанията са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължения въз
основа на документ по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 22272/2021 г. по описа на СРС, 174
1
състав. Претендират се разноски.
Ответникът – В. А. А., ЕГН **********, е подал отговор на исковата молба в
законоустановения в чл. 131 от ГПК срок, с който се оспорва предявения иск по основание и
размер. Ответникът признава, че е сключил с ищеца договор за кредит и е получил
процесната сума. Възразява да е настъпила предсрочна изискуемост. Обосновава, че не е
отказвал съдействие по просрочените две вноски от погасителния план като твърди, че
многократно е заявявал готовност да навакса забавянето.Аргументира, че вземането е
неправомерно обявено за предсрочно изискуемо с оглед създалата се пандемична
обстановка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска в тежест на ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по договор за кредит с твърдяното в исковата молба
съдържание, потреблението на претендираната главница, наличието в договора на валидни
клаузи за възнаградителна и обезщетителна лихва, ГПР, оскъпяване и такси, настъпването
на условията за начисления по тези клаузи, изискуемостта на претендираните вземания. В
тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже погасяване на
задълженията.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства по делото: на 13.08.2018 г. страните по делото са сключили Договор за
потребителски кредит № [НОМЕР], по силата на който ищецът в качеството на
кредитодател е предоставил на ответника в качестовото на кредитополучател сумата в
размер на 16100 лв. за текущи нужди, срещу което кредитополучателят се е задължил да
върне отпуснатия кредит на месечни вноски, заедно с възнаградителна лихва.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че към договора е
приложен погасителен план, съгласно който кредита се погасява на месечни вноски до 13-то
число на месеца. Съгласно чл. 9, в случай на просрочие на дължимите погасителни вноски,
кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в
размер на законната лихва за забава. Видно от банковите извлечения, приложени от ищеца,
кредитополучателят е извършвал редовни плащания за периода до 13.07.2020г., от която
дата преустановява редовното погасяване.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена. От заключението на вещото лице се
установява, че на 13.08.2018 г. на ответника е предоставена сумата от 16100 лв., като за
периода до 08.03.2021 г. кредитополучателят е погасил обща сума в размер на 4108,95 лв. от
главницата, като е останала непогасена главницата в размер на 11991,05 лв. Установява се,
че до 25.02.2021 г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ е била
начислена възнаградителна лихва по кредита в размер на 2827,21 лв., от която ответникът е
погасил 2513,17лв., при което задължението му е в размер на остатъка от 314,05 лв.
Установено е, че по кредита е начислена мораторна лихваза всеки период на просрочие,
която е частично погасена, като дължимият остатък, посочен от вещото лице, е в размер на
306,27 лв. Вещото лице е установило, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417
ГПК са били дължими и незаплатени таксите за обслужване на кредита и такси за действия
по ограничаване на последици при просрочие в размер на 32,50 лв. Посочено е, че
задълженията към датата на заявлението, 15.01.2014 г. при предсрочна изискуемост от
10.10.2014 г. са следните: главница: 11 991.05 лв., в т. ч. главница от вноски с настъпил
падеж и предсрочно изискуема главница; възнаградителна лихва: 314.05 лв., за периода от
13.11.2020г. до 25.02.2021 г.; мораторна лихва: 442.13 лв., за просрочени погасителни
вноски за периода от 13.11.2021 г. до 06.04.2021 г.; такси за обслужване на кредита в размер
на 32.50 лв. и нотариална такса в размер на 60 лв. Вещото лице е посочило, че съгласно
извършената в счетоводството на ищеца проверка, счетоводните записвания по процесния
кредит и отчитането на кредитните задължения на ответника са водени редовно.
2
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 22272/2021 г. по описа на СРС, 174 състав,
че по заявление от „[ЮЛ] е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ срещу длъжника В. А. А. за сумата от 11991,05 лв. - представляваща
главница по Договор за потребителски кредит от 13.08.2018 г., ведно със законна лихва за
периода от 19.04.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 314,05 лв.
за периода от 14.12.2020 г. до 25.02.2021 г., мораторна лихва в размер на 306,27 лв. за
периода от 13.12.2020 г. до 06.04.2021 г., такса в размер на 32,50 лв. за периода от
16.11.2020г. до 06.04.2021г., нотариална такса в размер на 60 лева и 1031,20 лв. разноски по
делото, а именно: 254,08лв. държавна такса и 777,12 лв. възнаграждение на адвоката.
В процесният случай твърдяната предсрочна изискуемост на кредита се оспорва от
ответника като ненастъпила, като не са наведени доводи или доказателства в подкрепа на
това твърдение. Видно от чл. 14 от Договор за потребителски кредит № [НОМЕР] от
13.08.2018г., сключен между ищеца и ответника, банката има право да обяви кредита изцяло
или частично за предсрочно изискуем при непогасяване в уговорения срок на една или
повече вноски по кредита. Непогасяването в срок, което е по същината си неточно
изпълнение, бе установено по делото от заключението на вещото лице по ССчЕ. Видно от
разписка, находяща се на л. 58 по ч.гр.д. № 22272/2021 г. по описа на СРС ответникът е
получил на 25.02.2021 г. лично в кантората на ЧСИ С.Я. уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Поради изложеното съдът намира, че доколкото по
делото бе безспорно установеното сключването на клауза за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, неизпълнение на договорните задължения от кредитополучателя и
получаване на уведомление за настъпила предсрочна изискуемост, то възраженията на
ответника са изцяло неоснователни.
Поради изложеното съдът прави извод от установените факти, че е налице е
облигационна връзка между банката и ответника по валиден договор за потребителски
кредит, настъпване на предсрочна изискуемост и размера на задълженията на ответника.
По гореизложените съображения съдът приема, че предявените искове са
основателни и като такива следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските в производството.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер възлиза на 1697.42 лева- 254.08 лева държавна
такса, 350 лева- депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение в размер на 1093,34 лева.
Съгласно мотивите към т. 12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в размер от 1031.20 лева, от които 254.08 лева
държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 777.12 лева.
Водим от горното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС], срещу В. А. А., ЕГН **********, с адрес:
[АДРЕС], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, положителен установителен
иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ, че В. А. А., ЕГН ********** дължи в полза на
„[ЮЛ] сумата от 11991,05 лева, представляваща представляваща главница по договор за
потребителски кредит № [НОМЕР]/13.08.2018 г., сключен между [ЮЛ] и В. А. А.,
договорна лихва в размер на 314,05 лв. за периода от 14.12.2020 г. до 25.02.2021 г.,
мораторна лихва в размер на 306,27 лв. за периода от 13.12.2020 г. до 06.04.2021 г., такса в
3
размер на 32,50 лв. за периода от 16.11.2020г. до 06.04.2021г., нотариална такса в размер на
60 лева. по отношение на които суми на 23.04.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК в производството по ч. гр. д. № 22272/2021 г. по описа
на СРС, I ГО, 174 състав.
ОСЪЖДА В. А. А., ЕГН: **********, да заплати на [ЮЛ], ЕИК: [НОМЕР], на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК -деловодни разноски в размер на 1697.42 лева за настоящото
производство и 1031.20 лева за ч. гр. д. № 22272/2021 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4