Определение по дело №1360/2020 на Окръжен съд - Бургас

                                                 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер V -      1754                      Година 2020, 25.06                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен  състав

На двадесет и пети юни, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА

                                                                                            мл.с.Ваня ВАНЕВА

                                                                                                                                                                                  

Секретар

като разгледа въззивно гражданско дело номер 1360 по описа за 2020 година.  

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

             ]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№8579/19.02.2020г., подадена от Главна дирекция ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, адрес: гр..София, бул,,Княгиня Мария Луиза“ №46, чрез пълномощника- юрисконсулт Красимира Иванова, с адрес на призоваване: гр.Бургас, ул.,,Цар Асен“№4, срещу Решение №301/22.01.2020г., постановено по гр.д.№7897/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.

   С посоченото решение, Бургаският районен съд е осъдил ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, да заплати на С.Г.Я., ЕГН ********** ***,,Генерал Гурко“№11,ет.2, сумата от 1286.84 лева,неплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 190.48 часа, получени чрез преизчисляване с коефициент 1.143 на нощния труд, положен в периода 01.08.2016г.- 24.09.2019г. по служебно правоотношение между страните, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяването на иска на 24.09.2019г. до окончателното й изплащане; 188.81 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.10.2016г.- 23.09.2019г., както и сумата от 339.76 лева, представляваща  направените по делото съдебно- деловодни разноски, съразмерно с уважените искове; постановено е предварително изпълнение на решението за присъденото трудово възнаграждение.

    Със същото решение, съдът е отхвърлил  иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд за разликата над уважения размер от 1286.84 лева до предявения размер от 1321.21 лева за месец юли 2016г., както и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения размер от 188.81 лева до предявения такъв от 198.92 лева, като е осъдил С.Г.Я., да заплати на ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, сумата от 5.85 лева- дължимо юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

               ГД ,,Гранична полиция“-МВР на РБ, е осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна такса в размер на 101.47 лева и 200 лева разноски за експертиза.

               С жалбата се изразява недоволство от решението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон.

 На първо място се оспорват изводите на първоинстанционния съд относно направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност на претендираното възнаграждение за извънреден труд за периода 01.07- 24.06.2016г. Излагат се  подробни съображения.

Твърди се във въззивната жалба, че за процесния период, ищецът(въззиваем) изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се изчислявало сумарно.

  Посочва се, че в резултат на посоченото изчисляване чрез прихващане  на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, се формирал резултат, който при надвишаване на нормата работни часове, бил заплащан на основание чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР(като извънреден труд).

                Оспорват се изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за заплащане на допълнително възнаграждение за  ,,извънреден нощен труд“. Развиват се подробни съображения, като е направен обзорен преглед на правната уредба, касаеща служебните правоотношения на държавните служители в МВР. Навежда доводи относно диференциацията на категориите служители съгласно чл.142, ал.1 от ЗМВР: държавни служители- полицейски органи и органи по пожарна безопастност и защита на населението; държавни служители и лица, работещи по трудово правоотношение.

              Посочва се, че поради специфичните дейности и функции, осъществявани от  МВР, законодателят създал специален ред, относим само до тази категория служители.

             Въззивникът намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни  възнаграждения и размера им, не били налице предпоставките за субсидиарно  прилагане  на  КТ, ЗДСл и актовете, към които препращат. Развива подробни съображения в тази насока.

             Заявява, че съгласно разпоредбата на чл.187,ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането и работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.

             Навеждат се доводи, че за част от процесния период, по отношение полагането на нощен труд, се прилагали  правилата на действалата към периода Наредба№8121з-407 от 11.08.2014г., отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016 г., уреждаща по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР(положеният труд между 22.00часа и 6.00часа се преизчислявал с коефициент 1,143).  

  Твърди се, че за останалата  част от процесния период, се прилагали  Наредба№8121з-592/25.05.2015г. и  Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016г.

   Въззивникът намира, че неправилно първоинстанционният съд приел, че липсата на регламентация във въпросните наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

              Твърди, че последната намирала приложение само за работници и служители по трудово правоотношение. Посочва, че редът за разпределяне на работното време, неговото отчитане и компенсиране работата на държавните служители извън редовното работно време, се определял с Наредба на министъра на вътрешните работи.

               Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни на осем часа дневен труд(чл.187,ал.1 и 3 от ЗМВР), а не както по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.

  Развива подробни съображения, че нощният труд(между 22.00ч.и 06.00ч.) не представлявал извънреден такъв. Счита, че извънреден труд би бил налице само, ако служителят действително работи извън установеното работно време.  Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1.143 било установено с оглед увеличаване заплащането на положения нощен труд с допълнително възнаграждение от 0.25 лева, а не за заплащане на извънреден труд.

              Навежда доводи, че съгласно ЗМВР, нормалната продължителност на работното време била осем часа дневно, 40 часа седмично, при петдневна работна седмица.

               Направен е подробен анализ- съпоставка на нормативните актове (КТ, ЗДСЛ ; ЗМВР), регламентиращи правилата за полагане на труд от лицата по трудово правоотношение и тези, касаещи  държавните служители в МВР(чл.142,ал.1 ЗМВР).

    Счита, че необосновано и при липса на правен анализ, първоинстанционният съд приел, че предвид наличието на празнота в закона, следвало да се приложи НСОРЗ(чл.9,ал.2).

              Иска се, атакуваното решение да бъде отменено и съдът да постанови   ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

              Претендират се направените в производството пред двете инстанции  разноски.

             

              При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното:

Препис от първоинстанционното решение е връчено на упълномощено от ответника лице- юрисконсулт Иванова, на 15.02.2020г. Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 19.02.2020г.- следователно е подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение  и  е допустима за разглеждане по същество.

             Препис от постъпилата въззивна жалба е връчен на процесуалния представител на ищеца  адв. Е.Д. на 21.05.2020г.

  В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил  отговор.

              Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.

 С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, Бургаският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

              ВНАСЯ  в.гр.д.№1360/2020г. в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 13.07.2020г. от 11.00 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.              

С оглед своевременното им призовани, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.

На всяка от страните да се връчи препис от настоящото определение.

              Определението е окончателно.

                 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                       

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: