О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.София, 05.02.2019г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: Екатерина Стоева
сложи за разглеждане гр.д.№ 12661 по описа за 2017г.
на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Х.А.С.
с предявен против Й.С.И., П.С.П., И.В.Т., К. С.Ц., А.Г.П., А.П.П., И.Б.С., Н.Я.Л.
и В.П.М. отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, че ответниците не
са собственици на недвижим имот УПИ ХХІ-57 /стар ХХ-57/ от кв.3а по плана на
гр.София, в.з.“Киноцентъра ІІІ част-Разширение“, целият с площ 894 кв.м.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът
сочи, че е наследник по закон на С.М.С.-Ю., П.Г.С.и М.Д.С., които установили
владение върху посочения имот въз основа предварителен договор от 08.03.1967г.,
сключен с лица придобили го в замяна на имот включен в ТКЗС по НА № 94/1967г.
Твърди да е придобил правото на собственост върху имота по давност и владение,
което било упражнявано от наследодателите и лично от него непрекъснато и
несмущавано от 1967г. до настоящия момент. Ответниците са наследници на И.В.П.,
починал на 09.09.1956г., в полза на които е издадено Решение №
5870/22.11.2000г. на ПК „Витоша“ за възстановяване правото на собственост във
възстановими граници на нива от 0.986 дка, находяща се в строителните граници
на с.Бояна, м.“Голяма Могила“, представляваща част от имот пл.№ 4369 от к.л.616
па кадастралния план от 1950г. Възстановената част от имота попада върху
урегулирани поземлени имоти, както следва: 850 кв.м. върху парцел ХХІІ-57; 56
кв.м. върху парцел VІІ-59; 10 кв.м. върху парцел VІІІ-58 и 52 кв.м. върху
нереализирана улица, всички в кв.3а по ЗРП на в.з.“Киноцентъра ІІІ част“.
Твърди това решение да е нищожно и
издадено в нарушение на законовите предпоставки по ЗСПЗЗ поради това, че за
„заместник председател“ и „секретар“ било подписано от едно и също лице с
установено в образувано досъдебно производство обстоятелство, че секретарят се
подписал и за „заместник председател“ и в този смисъл съставлява неистински официален
документ по чл.308 НК, както и поради това, че към деня на издаването му не
били налице предпоставките на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на
наследниците на И.П.-не е издадена заповед по чл.11, ал.4 ППЗСПЗЗ, а скицата
към удостоверението по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ неподписана от поземлената
комисия.
Въз основа дадени от съда указания по реда на чл.129,
ал.2 ГПК /молба от 07.06.2017г./ е уточнил, че претендира установяване спрямо
ответниците, че той е собственик на процесния имот и те не са такива поради
нищожност на решението на ОСЗГ „Витоша“ при наличието на престъпно
обстоятелство. Формулира искане на основание чл.124, ал.1 вр. ал.5 ГПК съдът да
признае спрямо ответниците, че не са собственици на имота.
Писмен отговор по делото е постъпил от ответника Г.А.П.,
който навежда на недопустимост на иска. Сочи, че с решение от 29.06.2007г. по
гр.д.№ 2945/2005г. по описа на СГС, потвърдено с решение № 164/18.02.2009г. по
гр.д.№ 131/2008г. по описа на ВКС, І г.о., е отхвърлен предявеният от ищеца
положителен установителен иск за собственост върху този имот по чл.97, ал.1 ГПК
/отм./. Съдът е отрекъл ищецът Х.С. да е придобил правото на собственост по
наследство по завещание и на основание придобивна давност. Ответник по иска бил
С.И.П., заместен от своите наследници, но всички ответници посочени в исковата
молба са такива на общия наследодател И.В.П.. В тази връзка навежда, че спорът
относно собствеността върху имота е разрешен с влязло в сила съдебно решение, съставляващо
процесуална пречка по чл.299, ал.1 ГПК за пререшаването му в последващо съдебно
производство.
Съдът намира предявения иск за недопустим по следните
съображения:
С решение № 164/18.02.2009г. по гр.д.№ 131/2008г. по
описа на ВКС, І г.о., е потвърдено е решение от 29.06.2007г. по гр.д.№
2945/2005г. по описа на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Х.А.С. против С.И.П.,
заместен в хода на процеса по чл.120 ГПК /отм./ от наследниците си Й.С.П., П.С.П.,
К.С.Ц. и И.В.Т., иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ за установяване правото на
собственост върху дворно място, находящо се в гр.София, кв.Бояна с площ от 1000
кв.м., съставляващо УПИ ХХІ-57 от кв.3 по регулационния план на гр.София,
кв.Бояна, на основание наследство по завещание и на основание придобивна
давност.
Налице е идентичност между заявените от ищеца с исковата
молба правопораждащи правото му на собственост обстоятелства и тези, предмет на
разглеждане в приключилото съдебно производство по предявения от него
положителен установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ спрямо един и същ имот,
както и идентичност между страните /част от ответниците са били страни в
предходното производство, а останалите обвързани от решението по чл.298, ал.2 ГПК/. Следователно спорът между страните относно правото на собственост върху
имота е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което е налице
отрицателната процесуална предпоставка по чл.299, ал.1 ГПК. Според
разпоредбата, спор разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван
освен в случаите, когато законът разпорежда друго. На основание ал.2 повторно
заведеното дело се прекратява служебно от съда. С отхвърлянето на положителния
установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./ е отречено правото на собственост
на ищеца върху имота, което е равнозначно на отхвърляне на отрицателния
установителен иск със същия предмет. Различен правен извод не следва от твърдението
за нищожност на решението на поземлената комисия, с което ответниците се
легитимират като собственици, поради неговата неавтентичност и издаването му
при липса на предвидените в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ материални и процесуални
предпоставки, тъй като ищецът е могъл да ги наведе с оспорване на документа в
предходното съдебно производство /арг. чл.154, ал.1 ГПК-отм., сега чл.193, ал.1 ГПК/, каквато правна възможност е преклудирана /ТР № 5/14.11.2012г. по тълк.д.№
5/2012г. на ОСГТК на ВКС, касаещо въпроса за допустимостта на самостоятелен иск
по чл.124, ал.4 ГПК/.
Ако се приеме, че предявеният иск е за установяване на
престъпно обстоятелство по чл.124, ал.5 ГПК, то за ищеца не е налице правен
интерес, тъй като при наличие на останалите предвидени в нормата условия за
невъзможността това обстоятелство да се установи с влязла в сила присъда, е
необходимо престъпното обстоятелство да е от значение за едно гражданско
правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение. Евентуалното уважаване
на иск по чл.124, ал.5 ГПК не би било основание за отмяна на постановеното вече
съдебно решение по реда на чл.303 ГПК, защото няма да рефлектира на вече
формирания извод по положителния установителен иск по чл.97, ал.1 ГПК /отм./,
че ищецът не е носител на правото на собственост. Възможната последица от такъв
иск е незачитане поради нищожност на решението на Поземлената комисия и в този
смисъл отпадане основанието, на което ответниците се легитимират като
собственици, но не и съществуването на правото им на възстановяване на имота по
ЗСПЗЗ, т.е. няма за последица отричане това им право, респ. правото им на
собственост. Дори и да се приеме обратното, а именно, че ответниците не са станали
собственици, ищецът не притежава конкуриращо се право за имота поради отричане
съществуването му с влязло в сила съдебно решение. Следователно предявяването
на установителен иск по чл.124, ал.5 ГПК не е и от значение за гражданското
правоотношение по повод собствеността върху имота.
Водим от горното и на основание чл.130 ГПК съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ВРЪЩА ИСКОВАТА
МОЛБА на Х.А.С., ЕГН **********, с
адрес ***, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 12661/2017г. по описа на
СГС, ГО, І-1 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.
СЪДИЯ: