РЕШЕНИЕ
№ 205/13.10.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при секретаря Светла Иванова.………………...……...…….........................… в присъствието на
Прокурор Невена Владимирова…….............……................……………………………….... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №623 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д. Х. Ч.–
Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково, против Решение №260123
от 29.04.2021г., постановено по АНД №1133/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният жалбоподател твърди, че решението e постановено
при неправилно прилагане на закона, което довело до неговото нарушаване.
Неправилни и необосновани били изводите на съда за отмяна на наказателното
постановление, за непълнота и неяснота на фактите и
обстоятелствата в акта за установяване на административно нарушение. В случая
отговорността на нарушителя била ангажирана правилно, като в АУАН било описано
кои разпореждания не изпълнил в указания в същите срок.
По изложените съображения се моли за отмяна на
решението на районния съд и потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.
Ответникът – Д.В.Б., редовно призован, не изпраща
представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
Наказателно
постановление №18-1253-002198 от 31.05.2019г., с което за нарушение на чл.178,
ал.1, т.9 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.178, ал.1,
т.9 от ЗДвП, на Д.В.Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на
2000.00 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение не отговаря на изискванията на т.3 и т.4 от чл.42 от ЗАНН. В случая пределно общо било посочено, че жалбоподателят не
изпълнил Разпореждане рег.№1253р-4860/18.05.2018г.,
Разпореждане рег.№1253р-4861/18.05.2018г., Разпореждане рег.№1253р-4862/18.05.2018г.
и Разпореждане рег.№1253р-4869/21.05.2018г., издадени във връзка с чл.165,
ал.1, т.3 ЗДвП и връчени му на 18.05.2018г. и 21.05.2018г., с които било
разпоредено да отстрани нередностите, съгласно Наредба №2 от 17.01.2001г., Наредба №18 от 23.07.2001г.
и Наредба № РД-02-20-10/2012г. в посочения в разпорежданията срок, без да било
визирано какъв бил този срок, съотв. конкретна дата, до която това най-късно
следвало да стане. Тези обстоятелства не можело да се извличат по тълкувателен
или логически път от съответните документи, дори и те да били цитирани, както в
случая с процесното полицейско разпореждане. По този начин, макар в АУАН
формално да били вписани две дати на нарушението, невъзможно било само на база
твърденията, да бъде проверено дали това се явявала датата на извършване на
деянието, което водело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Освен
това, преценката на актосъставителя, че деянието било извършено на 18.05.2018г.
и на 21.05.2018г. била неправилна. На
следващо място, нарушението било квалифицирано по чл.178, ал.1, т.9, във вр. чл.165, ал.1,
т.3 от ЗДвП, като макар да наподобявало по последици т.нар. продължени
нарушения, било формално по своя характер. Осъществявало се чрез бездействие,
като в този случай когато в законоустановения срок не било предприето определено
правно дължимо действие, за което било издадено разпореждането, се считало за
довършено на датата, следваща деня, до който най-късно това действие можело да
бъде изпълнено в съответствие с даденото разпореждане и оттам със закона. В
случая, с процесните писмени разпореждания,
на жалбоподателя бил даден срок за изпълнение най-късно до 01.11.2018г. и
15.11.2018г. В тази връзка необосновано и неправилно в съставения АУАН, за
момент на извършване на нарушението била вписана датата 18.05.2018г. и
21.05.2018г., на които всъщност били връчени процесните полицейски
разпореждания. От тази дата започвал да тече срокът за тяхното правомерно
изпълнение от лицето. Следователно нямало как за деяние на посочените в АУАН
дати да бъде ангажирана отговорността за неизпълнение. Наред с изложеното съдът посочил, че описаните пороци при
съставяне на АУАН били пренесени изцяло при издаване на обжалваното наказателно
постановление, което обосновавало отмяната му.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен. Решението е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства.
Напълно се споделя изводът
на районния съд за неспазване на изискванията на чл.42, т.2 и т.3 от ЗАНН,
съгласно които, актът за установяване на административното нарушение трябва да
съдържа датата и мястото на извършване на нарушението, както и описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая от
съдържанието на АУАН се установява, че не е посочена дата на извършване на
нарушението. Датите 18.05.2018 и 21.05.2018г. всъщност са дати на връчване на
предписанията на лицето Д.В.Б., изпълнявало длъжността кмет на община Хасково
по време на установяване на нарушението и налагане на наказанието.
Предвид горното, правилно
районният съд е достигнал до извода за накърняване правото на защита на
жалбоподателя.
От представените по
административнонаказателната преписка доказателства се установява, че на
посочените дати на наказаното лице са били връчвани 4 бр. разпореждания. Не
става ясно обаче кои разпореждания са били връчени на 18.05.2018г. и кои на
21.05.2018г., и кои от тях до коя дата нарушителят е следвало да изпълни, което
е съществено за правилно определяне на датата на нарушението/нарушенията. Това
води до извода, до който е достигнал и районният съд, а именно, че в АУАН липсва
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.
Споделя се и изводът на
районния съд, че описаните пороци при съставяне на АУАН са били пренесени
изцяло в санкционния акт, поради което районният съд е стигнал до
законосъобразния извод за неговата отмяна.
Отделно от обсъдените
пороци на АУАН и НП, настоящата инстанция намира, че е налице още едно
самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт.
Съгласно чл.18 от ЗАНН, когато
с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват
поотделно за всяко едно от тях. В случая на Д.В.Б. са били издадени четири броя
разпореждания, цитирани в АУАН и НП, които са представени по делото като част
от административнонаказателната преписка. Видно от съдържанието им,
разпоредените за изпълнение дейности са били обвързани с конкретни срокове,
като неизпълнението на всяко едно от разпорежданията представлява самостоятелно
нарушение. Поради това, след като е било установено неизпълнение на визираните
в АУАН разпореждания до посочения в тях срок, административнонаказващият орган
е следвало да наложи наказание за всяко едно от тях, издавайки отделни
наказателни постановления, така както изисква разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Безспорно
в случая на наказаното лице е наложено едно наказание, като не може да се
установи за кое от изброените в НП четири разпореждания същото се отнася.
Допуснатото нарушение е от
категорията на съществените, тъй като не дава възможност на наказаното лице да
разбере за кое точно нарушение му се налага административното наказание, а от
друга страна води до невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно
законосъобразността на наказателното постановление и винаги има за последица незаконосъобразност
на крайния акт.
По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260123 от
29.04.2021г., постановено по АНД №1133/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.