№ 1361
гр. София, 23.06.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Бетина Б. Бошнакова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100602277 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXII НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Д.Д.П. – САК, в качеството на пълномощник
на ИВ. В. Г. и КР. Д. М., срещу определение от 28.03.2022 г., постановено по НОХД №
2734/2013 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав, с което е оставена без
уважение молба от адв. Д.П. – САК, в качеството на упълномощен процесуален
представител на ИВ. В. Г. и КР. Д. М. за връщане на приобщените по НОХД № 2734/2013 г.
по описа на същия съд веществени доказателства – 1 бр. лек автомобил марка „БМВ“, модел
„328 I”, с номер на рама № WBAVA37547NE29015 и 1 бр. лек автомобил марка „Джип“,
модел „Гранд Чероки“ с номер на рама № 1J8GS48K97C684814, оставени на съхранение на
паркинг „Врана“.
В жалбата се излагат доводи досежно неправилността на обжалваното определение.
Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че е налице „фактически спор“ относно
собствеността на иззетите веществени доказателства. Поддържа се, че жалбоподателите
имат качеството на правоимащи лица по см. на чл. 111, ал. 1 НПК. Излагат се съображения
относно добросъвестността им като приобретатели на предметите, приобщени като
веществени доказателства.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Досъдебно производство № ЗМ 263/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51147/2011
г. по описа на Софийска районна прокуратура, е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2
НПК за престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1 във вр. с ал. 1 НПК.
В хода на разследването с протокол за доброволно предаване от 26.10.2011 г. Крум
Малайков предал лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 I”, с номер на рама №
WBAVA37547NE29015.
С протокол за доброволно предаване от 27.10.2011 г. И.Г. предал лек автомобил
марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“ с номер на рама № 1J8GS48K97C684814.
В досъдебната фаза прокуратурата е била сезирана с три молби за връщане на
веществени доказателства: от Р.Т. по отношение на гореописаните две МПС (протокол за
1
разпит на свидетел - л. 131, т. 3, нарочна молба – т. 1, л. 40-41 ДП); от И.Г. за връщане на
лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“ с номер на рама №
1J8GS48K97C684814; от К.М. за връщане на лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 I”, с
номер на рама № WBAVA37547NE29015. С постановление от 40.04.2012 г. и с
постановление от 05.09.2012 г. прокурорът е оставил без уважение молбите, депозирани от
двамата жалбоподатели в настоящото производство, като е отказал връщане на
приобщените като веществени доказателства два броя леки автомобила.
С протоколно определение от 28.03.2022 г., постановено по описа НОХД №
2734/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Н.О., 106 състав, е било одобрено
споразумение за решаване на наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ
263/2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 51147/2011 г. по описа на Софийска районна
прокуратура, съгласно което обвиняемият А.Д.С. е признат за виновен в извършването на
престъпления по чл. 206, ал. 3, предл. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 316 във
вр. с чл. 308, ал. 2, предл. 3 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
По отношение на веществените доказателства районният съд се е разпоредил двете МПС да
останат за съхранение в СДВР, поради наличието на гражданскоправен спор за
собствеността им между Р.К.Т., от една страна, а от друга - ИВ. В. Г. и КР. Д. М..
По делото е била депозирана нова писмена молба от адв. Д.П. – САК, в качеството
на упълномощен процесуален представител на ИВ. В. Г. и КР. Д. М., за връщане на
приобщените по НОХД № 2734/2013 г. по описа на същия съд веществени доказателства – 1
бр. лек автомобил марка „БМВ“, модел „328 I”, с номер на рама № WBAVA37547NE29015 и
1 бр. лек автомобил марка „Джип“, модел „Гранд Чероки“ с номер на рама №
1J8GS48K97C684814, оставени на съхранение на паркинг „Врана“.
В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК първата инстанция е постановила
обжалваното определение, като е оставила без уважение подадената молба с мотивите, че в
процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 113 НПК, съгласно която при възникнал
спор за собственост относно веществените доказателства компетентен да се произнесе по
съществото на спора е гражданският съд. Едва след това наказателният съд ще разполага с
правомощието да се произнесе по въпроса за връщането на веществените доказателства.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Настоящото производство е образувано по жалба, подадена от лице с правен интерес,
в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като
същата е отправена до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От материалите по делото безспорно се установява, че освен двамата жалбоподатели
и друго лице е манифестирало своя претенция в качеството на собственик за връщане на
предметите, приобщени по делото като веществени доказателства. Следователно първата
инстанция правилно е приела, че в случая е налице спор относно това кому принадлежи
правото да упражнява фактическата власт върху 2 броя леки автомобила. Този спор по своя
характер е гражданскоправен и компетентен да се произнесе по същество е съответният
граждански съд. В този смисъл доводите на процесуалния представител на И.Г. и К.М.
относно придобитото от всеки един от тях право на собственост върху приобщено по делото
веществено доказателство представляват такива по съществото на спора, поради което не
следва да бъдат обект на обсъждане и преценка относно тяхната основателност в
настоящото наказателното производство.
В случая приложение намира императивната разпоредба на чл. 113 НПК, която не
предвижда изключение от правилото, че предметите, приобщени като веществено
2
доказателство, се пазят, докато няма произнасяне на гражданския съд с краен съдебен акт
относно това кому принадлежи имущественото право върху спорната движима вещ.
В отговор на доводите на двамата жалбоподатели следва да се отбележи, че в
настоящото производство въззивният съд няма правомощието да осъществява контрол за
законосъобразност на влязъл в сила съдебен акт, какъвто съобразно разпоредбата на чл. 383,
ал. 1 НПК представлява одобреното от първостепенния съд споразумение за решаване на
делото. Търсената защита следва да се реализира по друг процесуалноправен ред, а именно
този по реда на гл. XXXIII НПК.
С оглед изложените съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното
определение за правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а частната жалба –
оставена без уважение поради нейната неоснователност.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.03.2022 г., постановено по НОХД № 2734/2013
г. по описа на Софийски районен съд, НО, 106 състав,
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3