Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА,27.03.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение,в
публичното заседание на 10.03.2017г.,в състав:
Председател:Пенка Петрова
в
присъствието на:
прокурора
секретар М.К.,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
гр. дело N`612 по описа за 2016 година,за да се
произнесе,взе предвид следното:
М.В.П., чрез адв. П. Н.К. от САК, е предявила
против В.Д. ***,понастоящем изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора гр.Враца обективно съединени осъдителни искове -
главен иск за обезщетяване причинените
на ищцата неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лв. и обусловен иск
за мораторна лихва в размер на 15 306.70 лв. Неимуществените вреди,които се
претендират са в резултат на извършено от ответника престъпление, за което има
влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 30180/13 г. на районен съд гр. Монтана.
Поддържа се в исковата молба, че ищцата и съпруга
и били в близки приятелски отношения с ответника, дори кумували на неговата
сватба. На 23.11.11 г. късно вечерта, ответникът помолил съпруга на ищцата да
му направи услуга и да го закара до село Галиче, тъй като трябвало да си вземе
ключ за джипа, който бил забравил.Съпругът на ищцата се съгласил и двамата/с
ищцата/ заедно взели ответника от
"Младежкия дом" в гр. Враца и го закарали в село Галиче. Заедно
влезли в стопанисваната от ответника дискотека
"Амазония". Веднага след това ответникът заключил вратата на
дискотеката и започнал да крещи на ищцата и съпруга и във връзка с техен отказ
да го закарат до чужбина. Ответникът пиел мастика.Ударил съпруга на ищцата.Насочил
агресията си и към ищцата. Хванал я за гушата и започнал безразборно да стриже
косата й с машинка за подстригване. Отстранил голяма част от косата й.
Заплашвал, че ще й разбие "мутрата". Отново започнал да бие съпруга
на ищцата, като му нанасял удари в главата и ребрата, извивал му главата и го
заплашвал с палеж и побой. Ищцата и съпруга и били изключително изплашени от
побоя и заплахите,които сипел ответника и не можели да противодействат. Ищцата
и съпруга и били заключени от ответника около пет часа, като през цялото време
били подложени на побой, срещу тях били отправяни многобройни заплахи за живота
и здравето им. Ответникът ги принудил да му целуват ръцете и да му се молят.
Разярен, ответникът излязъл и започнал да чупи автомобила, с който ищцата и
съпруга и го докарали до село Галиче. Той отново се върнал в заведението и
продължил да бие ищцата и съпруга и, и да стриже косата и. Дори извадил пениса
си/според изложеното в исковата молба/ и го насочил към лицето на ищцата, но
съпругът се намесил и предотвратил евентуалното сексуално посегателство. През
цялото време ответникът пиел алкохол и искал от ищцата и съпруга и пари за да
ги остави на мира. В определен момент ищцата и съпруга и успели да избягат.
Тичали около шест километра до главното шосе, от което преминаващ автомобил ги
закарал до дома им. Във връзка със случилото се било образувано наказателно
производство срещу ответника за престъпленията лишаване от свобода, принуда и
унищожаване на имущество, като по н.о.х.д. № 30180/13 г. на районен съд гр.
Монтана ответникът бил признат за виновен и му било наложено наказание лишаване
от свобода. След случилото се на 23/24.11.11 г.,според изложеното в исковата
молба ищцата, съпруга и,и техни близки били подложени на непрестани заплахи от
страна на ответника, че ако не оттеглят показанията си ще бъдат отвлечени,
измъчвани и убити. Ищцата и съпруга и били уплашени и притеснени, наложило се
да напуснат жилището си в гр. Враца и да сменят местопребиваването си, за да
съхранят живота си.
След посегателствата срещу тях, ищцата и съпруга и
живеели в постоянен страх, че ответникът ще реализира заплахите си. Двамата
били настанени в психиатрична клиника в гр. Враца непосредствено след
инцидента.От страх постоянно сменяли местопребиваването си и се криели,
наложило се дори да напуснат страната,за да не бъдат намерени от ответника. От
нормални млади хора с активен социален живот, те станали затворени,престанали
да излизат и да се срещат с приятели. Не излизали в тъмната част на
денонощието, на обществени места оставали само ако около тях има много хора,и
въпреки това ищцата изпитвала страх, че може да бъде отвлечена и пребита
отново. След преживяното унижение и насилие, ищцата не излизала с приятели и
трудно комуникирала с непознати. Преживяното я променило психически за цял
живот.В настоящето производство претендира обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от виновното и противоправно поведение на ответника в
размер на 30000 лева и лихва за забава върху претендираното обезщетение от
датата на непозволеното увреждане до предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника.Същият не е ангажирал становище по предявените искове и в по късен
етап.С молба от 09.03.2017г.е уведомил съда,че не желае да присъства на
насроченото съдебно заседание,още повече,че присъствието му не е било задължително.
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 45
от ЗЗД. Ищцата моли съдът да осъди ответника да и заплати сумата 30 000 лв.,заедно
със законната лихва,считано от 22.11.16 г./датата на предявяване на иска/ до
окончателното й изплащане, като обезщетение за причинените и неимуществени
вреди в резултат на извършения от ответника деликт, описан в исковата молба, за
което му е наложено наказание лишаване от свобода с влязла в сила присъда по
н.о.х.д. № 30180/13 г. на районен съд гр. Монтана. Обективно съединения
обусловен иск е с правно основание чл. 86 ал. 1 вр. с чл. 84 ал. 3 от ЗЗД за
сумата 15 306.70 лв. - мораторна лихва върху претендираната главница за периода
от 23.11.11. г. до 22.11.16 г.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.Назначена
е и изслушана съдебно-медицинска експертиза.
С оглед събраните по делото доказателства,съдът
приема за установено следното:От приложените заверени копия от присъда от
10.06.2016г.по нохд № 30180/2013г.на РС Монтана и решение по внохд № 51/2016г.на
ОС Монтана,се установява,че ответникът е признат за виновен в това,че на
23/24.11.2011г.в с.Галиче,обл.Враца,в заведение „Амазония“ противозаконно е
лишил от свобода М.В.П. *** и Ц.К. П./съпруга и/, като ги е държал заключени
около 5 часа,поради което и на основание чл.142а ал.1 НК вр.чл.54 НК е осъден
на по четири години лишаване от свобода за всяко от деянията против всеки от
пострадалите,при първоначален строг режим на изтърпяване.Със същата присъда
ответникът е признат за виновен и в това,че на 23/24.11.2011г.в заведение
„Амазония“ в с.Галиче,обл.Враца е принудил ищцата и съпруга и да претърпят нещо
противно на волята им – подстригал е косата на първата,гаврил се е с тях като ги
е карал да му се молят и целуват ръка,и е употребил за това сила – нанасяйки им
удари и хващайки ищцата за шията и заплашване със саморазправа,и нанасяйки удари
на съпруга и в областта на носа,ребрата,извивайки врата му и заплашване с палеж
и побой,поради което и на основание чл.143 ал.1 НК вр.чл.54 НК го е осъдил за
всяко от деянията против всеки от пострадалите на по четири години лишаване от
свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.Ответникът е признат за
виновен и в това,че на същата дата противозаконно е повредил л.а.м.“Нисан
Терано 2“,рег.№ Вр 93 38 ВХ,собственост на Гергана П.,ползван от Ц. П./съпруга
на ищцата/,като счупил десен фар,предно и задно панорамни стъкла,стъклата на
предна лява и предна дясна врати,стъклата на задна дясна и задна лява
врати,задно ляво стъкло на багажно отделение и задно дясно стъкло на багажно
отделение,двете странични огледала,срязал четирите гуми и направил побитости на
предна и задна леви врати и преден капак,с което нанесъл значителни имуществени
врати на обща стойност 5912,51 лева,поради което и на основание чл.216 ал.5
пр.1 вр.ал.1 пр.2 НК вр.чл.54 НК го осъдил на три години лишаване от свобода
при първоначален строг режим на изтърпяване.На основание чл.23 ал.1 НК на
ответника е определено общо наказание от четири години лишаване от свобода при
първоначален строг режим на изтърпяване.
По делото са представени материали от
наказателното дело,по което е осъден и признат за виновен ответника по
посочените по горе престъпления – медицински заключения,протоколи от съдебни
заседания проведени на 20.03.2014г. и 10.06.2015г.по нохд № 30180/2013г. на РС
Монтана,постановления за привличане на обвиняем от 25.11.2011г.,10.07.2012г.,28.06.2012г.,12.08.2014г.,обвинителен
акт по дос.производство № 825/2011г.по описа на РП Б.Слатина,присъдата на РС
Монтана и решението на ОС Монтана,с което е потвърдена присъдата,с изменение на
наказанието за третото престъпление.
Представена е епикриза,издадена от МБАЛ“Хр.Ботев“
АД гр.Враца,Остро психиатрично отделение,от която е видно,че ищцата е била
приета в отделението на 27.11.2011г. с диагноза „Остра реакция на
стрес-тревожно хиподепресивен сондром“,където е престояла до 29.11.2011г.,когато
е изписана.Психичният и статус е отразен като:психомоторно неспокойна,контакта
е неохотен.Ориентирана за време,място и личност.ВПД без сетивни
измами.Емоционално страхово – дистимно заредена.Хипобулична.Мислене
забавено-свръхценностно фиксирана в травмиращото събитие.Памет – флаш бек
феномен.Интелект средна норма.
От представен лист за преглед в спешно отделение №
668/24.11.2011г.,е видно,че на същата дата в 03.06.часа ищцата е посетила
Спешно отделение,като е констатиран подкожен хематом в областта на мишницата с
размери 5/5 см.
По делото е назначена и изслушана специализирана
медицинска експертиза,чието заключение не се оспорва от страните,и се възприема
и от съда като компетентно и обективно.В заключението си вещото лице е отразило
след справка с наличната медицинска документация,че ищцата е получила
кръвонасядане на ляво рамо.По механизъм увреждането отговаря да е получено от
действието на твърд тъп предмет и може да бъде получено по времето,посочено в
делото.Ищцата е претърпяла болки и страдания.Не се налага никакво лчение,а
самото кръвонасядане отшумява/оздравява/ обикновено за срок от 5-6 дни и е
налице пълно възстановяване – не остават ръбци,пигментация и пр.Стригането на
коса според в.л.не би могло да се квалифицира като телесна повреда по смисъла
на НК,тъй като не е придружено с наранявания на скалпа,а същото води само до
временно нарушаване на естетическия вид.
Събирани са и гласни доказателства.Свидетелят Д.П.,
чичо на съпруга на ищцата установява, че след инцидента през м. ноември 2011
г.,на следващия ден към обяд,когато му се обадили със съпруга си, ищцата била много уплашена,разстроена и стресирана,с
остригана глава нула номер,цялата треперела.Съпругата на свидетеля и давала
валериан.Двамата разказали на свидетеля какво се било случило – как ответникът ги
бил затворил вътре в дискотеката,как ги заплашвал и се гаврил с тях.Ищцата се
притеснявала,че не може да се обади на родителите си и да ги уведоми какво се е
случило.Двамата се чудели какво да правят. По съвет на свидетеля,и страхувайки
се от ответника да не изпълни заканите си, ищцата и съпругът и заминали за
чужбина. Върнали се след няколко месеца, но поведението им било променено.И
ищцата и съпругът и непрекъснато
изпитвали страх от ответника. Ограничавали максимално контактите си. Идвали в
дома на свидетеля късно вечер, споделяйки, че се страхуват. Домът на ищцата и
съпруга и в село Паволче бил оборудван целия с видео камери и спуснати щори.След
завръщането си от Испания ищцата и съпругът и сменяли местопребиваването си от
страх да не ги открие ответника.Ищцата коренно се била променила.Свидетелят
преди случая я знае като лъчезарно момиче и купонджийка.След случая била
коренно променена.Продължава да се притеснява и да изпитва страх.Не смее да се
разхожда свободно из града,не ходят със съпруга си по заведения,както преди.Не
смеят двамата да отидат на гости на свидетеля.Ако се наложи последният ходи при
тях в с.Паволче,където живеят.
Свидетелят К.Н. твърди, че познава добре ищцата и
съпруга и. Работел като нощен пазач в имота на семейството в село Паволче през
периода 2011 - 2015 г.Сега вече строежа на къщата бил приключил и ищцата живеела
там със семейството си – съпруг и дете на около 1г,което гледа. Свидетелят
видял ищцата и съпруга и веднага след процесния инцидент. Тя била
остригана,носела по тази причина шапка и много уплашена.Съпругът на ищцата
споделил, че се страхува за своя живот и този на съпругата си от човека, който
ги заключил и малтретирал. Двамата заминали за чужбина и отсъствали около 4-5
месеца. Завърнали се в България, но ищцата,както и съпруга и била много
променена.Преди ищцата била добър,весел,жизнерадостен ,лъчезарен и отзивчив човек.След инцидента
коренно се променила.Станала много затворена, не излизала в града. Идвали
заедно със съпруга си да наглеждат строежа в село Паволче само нощем и то за
около 15 минути,като тя не слизала от колата. Страхували се да идват през деня,
сложили видео наблюдение в къщата си. Ищцата и съпругът след идването си от
Испания живеели в различни градове в България и ползвали различни квартири.
Според свидетеля, ищцата и съпругът и се страхували от ответника В.П. причинил
инцидента през м. ноември 2011 г.
Свидетелят И.В., приятел от дете
на съпруга на ищцата твърди, че знае за инцидента през м. ноември 2011 г., без да
е бил участник в него. Ищцата изпитвала неудобство да споделя детайли от
случилото се. Но според свидетеля, след преживяното през м. ноември 2011 г.
ищцата се била променила значително. Преди инцидента била контактна, весела,жизнена,
общувала с много приятели, често посещавала увеселителни заведения. Според
свидетеля, след инцидента през 2011 г. ищцата коренно се променила.Изпитвала
непрекъснат страх.Постоянно се озъртала.Не слизала от колата.Контакти с други
хора осъществява само в дома си в с.Паволче,тъй като изпитва страх като излиза
да не се повтори инцидента от м.11.2011г.Страхува се за здравето и живота си.След
завръщането си в България според свидетеля била коренно променена.Изпитвала непрекъснат
страх и бил неспокойна. Затворила се в себе си,ограничила контактите си,не
излизала на обществени места, не се разхождала,непрекъснато се оглеждала.
При така
изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира предявения главен иск
за основателен и доказан.Изложената фактическа обстановка в исковата молба се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени
доказателства,които не се оспорват от ответника,който не оспорва и фактите и
обстоятелствата,изложени в исковата молба,от гласните доказателства и
изготвената медицинска експертиза, които доказателства съдът кредитира изцяло.Съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд,разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Предвид
цитираната разпоредба и представените писмени доказателства по делото в тази
насока се установява по категоричен начин,че на 23 ноември, около 20.30 часа,
по мобилния телефон на съпруга на ищцата се обадил ответника В.П., който
поискал П. да го вземе от дома му в гр. Враца и да го закара с неговата кола в
с. Галиче, за да си вземе ключа за джипа, защото го бил забравил.Съпругът на
ищцата се съгласил и заедно с нея взели автомобила на сестрата на съпруга на
ищцата и отишли да вземат ответника В.П..***. Там спрели в центъра на селото
пред дискотека "Амазония", която се стопанисвала от ответника. Той ги
поканил да изпият по нещо. Влезли вътре, като ответникът заключил вратата на
дискотеката.Без всякаква причина ответникът П. ударил с юмрук съпруга на ищцата
Ц. П. в областта на носа, като потекла кръв. Започнал да му крещи: "Айде
сега да видим на кой ще отказваш да вършиш услуга".Реакцията била по
повод,че преди това съпругът бил отказал да закара ответника с автомобил в
чужбина. Ответникът П. започнал да хваща за гушата и косата ищцата и да се
саморазправя с нея. С два пръста я удрял по носа, а с другата ръка я държал за
косата. Ищцата и съпругът и поискали да си тръгнат, но ответникът не ги пускал.
Накарал синът си В.П., който присъствал в стаята да донесе машинка за коса,
като отправил въпрос към ищцата "дали иска да я подстриже или да й разбие
мутрата". След това я хванал за гушата и започнал с машинка за
подстригване да я подстригва до кожа. През това време нанасял и удари на
съпруга и в областта на ребрата, а също му извивал главата и го заплашвал с
палеж и побой. В стаичката присъствал и бармана на заведението. Съпрузите били
много уплашени и оказали съпротива, с надежда ответникът да престане да се
гаври с тях и ако намерят начин да избягат. Ответникът П. ги тормозил около 5
часа от 21.00 часа на 23 ноември 2011 г. до около 2 часа на 24 ноември 2011 г.,
като през цялото време се саморазправял с тях по посочения начин. Ищецът и
съпругата му многократно молили ответника да ги пусне да си ходят, но той ги
държал противно на волята им. Накарал ги да му целуват ръка и да го молят за
различни неща. Казал им, че ще пие два дена и ще ги бие "докато гарван побелее".
По едно време ответникът В.П. излязъл и започнал да троши автомобила (джип
"Нисан"), с който съпругът на
ищцата го докарал до с. Галиче. П. счупил десен фар, предно и задно панорамни
стъкла, стъклата на предна лява и предна дясна врата, стъклата на задна дясна и
задна лява врата, задно ляво стъкло на багажното отделение и задно дясно стъкло
на багажното отделение, двете странични огледала, срязал и четирите гуми и
направил побитости на предна и задна лява врата и преден капак. Ищцата и
съпругът и се опитали да избягат, но ответника ги засякъл на входната врата и
със заплахи и псувни ги накарал да се върнат обратно в стаята. Продължил да пие
и да ги заплашва. Казал им да определят цена, която трябва да му платят, за да
ги остави на мира и за да не ги запали. Свидетелите мълчали. Тогава той ги
попитал "20 000 лв. много ли са ви?". Отново взел машинката за
подстригване и започнал пак да прави опити да стриже каквото е останало от
косата на ищцата. Извадил си пениса и я накарал "да му духа", но
съпругът и сина на ответника успели да го спрат. Късно през нощта на 23/24 ноември
2011 г. ответникът отново излязъл пред заведението и тогава семейство Павлови
успели да избягат от дискотеката. Двамата тичали около 6 км до главния път от
гр. Оряхово до гр. Враца, на разклона за с. Галиче.Съпругът Ц. П. успял да
изпрати СМС на свой приятел от гр. Враца, който дошъл с кола и взел семейството
от кръстовището на с. Галиче. И двамата били много уплашени и разстроени, а
ищцата била изключително притеснена. Двамата веднага сигнализирали полицията в
гр. Враца, както и потърсили помощ от Спешния център в гр. Враца, където били
прегледани.
Предявеният
главен иск,както се изложи,е с правно основание чл. 45 от ЗЗД,която норма
установява общата забрана да не се вреди другиму. Непозволеното увреждане е
юридически факт,при наличие на който за пострадалия съществува правото да
претендира възстановяване или обезщетяване на вредите,които е претърпял, а за
деликвента насрещното задължение - да възстанови или обезщети вредите. За
уважаване на иск с правно основание чл.45 ЗЗД е необходимо да са налице
следните предпоставки в тяхната комулативна даденост, включени в неговия сложен
фактически състав, а именно:1/деяние (действие или бездействие, обективирано в
действителността/,2/противоправност на деянието - несъответствие на поведението
с императивна правна норма, противоречие с общата забрана по чл. 45 ЗЗД да не
се вреди другиму, противоречие с добрите нрави,3/вреда - имуществена,
претърпени загуби и пропуснати ползи или неимуществена - морална, без
стойностно изражение,4/причинна връзка между поведението и вредата и 5/субективния
момент - вина - психическо отношение на деликвента към извършеното и
последиците от него.
В конкретния казус са налице всички посочени
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Безспорно се
установи в процеса извършването на виновни и противоправни деяния от ответника,
за което е образувано НОХД на РС-Монтана №30180/13 г.,за които е признат за виновен и му е
наложено наказание "лишаване от свобода", като постановената присъда
от РС-Монтана е влязла в законна сила. В практиката еднозначно се приема, че
установените в мотивите към постановената от наказателния съд присъда факти,
които са рамките посочени от чл. 300 от ГПК - дали е извършено деянието,
неговата противоправност, и виновността на дееца са задължителни за гражданския
съд,разглеждащ гражданските последици от деянието, тоест присъдата на
наказателния съд се ползва със сила на присъдено нещо за изчерпателно
посочените в чл. 300 обстоятелства. Ето защо, влязлата в сила присъда на наказателния
съд обвързва по задължителен начин настоящия граждански съд по въпросите -
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца -
ответника П..
Установено е по категоричен начин,че в резултат на
виновните и противоправни действия на ответника ищцата е претърпяла неимущественивреди,изразяващи
се в претърпените болки и страдания.
В процеса е проведено и пълно доказване за наличие
на причинно следствена връзка между поведението на ответника П. и претърпените
от ищцата неимуществени вреди.
При наличие на всички предпоставки за ангажиране
деликтната отговорност на ответника,последният следва да бъде осъден да заплати
обезщетение на ищцата за причинените и морални вреди.
Конкретният размер на обезщетението, съобразно чл.
52 ЗЗД се определя от съда по справедливост. Справедливостта, като критерии за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни
факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя
притежател. В този смисъл справедливостта, според чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики,като: характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото
лице от вредоносното действие,и е нужно съдът да съобрази всички доказателства
от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди - "болки
и страдания".
В настоящия казус на ищцата П. е
причинена лека телесна повреда - кръвонасядане на ляво рамо, което според
заключението на вещото лице отшумява за кратък период, около 5-6 дни.Косата и е
остригана с машинка до кожа,което деяние,макар и да не представлява телесно
увреждане е изключително цинично,унизително и травмиращо за ищцата.Наред с
вредите, причинени от тези увреждания, ищцата е претърпяла и значителни други страдания,
които също имат изцяло морален характер. Действията на ответника П., подробно
описани по-горе, имат публичен характер, доколкото са извършени в присъствието
на свидетели и съпруга на ищцата. Те дълбоко унижават човешкото достойнство на
ищцата. Обстоятелството, че тя е била принудена да стане свидетел и на издевателствата
върху съпруга и, без да е в състояние да му помогне,а също и че издевателствата
върху нея са ставали в присъствие на съпруга и,допринася за увеличение на
претърпяното от нея унижение и емоционално страдание. Бруталните действия на
ответника са довели до патология в психоемоционалното състояние на ищцата.
Веднага след инцидента тя е лекувана в психиатрична клиника с диагноза остра
стресова реакция. Последствията от преживяното през нощта на 23/24.11.11 г.
отшумяват трудно за ищцата и семейството и,не са отшумемели и към настоящия
момент. Според свидетелите ищцата коренно променила поведението и отношението
си към хората. От весел,жизнерадостен и общителен млад човек се превърнала в
изпълнена със страх и подозрение човек, избягващ обществени места и нормалните
за нейната възраст контакти. Ищцата била дотолкова стресирана от случилото се през
м. ноември 2011 г., че веднага след това заедно със съпруга си, също увреден в
инцидента, напуснали България и се върнали едва след няколко месеца, като
известен период от време живеели в различни градове в България и се завръщали рядко
в гр. Враца.Имайки предвид посочените до тук обстоятелства, като отчита младата
възраст на ищцата,характера на получените увреждания,неблагоприятната
прогноза,свързана с трудно отшумяване на получения стрес, публичността на
проявата, която допълнително унижава ищцата, окръжен съд намира, че
справедливия размер на обезщетението за претърпените вреди е в размер 10 000
лв., до който размер предявеният главен иск е основателен и следва да бъде
уважен, като в останалата част следва да се отхвърли. Тази сума следва да се
присъди на ищцата, заедно със законната лихва на осн. чл. 84 ал. 3 от ЗЗД от
23.11.11 г. до окончателното й изплащане,тъй като законната лихва при
непозволено увреждане е дължима от деня на увреждането.В конкретния случай
ведно с главния иск е съединен и иск с правно основание чл.86 ал.1 вр.чл.84
ал.3 ЗЗД за дължимата лихва за забава от деня на непозволеното увреждане до
предявяване на иска.Следвайки съдбата на главния иск и този иск е основателен
частично и следва да се уважи за сумата 5102,23 лв.- лихвата за забава за
исковия период от увреждането до предявяване на иска.В останалата му част като
неоснователен и недоказан искът следва да се отхвърли.Върху присъдената
главница се дължи законната лихва от предявяване на иска до окончателното и
изплащане.
Разноските следва да се
разпределят по правилата на чл.78 от ГПК.Съобразно уважената част от иска ответникът следва да заплати на ищцата
разноски по компенсация в размер на 1000 лв.Ищцата по принцип също дължи
разноски на ответника съобразно отхвърлената част на исковете,но в конкретния
случай ищцата не следва да заплаща разноски на ответника съобразно отхвърлената
част от иска, тъй като по делото няма заявено искане за присъждане на съдебни
разноски от негова страна,както и представени доказателства за сторени такива.
Съобразно нормата на чл. 78 ал. 6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на окръжен съд гр. Враца д.
т. върху уважения размер на иска в размер на 605 лв. и разноски - възнаграждение
на експерта за изготвената по делото медицинска експертиза в размер на 110 лв.
Водим от горното,ВОС
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 45 от ЗЗД В.Д.П.
с ЕГН ********** *** да заплати на М.В. П.
с ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата 10 000 лв. представляваща
обезщетение за причинените и на 23/24.11.2011 г. в село Галиче неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата,начиная от 22.11.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията за неимуществени вреди за сумата над 10 000 лв. до претендираните
30 000 лв., като неоснователна и недоказана.
ОСЪЖДА на основание чл.86 ал.1
вр.чл.84 ал.3 от ЗЗД В.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати на М.В. П. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***
сумата 5102,23 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
присъдената главница от 10000 лева за периода 23.11.2011г. до 22.11.2016г.,като
в останалата му част до пълния предявен размер отхвърля иска.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК В.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати на М.В.П.,ЕГН-**********,
със съдебен адрес *** сумата 1000 лв. - съдебни разноски съобразно уважената
част от иска,представляващи адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК В.Д.П. с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на окръжен съд гр. Враца в полза на бюджета на съдебната власт сумата
605 лв. дължима държавна такса, съобразно уважената част от иска и сумата 110
лв. представляваща разноски за мед. експертиза.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: