Р Е Ш Е Н И
Е
№ 251
гр. Велико Търново, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и седми октомври
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
РОСЕН
БУЮКЛИЕВ
при секретаря М.Н.и прокурора от
ВТОП Светлана Иванова разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10218/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Същото
е образувано по касационна жалба на Директора на Национално ТОЛ
Управление-Специализирано звено към АПИ, град София, чрез юрисконсулт Е.М.К.,
против Решение № 281/31.05.2023 г. по АНД № 1334/2022 г. по описа на Великотърновския
районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № BG03042022/5800/Р8-597/28.09.2022 г.,
издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което за допуснато от И.М.Б. *** нарушение по чл. 179, ал.
3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.
Касаторът
оспорва решението като неправилно поради нарушение на закона – касационно
основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаване на АУАН и НП са
допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка посочва, че АУАН и НП
съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН,
включително и посочване на разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП, която освен
санкционна се явява и материалноправна. Оспорва и изводите на въззивния съд за
недоказаност на нарушението. Посочва, че в случая нарушението е безспорно
установено, доколкото към инкриминираната дата за процесното ППС не са били
изпълнени задълженията за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа съобразно категорията на товарния автомобил, като
неизпълнението на тези задължения закономерно е довело до ангажиране на
отговорността на водача по реда на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, който се явява
субект на нарушението предвид липсата на направени от негова страна възражения в
този смисъл в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По тези изложени в жалбата
съображения от съда се иска да отмени оспореното решение и да постанови ново, с
което да потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание, касаторът,
чрез процесуалния си представител ***П., поддържа жалбата по изложените в
същата съображения. Моли за отмяна на решението и за потвърждаване на НП. Претендира
присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба – И.М.Б., не взема становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита касационната жалба за
неоснователна, а решението за правилно и законосъобразно. Посочва, че не са
налице безспорни доказателства, че именно наказаното лице е автор на
извършеното нарушение, поради което правилно съдът е приел същото за недоказано.
Не споделя становището в касационната жалба, че не са оборени констатациите в
АУАН, още повече, че възражения са били направени още при съставянето му. В
тази връзка изтъква, че тежестта за доказване на всички елементи от състава на
нарушението и авторството на същото е на административнонаказващият орган. Предлага
оспореното решение да бъде оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от Великотърновския районен съд и наведените
от касатора възражения намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава XII от
АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения
предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, тъй като оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
От
фактическа страна Великотърновският районен съд е приел за установено, че на 03.04.2022
г., в 11:13 часа, в направление излизане от територията на Р България, на
граничен контролно-пропускателен пункт „Кулата“ от служители в Отдел „Пътни
такси и разрешителен режим“ на ТД София в Агенция „Митници“ била извършена
проверка на пристигналото на ГКПП МПС с рег. № ***, вид: влекач, марка и модел
Мерцедес Актрос, с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, 5
оси, управлявано от жалбоподателя. При проверката била направена справка в
електронната система за събиране на пътни такси, при която е установено, че на 21.03.2022
г. в 05:45 часа посоченото МПС с рег. № *** е засечено по път І-5, км 68+946, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал. 3 от ЗДвП
с № DB7D1558C67138AFE053O11F160AB1A3.
Горното е квалифицирано
като нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, за което на IVAN MINKOV
BOTEV е съставен АУAН №BG03042022/5800/P8-597/03.04.2022 г., в който водачът в графата за
възражения вписал „не съм съгласен с констатираното нарушение“. В срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН писмени възражения не са подадени. Въз основа на съставения АУАН,
от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ е
издадено и обжалваното пред районния съд НП № BG03042022/5800/Р8-597/28.09.2022г., с което за
допуснато от И.М.Б. нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1 800 лв.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка
районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в АУАН и НП
неправилно е посочена нарушената материалноправна норма – чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Изложени са мотиви, че тази норма е санкционна и не съдържа права и
задължения на водача. Правилото за поведение, което според наказващия орган е
нарушено, е регламентирано в чл. 139, ал. 7 от ЗДвП. Направен е извод, че е
нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и неправилната
квалификация съществено засяга правото на защита. Допуснатото нарушение е
самостоятелно основание за отмяна на НП, но въпреки това е намерено и основание
за материална незаконосъобразност. Не е безспорно установено, че И.Б. е
извършил от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП и, че именно той е бил водач на
заснетото нарушение от сегмента на Електронната система на АПИ на дата 21.03.2022г. Дори напротив, според
представените и приети по делото писмени доказателства, на този ден МПС не е
управлявано от Б., а от друго лице. Посоченото е мотивирало съда да отмени наказателното
постановление и поради недоказаност на нарушението.
Решението е правилно. Настоящата инстанция намира, че
при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При
пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства районният съд е
достигнал до правни и фактически изводи, които изцяло се споделят от настоящия
състав и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр.
второ от АПК.
Правилни са изводите на районния съд, че при
издаването на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН,
така и на НП е нарушената материалноправна норма, която в случая не е
индивидуализирана. Наказващият орган се е задоволил с позоваване на
санкционната норма, което не компенсира липсата на правна квалификация на
деянието. Както правилно е посочил районният съд, съответна на чл. 179, ал. 3а
от ЗДвП е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, която вменява на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП дължимото поведение
преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа – да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, който ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата,
освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. В случая неясно остава
за какво точно нарушение е санкциониран нарушителя, тъй като правната
квалификация на деянието не може и не следва да се извежда по тълкувателен път
от посочената санкционна норма. Изискването на закона да бъде посочена
нарушената норма има за цел да определи от една страна единството между
нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга
страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния
случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл.
179, ал. 3а от ЗДвП. Настоящият състав не възприема изложените съображения от
касатора, че цитираната норма едновременно съдържа правило за поведение и
санкция. В този смисъл се налага изводът, че в АУАН и в НП не е налице
реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, според
които „нарушена законова разпоредба“ означава нарушено определено правило за
поведение, към което субектът е задължен да се придържа. Порокът е съществен,
тъй като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така
възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.
Неоснователно се твърди от касатора наличието на
доказаност на авторството на нарушението. Съгласно посочената в АУАН и НП
санкционна норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водача,
който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство. В случая не е спорно, че на
03.04.2022г., в 11:13 часа ответник-жалба
е управлявал посоченото в АУАН и НП МПС с рег. № ***, влекач, марка и модел Мерцедес Актрос, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона, в направление излизане от
територията на Република България на ГКПП „Кулата“, когато е спрян за проверка
и е установено, че на 21.03.2022г., в 05:45 часа МПС е управлявано по път І-5, км 68+946, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е
била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата. Обстоятелството, че ответникът по касация е спрян на излизане от
територията на страната със същия товарен автомобил на 03.04.2022 г. на ГКПП
Кулата, не означава непременно, че именно той е извършил твърдяното нарушение и
на 21.03.2022 г. Липсват данни на 21.03.2022 г. товарният автомобил да е спиран
за проверка от контролните органи на АПИ или установяването по друг начин на
водача на автомобила на тази дата. Наказващият орган, чиято е доказателствената
тежест, не е ангажирал категорични доказателства, установяващи по необходимия
несъмнен начин, че именно ответникът е управлявал ППС на инкриминираната дата.
Обстоятелството, че пред актосъставителя в последващ датата на извършване на
нарушението момент, ответникът не е оспорил твърдението, че е управлявал ППС на
21.03.2022г., е недостатъчно да бъде установено авторството на извършеното на
тази дата нарушение. Отразяването на конкретни писмени възражения в акта,
съответно възможността за депозирането им в последващ етап, е проявление на
правото на защита на лицето и отсъствието им само по себе си не налага извод за
доказаност на авторството на деянието. Да се възприеме противното би имало за
резултат нарушение на основополагащия принцип, заложен в чл. 116 от НПК.
Нещо повече, от приложените по въззивното дело
доказателства - пътен лист за дата 20.03.2022г., касаещ ППС „Мерцедес Актрос“ с
рег. №*** и отчетна форма за явяване/неявяване на работа в „Си Транс“ ЕООД за
месец март 2022 г., категорично се установява, че за
времето от 19:00 ч. на 20.03.2022г. до 5:48 ч. на 22.03.2022г. (в който
интервал попада времето, в което е заснето нарушението, за което е ангажирана
отговорността на ответник-жалба) въпросното МПС е управлявано от друго лице.
Следователно, по делото са налице доказателства, от които по безспорен начин се
установява, че ответникът Б. не е управлявал процесното МПС на 21.03.2022 г., в
05:45 ч., респ. че същият не е извършил нарушението, за което е ангажирана
отговорността му с процесното наказателно постановление.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че
обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци,
представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
Не се претендират разноски от ответника по касация и
такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 281/31.05.2023 г. по АНД №
1334/2022 г. по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.