Решение по дело №15085/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261630
Дата: 3 юни 2021 г. (в сила от 3 юни 2021 г.)
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20205330115085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

      

 

 

 

НЕПРИСЪСТВЕНО  РЕШЕНИЕ     № 261630

гр. Пловдив, 03.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 11.05.2021 г. в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело 15085 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба от УМБАЛ Св. Георги“ ЕАД, ЕИК ********* против С.В.К., с която е предявен положителен установителен иск за признаване на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1375 лв., представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по КП № 100 „***“ по време на болничния й престой, продължил от 21.11.2017 г. до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11245/2020 г. на ПРС, ХХI гр. с-в.

В исковата молба и уточнение към нея се твърди, че ответникът е постъпил по спешност при ищеца на 21.11.2017 г. като му е поставена приемна диагноза „***“. На същият ден ответникът е хоспитализиран при ищеца, като към момента на хоспитализация е бил с прекъснати здравни осигуровки. Ответникът е изписан на 01.12.2017 г. На ответницата е оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека № 100 ***. С допълнителна молба от 21.12.2020 г. ищецът обосновава, че размерът на претенцията представлява цена на цялостен алгоритъм по клиничната пътека.

Ищецът се снабдил за посоченото вземане със заповед за изпълнени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 11245/2020 г. на ПРС, ХХI гр. с-в, срещу която длъжникът е възразил в срок, което пораждало интереса от предявяване на настоящия иск. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

   По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 11245/2020 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК на ответницата е връчен препис от исковата молба и приложенията към нея на 13.01.2021 г./л.42/, не е представила в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие, като призовката е връчена редовно на 02.03.2021 г. /л.46/. 

Налице е и предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете, каквото искане е направено своевременно от страна на ищеца. 

           Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

По отговорността за разноските:

С оглед уважаване претенцията на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски на ищцовото дружество както следва -  27.50 лева разноски в заповедното производство за държавна такса.

В исковото производство ищецът доказа разноски в размер на 25 лева – платена държавна такса и 180 лева, платено адвокатско възнаграждение. В производството ищецът се е представлявал от юрисконсулт. Общо разноски за ищеца, които ще се присъдят в исковото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са в размер на 205 лева.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ НА „УМБАЛ Св. Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** К.Б.Д. сумата в размер на 1375 лева, представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по КП № 100 „***“ по време на болничния й престой, продължил от 21.11.2017 г. до 01.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 11245/2020 г., ХХI гр. с-в по описа на Районен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА С.В.К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „УМБАЛ Св. Георги” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 66, представлявано от *** К. Б. Д., сумата в общ размер на 205 лева, представляваща разноски в исковото производство и 27.50 леваразноски по ч.гр.д. 11245/2020 г. по описа на ПРС.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК. Страните могат да търсят защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!ВГ