№ 7184
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 7-МИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Кандилова
при участието на секретаря Евдокия-М. Ст. Панайотова
в присъствието на прокурора П. Г. Р.
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Гражданско дело №
20241100113028 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 308 ГПК.
Предмет на настоящото разглеждане е молба вх. № 268352/22.02.2022 г. по чл. 7, б.
„f”, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното
отвличане на деца и чл. 22а, ал. 1 ЗЗДт., подадена чрез Министерство на правосъдието на
Република България – централен орган по смисъла на Конвенцията, с която В. Х. Д., с
обичайно местопребиваване в САЩ, е поискал връщане на малолетното дете Д. В. Х. (сега
Д. В.ов Д.), роден на **** г. в държавата на обичайното му местопребиваване – САЩ, с
твърдение за незаконното му отвличане.
В молба вх. № 268352/22.02.2022 г. по чл. 7, б. „f”, във вр. с чл. 8 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца и чл. 22а, ал. 1
ЗЗДт., подадена чрез Министерство на правосъдието на Република България – централен
орган по смисъла на Конвенцията, са изложени твърдения, че детето Д. В. Х. (Д. А.З. - след
извършено припознаване, а сега Д. В.ов Д.), е родено на **** г. в САЩ, като негови
родители са молителят и ответницата Е. Т. С.. Поддържано е, че детето има обичайно
местопребиваване в САЩ. Заявено е, че ответницата е отпътувала с детето за Република
България между 08.09.2019 г. и 14.09.2019 г. без съгласието на бащата, в нарушение на
правото на упражняване на родителските права на молителя, произтичащо от законите на
САЩ. Направен е извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на
1
незаконно прехвърляне.
С решение № 265744/15.09.2021 г., постановено по гр.д.№ 918/2021 г. СГС, ГО, ІV
брачен състав е отхвърлил молбата на В. Х. Д., ЕГН **********, постъпила чрез
Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла
на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на
деца, за връщането на детето Д. А.З., ЕГН **********, в САЩ, като неоснователна,
потвърдено с решение № 286/02.03.2022 г. по В.гр.д.№ 57 /2022 г. на САС, ГО, ХІІ състав.
С решение № 639/30.10.2024 г. по гр.д.№ 2238/2024 г. на ВКС, ІІІ ГО, е отменено по
реда на чл. 307, ал. 2 ГПК влязлото в сила решение № 286/02.03.2022 г. по гр.д.№ 55/2022 г.
на Административен съд –София, 12 състав, и потвърденото с него решение №
265744/15.09.2021 г. по гр.д.№ 981/2021 г. на СГС, ГО, ІV брачен състав, като делото е
върнато на СГС за ново разглеждане.
С решението от 30.10.2024 г. по гр.д.№ 2238/2024 г. на ВКС, ІІІ ГО, са дадени
указания, с оглед откритите нови обстоятелства – установеното бащинство на детето Д. от
молителя, респ. новите писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, при
новото разглеждане на делото да се изследват по същество материалните предпоставки (чл.3
), обуславящи основателност на претенцията, и твърденията и доводите на молителя в тази
връзка, в това число интереса на детето и възраженията на майката за наличие на хипотезата
на чл.13 от ХК и възможността да се откаже връщане в предвидените в конвенцията случаи.
При новото разглеждане на спора пред настоящата инстанция В. Х. Д., чрез
пълномощника си по делото, поддържа молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската
конвенция и пледира за нейното уважаване, като развива подробни съображения за нейната
основателност, включително и в писмени бележки. Претендира разноски.
При новото разглеждане на спора пред настоящата инстанция ответницата Е. Т. С. е
оспорила молбата по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция, като неоснователна.
Изложила е подробни съображения. Отправила е искане да бъде постановено решение, с
което молбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Представителят на Софийска градска прокуратура е пледира съдът да се произнесе
съобразно събраните по делото доказателства.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Възникването на правото да се върне малолетното дете в САЩ по реда на Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало обичайно
местопребиваване в САЩ непосредствено преди отвличането му; 2) детето да е било
прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на
2
установените в САЩ правила за упражняване на родителските права – съвместно или
поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече една година от
прехвърлянето или задържането на детето в Република България, респ. детето да не се е
приспособило към новата си среда в Република България, ако молбата е подадена след
изтичане на периода от една година; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските
права по време на прехвърлянето или задържането, или би ги упражнявал по този начин, ако
не е било извършено прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за
прехвърлянето или задържането на детето в Република България или впоследствие да не е
приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува
сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или
физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация;
7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в
областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало
възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото
мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на
връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе
под внимание и неговото мнение.
От събраните пред инстанциите доказателства по безспорен начин се установява, че
детето Д. е родено на **** г. в Елк Гроув Вилидж, САЩ, както и това, че към 08.09.2019 г.
неговото обичайно местопребиваване и това на неговата майка - ответницата Е. Т. С. е
било в Кук Каунти, Илинойс, САЩ. Установено е също така, че детето и ответницата Е. Т. С.
са напуснали територията на САЩ през месец септември 2019 г., към който момент детето
е било с неустановен произход от баща, респ. към датата на отпътуването на детето, заедно
с ответницата, от САЩ за България (средата на месец септември 2019 г.) произхода на детето
от молител В. Х. Д. не е бил установен (липсва акт за раждане, в който молителят да
фигурира като баща на малолетното дете), а и в самата молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8
от Хагската конвенция е отразено, че молителят не е посочен в акта за раждане на детето
като родител, и поради тази причина не може да получи копие от акта за раждане (л. 13 от
настоящото дело, а представеното кръщелно свидетелство удостоверява единствено факта на
кръщаване на детето в източно-православната вяра, но не и неговия произход).
Доколкото към релевантния момент - момента на извеждане на детето от САЩ то
е било само с установен произход от майка, последната е разполагала с правото сама да
определя местопребиваването на детето, респ. прехвърлянето на детето от САЩ в
Република България по еднолично решение на майката (обстоятелство, което е безспорно
установено) не е незаконно по смисъла на чл. 3, ал. 1, б. „а“ от Хагската конвенция . Към
датата на прехвърлянето на детето в Република България молителят не е имал качеството на
родител на детето, нито по силата на решение, на закона или на споразумение, пораждащо
правни последици съгласно правото на държавата членка, в която детето е имало обичайно
местопребиваване непосредствено преди отвеждането (вж. член 3 от Хагската конвенция от
1980 г.) му е било предоставено упражняването на родителски права спрямо това дете, а и
3
твърденията на В. Х. Д., за това, че до отвеждането на детето от САЩ ефективно е
упражнявал родителска грижа по отношение на Д. не са подкрепени с убедителни
доказателства по делото. По делото липсват каквито и да е доказателства, от които да се
направи извод, че към момента на извеждане на детето от САЩ В. Д. е имал „право на
упражняване на родителски права“, респ., че „носителят на родителска отговорност не
може да вземе решение относно мястото на пребиваване на детето без неговото съгласие,
независимо от условията, използвани в националното право“. Правото на упражняване на
родителски права включва правата и задълженията, свързани с грижата за личността на
детето, и по-специално правото да се определи мястото на пребиваване на детето, а след
като В. Х. Д. не бил припознал детето към момента на неговото извеждане от САЩ, нито по
силата на решение (например относно правото на упражняване на родителски права и
правото на лични отношения); по силата на закона (например правила, уреждащи
родителската отговорност); или по силата на споразумение, пораждащо правни последици
съгласно правото на държавата членка, в която детето е имало обичайно местопребиваване
непосредствено преди отвеждането, е притежавал правото на упражняване на родителски
права, включително правото да взема решение относно мястото на пребиваване на детето,
отвеждането не противоречи на закона, на съдебно решение или на споразумение,
пораждащо правни последици, затова не може да се приеме, че е налице нарушение на
правото на упражняване на родителски права от страна на майката. Следователно
отвеждането на детето в държава членка, различна от тази на обичайното му
местопребиваване, извършено по силата на правото на упражняване на родителски права и
действителното полагане на грижи от страна на майката при изпълнение на решение за
прехвърляне не е неправомерно. Този извод не се променя от постановените в САЩ съдебни
актове - съдебно разпореждане от 06.02.2020 г. на Окръжен съд на Кук Каунти, щата
Илинойс (л. 33-38 от гр.д.№ 918/2022 г. на СГС, ІV брачен състав), и съдебно разпореждане
от 29.09.2020 г. на Окръжен съд на Кук Каунти, департамент Илинойс, Отделение за семейно
право (л. 39 и л. 41 от т гр.д.№ 918/2022 г. на СГС, ІV брачен състав). Тези съдебни актове са
постановени след датата на отпътуването на детето от САЩ за Република България и не
могат да бъдат ценени при преценката за наличието на предпоставките по чл.3 от ХК. Без
значение е в случая и това, че молителят в последствие е оборил бащинството на детето от
лицето А.Х.З. и с влязло в сила решение по гр.д.№ 347/2020 г. на Окръжен съд -Смолян е
признато за установено, че А.З., извършил припознаване, не е биологичен баща на Д. А.З.,
респ. че последният е заченат и произхожда от В. Х. Д. и той е негов биологичен баща,
както и без значение са цитираните съдебните актове, постановени в САЩ.
Липсата на качеството на родител на молителя към датата на отвеждането на детето
Д. от САЩ в Република България налага извод за законност на прехвърлянето на детето от
неговата майка, и е основание да се откаже връщането му в посочената държава на това
формално основание (както е прието и в отменените решения), без да е необходим анализ на
останалите предпоставки за връщане, изброени по-горе.
Независимо от горното, с оглед указанията на ВКС да се изследват по същество
4
материалните предпоставки, обуславящи основателност на претенцията, и твърденията и
доводите на молителя в тази връзка, в това число интереса на детето и възраженията на
майката за наличие на хипотезата на чл.13 от ХК, настоящият съдебен състав намира за
необходимо да отбележи, въпреки, че молбата е подадена в МП преди да е изтекла една
година от датата на прехвърлянето на детето в България, че събраните пред инстанциите
доказателства не могат да мотивират съда да разпореди незабавното връщане на детето в
САЩ, дори и да се приеме, че ако детето не е било отведено от САЩ молителят ефективно
би участвал в живота му, респ. ефективно би упражнявал родителската си отговорност.
Доказателствената маса по делото дава основание да се направи извод, че
съществува сериозна опасност връщането да изложи детето на заплаха от психическо
увреждане и да го постави в неблагоприятна ситуация (чл.13, ал.1, буква б от ХК).
Детето Д. не познава молителя и не го свързва с фигурата на баща. Вина за това
фактическо положение безспорно имат и двамата родители. Молителят - защото в
продължение на повече от две години (от раждането на детето до отвеждането му от САЩ,
т.е до две годишната възраст на Д.) не е направил нужните постъпки за да установи
бащинството си спрямо това дете и да си обезпечи правото на упражняване на родителски
права, като неговото бездействие, е спомогнало не само за намесата в пpaвoтo му нa семеен
живoт, но и до концентрация на родителските права в лицето на майката, а ответницата -
заради това, че след като се е установила с детето в България всячески е възпрепятствала
възможността за контакт на молителя с детето. Така се е стигнало до ситуация, че бащата не
е участвал в живота на детето през последните около пет години. Връзката баща -дете е
изцяло прекъсната, а за възстановяването й е необходима сериозна психологическа подкрепа
на детето. Впрочем, за плавното и поетапно приобщаване на Д. към неговия биологичен
баща вече са предприети действия от органите на Отдел „Закрила на детето„ при ДСП-
Варна (виж изготвения за нуждите на настоящото производство социален доклад). От друга
страна, Д. е силно привързан към майка си, която неизменно е била до него от раждането му
до момента, и която е базисен източник на сигурност в живота му, поради което и доколкото
към момента липсва каквато и да е връзка на привързаност между детето и неговия
биологичен баща, и най-внимателното отделяне от майката е невъзможно. Такъв опит би
представлявал тежко, травмиращо за Д. обстоятелство, с неизбежен риск за психологичното
му благополучие и бъдещо развитие. Въпреки, че приспособяването към новата среда е
ирелевантно към предявеното право на връщане на детето, съдът преценява в случая като
пречка за връщането освен установената привързаност на детето към членовете на
разширеното семейство на майката, интеграцията му в настоящата социална среда – детето
говори свободно български език, посещава учебно заведение в България, където само
изгражда социални контакти, а и липсват данни, от които да се направи извод, че
запазването на настоящото положение би могло сериозно да навреди на бъдещите
отношения на детето с неговия баща, тъй като вече е налице регламент на родителската
отговорност между страните, като на бащата е определен режим на лични контакти с детето,
подлежащ на принудително изпълнение. Следователно съдът, като държи сметка за
5
съвкупността от специфичните за конкретния случай фактически обстоятелства, приема, че е
напълно оправдано да се постанови отказ за връщане на детето, вкл. защото не е установено
да са направени адекватни уговорки, осигуряващи защитата на детето след неговото
завръщане, съответни на заплахите за развитието му, продиктувани основно от раздялата с
майката. Този извод за липсата на адекватни уговорки за защитата на детето след връщането
му е валиден още повече, че осигуряване на връщането на майката в САЩ, за да се избегне
установената заплаха за личността на детето, е изключително проблематично, доколкото
последната е установила ново семейство в България (в което Д. е равноправен член),
трудово и жилищно обезпечена е и има добра подкрепяща среда, а и по делото са налице
данни, че последната преди да напусне САЩ е сезирала американските власти заради оказан
й психически тормоз там от страна на молителя. Молителят не е предложил никакви
решения за противодействие на идентифицирания риск за детето пpoизтичaщ oт ĸoнфлиĸтa
мeждy нeгo и мaйĸaтa, не е предложил „адекватни договорености“, примерно за осигуряване
oтдeлнo нacтaнявaнe и финaнcoвa пoдĸpeпa майката и детето в САЩ, нито е демонстрирал
готовност да предприеме всичко необходимо за това. Значителната промяна на
местоживеенето на детето и заобикалящата го среда би представлявало събитие с негативни
последици за личността му и поведенческите му реакции, доколкото то, както бе посочено,
не разпознава молителя като свой баща и тепърва ще изгражда взаимоотношения с него,
заради което връзката с майката е изключително необходима за спокойствието, сигурността
и правилното му развитие. Процедурата за връщане има за цел да върне детето в добре
познатата нему среда и по този начин да възстанови непрекъснатостта, свързана с условията
му на живот и за развитие, а не да го върне в непозната за него държава и среда, до което би
се стигнало, ако се уважи молбата, предмет на настоящото разглеждане.
Изложеното налага извод, че връщането в държавата по обичайно местоживеене би
поставило детето Д. под сериозна заплаха от психическо увреждане, поради което е налице
изключението по чл. 13, ал.1, б.„б” от Хагската конвенция и при действието на заповедта за
незабавна защита охранителни или други мерки биха били неефективни за преодоляване на
тази опасност. Нужно е да се отбележи, че за да се избегнат нарушения и сериозни
отклонения в емоционалното и в психическото здраве на Д. в дългосрочен план
отвеждащият родител следва да гарантира правилното и здравословно развитие на
подрастващия, включително и като осигури участието на бащата в живота на малолетния,
като изпълнява съдебното решение, с което е уредена родителската отговорност на страните,
в частност режима на лични контакти на бащата с детето и способства за възстановяване на
нарушената емоционална и доверителна връзка между тях.
По изложените съображения молбата следва да бъде отхвърлена.
По разноски:
С оглед този изход на спора право на разноски има само ответната страна, на която
следва да се присъдят разноски за производството в общ размер от 5550 лева, от които 1800
лева – разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото гр.д. № 13028/2024 г.; 1800
лева – разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 819/20212 г. на СГС, ІV брачен
6
състав, 1000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 57/2022 г. на САС, ХІІ
с-в. и 900 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по
чл. 303 - чл. 309 ГПК по гр.д. № 2238/2024 г. на ВКС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на В. Х. Д., ЕГН **********, постъпила чрез Министерството на
правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската
конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на
детето Д. В.ов Д., ЕГН **********, в САЩ, като неоснователна.
ОСЪЖДА В. Х. Д., ЕГН **********, да заплати на Е. Т. С., ЕГН **********,
направените в производство разноски в общ размер на 5550 лева, от които 1800 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото гр.д. № 13028/2024 г.; 1800 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д.№ 819/20212 г. на СГС, ІV брачен състав,
1000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение по гр.д. № 57/2022 г. на САС, ХІІ с-в. и
900 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, направени в производството по чл. 303 -
чл. 309 ГПК по гр.д. № 2238/2024 г. на ВКС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7