Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 22.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и
втори януари две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: СТЕФКА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
178 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
член 221,
ал.2 от КТ.
Ищецът „Т.“
ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ********, законен представител Е.Н.Т.,
чрез процесуалния си представител твърди, че сключил с ответника Д.Е.И. трудов
договор № ** от 09.09.2019 г. По силата на този трудов договор между страните
възникнало трудово правоотношение, като ответникът бил назначен на длъжността
„ш., т. а.“, с месечно възнаграждение в размер на 560 лева.
Ответникът
извършил нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неявяване на работа
на 18.12.2019 г. до 10.01.2020 г., както и неотчитане финансово и документално
на извършен международен превоз в периода 20.11.2019 г. - 17.12.2019 г., което
довело до започване на процедура по чл. 193 и сл. от КТ за реализиране на дисциплинарната
отговорност на ответника.
След спазване
на изискванията за процедурата по дисциплинарно наказание на ответника, за
която същия бил уведомен чрез изпращане на документи чрез куриерска фирма „Е.“,
последният не се явил пред работодателя, нито имало някакъв контакт с него по
какъвто и да е начин. При спазване на законовите изисквания, работодателят -
ищец наложил на ответника наказание „дисциплинарно уволнение“, за което била
издадена заповед № ** от 24.01.2020 г., с която възникналото между страните
трудово правоотношение било прекратено.
За
прекратяване на трудовото правоотношение и за издадената заповед № ** от
24.01.2020 г., ответникът бил уведомен чрез изпращането й до постоянния му
адрес с куриерска фирма „Е.“. Съобразно писмо изх. № 1083/28.01.2020 г. на
куриерска фирма „Е.“, пратката, съдържаща заповедта за уволнение и трудовата
книжка на ответника била доставена на адреса на последния на 25.01.2020 г. Моли
съдът да приеме, че това е датата на връчване на заповедта на ответника като
има предвид съображенията на съдебната практика, с която било прието, че с
достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е
изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия
договор и тя е породила правно действие (решение № ***от 30.10.2017 г. на ВКС,
4-то г.о., както решение № *** от 06.04.2010 г. по гр.д. № *****г. на III г.о.
ВКС; решение № ** от 09.02.2012 г. по гр.д. № ***/2011 г. на III г.о. ВКС и
решение № ** от 07.05.2012 г. по гр.д. № ***/2010 г. IV г.о. ВКС и решение № ***
от 02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г., I т.о. ВКС, постановени по реда на чл.
290 ГПК.).
С оглед на
всичко изложено за ищеца възниквал правния интерес да ангажира имуществената
отговорност на ответника и да поиска заплащане на дължимо обезщетение от
последния на основание чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на едно брутно месечно
трудово възнаграждение, дължимо поради едностранно прекратяване на трудовия
договор от страна на работодателя чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
МОЛИ съда да
постанови решение, с което ответника да му заплати сумата от 560 (петстотин и
шестдесет) лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на
1 (едно) брутно трудово възнаграждение, при уговорен с трудов договор № 10 от
09.09.2019 г., сключен между Д.Е.И. и „Т.“ ООД едномесечен срок за
предизвестие, дължимо поради едностранно прекратяване на трудовия договор от
страна на работодателя чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с
връчена на 25.01.2020 г. заповед № 13 от 24.01.2020 г., ведно със законна лихва
върху сумата, считано от подаване на исковата молба в съда, както и направените
разноски за инстанцията - внесена държавна такса и платено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът Д.Е.И.
с ЕГН **********,*** чрез назначения от съда особен представител, оспорва иска.
Не оспорва
иска като размер, но счита, че същия е неоснователен по следните съображения:
От представените
по делото доказателства било видно, че наложената на ответника заповед за
дисциплинарно уволнение не била връчена. Същата била изпратена с куриерска
фирма „Е.“, след което невръчена била върната на ищцовото дружество.
Следователно не била спазена процедурата по налагане дисциплинарно наказание -
уволнение, което пък би било предпоставка за приложението на разпоредбата на
чл. 221, ал.2 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.2 от КТ заповедта за
дисциплинарно наказание се връчвала срещу подпис на работника или служителя,
като се отбелязвала датата на връчването. При невъзможност заповедта да бъде
връчена на работника или служителя, работодателят я изпращал с препоръчано
писмо с обратна разписка. Адресът на който се изпращала заповедта следвало да е
посоченият от работника в трудовия договор, което в случая не било така. В
представения трудов договор №**/09.09.2019г., адресът, който бил посочен от Д.И.
***, а пратката, видно от справката на Е. била изпратена на друг, различен от
посочения в трудовия договор адрес, а именно: гр. Шумен, ул. „Колю Фичето“ № 6,
вх.2, ет.1, ап.24. Съдебната практика, която и ищецът цитирал, била също в тази
насока: „с достигане на изявлението на посочения от работника адрес,
работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за
прекратяване на трудовия договор и тя е породила действие“- решение № ***от
30.10.2017г. на ВКС, 4-то г.о.
От събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Страните са
били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ** от
09.09.2019 г. по чл. 67, ал.1, т.1, като ответникът И. е заемал длъжността „ш.,
т. а.“. Срок на договора не е договарян и с оглед посочената правна
квалификация по чл. 67 ал.1, т.1 от КТ, същият е сключен за неопределено време.
Договорено е основно трудово възнаграждение в размер на 560 (петстотин и
петдесет) лева месечно със и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж
и професионален опит в размер на 0.6% за всяка прослужена година. Съгласно чл. V
от трудовия договор, срокът на предизвестието за прекратяване на трудовия
договор е определен на 30 дни. В трудовия договор е посочен адрес на
работника/служителя – гад Ш., ул. „К. Ф.“ № *.
С извънсъдебна
покана изх. № *** от 18.12.2019 г. работодателят е приканил ответника да се яви
на работното си място за отчитане на извършен от него предходен международен
превоз, както и за уреждане на трудовите правоотношения между страните.
Поканата е изпратена чрез известие за доставяне (обратна разписка) до
постоянния адрес на ответника – град Ш., ул. „К. Ф.“ № *, вх. *, ет.*, ап. **.
Писмото е върнато като непотърсено.
Със заповед №**
от 24.01.2020 г. на работодателя, било прекратено трудовото правоотношение
между страните на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, с налагане на
дисциплинарно наказание уволнение на ответника за неявяване на работа в два и
повече последователни дни. Заповедта е изпратена на адрес град Ш., ул. „К. Ф.“
№ *, вх. *, ет.*, ап. ** чрез куриерска услуга. Товарителницата е върната с
писмо от куриера, от което се установява, че адресатът не е открит на адреса,
със същия е осъществен контакт по телефон, при който е оказал да получи
пратката, а последната е била върната на работодателя.
По делото е
представен документ - обяснение от счетоводител, в което се сочи че при
оформяне на трудовия договор е допусната техническа грешка в адреса, поради
нечетливост на копието от личната карта. Приложено е и копие от последната.
В адресната
част на исковата молба работодателят е посочил адрес за призоваване град Ш.,
ул. „К. Ф.“ № *. Съобщението е върнато в цялост, с отбелязване от длъжностното
лице, връчващо съдебни книжа, че такъв адрес - град Ш., ул. „К. Ф.“ № ., не
съществува. Посочено е също, че номерацията на тази улица е с номера*, *, * и **,
а № * липсва.
При служебно
изготвената от съда справка за постоянен и настоящ адрес на ответника се
установи, че постоянен и настоящ адрес ***.
При така установената фактическа обстановка съдът,
изграждайки вътрешното си убеждение прави следните изводи от правна страна:
Съгласно
чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение. Размерът на обезщетението,
което работникът дължи при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово
отношение е определен в закона и той е равен на размера на трудовото
възнаграждение за срока на предизвестието. В посоченият размер обезщетението се
дължи без да е необходимо работодателят да доказва размера на настъпилите
вреди. Съдът приема за безспорно установено, че заповедта е породила правното
си действие, тъй като е достигнала до постоянния и настоящ адрес на ответника,
независимо, че същият се различава от посочения в трудовия договор. Посоченият
в трудовия договор адрес не съществува, установено от длъжностното лице,
връчващо съдебни книжа, а заповедта е била изпратена по настоящия адрес на
ответника, т.е. на мястото, на което същият живее. Направен е опит за доставка на 25.10.2020 г.
и това е датата, на която според съда, заповедта е достигнала до знанието на
работника/служителя. С оглед гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск е
доказан по своето правно основание, тъй като са налице предпоставките на
чл.221, ал.2 от КТ и ответникът дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие. Предназначението на обезщетението по
чл. 221 ал. 2 КТ е да се репарират вредите, които работодателят търпи
вследствие на прекратяване на трудовото правоотношение по вина на работника или
служителя. Задължението за обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на
трудовата дисциплина, които са основания за налагане на дисциплинарно наказание
уволнение при прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай,
трудовото правоотношение с ответника е прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т.
6 КТ и за същия е възникнало задължение да заплати на ответното дружество
обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието, т.е. за един месец, тъй като се касае за безсрочно трудово
правоотношение. Размерът на
обезщетението е доказан с писмените доказателства – трудов договор.
ОТНОСНО
разноските:
На основание член 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 500 лева съгласно приложения списък, от които – 50 лева за
заплатена държавна такса, 150 лева за защита от особен представител и 300 лева
за реализирано адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание член 221, ал.2 от КТ, Д.Е.И. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.“
ООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***********, законен
представител Е.Н.Т., сумата от 560.00 (петстотин и шестдесет) лева,
представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1 (едно) брутно
трудово възнаграждение, при уговорен с трудов договор № ** от 09.09.2019 г.,
сключен между Д.Е.И. и „Т.“ ООД едномесечен срок за предизвестие, дължимо
поради едностранно прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя
чрез налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с връчена на 25.01.2020
г. заповед № ** от 24.01.2020 г., ведно със законна лихва върху сумата, считано
от подаване на исковата молба – 10.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.Е.И.
с ЕГН ********** *** да заплати на Т.“ ООД със седалище и адрес на управление ***,
ЕИК ************, законен представител Е.Н.Т., направените по делото разноски в
размер на 500.00 (петстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред О.с. П. в двуседмичен срок от връчване на
съобщение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ст.А.