МОТИВИ
към Присъда № 66 на С.ския районен съд от 18.12.2017 г.
по НОХД № 26/2017 г. по описа на същия съд
С обвинителен акт на С.. районна прокуратура В.И. *** е обвинен в това, че на
02.10.2015 г. пред надлежен орган на властта – прокурор от Районна прокуратура
– С., чрез подадена жалба с вх. № 1593/02.10.2015 г. по описа на Районна
прокуратура – С., е набедил Д.Г. *** в извършване на престъпления по чл. 206,
ал. 1 от НК и по чл. 209, ал. 1 от НК, като е знаел, че е невинен –
престъпление по чл. 286, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът заявява, че обвинението е доказано по категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Изтъква, че подсъдимият от обективна и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен. В тази
връзка посочва, че подсъдимият е съзнавал, че отношенията му с Д.П. са
възникнали на основание неформален договор за услуга и че появилите се между
тях противоречия относно изпълнението на този договор са от гражданско-правно
естество, но въпреки това подсъдимият е квалифицирал пред органите на
прокуратурата поведението на П. като престъпление, знаейки, че последният не го
е извършил. Отправя искане подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването
на това престъпление и с оглед смекчаващите вината му обстоятелства, да му бъде
наложено наказание в размер около минималния съгласно закона.
Защитникът на подсъдимия – адв. М.
Дюлгеров заявява, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен. Изтъква, че
към дата на извършване на вмененото на подсъдимия деяние отношенията между него
и Д.П. във връзка с изпълнението на сключения между тях договор за услуга вече
били влошени и всеки от тях бил с убеждението, че е измамен от другия. Освен
това до този момент вещта-предмет на договора била във владение на П.,
подсъдимият отправял до него искания да му я върне, а последният отказвал да
стори това вместо да реализира претенциите си по установения гражданско-правен
ред. Защитникът посочва, че в жалбата си до РП – С. подсъдимият е изложил
личните си възприятия именно за тези обстоятелства, а правната им квалификация
като престъпления е извършена от адвокат. Счита, че с подаването на жалбата
подсъдимият е упражнил конституционното си право да сезира компетентните органи
за намеса за връщане на собствената му вещ, поради което деянието му не е
съставомерно от обективна и субективна страна като престъпление по чл. 286, ал.
1 от НК. Доводи в тази връзка излага и с оглед обстоятелствата, че след
подаване на инкриминираната жалба от страна на подсъдимия вещта му е върната, а
той е оттеглил жалбата. Искането му е подсъдимият да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият изцяло се
солидаризира със становището на защитника си, изразено в хода на съдебните
прения.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият заявява, че цялостното му поведение по случая не е
виновно и моли да бъде оправдан.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
През 2015 г. подсъдимият В.Ш. стопанисвал
заведение „Е” в к. к. „Б.”, което било отоплявано с камина с водна риза, а свидетелят
Д.П. се занимавал с ремонт на камини. Двамата се познавали и се съгласили св. П.
да извърши ремонт на водната риза на камината на подс. Ш., за да увеличи
мощността й. В първата половина на м. септември 2015 г. св. П. дошъл в заведението
на подсъдимия, за да демонтира камината и му казал, че цената на ремонта не
може да се определи предварително, а варира между 300 лв. и 500 лв. в
зависимост от мощността на камината. Камината била натоварена на джипа на св. П.
и той я закарал в гаража си на адрес гр. С., ул. „В” № ., където в двора на
къщата му била неговата работилница. По-късно същия ден той разглобил камината
и след като установил, че водната й риза е протекла, се обадил по телефона на
подсъдимия и го уведомил, че ремонтът ще струва 500 лв., като поискал от тази
сума подсъдимият да му даде 250 лв. капаро. Подсъдимият се учудил за размера на
цената на ремонта, тъй като от предходния разговор с П. бил останал с
впечатление, че ремонтът ще струва около 300-350 лв., но въпреки това се
съгласил П. да започне да ремонтира камината и на следващия ден му платил
исканото капаро от 250 лв.
Няколко дни по-късно св. П.
уведомил по телефона подсъдимия, че е завършил ремонта на камината и го поканил
да дойде да си я вземе и да плати остатъка от цената. Тъй като по това време
подсъдимият бил извън гр. С., той отишъл до дома на П. няколко дни след това –
на 24.09.2015 г. Той настоял П. да върне обратно камината в заведението му в к.
к. „Б.”, където да я монтира и да я обезвъздуши и му заявил, че едва тогава ще
му плати остатъка от цената. П. заявил, че двамата не са имали такава уговорка,
както и че подсъдимият следва да му плати остатъка от цената веднага и че
докато не стори това няма да си получи камината. Между П. и Ш. възникнало
спречкване, по повод което и двамата се обадили на телефонен номер 112. На
място пристигнали свидетелите С.К. и С.Г. ***, които заварили П. и Ш. да се
разправят на улицата, посъветвали ги ако имат помежду си спор, да подадат жалби
по съответния ред и след това си тръгнали, като подсъдимият също си тръгнал.
Подсъдимият се консултирал с
адвокат Д. Симитчиев, който изготвил текста на жалба до Районна прокуратура – С.
с копие до Районно управление „Полиция” – С.. В жалбата са изложени твърдения
за възникването и развитието на отношенията между подсъдимия Ш. и свидетеля П.
по повод ремонта на камината, предвид които подсъдимият е заявил, че счита, че
са налице данни за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и чл. 209,
ал. 1 от НК от Д.П. ***. Подсъдимият подписал жалбата и я подал в РП – С.,
където същата била заведена с входящ номер 1593/02.10.2015 г.
С постановление от 05.10.2015 г.
прокурор от РП – С. възложил на РУ – С. да извърши проверка по жалбата за
наличие на данни за престъпление от общ характер и дал конкретни указания за
извършването й.
Проверка по жалбата била
извършена от свидетеля Е.П. ***. С доброволното съдействие на св. П. той
установил, че камината се намира в двора на П. – пред гаража, представляващ
негова работилница. Свидетелят П. съставил протокол, с който оставил вещта при
св. П. на отговорно съхранение. П. заявил на П., че ако подсъдимият му плати
остатъка от дължимата цена за ремонта на камината, той ще я откара до
заведението на подсъдимия и ще я монтира. П. съобщил за това на подсъдимия, а
последния заявил, че ще плати остатъка от сумата.
След това за връщане на камината
в заведението на подсъдимия Ш. и за плащане на сумата, дължима на св. П. за
ремонта й, посредничил свидетелят Г.М., чрез когото двамата се били запознали.
Той гарантирал пред св. П., че подсъдимият ще плати задължението си, поради
което П. се съгласил да закара камината в заведението. Наред с това М. уведомил
подсъдимия, че П. ще върне камината при условие, че му бъде платен остатъка от
дължимата сума за ремонта и подсъдимият се съгласил с това условие. На
23.10.2015 г. П. и М. закарали камината в заведението на подсъдимия и я
монтирали, като П. я напълнил и я обезвъздушил. Подсъдимият поискал от П. да му
издаде гаранция за качество на ремонта или фактура, но П. заявил, че няма фирма
и не може да издаде такива документи. Тогава подсъдимият му предложил да му
плати 150 лв. и му казал, че остатъкът от 100 лв. ще му плати, когато получи
документ за извършения ремонт. Свидетелят П. се ядосал и си тръгнал.
В писмени обяснения от 26.10.2015
г., дадени по препи. по подадената от него жалба подсъдимият заявил, че предвид
монтирането на камината от П. на 23.10.2015 г. в заведението му, той няма
повече претенции към РП – С. и РУ – С. и желае работата по жалбата му да бъде
прекратена.
С постановление от 17.11.2015 г.
прокурор от РП – С. отказал да образува наказателно производство срещу Д.Г. ***
за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК и прекратил пр. пр. № 1593/2015 г. по
описа на РП – С., т. е. препи., образувана по инкриминираната жалба на
подсъдимия.
Подсъдимият В.И.Ш., с ЕГН **********,
е роден на 02 октомври 1963 г.
в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, разведен,
неосъждан /реабилитиран по право за осъждането си по НОХД № 35/2002 г. на РС – С./,
със средно образование, не работи.
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства:
- гласни доказателствени средства: показания на свидетеля Д.П., дадени на 20.06.2016 г. по ДП №
206/2016 г. по описа на РУ – С. пред орган на досъдебното производство в частта
им, състояща се от три последователни изречения, записани на ред 22-25 на л. 79
от ДП и прочетени в тази им част в с. з. на 13.03.2017 г. на основание чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и показания на същия свидетел пред съда;
показания на свидетеля Г.М., дадени
пред съда при първоначалния му разпит в с. з. на 13.03.2017 г. и при
допълнителния му разпит в с. з. на 18.12.2017 г.; показания на свидетеля Е.П. пред съда; показания на свидетелката
С.Д. пред съда; показания на
свидетеля И.Н. пред съда; показания
на свидетеля С.К. пред съда;
показания на свидетеля С.Г. пред
съда, показания на свидетеля Т.В.,
дадени на 10.10.2016 г. по ДП № 206/2016 г. на РУ – С. пред орган на
досъдебното производство /л. 83 от ДП/ и прочетени в с. з. на 17.07.2017 г. на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и от показания на същия
свидетел пред съда; обяснения на подсъдимия В.Ш.
пред съда;
- писмени доказателства по ДП № 206/2016 г. по описа на РУ – С.:
жалба с вх. № 1593/02.10.2015 г. от В.И.Ш. ***-24 от ДП/; протокол от
13.10.2015 г. за приемане на отговорно съхранение на веществени доказателства
/л. 36/; обяснение от В.Ш. от 26.10.2015 г. – в частта му, представляваща
изявление за прекратяване на работата по препи. по подадената от него жалба /л.
42 от ДП/; справка за съдимост на подсъдимия /л. 84 от ДП/; характеристична
справка на подсъдимия /л. 86 от ДП/; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние /л. 87 от ДП/.
- писмени доказателства, приети в хода на съдебното следствие: писмо
№ УРИ 105810-120/03.04.2017 г. до РС – С. от Началника на Районен център 112 в
Дирекция „Национална система 112”
– МВР /л. 40 от делото/; писмо № УРИ 105810-207/14.06.2017 г. до РС – С. от
началника на сектор КСА при Районен център 112 в Дирекция „Национална система 112” /л. 54 от делото/; писмо
№ УРИ 338000-5148/14.09.2017 г. до РС – С. от Началника на РУ – С. /л. 79 от
делото/.
Следва да се отбележи, че в
събраните по делото гласни доказателства се констатират несъответствия и дори
противоречия за редица факти и обстоятелства – по чия инициатива /на подс. Ш.
или на св. П./ между тях било постигнато съгласие П. да извърши ремонт на
камината на подсъдимия срещу възнаграждение; кои лица освен П. са участвали в
натоварването на камината на неговия автомобил в к. к. „Б.” с цел
транспортирането й до работилницата на П. – дали подсъдимият или свидетелят Т.В.;
кога и как е постигнато съгласие между подсъдимия и П. за конкретния размер на
това възнаграждение – дали когато подсъдимият, макар и след възражения, е приел
предложението на П. за това цената на ремонта да бъде 500 лв. или впоследствие
чрез предаването на сумата 250 лв. от подсъдимия на П. като капаро; какви са
били уговорките между тях във връзка с връщането на камината и с монтажа й –
дали П. е бил задължен да извърши тези действия като част от услугата срещу
уговорената цена или не; присъствали ли са и други лица на скандала на
24.09.2015 г. между подсъдимия и П. пред дома на последния до пристигането на
полицейски служители; получил ли е П. сумата 150 лв. като част от остатъка от
цената на ремонта при обратния монтаж на камината в заведението на подсъдимия в
края на м. октомври 2015 г.
и т. н. Всички тези обстоятелства обаче не са от значение за предмета на
доказване по делото, поради което и констатираните за тях несъответствия и
противоречия между гласните доказателства, колкото и да са многобройни, са
всъщност несъществени.
Съществено в случая е, че от
детайлната и съвкупната преценка на гореобсъдените гласни и писмени доказателства
по безспорен начин се установяват следните обстоятелства – че между подсъдимия В.Ш.
и свидетеля Д.П. е сключен неформален договор за изработка, по силата на който П.
се задължил да извърши ремонт на камина с водна риза, която служила за
отопление на стопанисваното от подсъдимия заведение в к. к. „Б.” срещу
възнаграждение в размер 500 лв.; че за да изпълни задълженията си по договора, П.
взел камината в работилницата си в първата половина на м. септември 2015 г. и на това основание
започнал да упражнява фактическа власт върху нея; че П. завършил ремонта на
камината преди 24.09.2015 г. и поискал подсъдимият да дойде в дома му в гр. С.
и да му плати остатъка от дължимото възнаграждение и едва след това да си
получи оттам камината, а подсъдимият настоявал П. първо да монтира обратно
ремонтираната камина в заведението му и след това двамата да се разплатят и че
до инкриминираната дата 02.10.2015 г., а и след тази дата, П. упражнявал
фактическа власт върху камината и отказвал да я предаде на подсъдимия докато не
получи остатъка от възнаграждението си за извършения ремонт. По съображения,
които ще бъдат изложени по-долу, тези обстоятелства са съществени за предмета
на доказване по делото и именно те се установяват еднозначно от съвкупността от
гласни доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
От събраните по делото доказателства не се
установява подс. В.И.Ш. виновно да е извършил деянието – предмет на
обвинението, т. е. това деяние е несъставомерно от субективна страна като престъпление
по чл. 286, ал. 1 от НК.
За да е налице набедяване по
смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК, необходимо е деецът да изложи пред орган на
властта, компетентен да образува наказателно производство, неверни твърдения за
факти, съставомерни за извършено от другиго престъпление, като знае, че
набеденият е невинен, т. е. че изобщо липсва извършено деяние или че то не е
извършено от набедения, или че последният не го е извършил виновно, или че
деянието не съставлява престъпление.
В конкретния случай в жалбата си
с вх. № 1593/02.10.2015 г. до Районна прокуратура – С. подсъдимият Ш. е изложил
редица твърдения, свързани с отношенията му със св. Д.П. по повод ремонта на
камината от заведението му през м. септември 2015 г. Анализът на тези
твърдения /без да е необходимо те да бъдат дословно възпроизведени в настоящите
мотиви на присъдата/ позволява те да се обособят, макар и, разбира се, условно,
в три основни групи – твърдения за факти от обективната действителност,
представляващи външен израз на възникването и развитието на отношенията между
подсъдимия и П. по повод ремонта на камината; твърдения за субективно заетата
от подсъдимия позиция в спора му с П., включително и за опасения на подсъдимия
от неблагоприятни за него последици от бъдещи действия на П. в този спор и
твърдения за правна квалификация на поведението на П..
Първата група твърдения на подсъдимия
– за факти от обективната действителност, представляващи външен израз на
възникването и развитието на отношенията му с П. по повод ремонта на камината, са
верни, тъй като твърдяните от подсъдимия факти се установяват от събраните по
делото доказателства. Както вече се посочи по-горе, безспорно се установява от
детайлната и съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства по
делото, че между подс. В.Ш. и св. Д.П. бил сключен неформален договор, по
силата на който П. се задължил да извърши срещу възнаграждение в размер 500 лв.
ремонт на камина, която служила за отопление на стопанисваното от подсъдимия
заведение в к. к. „Б.”; че за да извърши ремонта, един ден от първата половина
на м. септември 2015 г.
/на 13.09.2015 г. според изложеното в жалбата/ П. демонтирал камината от
заведението на подсъдимия и я взел със себе си в работилницата си; че
подсъдимият дал на П. 250 лв. капаро за ремонта; че след като П. ремонтирал
камината, той поискал подсъдимият да дойде в дома му в гр. С. и да му плати
остатъка от дължимото възнаграждение, а подсъдимият настоявал П. първо да
монтира обратно ремонтираната камина в заведението му и след това да се
разплати с него; че до инкриминираната дата на подаване на жалбата до РП – С. –
02.10.2015 г. – П. упражнявал фактическа власт върху камината и отказвал да я предаде
на подсъдимия докато не получи остатъка от възнаграждението си за извършения
ремонт.
Казано иначе, в жалбата
подсъдимият е твърдял верни факти, които сами по себе си съставляват някои от
елементите от обективна страна на престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК – че П.
установил фактическа власт върху камината на правно основание /сключен с
подсъдимия неформален договор за изработка/ и че до подаването на жалбата
изрично отказвал да я върне на подсъдимия /което може да се приеме като външен
израз на действия по своене на вещта/. Подсъдимият обаче не е премълчал, а
изрично е потвърдил в жалбата също така, че П. изложил пред него конкретна
причина да откаже да му върне камината и че според П. тя произтичала от
договорните отношения между тях и по-конкретно – последният претендирал
подсъдимият да му плати остатъка от възнаграждението преди монтажа на камината.
Действително, упражняването на
право на задържане по чл. 91 от ЗЗД по отношение на движима вещ изключва
намерение за своене на вещта, но в жалбата си подсъдимият е отрекъл П. да има такова
право, твърдейки, че съгласно уговорките им, П. следвало да получи остатъка от
уговореното възнаграждение за ремонта на камината едва след като я транспортира
до заведението и я монтира там. По този начин подсъдимият е изложил основното
от втората група твърдения, като е заявил личната си позиция по спора с П., а
именно – че П. неоснователно отказва да му върне камината, с което му пречи да
упражнява правото си на собственост върху нея. Посочил е също, че бил измамен
от П., тъй като последният го подвел, че ще направи камината и ще я монтира,
което не изпълнил. Изложил е и опасения, че П. може да подмени важни части на
камината със стари и амортизирани или да се разпореди с вещта като я унищожи
или предаде на скрап. При положение, че действително между подсъдимия и П. е
възникнал гражданско-правен спор относно обема на задълженията на П. по
сключения между тях договор за изработка и относно времето на изпълнение на
задължението на подсъдимия да плати възнаграждение, описанието в жалбата на
подсъдимия на неговата лична позиция по този спор и на опасенията му от бъдещо
поведение на П. в този спор отразяват субективни възприятия на подсъдимия.
Въз основа на всички изложени
дотук твърдения на подсъдимия, в инкриминираната жалба до РП – С. той е
направил извод за наличие на данни за извършени от П. престъпления по чл. 206,
ал. 1 от НК и по чл. 209, ал. 1 от НК. По естеството си това не е твърдение за
факт, а е юридически извод относно правната квалификация на поведението на П., още
повече, че той е направен под резервата, че е основан на данни за такива престъпления, т. е. на обстоятелства, за които
следва да се съберат доказателства в едно досъдебно производство. Поради това
подсъдимият не може да носи наказателна отговорност по чл. 286, ал. 1 от НК за
свой извод независимо дали той е правилен или не. Съвсем отделно, но в същата
насока е обстоятелството, че словесната формулировка на този извод е изложена в
изречение, което завършва с думите „и аргументите
на прокурора в противната насока са повърхностни и необосновани“. При
положение, че е безспорно установено, че до датата на подаване на жалбата не е
постановяван прокурорски акт във връзка със спора между подсъдимия и П., се
налага извод, че последната част от изречението е резултат от техническа грешка
в изписването на текста на жалбата, извършено от адвокат, а това обосновава
достоверност на обясненията на подсъдимия пред съда, в които той сочи, че е
подписал жалбата, но текстът е написан от адвокат, а той самият /подсъдимият/ не
разбира цифровите правни квалификации в това изречение. Ето защо не може да се
приеме за доказано по несъмнен начин подсъдимият да е знаел, че фактиче.
деятелност на Д.П. не съставлява престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, респ. по
чл. 209, ал. 1 от НК.
В обобщение, в жалбата си до РП –
С. с вх. № 1593/02.10.2015 г. подсъдимият В.Ш. е изложил верни твърдения за
факти от обективната действителност, съставляващи някои от елементите на
престъпления по чл. 206, ал. 1 от НК и по чл. 209, ал. 1 от НК, както и личните
си субективни възприятия за възникналия между него и Д.П. гражданско-правен
спор и собствената си позиция по този спор, въз основа на които е направил
правен извод, че са налице данни П. да е извършил тези престъпления. Тази
съвкупност от обстоятелства не може да обоснове извод, че при подаването на
жалбата подсъдимият е знаел, че П. е невинен.
Вярно е, че знанието е факт от
душевния мир, но това не е пречка то да бъде обективирано в човешко поведение и
по този начин да бъде доказано. Затова по служебна инициатива на съда в
съответствие с чл. 107, ал. 2 от НПК по делото е проведен допълнителен разпит
на свидетеля Г.М. за изясняване на обстоятелство от предмета на доказване по
делото, независимо че данни за него се съдържат само в обяснение от Д.П. от
17.02.2016 г., което не представлява доказателствено средство. В показанията на
св. М., дадени при допълнителния му разпит в с. з. на 18.12.2017 г. същият
сочи, че той не е канил подсъдимия да вземе камината си от дома на П., нито му
е съобщавал за готовност на П. да му върне камината, а подсъдимият да е отказвал.
Следователно и от тези показания не може да се приеме, че подсъдимият е подал
жалбата след като вече е знаел, че П. няма намерение да се разпорежда с вещта, а
желае да я върне, още повече че и от първоначалния разпит на св. М. се
установява, че той е поел своеобразна посредническа функция за уреждане на
отношенията между П. и подсъдимия едва след като последният е подал жалбата,
именно по този повод.
По всички изложени дотук
съображения, съдът намери, че подсъдимият В.И.Ш. не е извършил виновно деяние,
което да съставлява престъпление по чл. 286, ал. 1 от НПК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го призна за невинен и го оправда по така повдигнатото
му обвинение.
Така мотивиран, съдът единодушно постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: