Р Е Ш Е Н И Е
№. 256
гр. Пловдив, 17.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – XXIV наказателен състав в публично заседание на седми
февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря: ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА,
като разгледа АНД №79/2020 г. по описа на ПРС, XXIV наказателен състав и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалван е
Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2310395, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който е посочено, че се налага глоба от 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на Й.Б.О., ЕГН **********.
С жалбата се
прави искане за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен и
неправилен, сочи се, че е възможно техническото средство да не е било изправно
и да е дало отклонение в показанията, не е посочено във фиша мобилната система
за видеоконтрол под кой номер е вписана в Регистъра ма одобрените за използване
типове средства, поради което се сочи че същият се явява неаконосъобразен. В
допълнителна молба се излагат аргументи и за нарушено право на защита.
Жалбоподателят
Й.Б.О. редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се
представлява, като по делото е постъпило писмено становище от упълномощения му
процесуален представител с искане за отмяна на електронния фиш.
Въззиваемата страна – ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция” не
изпраща представител.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата
по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваният
електронен фиш е издаден за установено нарушение с автоматизирано техническо
средство TFR 1- MN №546 за това че, на 02.10.2018 г. в 21.43 часа в гр.Пловдив, на бул.”Цар
Борис III Обединител” № 37 при въведено
ограничение от 50 км/ч лек автомобил „Сеат Ибиза”, регистрационен номер ** се
движел се с установена стойност на скоростта 71 км/час и превишена стойност на
скоростта 21 км/час, с което извършвал нарушение за движение с превишена
скорост. Отразено е в електронния фиш, че собственик на МПС е Й.Б.О. и че с това е извършено нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП.
По делото са
приобщени снимков материал от заснетия от техническото средство клип, копие от
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол от последваща
проверка на мобилната система за видеоконтрол от 08.03.2018 г., протокол от
03.10.2018 г. за използване на автоматизирано техническо средство или система
на дата 02.10.2018 г.
На базата на
всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек
автомобил за обществен превоз на пътници е извършвал движение с отразената
скорост на соченото място. Това обстоятелство е било установено и надлежно
заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ, приложено по делото и валидно към датата на
нарушението.
Мястото и
времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно подробно в
електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение се
санкционира.
Обжалваният
електронен фиш е издаден по отношение на собственика на вписаното в него МПС
към момента на заснемане на клипа.
Жалбата се
преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен
интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съобразно,
правилото на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на
обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове се
изисква към административната преписка, която се изпраща в съда, освен
доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за
участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение
на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на
последната метрологична проверка. Всички посочени данни са приобщени по делото,
като са изпратени в придружителното писмо на наказващия орган, поради което
съдът счита че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Електронният
фиш съдържа данни за : териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или
мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава
от министъра на вътрешните работи.
Съгласно § 1 от ДР на
ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи.
Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия
административноправен спор, налагат извод за спазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш.
Същият правилно е издаден по отношение на собственика на моторното превозно средство, като се доказва че именно това
е лицето, което е управлявало автомобила на датата на нарушението.
Електронния фиш
съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на
скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се
посочи, че в нормата на чл. 189, ал.
4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които
следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено
препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното
постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално
нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е
специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното
постановление, поради което и съдът приема за неоснователно възражението на
жалбоподателя за липса на издател на електронния фиш.
В случая е
налице нарушение, установено с мобилна
радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови
съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков
материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до
50 км/ч, а същата е била превишена от водача, обстоятелство, което е безспорно
установено.
Следва да се посочи, че в случая с оглед настъпилите законодателни промени
не е било необходимо да се поставя знак Е 24 за обозначаване на зоната на
видеоконтрол, поради което необозначаването в конкретния случай няма как да се
счита за нарушение правата на контролираното лице.
Същевременно нарушението е регистрирано от одобрен тип система за контрол,
поради което и възраженията за липса на компетентност относно последваща
проверка на техническите средства от лабораторията за проверка на радарни скоростомери и анализатори за
алкохол в дъха не са основателни.
Не могат да
бъдат споделени и изложените аргументи за нарушено право на защита с оглед
липсата на обратна разписка за доставяне на електронния фиш. Очевидно е в
случая, че е подадена жалба срещу получения електронен фиш от жалбоподателят и
по същата е образувано настоящото производство. Именно с това и е реализирано
правото на защита на жалбоподателят. Да се приеме противното би значило, че
съдът не е сезиран надлежно и е следвало да се прекрати настоящото
производство, а липсват основания да се приеме жалбата за просрочена. С оглед
на това съдът счита, че няма как да се приеме за нарушено правото на защита на това основание и изложените аргументи
в тази насока в жалбата са неоснователни.
По отношение на
възраженията, че е следвало да се изготви протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2016
г. за използване на АТСС на датата на използване, а не на следващия ден съдът
счита, че и тези възражения са неоснователни. От доказателствата по делото се
установява, че техническото средство е използвано в часовия интервал между
21.20 часа и 23.30 часа на 02.10.2018 г., поради което и според настоящия
съдебен състав не може да се приеме, че са нарушени изискванията на наредбата с
изготвяне на протокола на 03.10.2018 г, тъй като се установява че са свалени
няколко изображения /10/, а от друга страна самата Наредба не изисква
протоколът да се изготвя незабавно след приключване използването на АТСС. Ето
защо и тези възражения са неоснователни.
Що се касае до
оспорването годността на техническото средство, съдът счита че същото е било
годно с оглед приложения по делото протокол за последваща проверка на
техническото средство, поради което и тези възражения не са основателни.
Що се касае до
това дали жалбоподателят си спомня на съответната дата да е управлявал в
сочения час и на соченото място автомобила, то това обстоятелство е без каквото
и да било значение, след като не са оборени доказателствата по делото, че
именно на сочената дата, час и място е заснето движение на автомобила
собственост на жалбоподателят в нарушения изискванията на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
От друга страна същият е собственик на автомобила и не се е възползвал от
възможността си по ЗДвП да посочи кое е лицето управлявало автомобила в случай,
че не е той. Ето защо и правилно е санкциониран именно собственикът на
автомобила.
От друга страна санкцията е приложена правилно, доколкото именно
разпоредбата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП сочи какъв размер трябва да се
наложи. Доколкото и същият е в твърд размер наказващият орган е нямал
възможност за индивидуализация на същата.
От друга страна не са налице и основанията да се приеме, че случаят е
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото нарушението не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с нарушения от същия вид.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 63, ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба
серия К № 2310395, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който е посочено, че се
налага глоба от 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.1
от ЗДвП, на основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл. 182,
ал.1, т.3 от ЗДвП на Й.Б.О., ЕГН **********.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните
в 14-дневен срок от получаване на
съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА
В.Ш.