Р Е
Ш Е Н
И Е № 221
17.04.2018
год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на дванадесети април
през две
хиляди и осемнадесета година
в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Кристина Стоева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията
гр.д. № 39
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София против Н.М.Н.,***, иск с
правно основание чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 12.03.2015г. между “Изи Aceт Мениджмънт“ АД като заемодател и Н.М.Н.
като заемател
бил сключен Договор
за
паричен заем № 2266248 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора заемодателят
се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът
отпуснал кредита на кредитополучателя, се уреждали от Договора за кредит. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на заемателя
съставлявало изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по
размер и брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължавал
да изплаща на
заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 555.66 лева. Така договорната лихва по
кредита била уговорена от страните в размер на 55.66 лева. Съгласно
разпоредбите на договора заемателят се
задължил да върне кредита в срок до 17.09.2015 г. на 27 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 20.58 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил 19.03.2015г., а падежът на последната –
17.09.2015г. С подписването на договора за заем заемателят
удостоверявал, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, че се съгласява
с тях и че желае договорът да бъде сключен. На основание чл.8 от сключения Договор за паричен
заем,
в случай,
че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска с повече от 30
календарни дни, дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ
30-дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с
повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателя, не можело
да надхвърлят 45 лева. На основание цитираните по-горе разпоредби, на длъжника
била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лева.
Съгласно чл.4 на договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване
на договора за заем да предостави на заемателя обезпечение на задълженията му
по договора, а именно: две физически лица – поръчители, всяко от които следвало
да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка
за размер на трудово възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход
да е в размер над 1000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е
заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма
задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401
„Редовен“, като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова
гаранция с бенефициер – заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не бил представил на заемателя
нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните, на
същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 319.95 лева, която
страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 27 равни вноски,
всяка в размер на 11.85 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Така погасителната вноска, която
следвало да заплаща заемателя, била в размер на 32.43 лева. Посочва се още в исковата молба, че на
основание Закона за потребителския кредит, на длъжника била начислена лихва за
забава в размер на действащата законна лихва за периода от 27.03.2015г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил
109.62 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна
лихва. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството.
Сумата, която била погасена до момента, била в размер на 135 лева, с която били
погасени, както следва: неустойка за неизпълнение: 35.55 лева; договорна лихва
– 25.29 лева; главница: 38.29 лева и обезщетение за забава в размер на 35.87
лева за периода от 27.03.2015г. /датата, на която станала изискуема първата
неплатена погасителна вноска/ до 12.02.2016г. /датата, на която било извършено
последното от длъжника плащане/. Срокът на договора бил изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 17.09.2015г. и не бил обявяван за
предсрочно изискуем. Посочва се още в исковата молба, че на 01.11.2015г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, по силата на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт“АД, произтичащо от Договор за паричен заем № 2266248/12.03.2015г.,
било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* била правоприемник на “Агенция за събиране на
вземания“
ООД, ЕИК
*********. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, изпратено с
известие за доставяне. Тъй като ответникът не бил изплатил изцяло задължението
си, „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД входирала заявление по чл.410 от ГПК, с което
поискала да бъдат издадени Заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:
главница – 461.71 лева; -договорна лихва – 30.37 лева за периода от 11.06.2015г.
до 17.09.2015г. (падеж на последна погасителна вноска); - такса разходи – 45 лева;
284.40 лева – неустойка за неизпълнение за периода от 09.04.2015г. до
17.09.2015г.; обезщетение за забава: 73.74 лева за периода от 13.02.2016г. до
30.08.2017г.; разноските по делото за
държавна такса в размер на 25 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева,
както и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумите. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от
предявяване на настоящия иск. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца посочените суми, присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. №
2194/2017г. по описа на Районен съд-Хасково. Претендира разноски в заповедното
и в настоящото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не
подава писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно
основателен, да се уважи.
На ищеца следва да се присъдят направените
по настоящото дело и
по заповедното производство
разноски, общо в размер на 700 лева, от които 575 лева, представляващи разноски по
настоящото дело и 125 лева, направени разноски по Ч.гр.д. № 2194/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.М.Н., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
сумите: главница – 461.71 лева; -договорна лихва –
30.37 лева за периода от 11.06.2015г. до 17.09.2015г.; такса разходи – 45лева; 284.40
лева – неустойка за неизпълнение за периода от 09.04.2015г. до 17.09.2015г.; обезщетение
за забава - 73.74 лева за периода от 13.02.2016г. до 30.08.2017г.; които суми
са дължими по Договор за паричен заем № 2266248, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.08.2017г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№ 1170/01.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
Ч.гр.д. № 2194/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН **********,***, да
заплати на„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата в размер на 700 лева,
от която 575 лева, представляваща разноски по настоящото дело и 125 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 2194/2017г. по описа на Районен
съд-Хасково.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ
: /п/
не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.