Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №60

                       

                                             Гр . Видин 06.08.2018г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА тридесет и първи юли

ПРЕЗ две хиляди и осемнадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.И.

                                                    ЧЛЕНОВЕ:1. Д. М.

                                                                                                            2. С. С.                             

                                  

 

ПРИ СЕКРЕТАРЯ            Н.К..                                 И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.   в.  ГР.Д. №   207          ПО ОПИСА

ЗА   2018 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на АСП-С… против Решение №182 от 16.04.18г. по гр.д. №2229/17г. на ВРС.Намира обжалваното решение за неоснователно,необосновано и недоказано. Счита ,че първоинстанционният съд не е обсъдил представените доказателства в тяхната съвкупност като твърди,че от тях по безспорен начин се доказват извършените от служителката нарушения на трудовата дисциплина.Счита,че при издаването на заповедта за уволнение са спазени всички законови изисквания,съдържа необходимите реквизити и конкретнопосочени фактически и правно иснования,изслушани са обясненията на служителката и предвид това заповедта за уволнение е законосъобразна и обоснована.

Иска от съда да отмени решението на ВРС като неправилно и необосновано като им бъдат присъдени направените разноски. Прави възражение за прекомерно високо възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката,което не е съобразено с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 /09.07.2004г.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Ц.П.Ц. чрез адв. Р.Д… е подала писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.Намира първоинстанционното решение за законосъобразно и правилно,постановено съобразно доказателствения материал.Поддържа становището,че доверителката й не е била изслушана по чл.193 КТ,а декларацията по чл.93 от Закона за държавния служител каса е служебното,а не трудовото правоотношение.Твърди също,че вменените й нарушения на трудовата дисциплина не са установени от доказателствата по делото.

Моли съдада потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

Към настоящото дело е присъединено и в.гр.д. №209/18г. на ВОС,образувано по въззивна жалба на АСП-С. против Решение №990 от 29.05.18г. по гр.д. №2229/17г. на ВРС,с което е допълнено Решение №182 от 16.04.18г. по гр.д. №2229/17г. на ВРС като е осъдена АСП-С. да заплати на Ц. П.Ц. направени по делото разноски в размерна 910лв. Намира обжалваното решение за неоснователно,необосновано и недоказано. Прави възражение за прекомерно високо възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката,което не е съобразено с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 /09.07.2004г.,както и че не е установено реално заплащане от страната по делото.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба Ц.П.Ц. чрез адв. Р.Д… е подала писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави без уважение.Намира първоинстанционното решение за законосъобразно и правилно,съобразено с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1 /09.07.2004г.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Ц. П… Ц. е изпълнявала длъжността “с…” в отдел „Х….“ в Д“…“ –В… видно от  трудов договор №3867 от 20.07.2004г. и допълнителни споразумения към него . Със Заповед №01-0910/31.07.2017г. ИД на АСП като  работодател е наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на работника,считано от 01.08.2017г.,датата на връчване на заповедта, на основание чл.190,ал.1,т.3,т.4 и т.7 КТ.Като причини за прекратяване на тр.договор подробно са описани констатираните от работодателя нарушения нао тридовата дисциплина от  Ц. П… Ц..Те се свеждат до  ненадлежно и неоснователно обработване на заявления-декларации за отпускане на целеви помощи за покупка и ремонт на медицински изделия като подробно са описани заявленията,лицата,на които е отпусната целевата помощ и за какъв артикул.Прави впечатление,че това са три поредни входящи номера на заявления .декларации всички за  два чифта ортопедични обувки в размер на 446лв..Помощите са отпуснати и изплатени,но при насрещни проверки е установено,че сочените като нуждаещи се лица и заявители не са подавали такива заявления,нит опочеркът,нито подписът са техни и не са получавали отпуснатата сума като помощ

В т.2 е посочено нарушение,при което  Ц. П… Ц. е приемала и обработвала заявления от ненадлежно упълномощени лица.Констатирано е също ,че в периода м.ноември 2016г.-м.февруали 2017г. Ц. П. Ц. са подавани заявление от майката,бащата,сестрата и брата на служителката като тя не е декларирала конфликт на интереси,а напротив обработвала е подадените от членовете на разширеното и семейство заявления.

В заповедта за уволнение подробно са описани констатираните при извършена проверка от работодателя нарушения на тр. дисциплина като са посочени конкретно номерата на заявленията,лицата,от чието име са подадени,исканите помощи и установяването,че в действителност тези лица не са подавали подобни заявления и не знаят за тях.Посочено е кои текстове и правила от ППЗИХУ са нарушени.Описано е,че са искани обяснения от служителя и въз основа на констатираното работодателят е приел,че нарушенията са с изключителна тежест и многобройни,осъществени в продължителен период от време и съставляват нарушения на трудовата дисциплина като са били поставени в риск законните права и интереси на лица,чиито данни са използвани с цел отпускане на целеви помощи,затруднено е нормалното оперативно функциониране на административното звено,в което служителят работи като в крайна сметка е допуснато незаконосъобразно изразходване на финансови средства от бюджета на АСП.

Със Заповед №ЧР-4 510/01.08.2017г. на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ и във връзка със Заповед №01-0910/31.07.2017г работодателят е прекратил трудовото правоотношение на работника,считано от 01.08.2017г.Тази заповед е връчена на 10.08.17г.

С писмо изх.№30-62853/06.07.17г.г-жа Ц. е поканена да даде обяснения във връзка с търсене на дисциплинарна отговорност  на основание чл.193,ал.1 КТкато конкретно са посочени констатираните нарушения.Писмото е получено от Ц. П… Ц. на 07.07.17г. и с Декларация от 13.07.17г. тя е декларирала,че на 13.07.17г. от 14ч. в адм. сграда на ЦУ на АСП в гр.С.. на основание чл.93,ал.1 от ЗДСл е била изслушана от дисциплинарно наказващия орган като и е дадена реална времева възможност да изложи становището си.

По делото е приложено служебното досие на Ц. П. Ц. като в извършваните переодични оценки  работата й е оценявана положително.

Приложени са също заявленията-декларации на лицата,кандидатствали за социална помощ, протоколи от насрещните проверки и изявленията на тези лица,че не са подавали такива декларации и не се нуждаят от такива помощи-ортопедични обувки,както и че не са получавали такава помощ и я отказват-общо седем лица.

Установено е пред първата инстанция, че ищцата не е полагала труд по трудово правоотношение от уволнението 01.08.2017 г. до 30.10.201г. От назначената пред първата инстанция счетоводна експертиза е посочено обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за това време което възлиза на сумата 2 184 лв.

С обжалваното решение  ВРС е уважил обективно съединените  искове на Ц. П.. Ц. като е отменил  заповедта  на ИД на АСП-С..,с която се прекратява трудовото й правоотношение ,както и акцесорните искове за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за изплащане на обезщетение по чл.225,ал.1 КТ.ВРС е приел,че обжалваната заповед е незаконосъобразна ,тъй като работодателят не е доказал  виновно нарушение на правилата на тр. дисциплина от служителя,както и че не е установено тя да е запозната с вътрешните правила,които  й вменяват задължение да декларира конфликт на интереси.

С допълнително решене  Решение №990 от 29.05.18г. по гр.д. №2229/17г. на ВРС е осъдена АСП-С. да заплати на Ц. П. Ц. направени по делото разноски в размерна 910лв.

При тези данни съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

На съдебен контрол подлежи законосъобразността на обжалваната заповед за уволнение,но не и нейната целесъобразност,което е предоставено на преценката на работодателя.

Съдът следва да провери дали са спазени законовите изисквания по прилагане на процедурата при уволнение и дали сочените нарушения садействителни такива,извършени от работника.

За да се премине към обсъждане на въпроса по същество следва да се провери дали е спазена процедурата по чл.193 КТ- дали са искани обяснения на работника във връзка с налагане на дисциплинарното наказание.

Въпреки че в ИМ и в отговора на въззивната жалба процесуалният представител на Ц. П. Ц.-адв. Р.Д. да твърди,че такова изслушване не е проведено от данните по делото и приложените доказателства се констатира точно обратното.При констатираните след проверка нарушения на тр. дисциплина до Ц. П.Ц. е изплатено писмо,с което и е дадена възможност да даде обяснение при условията на чл.193 КТ във връзка с производство по налагане на дисциплинарно наказание.В нарочна декларация служителят е декларирал,че такава възможност му е била дадена и е изслушан от работодателя.Обстоятелството,че в декларацията се сочи текста на чл.93 от ЗДСл. не променя факта,че работодателя е поискал и дал възможност на служителя да даде обяснения по чл.193 КТ както е посочено в писмото,изходящо от работодателя.

Първоинстанционният съд правилно е достигнал до същия извод като е приел,че е налице изслушване по чл.193 КТ,но неправилно е възприел останалите доказателства и е достигнал до неправилни изводи относно наличие на нарушение на тр. дисциплина от странаан ищцата пред ВРС.

Най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“ е наложена при условията на чл.190,ал.1,т.,т.4 и т.7 КТ.

Системните нарушения на тр. дисциплина  по т3 от чл.190,ал.1 КТ, видно от подробното изложение в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, се изразяват в приемане и обработване в продължителен период от време на ненадлежно подадени заявления-декларации за отпускане на целеви помощи за закупуване на  на медицински изделия.Установено е с писмени доказателства,че вписаните като заявители не са подавали въпросните заявления-декларации нито са искали  или имали нужда от тези помощни средства,нито са получавали отпуснатите средства по тях. Всички тези обстоятелства са констатирани чрез насрещни проверки от служителя на работодателя.По този начин се е стигнало до финансово ощетяване на АСП и намаляване на бюджета за осигуряване на помощни средства за действително нуждаещи се.

Проверките са установили,че Ц. П. Ц. като служител на АСП е приемала заявления само срещи лична карта без пълномощно за подаващия заявлението или с ненадлежно пълномощно.В заповедта за уволнение са посочени конкретни случаи на такива нарушения.Безспорно е,че Ц. П. Ц. в кръга на своите служебни задължения е знаела или е била длъжна да знае реда и легитимацията за подаване на заявления-декларации,но видно от цитираните констатирани нарушения него е спазвала.

Несъстоятелни са възраженията на ищцата пред първата инстанция,че по делото не са представени вътрешни правила на АСП,поради което конкретните задължения на ищцата като служител на АСП не се доказват. Задълженията на служителя са описани в длъжностната характеристика ,а в конкретния случай касаят компетентността на служителя при извършване на служебните му задължения и ако той твърди,че не е запознат с тях се налага извода,че е некомпетентен за длъжността,която изпълнява.

Относно „злоупотребата с доверието на работодателя илиразпространяване на поверителни за него сведения“-чл.190,ал.1,т.4 КТ-установи се по безспорен начин,че са ползвани лични данни на картотекирани като нуждаещи се лица за подаване на заявления-декларации,които те на практика не са подавали и по този начин  се ощетява бюджета на АСП като се разрешават отпускане на суми за продукти,които заявилите лица не са пожелали и не знаят за това. Ц. П. Ц. е приемала тези заявления и поради допуснатите от нея нарушения на тр. дисциплина при приемане и обработване на заявленията се е стигнало до отпускане на средствата за помощни продукти,които не са заявени от посочените в заявленията лица.По този начин се е стигнало до незаконосъобразно изразходване на средства от бюджета ан АСП.

Всички това води до поставяне в риск на законните права  и интереси на лица,регистринаи в АСП по друг повод като личните им данни се използват без тяхно знание и съгласие,а от друга страна това съставлява и злоупотреба с доверието на работодателя,тъй като той е отговорен за съхраняването и използването на личните данни на лицата с регистрация в АСП.

По т.7 от чл.190,ал.1 КТ.Работодателят е посочил,че Ц. П. Ц. е приемала и обработвала заявления на лица от разширеното си семейство,близки нейни роднини като не е съобщила за конфликт на интереси.Точно обратното въз основа на изготвени от Ц. П. Ц. социални доклади на членове от разширеното семейство са отпуснати без да е налице сдействителна нужда подробно изброени  помощни средства,с което отново е ощетен бюджета ан АСП.

Изхождайки от изложеното до момента съдът намира,че работодателят е констатирал чрез извършени официални проверки редица нарушения на трудовата дисциплина от своята служителка Ц. П. Ц. ,провел е дисциплинарно производство при спазване на изискванията на КТ като е уведомил служитела за отпочналото дисциплинарно производство и му е дал възможност да даде обяснения по чл.193 КТ,след което е наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“ при наличие на хипотезите на чл.190,ал.1,т.3,т.4,т.7 КТ.Издадената заповед за уволнение е мотивирана изчерпателно като са описани точно извършението от служителя нарушение на тр. дисциплина и е посочено кои разпоредби са нарушени.

При тези данни се налага извода,че атакуваната заповед за уволнеие е законосъобразна и следва да бъде потвърдена,а решението на първоинстанционния съд-отменено. Отхвърлянето на главния иск води до неуважаване и на акцесорните.

От изхода на главния иск се разрешава и въпроса за присъждане на разноските в производството по правилата на чл.78 ГПК.В този смисъл постановеното допълнително решение от 29.05.2018г. също следва да бъде отменено като на ищеца не се дължат разноски.Предвид разпоредбата на чл.359 КТ на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски за производството по делото.

При това положение Решението на ВРС следва да бъде отменено и искът по чл.344 КТ бъде отхвърлен.

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение №182 от 16.04.18г.  и Решение №990 от 29.05.2018г.по гр.д. №2229/17г  на Видински районен съд,вместо което ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. П. Ц.,ЕГН********** *** искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ като неоснователни, като потвърждава Заповед №01-0910/31.07.2017г. ИД на АСП-С. и издадената въз основа на нея Заповед №ЧР-4 510 от 01.08.2017г. на ИД на АСП-С...

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в 30-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                        2.