№ 517
гр. Благоевград, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Л. Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500674 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК (”въззивно
производство”), като е образувано по въззивна жалба на С. И. С., ЕГН:
*********, с адрес в *********, действащ чрез пълномощника адв. А. Б.,
срещу Решение № 90043/26.04.2024 г., постановено по гр. д. № 101/2021 г. по
описа на РС - Благоевград, с което е отхвърлен като неоснователен
предявеният от ищеца отрицателен установителен иск, насочен срещу
ответника Община Благоевград, с претенция да бъде признато по отношение
на ответната страна, че не е собственик на реална част с площ от 769 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 04279.626.4, съгласно Заповед № РД - 18 -
32/10.05.2006 г., изм. със Заповед № КД -14-01-1408 от 28.11.2012 г., площ на
целия имот от 19 482 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана
територия, находящ се в *********, при съседи на реалната част: имоти с
идентификатори 04279.626.4, 04279.626.116 и 04279.626.147, съответно
разположен успоредно на ********* и между изграден трафопост, гаражи и
спортно игрище в квартал “*********’, като реалната част е
индивидуализирана и с оглед представената скица - проект от 26.10.2020 г. на
поземлен имот с идентификатор 04279.626.4. В жалбата се възразява, че
1
представените от ответника актове за държавна/общинска собственост,
издадени по реда на ЗДС, имат единствено удостоверително значение и
същите не съдържали конкретно придобивно основание в полза на общината
или на държавата. В тази връзка се счита, че районният съд не е обсъдил дали
ответната страна е провела доказване на обстоятелството, че в нейна полза е
реализиран фактически състав на конкретен придобивен способ, доколкото
представените актове нямали самостоятелно доказателствено значение.
Твърди се, че имотът няма как да е бил безстопанствен, доколкото тъкмо в
представените доказателства било отразено наличието на бивш собственик -
АПК, поради което хипотезата на чл. 6 ЗС, ред. от 1951 - 1990 г., не била
налице. Релевира се възражение, което е в смисъл, че според заключението на
проведената съдебно-техническа експертиза спорният имот не е реална част
от описания в АДС недвижим имот. Представените от ответника два броя
разписни листове към план били неподписани, поради което също не
представлявали документи, установяващи правнорелевантното обстоятелство
относно наличието или не на предходен собственик, отделно от това били и
неотносими към предмета на доказване. В жалбата се развиват доводи и
срещу констатациите на съда, свързани с приложение на акт на Министерски
съвет от 1981 г., доколкото в кориците по делото липсвали данни за извършено
отчуждаване с нарочен административен акт и изплащане на обезщетение в
полза на АПК, както и срещу приложението на параграф 42 от ПЗР ЗОС, като
планът от 1997 г. не притежавал пряко отчуждително действие, за разлика от
дворищно-регулационните такива, приемани при действието на ЗТСУ, а за
реализиране на процедура по чл. 95 от ЗТСУ за процесното място по делото
доказателства не били налице. Оспорват се и правните доводи на съда,
свързани с възможността за придобиване на права върху спорната част по
силата на давностно владение. С въззивната жалба доказателствени искания
не се правят. В срока за отговор по реда на чл. 263 ГПК такъв от страна на
въззиваемия не е представен.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като
съобрази гореизложените възражения на въззивника, представената искова
молба и отговор към нея, както и приетите по делото доказателства,
установява следното:
Районен съд - Благоевград е сезиран с искова молба от страна на ищеца, сега
въззивник, С. И. С., ЕГН: **********, с адрес в *********, срещу ответника
2
Община Благоевград, ЕИК: *********, с адрес в *********, представлявана
от кмета М.Б., с която е предявена отрицателна установителна претенция с
правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК, с която се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответната страна, че не е собственик на поземлен
имот с проектен идентификатор 04279.626.323, представляващ имот № 323 в
кадастрален район № 626, с площ от 769 кв.м., урбанизирана територия, с
начин на ползване комплексно малоетажно застрояване, намиращ се в кв.
“*********”, град Благоевград, съставляващ реална част от северната част на
недвижим имот с идентификатор по 04279.626.4, с площ на целия имот от 19
482 кв.м., при съседи, посочени в обстоятелствената част на исковата молба. В
молбата са наведени твърдения, че ищецът осъществявал владение върху тази
реална част след 1982 г., като там засявал овощни дървета, орехи,
хронологически във времето го използвал като зеленчукова градина, а
впоследствие като ливада, като през 2020 г. опитал да се снабди с титул за
собственост, но установил, че в полза на Община Благоевград за този имот
бил издаден акт за частна общинска собственост № 5178 от 27.07.2015 г.,
който според ищеца бил съставен без фактическо и правно основание, но
затова пък пораждал правен интерес за него да образува настоящото
производство. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е представен отговор от страна на
ответника, с който оспорва основателността на установителния иск, като в
него изрично се възразява, че от исковата молба не ставало ясно как е бил
завладян процесният имот, както и че не са налице предпоставките,
обуславящи фактическия състав на давностното владение. Ответникът
изрично се позовава на чл. 6 от ЗС в редакцията й от 1951 г. до 1990 г., според
която норма държавни са имотите, които нямат друг собственик, като според
тази страна тази норма била приложима в посочения случай, тъй като от
представения разписен лист към плана на Община Благоевград се
установявало, че описаната част не е била записана на името на ищеца С. С.,
респ. не било посочено друго име като собственик. Възразява се изрично, че
процесният имот е станал първоначално държавна собственост на основание
Постановление на Министерски съвет № 1 от 7.11981 г, като в регулационния
план, одобрен със заповед № 102 от 06.03.1984 г. като бивш собственик на
имота е бил записан АПК, след което той бил предоставен за управление на
Общинския народен съвет. Позовава се на параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС,
по силата на която разпоредба имотът преминал в общинска собственост, като
3
се цитира Решение № 200 по протокол № 7 от 07.08.2009 г. на Общински съвет
- Благоевград. Ето защо като държавна, а впоследствие общинска собственост,
реалната част нямало как да бъде придобита по силата на давностно владение.
В условията на евентуалност се поддържа, че имотът преминал в собственост
на общината на основание чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, доколкото от твърденията в
исковата молба следвал извод, че предназначението било за земеделски нужди.
В атакуваното решение основният извод на първоинстанционния извод се
състои в това, че спорната част била с неустановен собственик, поради и което
на основание чл. 6 от ЗС същата е станала държавна собственост, като от
страна на вещото лице, провело съдебно-техническа експертиза по делото,
било установено, че имотът не е бил част от масивите на ТКЗС, за него
липсвали заявления за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. За имота били
издадени актове за държавна собственост от 1982 г. и 1984 г., с позоваване в
тях на ПМС № 1 от 07.01.1981 г. На следващо място е прието, че недвижимият
имот преминал в полза на общината по реда на § 42 на ПЗР на ЗОС, доколкото
видно от всички приети във времето планове същият бил отреден за
обществено ползване. В тази връзка съдът заключил, че е налице правна
забрана конкретният имот да бъде придобит по силата на давностно владение,
поради императивните забрани за това, включително с оглед нормата на чл. 86
ЗС. С тези аргументи Районен съд - Благоевград е отхвърлил иска на С. С.
като неоснователен.
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по
чл. 259, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу подлежащ на въззивна проверка
първоинстанционен съдебен акт. Същата отговаря на критериите, визирани в
разпоредбите на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. С оглед оплакванията в нея, то
спорно е обстоятелството относно юридическия статут на процесната част и
по-конкретно дали същата е била в даден момент държавна собственост,
възникнала по силата на конкретен придобивен способ, като в случая от
ответника се твърди първо имотът да е бил безстопанствен, а на второ място -
да е придобит по силата на нарочно Постановление на Министерски съвет от
07.01 1981 г., респективно дали като държавен имот след това е преминал в
общинска собственост по посочения в отговора към исковата молба параграф
42 от ПРЗ на ЗОС. В тази връзка от представените по делото писмени
доказателства и проведената съдебно-техническа експертиза се установява
следното:
4
Изготвеното заключение и приложените към него извадки и приложения
доказват, че процесната спорна част през 1959 г. не е попадала в обработваем
блок на ТКЗС, тъй като върху същата била изградена кравеферма, като през
1975 година за района е приет кадастрално - регулационен план (заповед №
51556 от 02.12.1975 г.), като видно от предвижданията на този план
недвижимият имот е попадал в парцел I от квартал 2, посочен в акт за
държавна собственост № 5763 от 1982 г., с неотразен собственик от разписния
лист към дворищната регулация, но в акта за държавна собственост с отразен
бивш собственик - АПК. По кадастралния план от 2000 г. процесната част
попадала в граници на имот с нов планоснимачен номер, а именно № 225, като
в същия не е отразено наличие на зеленчукова или овощна градина, като
вместо това е отбелязано да е налице могила с височина от около 2.00 метра,
като в разписния лист към този план като собственик вече е вписан
ответникът. Със Заповед № РД -18-32 от 10.05.2006 г. на ИД на АК са приети
кадастрална карта и кадастрални регистри, като спорната част попада в
поземлен имот с идентификатор 04279.626.4, с площ от 23 105.94 кв.м., с
предназначение за “комплексно застрояване”, като срещу така приетите КККР
не са подадени възражения относно незаснети имоти. На място от страна на
вещото лице е констатирано, че имотът не е ограден, а в момента представлява
изкуствено затревена площ, а в източната и южна част на имота са
разположени ревизионни шахти, като в него са засадени млади овощни и
паркови дървета - орехи, смокиня, вишна, слива, липи и др. От вещото лице,
посредством публичните сателитни снимки на “Google maps”, e илюстрирано,
че до 2008 г. в имота липсват засадени дръвчета.
Прочитът на изслушаните по делото показания води до извода, че са налице
две групи свидетели, които предлагат противоречия относно
правнорелевантните обстоятелства, имащи отношение към процесния казус.
Така св. М. И.а, И. Б. и Г.К. твърдя, че ищецът С. С. обработвал процесния
имот, като засаждал там зеленчуци - домати и краставици, отглеждал овощни
дървета - сливи, ябълки (конкретно в южната част на имота - така св. И. Б.),
косял тревата, като до около 2013 г. имотът бил ограден с телена ограда и
дървени колчета (св. М. И.а, св. К., св. Б.), след което обаче тази ограда била
премахната. От друга страна - св. С.Б., С.Х., Л.Т. твърдят, че върху процесната
част първоначално през 80-те години на XX век е била налице кравеферма,
5
състояща се от няколко постройки, след преместването на която имало
купчина пустееща земя, а дърветата на място впоследствие били засети от
живущите в близкия блок, като свидетелите са категорични, че ищецът С. С.
не е ограждал имота, не е косял трева там, не е полагал грижи за плодни
дръвчета като ябълки и сливи, нито е изграждал селскостопански постройки,
не е поливал имота, доколкото там не били налице тръби, чрез които да е
налице възможност за водоснабдяване. В момента процесната част
представлявала парк, тревна площ, с поставени пейки от Община Благоевград
за отдих, ползвани от живущите в съседство, с преминаваща през имота
пешеходна алея. Всички свидетели са категорични за местонахождението на
спорната част, посочвайки индивидуализиращи белези ограждащи спорното
място като трафопост, построени до имота гаражи и спорна площадка, както и
жилищни блокове № 4 и № 5 от ж.к. “*********”.
На първо място съдът обръща внимание, че св. И. Б. е съпруг на сестрата на
ищеца, а св. М. И.а сама споделя, че е в близки приятелски отношения с
ищеца, датирани още от 1991 г., поради което при преценката на тези
показания съдът следва да подходи още по-критично, като ги съпостави
внимателно с другите доказателствени източници. Съдът дава вяра на
показанията на свидетелите С.Б., С.Х. и Л.Т., доколкото тези свидетели имат
преки впечатления за предназначението на спорния имот през годините, като
св. Л.Т. и св. С.Б. и в настоящия момент живеят срещу него (св. С. Х.
понастоящем живее на друга улица в град Благоевград, но до 2007 г. също е
пребивавал в района). Съдът не констатира тези свидетели да са
заинтересовани от делото, респ. да имат познанство с ищеца, напротив - и
тримата твърдят, че не го познават и никога не са го виждали на територията
на парка, както те описват спорната част. Освен констатираното познанство с
ищеца, за отбелязване е, че св. М. И.а живее в град София, а св. И. Б. в
********* Св. К., въпреки че посочва да живее в съседство и да признава, че
минава често през района, не е категоричен какво се случва понастоящем със
спорния терен. Отделно, св. М. И.а твърди, че и в този момент там са налице
овощни дървета - сливи и ябълки, нещо което се отрича от другите свидетели,
включително и св. Б., като св. К. посочва, че тези дръвчета били премахнати
преди четири години, а останалите свидетели - че поначало никога не са
съществували. Св. Б. е сигурен премахнатата в началото на 80-те години
кравеферма да не е засягала имота на ищеца, но св. К. (стр. 113), св. Б., св. Х.,
6
св. Т. сочат обратното. Вън от тези противоречия, за да се довери на
показанията на последните свидетели, съдът ги съпоставя с друг
доказателствен източник, а именно проведената по делото съдебно -
техническа експертиза, на която база следва да се извърши проверка
достоверността на гласните доказателства. И тъкмо от експертното
заключения и изследваните с него устройствени планове относно процесната
част се установява по несъмнен начин, че поземленият имот, така както е
описан в исковата молба, никога не е бил отразен като такъв в плановете и
разписните листове към тях, което следвало да се случи по мнение на
експерта, ако същият действително бил с материализирани граници (без
значение дали по отношение на него е имало издаден акт за собственост или
не), респ. ако се отличавал с начин на трайно ползване като зеленчукова или
овощна градина, така както се твърди от ищеца и първата група свидетели,
като недвижимият имот попадал в района на бивша кравеферма (приложение
№ 5 от експертизата) , премахната през 1982 - 1983 г., след което мястото било
отразено като могила с височина 2.00 м. (приложение № 13 от СТЕ). На място
от експерта не е констатирано наличие на огради, нещо повече - не били
налице и следи от поставени в миналото заграждения, като същият
потвърждава, че имотът съставлява изкуствено затревена площ, добре
поддържана и облагородена, със засадени върху него млади овощни и паркови
дървета, като по отношение на насажденията вещото лице е изследвало
хронологически назад във времето този въпрос, като се уточнява, че в периода
2001 - 2008 г. имотът също представлява затревена площ, без огради, с пътека
през нея, без засадени дръвчета, с изключение на един орех до
североизточната му граница и други дървета по източната и западната
граница. След 2008 г. вече се наблюдават три реда дървета, които са описани
от експерта като млади паркови и овощни такива - орех, смокиня, вишна,
слива, липа, елха и каталпи. В представените графики и снимков материал към
заключението се наблюдават гаражите, спортната площадка, трафопостът,
които свидетелите ползват като ориентир при описанието на спорния
недвижим имот, като чрез тях съдът визуално може да възприеме, че
действително се касае за облагородена тревна площ, с поставени пейки, млади
дръвчета, с оформена пътечка за преминаване през средата на имота.
Констатациите на експерта по категоричен начин подкрепят показанията на
свидетелите С.Б., С.Х., Л.Т. относно казаното от тях във връзка с
7
предназначението на имота в различни периоди от време (от началото на 1980
г. до настоящия момент) и по-конкретно за това, че последният никога не е бил
ползван като зеленчукова и овощна градина, обособена в пространството чрез
ограда.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следното правно заключение:
Според т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по т.д. № 8/ 2012 г. на ОСГТК, правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице в
хипотеза, при която ищецът би могъл да придобие процесния имот на
оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него. Именно
такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като държавен
или общински. В този случай в производството по предявения отрицателен
установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи
правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно продължило в
срока по чл.79 ЗС владение като фактическо съС.ие при прилагане на
презумпцията за анимус по чл.69 ЗС. Доколкото правният интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото
на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат,
производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване
като недопустимо. В Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. дело № 3637 по
описа на ВКС за 2015 г. е прието, че производството по делото ще подлежи на
прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца,
обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава
с претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от
спорното, респ. позовава се на фактическо съС.ие или на възможност да
придобие процесния имот при отричане правата на ответника, като именно
последната хипотеза е налице в процесния случай и това изрично се
подчертава от страна на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба и в
хода на устните състезания пред въззивната инстанция. В тази връзка в
Решение № 72 от 05.02.2024 г. по гр. д. № 568 / 2023 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро гр. отделение един от аргументите на съда
производството по делото, с предмет заявена отрицателна установителна
искова претенция, да бъде прекратено е именно обстоятелството, че ищецът
не е доказал да е упражнявал трайно и явно фактическа власт върху спорния
поземлен имот, собственост на държавата, за период не по-кратък от 10
8
години. В казуса действително съставеният акт за общинска собственост е
правна пречка за ищеца да се снабди с нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка и това предопределя правния интерес от
отрицателния установителен иск в третата разгледана хипотеза, в случай обаче
че той докаже да е владял спорния имот в срока на придобивната давност,
което фактическо положение, както се установи по-горе от извършения
доказателствен анализ, не се установява. Ето защо за ищеца не може да е
налице правно защитимо очакване да придобие по силата на оригинерен
придобивен способ право на собственост, тогава когато не е осъществил от
фактическа страна изискуемо поведение, което да съставлява владение,
поради което и не обосновава интерес да оспорва правата на ответника върху
спорния имот. Оттук следва, че първоинстанционното решение е недопустимо
и като такова следва да бъде обезсилено, а производството прекратено.
С оглед този изход на спора, съдебно-деловодни разноски се следват на
въззиваемия, като съдът определя възнаграждение за процесуално
представителство, осъществено от юрисконсулт в размер на 300 лева, с оглед
правната и фактическа сложност на делото, броя на проведените във
въззивната инстанция съдебни заседания, необходимостта от запознаване с
представеното писмено уточнение и изготвеното подробно писмено
становище по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански
състав на основание чл. 270, ал. 3 ГПК
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 90043 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 101 по описа за
2021 г. на РС - Благоевград в частта, с която е отхвърлен като неоснователен
предявеният от С. И. С., ЕГН: ********** срещу Община Благоевград,
представлявана от кмета М. Б., отрицателен установителен иск с правно
основание по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на реална част с площ от 769
кв.м. от поземлен имот с идентификатор 04279.626.4, при граници на тази част
имоти с идентификатори 04279.626.4, 04279.626.116 и 04279.626.147 по КККР
на гр. Благоевград, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 90043 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 101 по описа
за 2021 г. на РС - Благоевград в частта, с която ищецът С. И. С. е осъден да
9
заплати на Община Благоевград съдебно-деловодни разноски за първата
инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК С. И. С., ЕГН: ********** да
ЗАПЛАТИ на Община Благоевград съдебно-деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано
от датата на получаването му от страните, при условията на чл. 280, ал.1 и ал.
2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10