Решение по дело №791/2019 на Административен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

 

гр. Враца 20.02.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 28.01.2020г. /две хиляди и двадесета година/ в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: миглена раденкова

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

                                                                                            ТАТЯНА КОЦЕВА

  

при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора  НИКОЛАЙ ЛАЛОВ  като разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА  КАН дело № 791 по описа на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.208 и сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Образувано е въз основа на постъпила  касационна жалба от П.А.П. ***, предявена чрез адв.П.Е. ***, против РЕШЕНИЕ №301/20.09.2019г.,  постановено по анд №596/2019г.  по описа на Районен съд Враца, с което е потвърдено  издаденото от Началника  на ОО“АА“  гр.Враца  Наказателно постановление №26-0000054/ 07.05.2019г. за налагане на административно наказание  глоба   в размер на 1500лв. на основание чл.93в ал.11  от  Закона за автомобилните превози  за нарушение на чл.34 §3 б.б  от Регламент /ЕС/ №165/2014г.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния  и процесуалния закони. Твърди се, че  Районният съд не се е произнесъл по наведените от настоящия касатор доводи и съображения, не е анализирал представените доказателства, поради което решението се явява немотивирано. Не е отчетен факта, че  наказаното лице няма виновно поведение  под каквато и да е форма на вината. Изтъква се също, че нито административнонаказващият орган, нито първостепенният съд са обсъдили възможността  нарушението да бъде прието като „маловажен случай“, тъй като съдържа всички белези за това. Иска се отмяната на решението  и постановяване на друго, с което да бъде отменено  оспореното  наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба  в писмено възражение, депозирано от Началника на  ОО“АА“ Враца,  оспорва жалбата и прави искане решението на Районния съд  да бъде оставено в сила като правилно. Заявява, че описаното нарушение е безспорно установено от представените разпечатки от картата на водача, както и че същото не може да се приеме за маловажно, тъй като е формално и не се изисква от него да са настъпили вредни последици, а също така то застрашава обществените отношения, нарушавайки правилата за безопасно придвижване по пътищата.

Участващият в касационното производство прокурор дава заключение, че жалбата е неоснователна, решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно, поради което  следва да бъде оставено в сила.

            Настоящият съдебен състав,като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218 ал.2 от АПК , приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,същата е и основателна по следните съображения:

Постановеният съдебен акт е неправилен и при постановяването му  е  допуснато нарушение на материалния закон. Съдът е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, преценил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на тях е направил крайния си извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, което прави съдебният акт обоснован. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи, в сроковете по чл.34 от ЗАНН  и съдържат  задължително изискуемите реквизити.   Решението  обаче е постановено при неизяснена фактическа обстановка и  непълнота на  описанието на елементите на изпълнителното деяние на нарушението,  което е довело до невъзможност санкционираното лице да разбере точно в какво е обвинено, за да организира своята защита  в пълнота. От една страна, въззивният съд се е позовал на показанията на разпитаните като свидетели контролни органи, които заявяват, че  при проверка са установили, че водачът не е въвел ръчно в картата си данни, когато е бил извън превозното средство, за  периода 20.18ч. на 05.04.2019г.-09.45ч. на 08.04.2019г. Този период е отразен и в представената от свидетеля К. извадка от програма „TDCS-3“ за м.април. От друга страна, е приел като писмено доказателство,  АНЕКС  на чужд език, с отразени  дейности, от което е видно, че водачът  за посочения период е почивал или е бил в отпуск. Приети като доказателство с представената в съда  преписка са и разпечатките от картата на водача, от които е видно, че последното отразяване на датата 05.04.2019г. е в 17.19ч., а първото отразяване на датата 08.04.2019г. е 06.45ч. Съдът намира, че  въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, изразяващо се в приемане на писмено доказателство, представено и заверено от разпитван по делото свидетел, а не от  страна по делото, което е недопустимо, както и писмено доказателство, което не е преведено на български език, в противоречие с разпоредбата на чл.134 от НПК, приложим на основание чл.84 от ЗАНН. Освен това, няма данни представеното от свидетеля доказателство да е било  предоставено на  санкционираното лице в административнонаказателното производство, което съществено ограничава правото му на защита и винаги е съществено процесуално нарушение. Представената в съда преписка, образувана в проведеното административнонаказателно производство, съдържа единствено разпечатки от картата на водача, но отразените в тях  данни не съвпадат  по време с отразеното в АУАН и НП. При така констатираното,   описаното нарушение се явява недоказано, поради което, произнасяйки се в обратен смисъл и  приемайки оспореното НП за законосъобразно, първостепенният съд е постановил неправилен съдебен акт.   

            По тези съображения  решението на въззивния съд следва да бъде отменено и тъй като не се установи  и не се налага  да се извършват  допълнителни процесуални действия и да се установяват факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора. По изложените по-горе съображения обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 1   от АПК  вр. чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК съдът

           

              

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №301/20.09.2019г., постановено по анд №596/2019Г. по описа на Районен съд  Враца, с което е потвърдено НП №26-0000054/07.05.2019г.   на Началника на  ОО“АА“  гр. Враца  и вместо него

 

                                           П О С Т А Н О В Я В А:

 

ОТМЕНЯ  НП №26-0000054/07.05.2019г. на Началника на  ОО “АА“  гр. Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

                                                                                               2.