Решение по дело №1139/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Дейзи Нова“ ЕООД против Решение № 132/01.08.2023 г., постановено по АНД № 213/2023 г. по описа на Районен съд - Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 000031 от 17.05.2022 г. на Главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и в противовес с доказателствената съвкупност. В тази връзка най-напред се твърди, че посочените в Акта за установяване на нарушение (АУАН) и в НП дата и място на извършване на нарушението не съответствали на реално установените по делото, а и от направеното описание на нарушението и обстоятелствата, при които то било извършено, можело да се направи категоричен и обоснован извод единствено за датата на проверката, при която било констатирано. Непълно и неточно в АУАН и в НП било цитирано само детско легло „Амбър", без да конкретизира, че то съществува в два варианта - „Амбър класик" и „Амбър с плътен гръб", като не бил посочен и партидният номер на продукта, който го идентифицирал и следвало да бъде част от информацията за него. Изтъква се и че било допуснато съществено процесуално нарушение със съставянето на АУАН в отсъствие на представител на дружеството, тъй като „Дейзи Нова" ЕООД не било получавало по поща, по куриер, имейл или по какъвто и да било друг начин покана за съставянето му, като в случая не била налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. Не била спазена и нормата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН, понеже в акта били посочени само свидетели по съставяне на АУАН, но не и по извършване или установяване на нарушението. Нарушена била и разпоредбата на чл. 43 ал. 5 ЗАНН, тъй като актосъставителят не уведомил нарушителя за правото му в 14-дневен срок от връчването на акта да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административно-наказателното производство. На следващо място, на страната бил известен единствено Акт № 000031/24.01.2022 г., а наказващият орган посочил в НП, че нарушението било констатирано на 19.11.2021 г. и бил съставен Акт № 000031 от 10.03.2022 г. Будило недоумение защо при извършена проверка в търговски обект на фирмата не била ангажирана отговорността на търговеца, а не на производителя, като сливането и неразграничаването на качествата на производител и търговец съществено накърнява правото на защита на наказаното лице. Поддържа се, че дружеството оценило и удостоверило съответствието на продукта, като предоставило документ за съответствието му, но с друг стандарт, а именно с БДС EN 716-1:2017+A1:2019 и БДС EN 716-2:2017, касаещ само и единствено детски легла, тъй като в случая не бил приложим БДС EN 1725:2003, обхващащ удостоверяване на съответствието на легла за възрастни. Мотивите на районния съд, че използването на стандарт, който нямал отношение към съответната стока, било равно на неизползване на стандарт, т.е. че стоката не била безопасна, защото не отговаряла на предварително установени критерии за това, противоречали на изложеното в Решение № 3836/10.04.2023 г. по адм. д. 79/2023 г. по описа на ВАС, постановено във връзка с обжалвани от „Дейзи Нова“ ЕООД предписания, обективирани в т. 1 от Констативен протокол № К-2691703/11.11.2021 г. от А. К. - главен инспектор в КЗП, РД - гр. Пловдив. Освен това незаконосъобразно контролният орган изисквал да бъде представен протокол от изпитване, като се позовавал на стандарта в неговата цялост.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 132/01.08.2023 г., постановено по АНД № 213/2023 г. по описа на Районен съд - Димитровград, и да се постанови друго, с което да се отмени НП, като се претендират направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - Главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 132/01.08.2023 г. по АНД № 213/2023 г. Районен съд – Димитровград е потвърдил НП № 000031 от 17.05.2022 г. на Главен инспектор в Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр. Пловдив към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което на основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „Дейзи Нова“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева за извършено нарушение по чл. 72, във вр. с чл. 71, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗЗП.

За да потвърди процесното НП, районният съд е приел най-напред, че при съставяне на АУАН като цяло били спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаване на НП като цяло било описано правилно извършеното от жалбоподателя нарушение, вкл. като време и място. За издаване на АУАН същият бил надлежно уведомен, не се явил и съответно АУАН бил съставен в негово отсъствие, което било удостоверено с подписите на двамата описани свидетели. В случая дружеството-жалбоподател съчетавал функциите на производител и на търговец, доколкото произвеждал въпросните легла, а и ги предлагал за продажба. Становището на процесуалния му представител, че легло „Амбър“ - в два варианта на гръб и размер, било позиционирано в категорията „детски“ легла и следвало да отговаря на стандарти за такива, било опровергано, доколкото БДС за детски легла обхващал такива, които били с дължина до 1400 мм (140 см), а произвежданото легло било с дължина 190 см. След като производителят не стандартизирал стоката си със съответния стандарт, то не било спазено изискването за безопасност. Използването пък на стандарт, който нямал отношение към съответната стока, било равно на неизползване на стандарт, т.е. че стоката не била безопасна. Представеният Сертификат № **********/24.04.2020 г. не изпълнявал задължението на дружеството по чл. 72 ЗЗП, като не можело да се приеме, че самият производител сам издавал за собствен продукт такова оценяване, доколкото по този начин съчетавал функцията на производител/търговец и на контролиращ орган. Направен е извод, че „Дейзи нова“ЕООД било допуснало нарушение на чл. 72, вр. чл. 71, ал. 3, т. 1, вр. чл. 69, ал. 1 ЗЗП, а наказващият орган правилно свързал нарушението със санкционната норма на чл. 212 ЗЗП, като наложеното административно наказание „Имуществена санкция“ било в минимален размер, който съответствал на тежестта на извършеното конкретното нарушение.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съображенията за това са следните:

Безспорно е, че за да бъде решен по несъмнен начин въпросът дали е осъществен съставът на соченото от наказващия орган административно на­рушение, е необходимо той да бъде изследван обективно, всестранно и пълно, като именно по този начин се осигурява разкриването на обективната истина по делото.

В конкретния случай един от основните спорни въпроси по делото е относно приложимия стандарт за произвежданото и предлагано от касатора детско легло „Амбър" - дали следва да отговаря на посочения от органа - БДС ЕN 1725:2003 или на посочения от дружеството - БДС ЕN 716-1:2017+АС/2019 и БДС ЕN 716-2:2017.

В тази връзка следва да се съобрази, че стандарт EN 716-1:2017 "Мебели. Сгъваеми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия. Част 1: Изисквания за безопасност", а след включване на поправката "AC:2019" - консолидиран стандарт EN 716-1:2017+AC:2019, е приет въз основа на отправено от Комисията до Европейския комитет по стандартизация (CEN) с писмо M/264 от 16 декември 1997 г., искане за изготвяне на европейски стандарти за безопасността на изделията за отглеждане на деца (искане М/264). В чл. 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1698 на Комисията от 9 октомври 2019 година относно европейските стандарти за продукти, изготвени в подкрепа на Директива 2001/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общата безопасност на продуктите е посочено, че данните на европейските стандарти за продукти, изготвени в подкрепа на Директива 2001/95/ЕО и изброени в приложение I към настоящото решение, се публикуват в ОВЕС. С Решение за изпълнение (ЕС) 2022/1401 на Комисията от 12.08.2022 година за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1698 по отношение на европейските стандарти за някои изделия за отглеждане на деца, мебели за деца, уреди за гимнастика, запалки и оборудване в областта на информационните и комуникационните технологии са внесени изменения в Приложение I към Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1698, като е вмъкнат следният ред: 1а. EN 716-1:2017+AC:2019 "Мебели. Cгъваеми и несгъваеми детски легла за използване в домашни условия. Част 1: Изисквания за безопасност". Видно от публично достъпния на интернет страницата на Европейската комисия - [интернет адрес] списък от 22.08.2022 г., позоваването на стандарт EN 716-2017:2019+AC:2019 е публикувано в ОВЕС по реда на чл. 3, § 2 Директивата. Видно от общодостъпната информация на страницата на БИС - [интернет адрес]:proj:108780, посоченият стандарт е въведен в РБ по реда на чл. 46 от Закона за националната стандартизация (ЗНС) с БДС EN 716-2017:2019+AC:2019, публикуван от БИС на 11.04.2019 г., а на български език – на 15.07.2020 г., поради което същият е бил сред законоустановените ориентири по смисъла на чл. 71, ал. 3, т. 1 ЗЗП по отношение на стоките, които обхваща. Със същия статут към датата на издаване на атакуваното НП е и посоченият от органа стандарт, а именно - БДС EN 1725:2003, който и към настоящия момент не е хармонизиран по реда на чл. 3, § 2 Директивата (респ. чл. 71, ал. 2 ЗЗП).

За да се обоснове заключение за приложимост на БДС EN 1725:2003, респ. неприложимост на БДС EN 716-1:2017+AC:2019, съдът логично е следвало да разполага и с двата документа. След като първият предвижда изключение по отношение на детските легла, които са предмет на регулация от втория, то съдържанието на последния е абсолютно необходимо, за да бъде преценката за (не)относимост на първия, обоснована на действителните факти и обстоятелства. Такава съпоставка очевидно не е извършена от районния съд, доколкото БДС EN 716-1:2017+AC:2019 не е приложен по делото, видно от ангажираната доказателствена съвкупност, а същият не е и свободно достъпен на официалната страница ([интернет адрес]:proj:108780) на националния орган по стандартизация за РБ съгласно чл. 6, ал. 1 ЗНС - БИС. В този смисъл е и Решение № 3836/10.04.2023 г. по адм. д. 79/2023 г. на ВАС, VII о.

Следва да се има предвид и че направените в тази връзка с касационната жалба оплаквания са били заявени своевременно от процесуалния представител на касатора, т.е. пред контролираната инстанция е имало оспорване по този въпрос, поради което и доколкото той е съществен при проверката за законосъобразност на обжалваното НП, тя е следвало да положи необходимите процесуални усилия за попълването на делото с онази съвкупност от доказателства и доказателствени средства, която ще ѝ позволи да формира еднозначни и обосновани фактически и правни изводи. Като не е сторил това, първоинстанционният съд е постановил решението си неизяснена фактическа и правна обстановка.

Тук е уместно да се припомни, че в производството по съдебно оспорване на невлязлото в сила НП, районният съд действа като въззивна инстанция. Поради това и по силата на чл. 84 ЗАНН, за неуредените в с.з. въпроси относно разглеждането на жалбата приложение намират разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), в това число и правилата по Глава ХХІ, а когато те са непълни – тези по Глава ХХ. Ето защо и на основание чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 314, ал. 1 НПК той следва да провери изцяло законосъобразността и правилността на оспореното НП, независимо от релевираните от страните пороци, като по арг. от чл. 84 ЗАНН, във вр. с чл. 317, във вр. с чл. 107, ал. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК е длъжен да събира доказателства във връзка с „административното обвинение” и служебно, за да се осигури разкриването на обективната истина, а решението му трябва да бъде взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. От друга страна районният съд е последната инстанция по фактите (чл. 63в ЗАНН, във вр. с чл. 220 АПК), пред която могат да бъдат събирани всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства и да бъдат приложени всички предвидени там способи за това – разпит, експертиза и др.

В случая въззивната инстанция не е изпълнила горепосочените си задължения, като пропускът ѝ представлява съществено нарушение на цитираните процесуални правила от НПК. Следователно, налице е касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на постановеното от нея решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Димитровград с указания да бъде приобщено към доказателствения материал стандарта, на който основава защитната си теза касационният жалбоподател, а именно - БДС ЕN 716-1:2017+АС/2019 и БДС ЕN 716-2:2017, а при нужда от специални знания за изясняване на релевантните обстоятелства - и да се назначи съдебно-техническа експертиза, след което в мотивите си да ги обсъди наред с останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображенията си по съществото на правния спор.

За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 227, ал. 1 АПК, тъй като решението на първоинстанционния съд не се отменя повторно. Видно от употребения от законодателя глагол „отмени“, в приложното поле на посочената норма се включват само хипотезите, уредени в чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, като извън обхвата ѝ остават хипотезите на чл. 221, ал. 3 и ал. 5 АПК: обезсилване на решението, като процесуално недопустимо, и обявяването му за нищожно. В този смисъл е и Решение № 12930 от 27.11.2008 г. по адм. д. № 9936/2008 г. на ВАС, IV о. Ето защо и доколкото първоначално постановеното Решение № 175/23.12.2022 г. по АНД № 305/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което също е било потвърдено обжалваното НП, е било обезсилено като недопустимо с Решение № 372 от 22.05.2023 г. по КАНД № 271/2023 г. на Административен съд - Хасково, не следва да се прилага разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК, а тази на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН районният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред Административен съд - Хасково.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 132/01.08.2023 г., постановено по АНД № 213/2023 г. по описа на Районен съд - Димитровград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Димитровград при съобразяване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.