№ 2279
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Десислава Пл. Порязова
при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова
като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно
наказателно дело № 20225330204005 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 22-3389-000137 от
27.06.2022 г. на **** 06 РУ към ОД на МВР - Пловдив, с което на Д. Т. А.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, Д. Т. А. по съображения изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, **** на Шесто РУ „Полиция“ към ОД на МВР -
Пловдив, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
До съда е депозирана писмена молба - становище по делото от ****а, с която
пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и
законосъобразно. Прави възражение за намаляване размера на адвокатското
възнаграждение до минимума, предвиден в Наредбата, при евентуално
уважаване на жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е
1
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 12.04.2022 г., около 23. 20 ч. в град Пловдив, на ул. „Ландос“ до
№30, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксватен пасат“ с рег.
№****, собственост на Р.А.М., който бил с прекратена регистрация на
основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, считано от 28.03.2022 г. Образувана била
преписка ЗМ №188/2022 г. по описа на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив и
прокурорска преписка № 5206/2022 г.. От страна на Районна прокуратура
Пловдив бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство и
материалите били изпратени на ****а на Шесто РУ при ОДМВР – Пловдив с
оглед извършване на преценка за реализиране на
административнонаказателната отговорност на водача.
Във връзка с горното, отделно от това още на 13.04.2022 г. бил съставен
и АУАН. В него било вписано, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, за това че управлявал МПС спряно от движение с
прекратена регистрация.
След връщане на преписката, ведно с прокурорското постановление, на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и процесното НП с което
жалбоподателят e бил санкциониран с "глоба" в размер на 200.00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за извършено
нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Тази фактическа обстановка се установява от приложените и събрани по
делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – от
показанията на свид. Р.М.. В тази връзка свидетелят заявява, че си закупила
процесният автомобил, като няколко месеца по-късно жалбоподателят
поискал от нея да му го даде и тя му предоставила автомобила. Не знаела, че
регистрацията на същият е прекратена. Още на следващият ден, след като
разбрала отишла да го пререгистрира в КАТ, за което е представено по делото
копие от Свидетелство за регистрация част І.
Съдът кредитира показанията на свидетеля дотолкова, доколкото
служат за установявне на обективната действителност.
Безспорно установеното е, че на процесната дата и място,
жалбоподателят Димитар А. е управлявал лек автомобил „Фолксваген пасат“
с рег. № **** със служебно прекратена регистрация от 28.03.2022 г. Това
обстоятелство не се оспорва дори от самия жалбоподател, а съгласно
посочената в НП норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места.
В тази връзка следва да се отбележи, че съдът приема за неоснователно
възражението в жалбата че не било посочено точното място на извършване на
нарушението. Напротив, както в АУАН така и в НП съвсем ясно и точно е
записано, че нарушението е извършено в гр. Пловдив, ул. „Ландос“ до номер
2
32.
Тук е мястото да се отбележи, че в АУАН и НП една и съща деятелност
е възприета от актосъставителя и наказващия орган по различен начин като в
акта нарушението е квалифицирано под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, а
в НП по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. По своему разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от
ЗДвП, визира нарушение при управление на спряно от движение МПС /което
може да се случи по различни причини и ред и при налична регистрация/, а
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП безспорно се отнася до управление на
нерегистрирано МПС. Отделно от това в самото описание на нарушението в
АУАН са описани елементи, смесени от двата състава – "спряно от
движение", "дерегистрирано".
В процесния случай, обаче това обстоятелство не се отразява на
законосъобразността на НП, доколкото същото е издадено не въз основа на
приложения по преписката АУАН, а на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, когато
АУАН не се издава. Регламента на чл. 36, ал. 2 ЗАНН указва, че
административно наказателното производство не се образува със съставянето
на акт, когато производството е прекратено от съд или прокурор и е
изпратено на наказващия орган. Този факт е изрично отбелязан в НП, а и се
установява от доказателствата по делото.
Действително по преписката чисто формално е издаден АУАН №
570621, който страда от описания порок досежно конкретизация на
извършенот онарушение. Производството по него, обаче окончателно е
прекратено с влязла в сила резолюция №22-3389-М000011/14.04.2022 г. на
основание чл. 54, ал. 1, т. 9, вр. чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и преписката е
изпратена на прокурора поради данни за извършено престъпление.
По този повод е образувана прокурорска преписка № 5206/2022г. по
описа на Районна прокуратура Пловдив, която е приключила с постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 07.06.2022 г.
Съгласно изричния текст на чл. 36, ал. 2 ЗАНН в този случай основание
за издаване на НП е не АУАН (по който производството така и така вече е
прекратено), а самото постановление за отказ да се образува ДП.
По изложените съображения евентуални пороци, налични в АУАН са
изцяло ирелевантни към законосъобразността на самото НП, издадено на
основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, като в случая е спазено изискването на закона
НП да е издадено в шест месечен срок от издаване на постановлението на
прокуратурата.
Констатираният порок от АУАН, не присъства в НП, в което
нарушението е надлежно индивидуализирано.
Предвид изложеното виждане за ирелевантност на евентуални пороци
при съставяне на АУАН за валидността на НП, то само за пълнота съдът
намира за нужно да отговори на възражението в жалбата за допуснато
съществено процесуално нарушение поради липсата на посочени поне двама
свидетели при съставянето на АУАН. В случая актът е бил подписан от
3
свидетел, за когото изрично е отбелязано да е очевидец и следователно е
присъствал при установяване на нарушението, поради което не е било
необходимо осигуряването на други двама свидетели по чл. 40, ал. 3 от
ЗАНН. Това, че свидетелят по акта, който е присъствал, е един, не води до
необходимост от осигуряване на поне още един, за да станат свидетелите
двама. Използваният термин "свидетели" в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН не се свързва непременно с изискването те да са повече от един.
Когато това е търсено от законодателя, то той го сочи изрично - така
например чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, където се изискват "двама други свидетели".
Употребата на свидетели в множествено число в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН сочи,
че няма пречка да се впишат и повече свидетели, ако те са присъствали при
установяване на нарушението - така Решение № 907 от 23.04.2018 г. по к. а. н.
д. № 471/2018 г. на Административен съд – Пловдив. Не е налице сочената
нередовност на акта, а още по-малко съществено процесуално нарушение. В
случая свидетелят по АУАН е бил и очевидец, присъствал е при установяване
на нарушението, като непосредствено е възприел обстоятелствата по неговото
извършване, което представлява достатъчна гаранция за установяване на
обективната истина. Следователно правото на защита на жалбоподателя не би
било ограничено по никакъв начин, нито е нарушен редът за установяване на
нарушението. По тези съображения разгледаното възражение съдът намира за
неоснователно. В този смисъл е и трайната съдебна практика - така Решение
№ 288 от 17.02.2015 г. по к. а. н. д. № 3411/2014 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 245 от 13.02.2015 г. по к. а. н. д. № 3059/2014 г. на
Административен съд – Пловдив.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателят, че не е
осъществил виновно вмененото му нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП, за което
той прави възражение, че не е знаел за прекратената регистрация. Същият,
след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към
момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил
длъжен да се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го е
предоставило за управление/, дали автомобилът има действаща регистрация.
Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с
автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на
въпросното МПС, за които свид. М. заявява да са били в автомобила, и да
установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При
различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя
автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие.
Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.
Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и
непредпазливост. Непредпазливостта също има две форми – небрежност и
самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“.
При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след
като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от
4
ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е
извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член
предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП,
поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние –
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи
административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право
действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого.
Независимо, че Д. А. не е бил собственик на автомобила, а само го е
управлявал по изключение, същият е бил длъжен да знае предвидените в
ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки
правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по
пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма
законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него
МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали
за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на водач“ и др.. В случая е имало достатъчно обстоятелства,
които е следвало да накарат жалбоподателят да прояви активност, в това
число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на
автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски
би имал жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят доколкото липсва както нарочно искане за присъждане на разноски,
така и доказателства за реално понесени разноски.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление /НП/ № 22-3389-000137
от 27.06.2022 г. на **** 06 РУ към ОД на МВР - Пловдив, с което на Д. Т. А.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закон за
движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5