№ 1615
гр. ****, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Гражданско дело №
202************* по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД.
В исковата си молба М. ИВ. Г. твърди, че ответникът община **** й дължи, както
следва: сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на подхлъзване на
непочистен от сняг и лед тротоар и падане на 06.01.2017 г. при придвижване по бул. „**** в
посока кв. „****“ от долната страна на паркинга на бл. **** на ул. ****“, при което ищцата
получава счупвания на долния край на раменната кост и на долната част на лъчевата кост на
дясната ръка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
– 06.01.2017 г. до окончателното заплащане на сумата и сумата от 3 141.82 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се в направени
разходи за медикаменти и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 04.04.2017 г. до окончателното заплащане на сумата. С протоколно определение
от 14.10.2021 г. е допуснато изменение в размера на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД
досежно неимуществените вреди за сумата от 26 000 лева на сумата от 30 000 лева.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът община ****, редовно уведомена за инициираното производство,
депозира отговор на исковата молба в срока по чл. ****1 от ГПК, с която оспорва исковете
като неоснователни. Оспорва се наличието на предпоставките на чл. 49 от ЗЗД досежно
ангажиране отговорността на ответника, механизма на инцидента, както и съществуването
на причинно следствена връзка между него и понесените от ищеца вреди и техния размер. В
1
евентуалност се прави възражение за съпричиняване от страна на Г., изразяващо се в
неполагане на дължима грижа при извършване на пешеходната дейност. Претендират се
направените по делото разноски.
Третото лице – помагач „Хидрострой“ АД, гр. **** редовно уведомено за
инициираното производство, депозира становище, с което оспорва предявените искове като
неоснователни.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на
чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 06.01.2017 М. ИВ. Г. постъпва в МБАЛ „Света Анна - ****“ АД, Клиника по
Ортопедия и травматология за оперативно лечение с окончателна диагноза: счупване на
долния край на хумеруса, закрито в дясно. Същата е изписана на 14.01.2017 г., видно от
Епикриза № 339/2017 на МБАЛ „Света Анна - ****“ АД, Клиника по Ортопедия и
травматология /лист 6/.
На 15.03.2017 г. М. ИВ. Г. постъпва в МБАЛ „Света Анна - ****“ АД, Клиника по
Ортопедия и травматология за оперативно лечение по повод счупване на десен лакът с
окончателна диагноза: последици от счупване на горен крайник, с изключение на китка и
дланта в дясно. Същата е изписана на 20.03.2017 г., видно от Епикриза № 4452/2017 на
МБАЛ „Света Анна - ****“ АД, Клиника по Ортопедия и травматология /лист 7/.
На 12.04.2018 г. М. ИВ. Г. постъпва в МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД, Отделение по
ортопедия и травматология за оперативно лечение с окончателна диагноза: последици от
счупване на горен крайник. Същата е изписана на 16.04.2018 г., видно от Епикриза /лист 8/.
Представена е медицинска документация във връзка с претърпения от ищцата инцидент
/листи 6-12/.
Представени са счетоводни документи /листи ****-20, 98/ във връзка с извършени от
ищеца разходи за лечение и възстановяване след инцидента от 19.10.2017 г. и за закупуване
на медикаменти, консумативи и помощни средства.
Представена е справка от НИМХ – филиал **** с данни от метеорологичните
наблюдения на 06.01.2017 г. /лист 66/.
Представен е договор за изпълнение на „Зимно поддържане на пътища, улици и
булеварди на територията на район „****“ при община **** за зимен сезон 2016/2017,
сключен между община **** в качеството й на възложител и „Хидрострой“ АД, в
качеството му на изпълнител с предмет извършване на услуги по зимно поддържане на
пътища, улици и булеварди на територията на район „****“, при община **** /листи 36 –
44/.
Представен е оперативен план за зимно поддържане на пътища, улици и булеварди
на територията на община **** – район „****“, гр. **** през есенно-зимен сезон 2016/2017
г. /листи 70 – 82/.
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СМЕ /листи 86 –
2
93/, кредитирано като обективно и компетентно дадено и разясненията му в съдебно
заседание се установява, че на 06.01.2017 г. М. ИВ. Г. на 40 г. е получила комплексно
счупване на костите в областта на лакътя на дясната ръка изразяващо се в счупване на
крайната част на раменната кост на дясна ръка с разместване на фрагментите и счупване на
лакътната кост в областта на лакетния израстък /олекранон/, като освен това счупване има и
счупване на лъчевата костна дясна ръка на типичното място в областта на гривнената става.
Установените счупвания са получени по механизма на падане от собствен ръст върху
земната повърхност с изпъната ръка и добре отговарят да са получени по посочения в
исковата молба начин. Счупванията в областта на лакътя и гривнената става на дясната ръка
са довели до невъзможност за движения на ръката в конкретния случай за период от 5-6
месеца. Последващо възможността за движение на ръката е възстановена, но в непълен
обем. Има възстановяване в основните функции на ръката – двигателна и хватателна, но с
известно ограничение във възможността за разгъване на ръката на около 15-20 градуса, като
това състояние на ръката няма да се промени. Налице е следоперативен белег в областта на
долния край на раменната кост до предмишницата на дясна ръка с дължина около 20 см.
Белегът е видим и няма да изчезне напълно. Всички направени разходи за медицински
изделия, консумативи, лекарства приложени към делото са относими към лечението на
получените от ищцата увреждания.
По искане на ищцата, с оглед доказване на твърденията й, са разпитани свидетелите
**** /без родство и дела със страните/ и **** /живее на съпружески начала с ищцата/, чиито
показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти,
базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени
факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства и съобразно
разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително- гаранционна
функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ
тази отговорност, включва: противоправно действие или бездействие от страна на лице, на
което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е
условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната
последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от
деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в
гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45
от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
В конкретния случай не се спори между страните, че тротоарът на бул. „**** в посока кв.
„****“ от долната страна на паркинга на бл. **** на ул. ****“, където се е осъществил
процесният инцидент с Г. е общинска собственост. Община **** е собственик на
общинските пътища, намиращи се на нейна територия /чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за
3
общинската собственост и чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата/, изхождайки от дадените
дефиниции на понятието "път" в разпоредбите на § 6, т. 1 от ДР на Закона за движението по
пътищата /всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци/, § 1, т. 1 от ДР на ЗП /ивицата от
земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и
пешеходци и отговаря на определени технически изисквания/ и § 1, т. 2 от ДР на Наредба №
1/2001 г. за организиране на движението по пътища /отворен за обществено ползване път и
улиците в населените места/.
Съдът приема за безспорно, че процесният тротоар, намиращ се на територията на
гр. ****, по смисъла на § 6, т. 6 от ДР на ЗП като изградена, оградена или очертана с пътна
маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена
само за движение на пешеходци, е част от общинския път – улица/булевард.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на цитираната Наредба № 1/2001 г. стопанин на пътя е
собственикът или администрацията, която го управлява, който за общинския път е кметът на
съответната община /чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗП/, в случая кметът на община ****, а
управлението включва както планиране, проектиране и изграждане на пътищата, така и
поддържането и ремонта им /чл. 19, ал. 2 от ЗП/, в т.ч. чрез осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение по тях през цялата година.
Безспорно от събраните по делото доказателства /медицинска документация, СМЕ
и показанията на свидетелите ****/, които са безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи
си, се установява, че на 06.01.2017 г. при движение по тротоара на бул. „**** в посока кв.
„****“ от долната страна на паркинга на бл. **** на ул. ****“, М. ИВ. Г. се подхлъзва на
непочистен от сняг и лед тротоар, при което пада на земята и получава комплексно счупване
на костите в областта на лакътя на дясната ръка изразяващо се в счупване на крайната част
на раменната кост на дясна ръка с разместване на фрагментите и счупване на лакътната кост
в областта на лакетния израстък /олекранон/, като освен това счупване има и счупване на
лъчевата костна дясна ръка на типичното място в областта на гривнената става.
От приложената по делото справка от НИМХ – филиал **** с данни от
метеорологичните наблюдения на 06.01.2017 г. е видно, че на процесната дата от 00.00 ч. до
06.20 ч. вали дъжд, придружен със силен североизточен вятър, а от 06.20 ч. до 07.00 ч. вали
умерен сняг, в периода от 07.00 ч. до 08.00 ч. вали умерен леден дъжд, придружен със силен
северен вятър, а от 08.00 ч. до 21.40 ч. вали умерен сняг, придружен със силен северен вятър.
Температурата на въздуха след 08.00 ч. става отрицателна. От показанията на разпитаните
свидетели, единият от които очевидец на инцидента с ищцата, безпротиворечиво се
установява, че горният се осъществява около 11.00 ч., т.е. по времето, когато вече вали сняг
придружен със силен вятър, след като преди това вали дъжд, което при отрицателни
температури на въздуха със сигурност предполага обледеняване на тротоарната настилка и
снегонавявания върху същата.
На база на събраните по делото доказателства съдът приема за установено, че община ****
чрез съответните си длъжностни лица, на които са били възложени дейностите по
4
поддръжка на тротоарната настилка, не е осъществила необходимата организация и контрол
за правилното и безопасно използване на тротоара на бул. „**** в посока кв. „****“ от
долната страна на паркинга на бл. **** на ул. ****“, който към момента на инцидента не е
бил обезопасен срещу заледяване и снежни навявания, което именно е довело до
подхлъзването и падането на ищцата. Налице бездействие на лицата, на които общината е
възложила функциите по контрол за поддържането на общинските пътища и тротоари, което
бездействие е противоправно.
Съдът приема за доказана и пряката причинна връзка между противоправното виновно
поведение на длъжностни лица на ответника и нанесените на Г. имуществени и
неимуществени вреди, като механизмът на увреждането е този, описан в исковата молба,
установен от показанията на свидетелите **** и подкрепен от приетото заключение на
СМЕ, което е основание за ангажиране на отговорността на община **** по чл. 49 от ЗЗД.
При определяне размера на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени
вреди съдът съобразява нормата на чл. 52 от ЗЗД според която същото се определя от съда
по справедливост, както и заложените в ППВС 4/1968г. критерии за справедливост, а
именно, че претърпените от деликта морални вреди трябва да са съразмерни с техния
действителен размер, който е обусловен както от характера, продължителността и
интензитета на конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия,
възрастта, прогнозата, въздействието върху личността на пострадалия и най-близкото му
обкръжение, продължителността на страданието, така и от икономическата ситуация в
страната към момента на увреждането. Едновременно с това размерът му не следва да е
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага извод, че вредата за
ищцата се изразява в комплексно счупване на костите в областта на лакътя на дясната ръка
изразяващо се в счупване на крайната част на раменната кост на дясна ръка с разместване на
фрагментите и счупване на лакътната кост в областта на лакетния израстък /олекранон/, като
освен това счупване има и счупване на лъчевата костна дясна ръка на типичното място в
областта на гривнената става. От допуснатата и приета по делото СМЕ, неоспорена от
страните, се установява, че счупванията на ищцата в областта на лакътя и гривнената става
на дясната ръка са довели до невъзможност за движения на ръката в конкретния случай за
период от 5-6 месеца. Последващо възможността за движение на ръката е възстановена, но в
непълен обем. Има възстановяване в основните функции на ръката – двигателна и
хватателна, но с известно ограничение във възможността за разгъване на ръката на около 15-
20 градуса, като това състояние на ръката няма да се промени. Налице е следоперативен
белег в областта на долния край на раменната кост до предмишницата на дясна ръка с
дължина около 20 см. Белегът е видим и няма да изчезне напълно. От събраните гласни
доказателства, които съдът кредитира като обективни и непротиворечащи на събрания
доказателствен материал по делото, е видно, че възстановителният процес при Г. е
продължил около 6 месеца, не е могла да се обслужва сама, налагало се е да разчита изцяло
на трети лица дори за извършване на физиологичните си нужди и поддържане на лична
5
хигиена. В следствие на травмата ищцата не е могла да извършва обичайните действия от
ежедневието си, като да обгрижва новородената си дъщеря. По време на инцидента ищцата
е на 41 г., което увеличава периода на оздравителния процес. Не без значение е и
настъпилата поради телесното увреждане промяна в обичайния за ищцата начин на живот,
същата преживява остър стрес, а впоследствие й е трудно да се адаптира към зависимостта
си от други хора в ежедневието включително и за грижите за дъщеря си, наложилите се три
операции, което се проявява в изблик на емоции – плач, безсъние, отслабване, подтиснатост,
като и към настоящия момент пострадалата продължава да изпитва страхове, свързани с
излизане в по-лошо време.
Преценявайки в съвкупност посочените фактори, които са оказали неблагоприятно
отражение върху здравето на ищцата, обществено-икономическата обстановка в страната,
стандарта на живот, средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на деликта, настоящият състав на съда да приеме, че
общият справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза
на сумата от 30 000 лева, която ще бъде съответна на характера и тежестта на увреждане на
здравето на пострадалата и съобразена с обществено приетите критерии за справедливост
към датата на настъпване на увреждането.
Горното обуславя извод за основателност на предявения иск касателно
неимуществените вреди на ищеца от инцидента.
Съобразно направеното искане с правно основание чл. 86 от ЗЗД, сумата на
обезщетението следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на деликта – 06.01.2017 г., на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД до окончателното й
изплащане.
По отношение на имуществените вреди: Предвид установения по делото механизъм
на увреждането на ищцата, основанията за ангажиране на отговорността на ответника и
причинно-следствената връзка между противоправното му поведение и претърпените от Г.
имуществени вреди, на доказване подлежи размера на последните. От заключението на
вещото лице по допуснатата и приета по делото СМЕ, кредитирано като обективно и
компетентно дадено, се установява, че всички направени разходи за медицински изделия,
консумативи, лекарства приложени към делото са относими към лечението на получените от
ищцата увреждания. Т.е. искът с правно основание чл. 49 от ЗЗД досежно претендираните
имуществени вреди следва да бъде уважен изцяло за сумата от 3141.82 лева. Основателен се
явява и акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати законна лихва върху главницата от 3141.82 лева, считано от 04.04.2017 г.
/датата на най-късно направения разход – л. 15/ до окончателното й заплащане.
С отговора на исковата молба ответникът надлежно и в срок е направил възражение
за съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в неполагане на дължима грижа при
извършване на пешеходната дейност. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на
доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
6
той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. В случая не може да се приеме, че е налице съпричиняване на
увреждането, тъй като не са ангажирани доказателства уврежданията да се дължат на
някакво конкретно противоправно поведение на Г., а не на състоянието на тротоарната
настилка. Още повече, че от показанията на свидетеля ****, пряк очевидец на инцидента
претърпян ищцата, се установява, че същата се е предвижвала изключително бавно по
заледения тротоар, обута с подходящи зимни обувки. Като пешеходка, участник в
движението по смисъла на ЗДвП, в изпълнение на задължението си по чл.108 от ЗДвП
пострадалата се е движила по тротоар или поведението й не е в нарушение на ЗДвП.
Липсват доказателства, които да установяват, че подхлъзването и съответно падането на
тротоара се дължат не на заледяване и снегонавявания по настилката, а на кондицията на
ищцата, която не се е движила с необходимото внимание. Движейки се по тротоар, без
обозначение за препятствия по същия, тя не е била длъжна да осъществява грижа по-голяма
от обичайната при нормална пешеходна дейност, като, както се изложи, няма данни да не е
осъществявала обичайната такава. Предвид гореизложеното възражението на община ****
за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно.
С оглед изхода на спора ищецът е отправил искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК за присъждане на направените по делото разноски, поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати сумата от ****65.67 лева, представляваща заплатени от него
държавна такса – 1165.67 лева и депозит за СМЕ – 200 лева.
С оглед изхода на спора и направено искане ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. С.З. Й., оказал безплатна правна помощ, в качеството му на процесуален
представител на ищцата М.Г. сумата от 1524.26 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С протоколно определение от 14.10.2021 г. е допуснато изменение в размера на иска
с правно основание чл. 49 от ЗЗД досежно неимуществените вреди за сумата от 26 000 лева
на сумата от 30 000 лева. Ищцата е останала задължена за държавна такса за увеличената
част от иск в размер на 160 лева, но поради изхода на правния спор и на основание чл. 77 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати същата на Държавата по бюджета на
съдебната власт.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****, бул. „**** № 43, представлявана от
Кмета **** да заплати на М. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, кв. ****, бл. ****1,
вх. 1, ап. 16, както следва:
сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
7
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
следствие на подхлъзване на непочистен от сняг и лед тротоар и падане на 06.01.2017 г. при
придвижване по тротоара на бул. „**** в посока кв. „****“ от долната страна на паркинга
на бл. **** на ул. ****“, при което ищцата получава комплексно счупване на костите в
областта на лакътя на дясната ръка изразяващо се в счупване на крайната част на раменната
кост на дясна ръка с разместване на фрагментите и счупване на лакътната кост в областта на
лакетния израстък /олекранон/, както и счупване счупване на лъчевата кост на дясна ръка в
областта на гривнената става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на увреждането – 06.01.2017 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 49
от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и
сумата от 3141.82 /три хиляди сто четиридесет и един лева и осемдесет и две
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
изразяващи се в направени разходи за медикаменти и консумативи в следствие на инцидент
от 06.01.2017 г., при който Г. при преминаване по непочистен от сняг и лед тротоар на бул.
„**** в посока кв. „****“ от долната страна на паркинга на бл. **** на ул. ****“ се
подхлъзва и пада, като получава комплексно счупване на костите в областта на лакътя на
дясната ръка изразяващо се в счупване на крайната част на раменната кост на дясна ръка с
разместване на фрагментите и счупване на лакътната кост в областта на лакетния израстък
/олекранон/, както и счупване счупване на лъчевата кост на дясна ръка в областта на
гривнената става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.04.2017 г. до
окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ХИДРОСТРОЙ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ****, бул. „Цар Освободител“ № 6, в
качеството му на ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ответника ОБЩИНА ****, с
адрес: гр. ****, бул. „**** № 43, представлявана от Кмета ****.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****, бул. „**** № 43, представлявана от
Кмета **** да заплати на М. ИВ. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, кв. ****, бл. ****1,
вх. 1, ап. 16, сумата от ****65.67 /хиляда триста шестдесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки/ лева, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****, бул. „**** № 43, представлявана от
Кмета **** да заплати на ДЪРЖАВАТА по бюджета на съдебната власт сумата от 160 /сто и
шестдесет/ лева, на основание чл.77 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ****, с адрес: гр. ****, бул. „**** № 43, представлявана от
Кмета **** да заплати на адв. С.З. Й., ЕГН **********, със служебен адрес: гр. ****, ул.
**** ап. **** сумата от 1524.26 /хиляда петстотин двадесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки/ лева, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
8
Съдия при Окръжен съд – ****: _______________________
9