№ 3413
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.А
като разгледа докладваното от Г.А Частно гражданско дело №
20231110171155 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, във връзка с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от И. Ю. Б. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
******************, ул.*************** 5, общ. ******************, обл.
Плевен, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
за сумата от 511,58 лева (петстотин и единадесет лева и 58 стотинки),
представляваща главница , ведно със законна лихва за период от 31.10.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 24,23 лева (двадесет и четири лева и 23
стотинки), представляваща договорна лихва за период от 13.01.2023 г. до
21.04.2023 г., сумата 37,62 лева (тридесет и седем лева и 62 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 01.04.2023 г. до 01.09.2023 г.,
135,19лева (сто тридесет и пет лева и 19 стотинки), представляваща
договорна компенсаторна неустойка за период от 13.01.2023 г. до 21.04.2023
г., 150,00лева (сто и петдесет лева), представляваща неустойка за забава за
период от 01.06.2023 г. , както и държавна такса в размер на 25,00 лева
(двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева
(петдесет лева).
Процесното вземане е за задължения по договор за паричен заем №
796512/13.01.2023г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на клаузи
от договора за кредит.
По отношение на чл. 11, вр. с чл.5 от договора, вр. чл. 33, ал. 1 от
Общите условия от договора клаузата представлява неустойка, която
предвижда, че при неизпълнение на задължение за предоставяне на
1
поръчител или банкова гаранция като обезпечение на задълженията за
главница и възнаградителна лихва, в тежест на заемополучателя се начислява
неустойка, платима разсрочено заедно с вноските по погасителния план.
Уговорена по този начин неустойката обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната
лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно
уговорения погасителен план. Съдът приема, че така уговорената неустойка
по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от
това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е
предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на
принципа за добросъвестност. Уговорена по този начин неустойката
задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка при
неизпълнение, което я прави неравноправна по см. на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
защото създава съществена и необоснована неравнопоставеност между
страните относно правата и задълженията. Така и очевидно клаузата не цели
обезпечаване на задължението, а цели да е в ущърб на потребителя, защото
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната
страна. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното
задължение по погасителния план също води до извод, че не цели
обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР,
с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, вр. пар. 1 ДР от ЗПК. Отделно от това, с така уговорената неустойка се
цели дерогиране разпоредбите на глава 4 от ЗКП, касателно оценката на
кредитоспособността на потребителя, която оценка следва да бъде извършена
преди сключване на договора за потребителски кредит от страна на
заемодателя, което на самостоятелно основание я прави вероятно
неравноправна.
Следователно заявлението следва да се отхвърли за претендираната
неустойка, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „****************“ ООД, ЕИК
********************, против И. Ю. Б. с ЕГН: ********** за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане
на следните суми: сумата от 135,19лева (сто тридесет и пет лева и 19
стотинки), представляваща договорна компенсаторна неустойка за период от
13.01.2023 г. до 21.04.2023 г. по Договор за паричен заем №
796512/13.01.2023г. между страните.
2
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3