Р Е Ш Е Н И Е
№ 322 / 27.4.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МАРИЯ КОЛЕВА
2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при участието на секретаря Тодорка Стойнова и
участието на прокурора Даниела Петърнейчева, като разгледа докладваното от
съдия Колева к.а.н. дело № 293 по описа за 2022 г., и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция
по труда“ - Пазарджик, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 19/15.11.2021
г. по АНД № 168/2021 г. на Районен съд-Пещера, с което е отменено наказателно
постановление № 13-002830/11.08.2021 г. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на „Ланико“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2
във вр. ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Релевирани са доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено при неправилно приложение на материалния
закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е постъпила и частна жалба, подадена от „Ланико“
ЕООД, със седалище гр. Пещера, чрез процесуален представител адвокат Д.К.-П.,
срещу определение № 60/20.12.2021 г. по АНД № 168/2021 г. на Районен съд-Пещера,
с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на
горепосоченото решение в частта му за разноските. Изложени са доводи за
неправилност на определението, като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, по които се
претендира отмяната му, като се постанови ново, с което да се уважи искането на
дружеството за осъждане на Инспекция по труда-Пазарджик за разликата до пълния
поискан размер на сторените разноски.
В представен писмен отговор и становище, „Ланико“
ЕООД оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав, приема
касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по
чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните
съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на „Ланико“ ЕООД, срещу наказателно постановление № 13-002830/11.08.2021
г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, с което на посочено
правно основание чл. 414, ал. 3 КТ, във връзка с извършено административно
нарушение на чл. 63, ал. 2, във вр. чл. 63, ал. 1 КТ, на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лв. Посочено е, че дружеството в качеството
му на работодател, на 27.04.2020 г. е допуснало до работа З. И. С. да работи
като „помощник кухня“ в стопанисвания от него обект, без преди това да й е
представил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП. Нарушението
е установено при извършена на 27.04.2019 г. и на 05.05.2021 г. проверка от
служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Пазарджик, като констатациите и
предписанията са обективирани в протокол № ПР 2114117/18.05.2021 г.
Районен съд-Пещера е събрал
административнонаказателната преписка и е изслушал обясненията на актосъставителя.
Приел е, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
законоустановената форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения и в
противоречие с приложимия материален закон. Приел е, че „Ланико“ ЕООД не е имало
качеството на работодател, тъй като към момента на проверката не е имало реално
сключен договор между него и С. Посочил е, че при липсата на сключен договор и
на подадено уведомление от работодателя, административнинаказващия орган
неправилно е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ. Приел е,
че погрешно посочената дата – 27.04.2020 г., а не правилната 27.04.2021 г.,
накърнява правото на защита на наказания, доколкото се брани при различна
фактическа обстановка, поради което е отменил наказателното постановление.
Постановеното решение е правилно.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се аргументи за доказаност на вмененото на дружеството нарушение
по смисъла на чл. 63, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1 КТ. Въз основа на приобщения
доказателствен материал по делото, Районен съд-Пещера е установил правилно
спора от фактическа страна и е достигнал до обосновани правни изводи за незаконосъобразност
на обжалваното наказателно постановление. В решението си инстанцията по
същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от настоящата
касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 АПК, съдът препраща
към тях. Правилно РС-Пещера е приел, че след като С. е била допусната до работа
при липса на подписан трудов договор с дружеството-работодател, както и
подадено уведомление до НАП, деянието не следва да се квалифицира като
нарушение по чл. 63, ал. 2 КТ. В разглеждания случай и с оглед безспорно
установените факти по спора – допускане до работа на служител, с когото не е
сключен трудов договор, подписан и от двете страни, следва да се приложи
хипотезата на чл. 61, ал. 1 КТ, както правилно е приел съдът при постановяване
на оспореното решение. Противоречиво и недоказано в тази връзка остава твърдението
на касатора, че административнонаказващият орган е приел, че към момента на
проверката е имало сключен договор, който е регистриран на същия ден – 27.04.2021
г., в 13.37 часа. Изрично в наказателното постановление е посочено, че „трудовият
договор е регистриран след проверката на място в обекта“, поради което остава недоказан
фактът за наличие на сключен договор, а оттам и за допуснато нарушение на чл.
63, ал. 2 КТ.
Неоснователен е доводът на касатора, че наличието
на допусната техническа грешка относно датата е довела до отмяната на наказателното
постановление. Съдът изрично е посочил, че датата на извършване на
административното нарушение е съществен елемент от административнонаказателното
производство, тъй като накарнява правото на защита на наказания, но ведно с неправилното
квалифициране на нарушението е отменил оспорения акт.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пещера е постановил правилно
решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде
оставено в сила.
По делото е подадена и частна жалба от „Ланико“
ЕООД срещу определение № 60/20.12.2021 г., с което е оставено без уважение
искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. С
решението си, РС-Пещера е осъдил Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ да заплати на „Ланико“ ЕООД сумата от 100 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение. Приел е същата за доказана и реално изплатена съгласно представен
договор за правна защита и съдействие. По отношение на останалата част от
сумата – 302 лв. съдът е приел, че липсват доказателства за реалното им
извършени, поради което е оставил без уважение искането за изменение на
решението в частта за разноските.
Правилно РС-Пещера е посочил, че не са представени
доказателства за реалното извършване на останалите 302 лв. Между адвокатското
дружество и „Ланико“ ЕООД е сключен договор № 47/6/17.08.2021 г. за правна
защита и съдействие, изразяващо се в изготвяне на жалба срещу НП №
13-002830/11.08.2021 г. и осъществяване на процесуално представителство и
защита по делото до окончателното му приключване. В т. 2.1 от договора е
уговорено възнаграждение в размер на 402 лв. с ДДС, а в т. 2.5 е посочено, че
се заплаща в брой или по банка. На 17.08.2021 г. е издадена фактура № 625 за
частично плащане по договор № 47/6 в размер на 100 лв. в брой, ведно с приложен
фискален бон. За останалите 302 лв. е издадена фактура 627/24.08.2021 г., в
която е посочен начин на плащане ‚по банков път“, за което не са представени
доказателства. По делото е представено платежно нареждане, като нито основанието
за плащане (договор 48/7 и част 48/8), нито сумата – 502 лв. не отговарят на
уговорената по договор № 47/6 сума. Както правилно е изложил съдът, съгласно т.
1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ако е уговорено заплащането да се осъществи
по банков път, то тогава то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Такива по делото липсват,
а представените – не съответстват на договора № 47/6/17.08.2021 г. за правна
защита и съдействие, поради което правилно съдът е присъдил в полза на
дружеството 100 лв., които са реално изплатени. По изложените съображения, определението
като правилно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и предявеното от
процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на
разноски, следва Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да бъде
осъдена да заплати такива в размер на 402 лв. съгласно представен договор за
правна защита и съдействие № 82/6/10.12.2021 г., фактура и преводно нареждане. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на разноските, тъй като
договореното и реално изплатено адвокатско възнаграждение е близо до минималния
размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, възражението не следва да бъде
уважено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 19/15.11.2021 г. по АНД № 168/2021 г.
на Районен съд-Пещера.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 60/20.12.2021 г. по АНД № 168/2021 г. на Районен
съд-Пещера.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр. София, да
заплати на „Ланико“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пещера, ул. „Първи май“ № 1а, представлявано от управителя Н. П. Н., сумата
от 402 (четиристотин и два) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/