№ 43
гр. Дулово , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на деветнадесети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай К. Кънчев
като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело №
20203410100718 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от СК – прекратяване на сключен граждански брак с развод,
поради дълбокото му и непоправимо разстройство, без произнасяне по въпроса за брачната вина.
Ищеца С.И. О. с ЕГН ********** твърди, че с ответника Т. Х.О.. с ЕГН **********, са сключили
граждански брак на ******г. в *********, общ.Дулово за което е съставен Акт за граждански брак № ******г. От
брака имат родено едно дете – Ч. Т.Х. с ЕГН ******, което понастоящем е малолетно. Сочи, че от *******г.. са
във фактическа раздяла с ответника, като ищеца и детето понастоящем живеят в ********.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните граждански брак, като
дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за брачната вина, да бъде определено
местоживеене на детето Ч. Т.Х. с ЕГН ****** при неговата майка С.И. О. с ЕГН ********** в ****,
упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака дете – Ч. Т.Х. с ЕГН ******,
да бъде предоставено на майката С.И. О. с ЕГН **********, на бащата Т. Х.О.. с ЕГН **********, да бъде
определен режим на лични контакти с детето Ч. Т.Х. с ЕГН ******, два пъти през месеца, всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с преспиване, както и един месец през
лятото с преспиване когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по време на религиозните празници и
учебни ваканции след предварителна договорка между родителите, бащата Т. Х.О.. с ЕГН ********** да бъде
осъден да заплаща на детето Ч. Т.Х. с ЕГН ****** чрез неговата майка и законен представител С.И. О. с ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 200 лева до настъпване на законови обстоятелства изключващи
плащането, след прекратяването на брака съпругата С.И. О. да възстанови предбрачното си фамилно име „Х.”.
Ищеца заявява, че с ответника нямат придобито по време на брака движимо и недвижимо имущество,
нямат регистрирани търговски дружества и дялово участие в такива, и че не желае ответникът да й заплаща
издръжка след развода.
Представя писмени доказателства. Прави искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на водене в съдебно заседание.
В срока по чл. 131 ГПК ответника Т. Х.О.. чрез упълномощен процесуален представител – адв.Ж.В. от
********** депозира отговор на молбата за развод. Заявява, че вината за да се стигне дотук е както на ищеца, така
и негова. Правил е опити за заздравяване на брака, но без успех. Отношенията му с ищеца се влошили заради
дребен битов проблем. Започнали пререкания относно доходите им, станало ясно че имат различни представи за
1
общите грижи свързани с поддържане и издръжка на дома, за отглеждането и възпитанието на детето им Ч.. Сочи,
че след сключване на брака заминал на работа в Германия и се прибирал в България за една, две седмици в
годината. Когато ищцата му заявила че се разделят и двамата били в Германия. Сочи че са живели заедно като
съпрузи около година, като ищцата не е оставала в домът им в с.Пасиево, а непрекъснато била при родителите си
в с.Боил.
Изразява желание бракът им да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се
произнася по въпроса за вината.
Предлага на ищеца споразумение с параметри посочени в писмения отговор.
В съдебно заседание страните заявиха, че са постигнали споразумение по въпросите свързани с
прекратяването на брака, което изложиха пред съда.
Ищеца С.И. О. – редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и заявява, че желае да се разведе,
че няма възможност брака да бъде заздравен и че с ответника не могат да заживеят отново като семейство.
Чрез процесуалният си представител адв.Г.А. от **********, моли съда да постанови решение, с което да
уважи молбата за развод и да одобри постигнатото с ответника споразумение.
Ответника Т. Х.О.. – редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адв. Ж.В. от
********, която заявява, че намира молбата за развод за основателна и моли да бъде уважена. Не претендира
разноски. Иска от съда да постанови решение, с което да прекрати сключеният между страните граждански брак
като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината и да одобри постигнатото
споразумение.
Дирекция „Социално подпомагане” – Дулово - редовно призована, не изпраща представител в съдебно
заседание. Представя социален доклад, като становището на заинтересованата страна е че майката притежава
необходимият родителски капацитет да отглежда и възпитава роденото по време на брака дете.
С молбата за развод се иска от съда прекратяване на сключеният между страните граждански брак поради
дълбокото му и непоправимо разстройство. Вина не се претендира.
В същото време обаче, доколкото подобни основания за дълбокото разстройство на брака не са посочени
молбата за развод и в съдебно заседание от страните, то същите не могат да бъдат взети предвид от съда при
произнасянето му по въпроса за вината.
Имайки предвид, че основания на бракоразводния иск са фактите от живота на съпрузите, които
причиняват дълбокото разстройство на брака им, то всеки един от тях представлява основание на отделен иск за
развод и ако ищецът при множество обуславящи дълбоко разстройство на брака основания пропусне да заяви
някой от тях, то последицата е преклудиране на бракоразводния иск, основан на този факт. Поради това с оглед
принципа на изчерпателност на брачния процес, предвиден в текста на чл.322, ал.1 от ГПК обективното
съединяване на бракоразводни искове, основаващи се на всички факти от живота на съпрузите, които обосновават
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им е процесуално наложително.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията и доводите на страните, като взе предвид настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение
за спорното право, намери за установено следното:
Не се спори по делото, а и видно от приложеното Удостоверение за сключен граждански брак от ****г.,
издадено въз основа на Акт за граждански брак № ******г., от Община-Дулово, страните са сключили
граждански брак на ******г. в *********, общ.Дулово, обл.Силистра, от който брак имат родено едно дете – Ч.
Т.Х. с ЕГН ******, което понастоящем е малолетно, видно от Удостоверение за раждане от **********г.,
издадено въз основа на Акт за раждане № *********г. от Община Силистра.
От становищата на страните и от изложеното в молбата за развод, съдът направи извод, че фактически
2
страните не живеят заедно повече от една година, а отношенията им не се градят на взаимно уважение и
разбирателство и общи грижи за семейството и отглеждането, възпитанието и издръжката на детето им, така както
изискват чл. 14, 15 и чл. 17 от СК.
По делото се установи, че страните поддържат контакти единствено във връзка с общото дете което
имат, като майката не препятства контактите на бащата с детето и срещите между тях когато бащата се завръща в
страната.
Настъпилото в брачната връзка на страните дълбоко разстройство е непреодолимо, защото нормалните
брачни отношения между тях не могат да бъдат възстановени. Брачната връзка между страните е лишена от
присъщото й съдържание на взаимност, съвместно живеене, разбирателство и общи грижи за семейството и
децата, съществува само формално, поради което следва да бъде прекратена с развод. В този смисъл предявеният
брачен иск с правно основание чл. 49 от СК е основателен и следва да бъде уважен.
ОТНОСНО БРАЧНАТА ВИНА:
Искане за непроизнасяне по въпроса за брачната вина е направено от ищеца с молбата за развод и от
ответника с писмения отговор и чрез неговият процесуален представител в съдебно заседание. Поддържа се от
страните и в съдебно заседание.
На основание чл. 49, ал. 3 от СК съдът счита, че не следва да се произнася относно вината за настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, тъй като разстройството се дължи на обективни причини
изложени по-горе, които не могат да се вменят във вина на съпрузите.
По делото не се установиха брачни провинения на съпрузите, които да са дали сериозно отражение върху
съзнанието им и върху брачните им отношения като цяло до степен, че да вменят във вина на единия или другия.
ОТНОСНО МЕСТОЖИВЕЕЕНЕТО НА ДЕТЕТО И УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ
ПРАВА:
Такова искане е направено единствено от ищеца с молбата за развод, което се поддържа и в съдебно
заседание. Ответника е изразил съгласие в тази насока с писмения си отговор и чрез процесуалният си
представител в съдебно заседание.
При решаване на въпроса за упражняването на родителските права трябва да се изхожда преди всичко от
интересите на децата/ в този смисъл е и Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр.д.№ 3/74г. на Пленума на
Върховния съд/, преценени с оглед и на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения
за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания, трудови навици и др.; морални качества на
родителя; социално обкръжение и битови условия;възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и
помощ на трети лица. От значение е умението на родителя да направлява децата в живота, да им дава
положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т.н., като полага лични усилия във връзка с
отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко едно от децата.
Допълнителната разпоредба на §1, т.5 от ЗЗД/ДВ бр.14 от 2009г./ даде и законова дефиниция за понятието „най-
добър интерес на детето” – преценка на: а/желанията и чувствата на детето; б/физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в/възрастта, пола и други характеристики на детето; г/опасността или
вредата, която е причинена на детето или има опасност да му бъде причинена; д/способността на родителите да се
грижат за детето; е/последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, ж/други
обстоятелства, имащи отношение към детето.
Не се спори, че откакто страните са се разделили ищеца е единствения родител който полага ежедневни
и трайни грижи за детето Ч. Х.. Бащата Т.О. поддържа контакти с детето по телефона, тъй като живее и работи в
чужбина, а когато се прибира в страната детето гостува в домът му, и не е прекъснал връзката си с него. Не се
спори, че майката не ограничава контактите и срещите между бащата и детето, и не ги препятства. Не ограничава
и срещите на детето с родителите на ответника когато се прибират в България.
3
В този смисъл съдът намира, че с оглед физическото, психическото и нравственото развитие на роденото
по време на брака дете, неговата възраст и емоционалното му състояние, от двамата родители, майката е по-
пригодна да полага грижи за него. След раздялата между страните, детето Ч. е останало да живее при майката. От
този момент нататък тя е единствения родител който се грижи за него, осигурила му е нормална и спокойна среда
в която то да расте, съобразена изцяло с неговите нужди и потребности. Това обстоятелство, в хода на настоящия
процес, не беше опровергано от събраните по делото доказателства.
Всичко изложено дотук в своята съвкупност е от съществено значение при решаване на въпроса при кого
от родителите да се определи местоживеенето на роденото от брака дете и на кого от тях да се предостави
упражняването на родителските права след развода. Следва местоживеенето на детето да се определи при ищеца,
тъй като това ще бъде изцяло в интерес на детето.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РЕЖИМА НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА БАЩАТА С РОДЕНОТО ОТ
БРАКА ДЕТЕ:
Упражняването на родителските права спрямо детето в бъдеще става само от родителя, комуто детето е
предоставено за възпитание и отглеждане. Това обаче не лишава другия родител от родителските му права, а
задълженията на двамата родители се запазват независимо от допуснатия развод. Заедно с това за двамата
родители възникват и нови задължения, произтичащи от развода - да спазват коректно поведение един към друг,
да не вършат нищо за отчуждение на детето спрямо другия родител и помежду им, да не накърняват своя и на
другия родител авторитет, да обезпечават обстановка, която да съдейства за развитието на детето.
Съдът счита, че като изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определи така личните
отношения между родителите и детето, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения,
тъй като е необходимо определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и
спорове между родителите. Поддържането на лични контакти между детето и родителят на когото не са
присъдени родителските права е в интерес на детето, като разривът в отношенията между съпрузите не следва да
пречи на поддържането на нормалните отношения родител - дете. Личните отношения на детето с неговият баща
са в негов интерес, тъй като дават възможност за запазване на родствената връзка родител - дете и за запълване на
липсата от баща, която детето ще изпитва в ежедневието си.
Предвид изложеното, съдът намира, че следва да определи режим на лични контакти на бащата Т.О. с
детето Ч. Х. който е малко по-разширен от обичайния и за който страните се споразумяха, а именно:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с
преспиване, както и един месец през лятото с преспиване когато майката не е в платен годишен отпуск, както и
половината дни от зимната и пролетната ваканции след предварителна уговорка между родителите, по един ден
от празниците Курбан байрам и Рамазан байрам, на рожденият ден на детето – **., на рожденият ден на бащата –
**. и на деня на детето – **.
ПО ВЪПРОСА ЗА ДЪЛЖИМАТА ЕЖЕМЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКАТА НА РОДЕНОТО ОТ БРАКА ДЕТЕ:
При определяне размера на дължимата издръжка съдът следва да изхожда от нуждите на детето което
има право на издръжка, и възможностите на родителите, дължащи издръжка.
При решаване на въпроса за дължимата издръжка, съдът взе предвид в настоящия случай от една страна
нуждите на детето съобразно обикновените условия за живот, неговата възраст – навършени 4 години,
възможностите на страните да осигуряват издръжка, съобразно техните доходи и имуществено състояние и от
друга страна разходите за отглеждане.
В настоящият случай страните се споразумяха бащата да заплаща на детето си Ч. ежемесечна издръжка в
размер на 170 лв., считано от датата на подаване на молбата за развод, а останалата част от издръжката да се
поеме от майката ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето.
4
Издръжката ще се заплаща до настъпване на законови обстоятелства за нейното изменение или
прекратяване.
ОТНОСНО ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ:
Ищеца не заяви, че с ответника притежават такова, а и по делото не бяха представени доказателства за
наличие на такова, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
ОТНОСНО ФАМИЛНОТО ИМЕ НА СЪПРУГАТА СЛЕД РАЗВОДА:
Досежно въпроса за фамилното име на жената след развода, съдът е сезиран с молба от ищцата и на
основание чл. 326 от ГПК, на което ответника не се противопостави, намира за правилно тя да възстанови
предбрачното си фамилно име – „Х.“.
ОТНОСНО ДЪЛЖИМАТА СЛЕД РАЗВОДА ИЗДРЪЖКА МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ:
По отношение на дължимата за в бъдеще издръжка между съпрузите, съдът счита, че такава няма да се
дължи, тъй като страните не претендират такава.
ОТНОСНО ДЪЛЖИМИТЕ ДЪРЖАВНИ ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На основание чл.329, ал. 1, изр. 2 от ГПК във връзка с чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателния размер на дължимата държавна такса за развода да
е в размер на 50.00 лева, и като взе предвид, че 25.00 лева са внесени при завеждане на молбата от ищеца С.О.,
счита че следва да осъди ответника Т.О. да заплати допълнителна държавна такса по развода в размер на 25.00
лева, в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд - Дулово.
При наличие на съгласие на ответника в съдебно заседание да заплаща на детето издръжка в
претендирания от ищеца размер и на основание чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, Т. Х.О.. следва да бъде осъден да заплати по сметката на РС-Дулово държавна такса върху
размера така определената ежемесечна издръжка за роденото от брака дете Ч. Т.О., която се равнява на 122.40лв.
Останалите разноски остават в тежест на ищеца и ответника, така както ги е направил всеки един от тях.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод сключеният на ******г. в *********, общ.Дулово, обл.Силистра граждански
брак между С.И. О. с ЕГН ********** и Т. Х.О.. с ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без
произнасяне по въпроса за вината.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение относно последиците от развода, съгласно
което:
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Ч. Т.Х. с ЕГН ****** при неговата майка С.И. О. с ЕГН **********,
на адрес в ****.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака дете Ч. Т.Х. с ЕГН
******, на неговата майка С.И. О. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Х.О.. с ЕГН ********** с детето Ч. Т.Х. с ЕГН
******, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 08.00 часа в събота с преспиване до 17.00
5
часа в неделя, както и един месец през лятото с преспиване когато майката не е в платен годишен отпуск, както и
половината дни от зимната и пролетната ваканции след предварителна уговорка между родителите, по един ден
от празниците Курбан байрам и Рамазан байрам, на рожденият ден на детето – **., на рожденият ден на бащата –
**. и на деня на детето – **.
ОСЪЖДА бащата Т. Х.О.. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, ******, ********, да
заплаща на детето Ч. Т.Х. с ЕГН ******, чрез неговата майка и законен представител С.И. О. с ЕГН **********,
ежемесечна издръжка в размер на 170/сто и седемдесет/лева, считано от датата на подаване на молбата за
развода – 30.12.2020г. до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Съпрузите С.И. О. с ЕГН ********** и Т. Х.О.. с ЕГН ********** нямат придобито по време на брака
семейно жилище, както и друго движимо и недвижимо имущество в режим на СИО.
След развода С.И. О. с ЕГН ********** и Т. Х.О.. с ЕГН ********** не си дължат издръжка един на друг.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на С.И. О. с ЕГН ********** - „Х.”, като след
прекратяването на брака същата се именува С.И. Х..
Разноските остават за всеки един от съпрузите, така както ги е сторил.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса за производството в размер на 50/петдесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. Х.О.. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, ******, ********, да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Дулово, допълнителна
държавна такса по производството в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Т. Х.О.. с ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, ******, ********, да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметката на Районен съд – Дулово, държавна такса върху
присъдената ежемесечна издръжка на детето, в размер на 122.40 лева /сто двадесет и два лева и четиридесет
стотинки /.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
6