Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 488 по описа
за 2013 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Б.Д.“ ЕАД против И.С.Н. и М.Х.Н. кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на 22.12.2006 г. сключил с ответниците договор за кредит за покупка
на недвижим имот за сумата от 76 500 евро със срок за погасяване на дълга от
300 месеца. Впоследствие условията по договора били предоговорени със
споразумение от 16.09.2008 г. Ответниците преустановили плащанията по кредита,
считано от 15.02.2010 г., като не заплатили четири поредни вноски, поради което
на основание т.19.2 от договора и чл.7 от допълнителното споразумение, считано
от 18.05.2010 г. кредитът автоматично станал предсрочно изискуем. Ответниците
дължали сумата от 70 708.57 евро/главница/,
11831.45 евро/договорна лихва за периода 27.09.2010 г. - 04.10.2012 г./, 7 365
евро/наказателна лихва за периода 19.09.2011 г. - 04.10.2012 г./, 229.41 евро -
заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.10.2012
г. до окончателното изплащане. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед
по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 47039/2012 г. на СРС, ГО, 51 състав, срещу която
ответниците възразили, поради което заповедта не могла да влезе в сила. Моли
съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че дължат
горепосочените суми, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на ИМ до окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в
заповедното производство разноски.
Ответниците оспорват исковете по основание и размер. Твърдят,
че не се били осъществили предвидените в договора предпоставки за настъпване на
предсрочна изискуемост, нито банката отправила писмено изявление за обявяване
на кредита за предсрочно изисукем. Към 18.05.2010 г. не била настъпила забава
на плащанията, поради което нямало основание за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Твърдят, че от договора и споразумението не ставало ясно коя
е падежната дата за заплащане на вноските. В т.6 от договора от 22.12.2006 г. не
била определена падежна дата, нито кредитна сметка, по която да се отчита
кредитът, съгласно т.8.2. В договора се съдържала т.8.1, която била обвързана с
т.7.5, но в самия договор липсвала т.7.5. Оспорват твърденията на ищеца, че
била настъпила автоматична предсрочна
изискуемост, като се позовават на съдебна практика на ВКС, според която било
необходимо писмено изявление от банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Твърдят, че ищецът умишлено забавил
осчетоводяването на извършени от ответниците плащания, с цел да да
начисли лихви. Твърдят, че ищецът определил за кредитна сметка 13431804, но тази сметка не била посочена
нито в договора за кредит, нито в допълнителното споразумение за отчитане на
кредита. В допълнителното споразумение било указано, че кредита ще се обслужва
по сметка № 14019347, а тази сметка била на името на трето лице - А.Х.Н., не на
името на ответниците. Поддържат становището, че за периода, през който кредитът
бил обслужван посредством сметката на третото лице, не били информирани за
движението по нея и не получавали извлечения за вноските и осчетоводяването им.
Със заплатените вноски банката погасявала редица разходи, като „такси данъци“,
двойна вноска, такси амортизация, капитализирана лихва, санкционираща лихва,
такса закъснение, такса управление, „такса“, заемни такси и лихви, някои от
които изобщо не били предвидени в договора. Единствено договорната лихва, таксата
управление и наказателната надбавка били договорени от страните. Всички
останали такси били начислявани неоснователно и незаконосъобразно. Тези разходи
не били определени точно и изчерпателно нито в договора за кредит, нито в
допълнителното споразумение. Ответниците се позовават в отговора на исковата молба на неравноправност на т.7.1 и т.7.2 от договора и на т.2.2 от
допълнителното споразумение от 16.09.2008 г. Оспорват да са подписали погасителен план към
допълнителното споразумение от 16.09.2008 г. В писмено становище от 24.02.2015 г., подадено след срока за отговор и
след срока за допълнителен отговор, се позовават на неравноправност и на
клаузите на т.21.1 и т.21.3 от договора, уреждащи заплащането на такси. В писмено становище, представено в
последното съдебно заседание по делото, ответниците се позовават на
неравноправност и на клаузите на т.7.4 и т.8.2 от договора, уреждащи заплащането
на такса за управление на кредита. Молят съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа
и правна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, вр чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ:
За да бъде уважен този иск, трябва да е доказан следният ФС:
1/съществуването на договор за кредит и неговото съдържание, както и
обстоятелството, че кредитът е бил предоставен; 2/да е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията да е определен, съгласно
условията на договора.
В тежест на ответниците е да ангажират доказателства за извършените
плащания по договора. Видно
от договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2006 г., сключен от кредиторите
„Б.Д.“ ЕАД и „ОТП Банк“ РТ, Унгария, от една страна и ответниците по делото от
друга страна като кредитополучатели, кредиторите са поели задължение да
предоставят на ответниците сумата от 76 500 евро, а кредитополучателите са поели задължение да върнат кредита при
условията на договора. Кредитът е отпуснат при следните параметри на кредитното
задължение: цел на кредита – за покупка на недвижим имот; срок за погасяване – 300
месеца, считано от датата на неговото усвояване; кредитът се отчита по
индивидуални заемни сметки при двамата кредитори; годишен лихвен процент -
променлив процент, който към датата на сключване на договора е в размер на 3.69
% /базисен лихвен процент, определен от банката/ плюс надбавка 1%. Посочено е,
че промяната на базисната лихва от кредиторите е задължителна за страните./т.7.1
от договора/. При промяна на лихвения процент кредиторите определят нов размер
на месечната погасителна вноска, за което предоставят на кредитополучателите
актуализиран погасителен план./т.7.2 от договора/; в т.7.4 е уговорена месечна
такса за управление на кредита в размер на 0.2 %, начислявана върху остатъка от
кредита към месечната падежна дата. Съгласно т.9 кредитополучателите могат да
погасят предсрочно част или целия остатък от кредита, като заплатят предвидената
такса в Тарифата за таксите и комисионните на „Б.Д.“ ЕАД, действаща към датата
на плащане. При неплащане до 7 дни след падежна дата на главница и/или лихва
остатъкът от кредита се олихвява с лихвен процент по т.7.1, увеличен с
наказателна надбавка от 3 процентни пункта./т.19.1/. Съгласно т.19.2 от
договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва и и/или
месечна такса за управление 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем. До подаване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с лихвен процент по т.7.1, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Представен е погасителен план от 21.12.2006 г., в който не са посочени
падежни дати на отделните месечни вноски. Предвидени са общо 300 месечни
вноски, лихвен процент от 4.69 % и размер на дължимата месечна такса за
управление./л.80 - 85/.
С допълнително споразумение за предоговаряне на кредит от 16.09.2008 г. „Б.Д.“
ЕАД и ответниците са се споразумели срокът за издължаване на кредита да се
сключи за нови 240 месеца. В споразумението е посочено, че към датата на
подписването му остатъкът от дълга е в размер на 73 700 евро./т.2/. Страните са
се договорили, че лихвата по кредита към датата на подписване на
споразеумението е 7.29 %. Остатъкът от кредита ще се издължава с месечни
анюитетни вноски, дължими на 15 - то число от текущия месец и ще се заплаща
чрез вноски по разплащателна сметка 14019347. При неплащане до 7 дни след
падежната дата на главница и/или лихва, закъснялото плащане се олихвява с
прилагания лихвен процент по т.2.2, увеличен с наказателна надбавка от 10
процентни пункта. При допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва
над 30 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. До подаване на
молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с
лихвения процент по т.2.2, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10
процентни пункта.
Представен е погасителен план от 16.09.2008 г., в който е посочена падежна
дата – 15 число и са предвидени общо 240 погасителни вноски до 16.09.2028 г./л.164
- 169/.
Представени са Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, в които не е посочена дата на тяхното одобряване. /л.192 - 195/.
Представена е покана – уведомление от 28.02.2012 г. до ответниците, с която
„Б.Д.“ ЕАД е заявила, че поради забава в погасяване на задълженията по договора
за банков кредит, кредитите са предсрочно изискуеми и към 28.02.2012 г. кредитополучателите
дължат 82 109.82 евро. В поканата е предоставен 14 дневен срок за доброволно
плащане на сумата. Видно от приложената към поканата обратна разписка същата не е връчена на ответниците.
По искане на „Б.Д.“ ЕАД на 24.10.2012 г. е издадена
заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 47039/2012 г. на СРС, ГО, 51 състав, с
която е разпоредено длъжниците И.С.Н. и М.Х.Н. да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД
сумата от 70 708.57 евро – главница по договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 22.12.2006 г., ведно със законна лихва от 05.10.2012 г. до изплащане на
вземането, заемни такси в размер на 229.41 евро, договорна лихва в размер на 11
831.45 евро за периода 27.09.2010 г. – 04.10.2012 г., наказателна лихва в
размер на 7365 евро за периода 19.09.2011 г. до 04.10.2012 г., 5738.63 лв. –
разноски по делото.
Срещу заповедта за незабавно изпълнение са подадени възражения от И.С.Н. и М.Х.Н.
на 26.11.2012 г. в срока по чл.414 от ГПК.
По делото са изслушани основна счетоводна експертиза и общо седем
допълнителни счетоводни експертизи с поставени задачи.
От основната експертиза се
установява, че общият размер на усвоените суми на 24.01.2007 г. по отпуснатия
кредит е 76 500 евро, като кредитът е усвоен на две части по две заемни сметки/
от заемна сметка № 13432018 – 68 850 евро; сметката е с титуляр – ответникът и
сътитуляр - ответницата/ и от заемна сметка № 13431804 - 7 650 евро; сметката е
с титуляр ответникът и сътитуляр – ответницата/. Разплащатената сметка с номер
14019347, посочена в допълнителното споразумение от 16.09.2008 г., е на А.Х.Н.. С внесените суми по тази сметка
са погасявани задължения по процесния договор за кредит, като същите са
отразявани по заемна сметка в евро 13431804 с титуляр И.С.Н. и сътитуляр М.Х.Н..
Съдът не кредитира заключението на
основната експертиза в останалата част, тъй като при
изчисленията размерът на здадълженията на ответниците е определен, съобразно
едностранни промени на лихвения процент, извършени от банката на 10.09.2007г.,
на 21.10.2008 г. и на 15.06.2011 г., когато лихвеният процент е променен
съответно на 5.19 %, на 7.79% и на 8.79
%.
По същите съображения съдът не
кредитира и допълнителните заключения от 25.11.2015г., от
01.11.2016г., две заключения от 01.11.2016г., от 07.11.2017г. и от 10.04.2018г.,
в които задълженията на ответниците са изчислени, съобразно едностранните
промени на лихвения процент. В
допълнително заключение от 25.11.2015г. /л.249/, при отговора на втора задача, вещото
лице е посочило на какво основание са извършени промените на лихвените проценти, а именно:
1/промяната на лихвения процент на 10.09.2007 г. от 4.69 % на 5.19 % е
извършена на основание: повишаване на базовия лихвен процент с 0.50 % на
ипотечните кредити с решение на Комисията за управление на актива и пасива на
банката под влияние на пазарни фактори; 2/промяната на лихвения процент на 21.10.2008 г. от 5.19 %
на 7.29 % е извършена на основание
подписано допълнително споразумение от 16.09.2008 г.; 3/промяната на лихвения
процент на 21.10.2008 г. от 7.29 % на 7.79 % е извършена на основание: повишаване
на базовия лихвен процент с 0.5 % на ипотечните кредити с решение на Комисията
за управление на актива и пасива на банката под влияние на пазарни фактори; 4/промяната
на лихвения процент на 15.06.2011 г. от
7.79 % на 8.29 % е извършена на основание: настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, неизпълнени условия по програма „ДСК Уют“; 5/промяната на лихвения
процент на 15.10.2012 г. от 8.29 % на законния
лихвен процент е извършена на основание: подаване на заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Съдът изцяло кредитира последното допълнително
заключение на счетоводната експертиза от
10.02.2020 г./л.439/. Видно от същото платената от ответниците сума по
първоначалния погасителен план от 2006 г., като се вземат предвид всички
извършени от тях плащания, за които изрично са посочили в основанието, че представляват
плащания по процесния договор за кредит, е общо в размер на 38 784.02 евро. Банката
неправилно е отнесла част от платените от тях суми за погасяване на други техни задължения -
напр. по изп.дело № 303/2007 г., което касае други техни кредити, макар при
плащане на сумите да са посочили като основание – погасяване на задължения по
процесния кредит. От допълнителното заключение се установява, че сумата от 38
784.02 евро включва следните пера: 9 921.13 евро/главница с падежи от 24.02.2007
г. до 24.06.2012 г./, 18 256.37 евро /договорна лихва с падежи от 24.02.2007 г.
до 24.06.2012 г./, 9 756.64 евро/такса управление от 24.01.2007 г. до
22.07.2012 г./, 6.88 евро /санкционираща лихва до 22.07.2012 г./, други заемни
такси до 24.07.2012 г. – 843 евро. Непогасените
задължения към 04.10.2012 г. са
общо 1 848.65 евро, от които: 521.90 евро /непогасена главница с падежи
24.07.2012 г. - 24.09.2012 г./, 778.60 евро/договорна лихва с падежи 24.07.2012
г. -24.09.2012 г. /, 315.04 евро/такса за управление от 22.07.2012 г. до
22.09.2012г./, 3.70 евро/непогасена санкционираща лихва върху просрочена
главница до 04.10.2012 г./ и 229.41 евро /непогасени други заемни такси до
17.08.2012 г./. Вещото лице е определило
и общият размер на задълженията за непогасени месечни вноски за главница с
настъпил падеж към датата на изготвяне на заключението за периода 24.07.2012 г. до 24.01.2020 г. - 18 893.78 евро.
Така обсъдените доказателства установяват, че на 22.12.2006 г. е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот,
в изпълнение на който „Б.Д.“ ЕАД е превела на 24.01.2007 г. сумата от 76
500 евро по сметки с титуляри –
ответниците по делото. Към датата на изготвяне на последното допълнително
заключение не са погасени главници с падежи от 24.07.2012 г. до 24.01.2020 г.
вкл. по първоначалния погасителен план от 2006 г. в размер общо 18 893.78 евро.
Към 04.10.2012 г. не е заплатена договорна лихва с падежи 24.07.2012 г.
-24.09.2012 г. в размер на 778.60 евро, 315.04 евро/такса за управление от
22.07.2012 г. до 22.09.2012 г./, 3.70 евро/непогасена санкционираща лихва върху
просрочена главница до 04.10.2012 г./ и 229.41 евро /непогасени други заемни
такси до 17.08.2012 г./.
По активната материалноправна
легитимация:
В договора за кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2006 г. са
посочени двама кредитори – „Б.Д.“ ЕАД и „ОТП Банк“ РТ със седалище в Унгария,
респ. задълженията на ответниците са възникнали към двамата кредитори.
Съдът приема, че в чл.25.1 от договора е уредена активна солидарност. Съгласно
посочената разпоредба, всички задължения на кредитополучателите и всички права
на кредиторите ще се изпълняват по отношение на „Б.Д.“ ЕАД, поради което
материалноправно легитимиран да получи вземанията по договора за кредит е
именно ищецът.
Спорни въпроси са: дали
клаузите на т.7.1 и т.7.2 от договора и на т.2.2 от допълнителното споразумение от 16.09.2008 г. са неравноправни, настъпила ли е предсрочна
изискуемост на кредита, какъв е размерът на задълженията.
По възражението за неравноправност на клаузите на т.7.1 и т.7.2 от
договора за кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2006 г. и на т.2.2 от
допълнителното споразмение за предоговаряне на кредит от 16.09.2008 г.:
Видно от съдържанието на
договора за кредит за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2006 г. и
допълнителното споразумение към него се касае за потребителски договор, като
оттниците имат качеството на потребители по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съдът приема за основателно
възражението на ответниците, че т.7.1 и
т.7.2 от договора противоречат на чл.143,
ал.1 от ЗЗП, поради следните
съображения:
Съгласно т.7.1
за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва в размер, който
е равен на базисен лихвен процент, определен от „Банка ДСК“, който към датата
на сключване на договора е 3.69 % плюс 1% надбавка. Посочено е, че „промяната
на базисната лихва от кредиторите е задължителна за страните.“
Съгласно т.7.2 при промяна на лихвения процент
кредиторите определят нов размер на месечната погасителна вноска, за което
предоставят на кредотополучателите актуализиран погасителен план.
В договора не са посочени условията, при които
банката ще променя лихвения процент, нито по какъв начин – по каква конкретната формула това ще бъде извършено.
По делото са представени от ответниците Общи
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, в които не е посочена
дата на тяхното одобряване. /л.192 - 195/, поради което не е ясно дали са
действали към датата на договора, а и от тях не може да се установи по каква
формула е следвало да бъде променяна лихвата.
От допълнително заключение на счетоводната
експертиза от 25.11.2015г./ л.254 – отговор на задача втора/ се установява, че няколко месеца след усвояване на кредита на
10.09.2007 г. банката е променила едностранно лихвения процент от 4.69 % на
5.19 % на основание: „повишаване на базовия лихвен процент с 0.50 % на ипотечните
кредити с решение на Комисията за управление на актива и пасива на банката под
влияние на пазарни фактори“.
На 16.09.2008
г. между страните е сключено допълнително споразумение, в което е посочен нов
лихвен процент - 7.29 % и страните са
приели, че остатъкът от дълга е 73 700
евро, който е определен на база едностранното изменение на лихвения процент от 10.09.2007
г.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената.
Неоснователно е възражението на ищеца, че
клаузите на т.7.1 и т.7.2 от договора от 22.12.2006 г. са индивидуално
уговорени. За да са индивидуално уговорени, те не трябва да са изготвени
предварително и потребителят трябва да е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при
общи условия./аргумент от чл. 146, ал.2
от ЗЗП/. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП в тежест на банката е да установи, че процесните
договорни клаузи, които я ползват, са индивидуално уговорени. Подписването на договора от ответниците
само по себе си не доказва, че клаузите са индивидуално уговорени.
В конкретния случай от самото съдържание
на оспорените договорни разпоредби е видно, че те не са индивидуално уговорени,
а са стандартни, изготвени предварително типови условия на банката. Пълната непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания, при които кредиторът може да промени едностранно
уговорката за лихва сочат, че клаузите са
типови и кредитополучателите не са могли да влияят на тяхното съдържание.
При уговорка за едностранна промяна на лихвения
процент следва ясно да бъде указано кога/при какви условия/ и как /по каква формула/
ще бъде променена лихвата. Методът за
изчисляване на лихвата,
респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за кредит, което само по
себе си изключва възможността този
елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор,
независимо дали се касае до фиксиран или променлив лихвен процент. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно
конкретна информация относно това кога и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената му финансова услуга, за да може на свой
ред да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси, както и когато
методологията, създадена от банката – кредитор, като
нейни вътрешни правила, не е част от кредитния договор, кредитодателят не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за
неравноправната клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Видно от цитираните оспорени клаузи на процесния договор в тях е предвидено, че банката може едностранно да променя БЛП, но нито е
ясно при какви условия, нито е ясно по
каква конкретна формула, ще се извършват промените.
Така кредитополучателите са поставени в неравностойно положение спрямо банката, тъй като не са предварително информирани относно съществен елемент от
договора, който определя размера на тяхното
задължение, поради което посочените клаузи са неравноправни. В този смисъл е и практиката
на ВКС постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на
2-ро т.о.; решение № 424/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на
4-то г.о. и решение № 77/22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/2014 г. на
3-то г.о.
Тъй като т.7.1 и т.7.2 от договора, които
предоставят възможност на банката едностранно да променя базовия лихвен процент,
са неравноправни и не са индивидуално уговорени, същите се явяват нищожни и не
следва да бъде прилагани в отношенията между страните, респ. едностранното
увличение на лихвата не обвързва ответниците.
Последващото допълнително споразумение
от 16.09.2008 г. има за предмет предоговаряне
на кредита, като задълженията на кредитополучателите са определени въз основа на неравноправни клаузи от първоначалния договор, поради което допълнителното споразумение е нищожно, на основание чл.366 ЗЗД. Съгласно чл.366 от Закона за задълженията и
договорите, сключената спогодба върху непозволен договор е нищожна, дори
ако страните са се спогодили относно неговата нищожност.
Следователно, задълженията на кредитополучателите
трябва да бъдат определени по първоначалния погасителен план от 2006 г.
Спорен въпрос е дали е настъпила предсрочна изискуемост.
Съгласно т.19.2 от
договора, при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва и и/или
месечна такса за управление над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем.
Видно от допълнителното заключение на
счетоводната експертиза от 10.02.2020г./л.439/, което съдът кредитира, към датата на
подаване на исковата молба, която съвпада с датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК /05.10.2012 г./ непогасени са главници с падежи от 24.07.2012 г.
до 24.09.2012 г. в размер на 521.90 евро и не са погасени договорни лихви с падежи
от 24.07.2012 г. до 24.09.2012 г. в размер на 778.60 евро, както и заемни такси
за управление за периода 22.07.2012 г. -22.09.2012г. в размер на 315.04 евро.
Следователно, към датата
на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК/05.10.2012г./, която дата, съгласно
чл.422, ал.1 от ГПК, се счита и за дата
на подаване на исковата молба, не са осъществени предпоставките на т.19.2 от
договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като не се
установява да е допусната забава за плащане на главница или договорна лихва,
или месечна такса за управление за период повече от 90 дни.
Следва да се посочи, че
дори и да бе допусната забава в плащанията, кредиторът е длъжен да отправи
писмено изявление до кредитополучателите, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, а ищецът сам признава в исковата молба и в допълнителната искова
молба, че изобщо не е връчил такова писмено изявление на кредитополучателите, а
се позовава на настъпила автоматично предсрочна изискуемост.
Спорен въпрос е какъв е размерът на
задълженията.
Относно размера на
главницата:
Съгласно ТР
№ 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен
само за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК. По отношение на ответниците задълженията следва да бъдат определни само
по договора за кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2006 г. и погасителния план към него. От
допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 10.02.2020г./л.439/ се установява, че
неплатените вноски с настъпил падеж за периода 24.07.2012 г. до 24.01.2020 г. са
в размер на 18 893.78 евро.
Към
датата на приключване на устните състезания по делото /16.12.2020 г./
е настъпил падежът за вноските по главницата и за периода 24.01.2020 г. – 24.11.2020 г. с
общ размер от 2 525.71 евр,
което се установява
от погасителния план от 2006 г./л.80-85/.
Така общият размер на неизплатените вноски,
формирани само от главниците по вноските за периода 24.07.2012 г. – 24.11.2020
г., е 21 419.49 евро /18 893.78 евро + 2 525.71 евро/, до който размер и
период предявеният иск е основателен, а в останалата част, до пълния предявен
размер от 70 708.57 евро следва да бъде отхвърлен.
При определяне размера на вноските съдът съобрази
указанията в мотивите към ТР № 8/02.04.2019г. по т.д. № 8/2017г. ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираното тълкувателно решение, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът
следва да съобрази дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е
включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът
претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с
обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до
твърдяното от кредитора настъпване на предросрочна изискуемост, съдът не може
да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на
производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с
настъпил падеж в хода на производството следва да се присъди само частта, съставляваща
главница, съгласно погасителния план.
Относно размера на договорната лихва:
Предявеният установителен иск е за договорна
лихва за сумата от 11 831.45 евро за периода 27.09.2010г. – 04.10.2012 г., за
която е издадена и заповедта по чл.417 от ГПК, въз основа на представеното
извлечение от счетоводните книги.
В този смисъл е и извършеният от съда доклад на
делото в съдебно заседание от 20.05.2015г., срещу който ищецът не е възразил,
поради което настоящият състав приема, че предявеният иск е за установяване
дължимост на договорна лихва, а не на „договорна лихва за забава“, както е посочено в петитума на исковата молба.
От последното допълнително заключение на
счетоводната експертиза от 10.02.2020г., което съдът приема, се установява, че
ответниците дължат договорна лихва за периода 24.07.2012 г. до 04.10.2012 г. в
размер на 778.60 евро, за който размер и период искът е основателен, а в
останалата част до пълния предявен размер от 11 831.45 евро и за периода 27.09.2010
г. - 24.07.2012 г. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за наказателна лихва:
Предявеният установителен иск за наказателна лихва е за сумата от 7365 евро
за периода 19.09.2011 г. – 04.10.2012 г.
От допълнителното заключение от 10.02.2020 г., което съдът приема, се
установява, че наказателната лихва е дължима за периода 24.07.2012 г. - 04.10.2012
г. в размер на 3.70 евро/таблица № 1, колона 18/, за който размер и период искът
е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 7365 евро и за
периода 19.09.2011 г.-24.07.2012 г. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за заплащане на заемни
такси:
В допълнителната искова молба по делото ищецът уточнява, че претендира такси
за управление на кредита, съгласно чл.7.4, вр. чл.8.1 от договора, както и
такси по раздел VII „Други уговорки“, посочени в чл.21.1, б.“а“ до „д“ вкл.
По претенцията за такса за управление на кредита:
Съгласно чл.7.4 от договора, кредитополучателят заплаща месечно на падежна
дата такса за управление на кредита в размер на 0.2%, начислявана върху
остатъка от кредита към месечената падежна дата.
Съгласно чл.8.1 от договора, в индивидуалния погасителен план в отделна
колона се посочва и месечната такса за управление.
Видно от представения погасителен план от 2006 г., подписан от ответниците,
в него в отделна колона е посочен размер на месечните такси за управление на
кредита.
Падежната дата е 24 – то число на месеца, тъй като на 24.01.2007 г.
кредитът е бил усвоен от ответниците и от тази дата за тях се е породило
задължение за заплащане на месечните погасителни вноски.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК (Нова разпоредба - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Тази разпоредба обаче влиза в сила от 23.07.2014 г., поради което е
неприложима в отношенията между страните по настоящото дело, тъй като ищецът претендира
заплащане на такси, дължими до 05.10.2012 г./датата на подаване на исковата
молба, която по аргумент от чл.422, ал.1 от ГПК съвпада с датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК/.
Тъй като размерът на месечната такса за управление е конкретно и ясно определен в договора и в погасителния
план от 2006 г., за ответниците е възникнало задължение за нейното заплащане.
От допълнителното заключение на счетоводната експертиза от 10.02.2020 г. се
установява, че неизплатената такса за управление на кредита към датата на
подаване на ИМ /05.10.2012 г./, е в
размер на 315.04 евро за периода 22.07.2012г. до 22.09.2012 г.
По отношение на останалите заемни такси по чл.21.1 от договора:
Съгласно чл.21.1 от договора, кредитополучателите дължат следните такси: а/такса
за управление на кредита; б/такса за предсрочно погасяване на кредита или на част
от него; в/други обявени от кредиторите такси и комисионни, както и всички
други разходи по обслужването на задължението и принудителното събиране на
вземането; г/разходите за преоценка на обезпечение в случаите по т.17 и д/такса
за пълно погасяване на изискуем дълг по жилищния кредит чрез рефинансиране от
друга банка.
Според т.21.3 от договора, кредиторите прилагат такси и комисионни,
съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на „Банка
ДСК“ за таксите и комисионните.
По делото не бе доказано, че се дължат други такси, освен таксата за
управление.
Не се твърди, а и не е установено предсрочно погасяване на кредита или на
част от него, не се установява рефинансиране на дълга със средства от друга
банка, не се установява дължимост на която и да е от таксите по т.21.1, б.“б“
до „д“ от договора. Не е представена и Тарифата, поради което не е установено в
какъв размер евентуално биха били таксите за предсрочно погасяване на част от
кредита и другите такси, респ. не може да се извърши и преценка дали подобни
клаузи изобщо отговарят на изискванията за добросъвестност и дали са равноправни
по смисъла на ЗЗП.
По отношение на таксите за принудително събиране на вземането – принудителното
събиране на дълг не може да бъде определено като услуга, за която потребителят
да дължи такса. Дори и да се приеме, че банката търси свои разходи за принудително
събиране на вземането, то тези разходи не могат да бъдат определени като такса
за услуга. Дори и разходите по събиране на дълга да са предизвикани от
поведението на длъжника по договора, те се покриват от неговата отговорност за
неизпълнен договор, а ЗПК ограничава размера на това обезщетение до законна
лихва, затова други разходи не могат да се търсят. /чл.33 от ЗПК/.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че ответниците дължат
единствено такси за управление на кредита за периода от 22.07.2012 г. до
22.09.2012 г., чийто размер вещото лице е определило на 315.04
евро/допълнително заключение от 10.02.2020 г./.
Ищецът претендира заемни такси в по-малък размер - 229.41 евро, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен до размера, посочен в ИМ.
По искането за солидарно осъждане на
ответниците:
Съгласно чл. 121 от ЗЗД, освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници
възниква само когато е уговорена.
От представения по делото договор се установява, че двамата ответници са
кредитополучатели и в този смисъл те се явяват съдлъжници, а съгласно чл.101 от ЗЗД съдлъжниците са солидарно отговорни. Солидарна отговорност за ответниците е
уговорена и в чл.12, изречение второ от договора за кредит за покупка на
недвижим имот от 22.12.2006 г, съгласно която разпоредба вземането на
кредиторите може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите.
По разноските: Ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 2566.92 лв., съобразно уважената част от предявените
искове.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците, на основани чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 270.40 лв., съразмерно
на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал.1 от
ГПК, по отношение на И.С.Н., ЕГН **********, и М.Х.Н., ЕГН **********,***,
че дължат солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от главния изпълнителен директор В.М.С.и
от изпълнителния директор Д.Н.Н., сумата от 21 419.49 евро/месечни
погасителни вноски, формирани само от главниците по вноските, за периода 24.07.2012 г. – 24.11.2020 г., дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 22.12.2006 г./,
778.60 евро/договорна лихва за периода 24.07.2012
г. – 04.10.2012 г./, 3.70 евро/наказателна лихва за периода 24.07.2012 г. -
04.10.2012 г./, 229.41 евро/заемни такси/, ведно със законната лихва върху
главницата от 21 419.49 евро, считано от 05.10.2012 г. до окончателното
изплащане, за които задължения е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 47039/2012 г. на
СРС, ГО, 51 състав, като иска за
главницата до пълния предявен размер от
70 708.57 евро, иска за договорна
лихва в останалата част до пълния предявен размер от 11831.45 евро и за периода 27.09.2010 г. –
24.07.2012 г., иска за наказателна лихва
в останалата част до пълния предявен размер от 7365 евро и за периода 19.09.2011
г.-24.07.2012 г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И.С.Н. и М.Х.Н. да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 2566.92 лв., съразмерно на уважената част от
предявените искове.
ОСЪЖДА „Б.Д.“ ЕАД
да заплати на И.С.Н. и М.Х.Н., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 270.40 лв., съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: