Р
Е Ш Е
Н И Е №260200
гр.Кюстендил, 12.10.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение,
първи състав, в открито заседание на тринадесети май, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Симона Цикова,
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева в.гр.д.№75/2021г. по описа
на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв.М.К. ***, в качеството й на пълномощник на Н.Л.С., с ЕГН **********, с
адрес *** (с пълномощно за всички съдебни инстанции от делото пред КнРС –
л.22), срещу решение №260300/21.12.2020г. на Районен съд-Кюстендил, постановено
по гр.д.№2674/2019г. по описа на този съд.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения от Н.Л.С., с посочени ЕГН и адрес, против П.Л.Л., с ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на 3/4 ид.части
от поземлен имот с идентификатор №**** по КККР на с.****, с адрес на поземления имот: с.****,
местност „****“ с площ от 2 535 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята при неполивни условия: 5-та, стар идентификатор ****, номер
по предходен план ****, при съседи: поземлен имот с идентификатор №****, ****,
ведно с всички подобрения и приращения в имота, и е осъдил Н.Л.С. да заплати на П.Л.Л. деловодни разноски в
размер на 1 330 лева.
Така постановеното решение се обжалва изцяло с
твърдения за неправилност и незаконосъобразност и оплаквания, че съдът не е
обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, при което е формирал
погрешен правен извод за неоснователност на исковата претенция. Претендира се
отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което исковата
претенция за установяване принадлежността на правото на собственост, така,
както е предявена, да бъде уважена изцяло, като на основание чл.537 ал.2 от ГПК
бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давност
с №*** том ***дело № ***/2019г. по
описа на нотариус М.М. с рег.№696 на НК за 3/4 ид.ч. от правото на собственост
върху имота.
Твърди се във въззивната жалба, че от събраните от
районния съд гласни доказателства и приети заключения по назначени
съдебно-технически експертизи, изпълнени от вещите лица Х. и С., по безспорен
начин е била установена частична идентичност между имота, за който ищцата, сега
жалбоподател, разполага с титул за собственост, и имота, заснет като поземлен
имот с идентификатор №**** по КККР на с.****, който Е. Л. Т. е продал на П.Л.Л.
с нотариален акт с №** том ***дело №***/2019г. по описа на нотариус с рег.№696
по описа на Рег. на НК. Изтъква се, че всички разпитани по делото свидетели,
дори посочените от ответника в производството, са заявили, че спорният имот е в
съседство с имота, притежаван от починалия ответник Е. Т., съгласно нотариален
акт за дарение на недвижим имот с №** том ***дело №***/1984г., който е в
регулацията на селото – парцел ***, имот пл.сн.№*** в кв.** по плана на с.****
и находящата се в него масивна жилищна сграда. Наличието на съседство между
процесния имот, който е извън регулация и имотът, притежаван от Е. Т., който е
бил в регулация, се сочи, че е било установено и в заключенията на вещите лица Х.
и С.. Прави се оплакване, че тези доказателства не са били обсъдени от районния
съд, който е игнорирал и безспорно установения от експертизите факт, че имотът,
собственост на Н.Л., съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот с №**
том ***дело №***/1995г. е частично идентичен с имота, собственост на П.Л.,
съгласно нотариален акт с №*** том *** дело №***/2019г., като експертите са
идентифицирали границите му, изследвали са историята на имота по действащите
регулационни планове и КК, изчертали са комбинирани скици, като са обосновали
извода за частична идентичност, при съвпадение на границите на имотите от запад
и от юг ( с допустими разлики) и различие от изток и север. Във въззивната
жалба се изразява несъгласие с извода на съда за липса на идентичност между
двата имота, основана на съпоставка на съседите на имотите по актовете за
собственост, който се приема за необоснован, с оглед заключенията на вещите
лица. Намират се за неправилни и изводите относно т.нар. контактна зона, във
връзка с която в.л.С. пояснил, че се получава при обединяване на източниците за
създаване на кадастралната карта, а в.л.Х. установил, че границата между
урбанизираната и неурбанизираната територия била некоректно отразена в
одобрената КК. Обръща се внимание на обстоятелството, че в документите за
собственост на Н.С., Е. Т. и Д. Г. имотите никъде не са били описани с граници
и съседи по действащите регулационни планове към момента на съставянето им – с
парцел, номер на имот и квартал, а в част от документите са били описани като
съседи физически лица с посочване на имената им, а в друга част съседи въобще
липсвали, поради което необосновано съдът е вземал предвид това обстоятелство.
Не се споделя направеният от съда извод на тази основа за липса на проведено от
страна на ищцата главно и пълно доказване, обусловил отхвърлянето на иска,
поради неустановяване местоположението и разположението на имота, като се
счита, че от доказателствата по делото произтича обратен извод – че ищцата
притежава 3/4 ид.ч. от правото на собственост върху спорния имот, 1/2 ид.ч. от
които – по силата на дарението, сторено с нотариален акт с №*** том *** дело №***/1995г.
и 1/4 ид.ч. по наследство от нейната майка Д. Т.а, които права същата не е
загубила и за които нейният брат неправомерно е бил признат за собственик с
нотариален акт по обстоятелствена проверка с №*** том *** дело №**/2019г., а в
последствие е прехвърлил на ответника П.Л. без реално да ги притежава, тъй като
е имал само 1/4 ид.ч.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата П.Л.Л.,
чрез пълномощника му адв.И.С. (с пълномощно от първоинстанционния съд до
приключване на делото пред всички съдебни инстанции л.76), е подал отговор.
Изразява становище за неоснователност на същата и за правилност и
законосъобразност на решението на РС-Кюстендил. Възразява се съдът да е
извършил частичен анализ на фактическата обстановка по делото, като се сочи, че
в решението са били коментирани свидетелските показания, писмените
доказателства и трите съдебно-технически експертизи. В отговора се сочи, че от
показанията на свидетелите С., Х. и Д.С. се установявали спорадичните
появявания на жалбоподателката в имотите, притежавани от брат й и то след като
е разбрала за сключените от него сделки през 2019г., с което същата не е успяла
да опровергае давностното владение върху имота, придобит от брат й Е. Т..
Изразява се и несъгласие с твърдението на жалбоподателката, че свидетелите били
доказали владението й, тъй като същата повече от 20 години не била посещавала
имота в с.****, а през 2019г. се е самонастанила в малката къща, собственост на
П.Л., което е станало основание същият да предяви срещу нея иск по чл.108 от
ЗС, предмет на разглеждане по друго дело. Счита се, че ищцата неоснователно
претендира да е собственик на 3/4 ид.ч. от имот, който не може да идентифицира,
включително чрез заключенията по назначените експертизи, никое от които според
въззиваемия не доказва по безспорен и категоричен начин наличие на идентичност,
като самата тя твърдяла, че нейни имоти никога не са имали граници и съседи.
Счита се, че ищцата не е доказала, че е владяла имотите, а П.Л. е установил, че
е добросъвестен купувач, поради което искът правилно бил отхвърлен.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с
материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда
от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на
събраните по делото доказателства, в контекста на направените оплаквания и
предвид липсата на събрани нови доказателства във въззивното производство,
както и след като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
Районен съд-Кюстендил е бил сезиран с предявен от Н.Л.С.
против Е. Л. Т. и П.Л.Л. иск с правна квалификация чл.124 ал.1 от ГПК, за
признаване на установено по отношение на ответниците, че ищцата С., на
основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт с №***, том ** дело
№***/1995г. по описа на нотариус при КРС и наследствено правоприемство от Д. Г.
Т.а, починала на 10.01.1998г., е собственик на 3/4 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ дворно място, находящо се в землището на с.****, общ.Кюстендил
извън регулацията на селото към момента на дарението, а преди това – образуващо
два бивши парцели - парцел **, имот пл.№***в
кв.*** и парцел ***, имот
пл.№*** в кв.*** по плана на с.****, цялото дворно място празно и застроено
състоящо се от 2 200 кв.м., ведно с 3/4 ид.ч. от сградите, построени в
имота, а именно – масивна къща и стопанска постройка, при съседи на имота:
река, Х. С., К. К. и Ц. Г.а, който имот понастоящем представлява по КККР на с.****,
общ.Кюстендил, одобрени със заповед №РД-18-133/19.01.2018г. на изп.д. на АГКК
поземлен имот с идентификатор ****, с адрес: с.****, местност „****“, с площ от
2 535 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на
трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор ****, номер по
предходен план ****, при съседи ПИ ****, ****, ведно с всички подобрения и
приращения върху имота.
Наред с горепосочената искова претенция, С. е
отправила и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за отмяна за притежаваните от нея 3/4
ид.ч. на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност с
№*** том *** дело №***/2019г. от 06.08.2019г. по описа на нотариус с рег.№696
по регистъра на НК, с който Е. Л. Т. е бил признат за собственик на поземлен
имот с идентификатор ****, ведно с подобренията и приращенията върху имота.
Ищцата е твърдяла, че спорният имот е бил притежаван
изцяло от нейната майка Д. Г. Т.а, съгласно нотариален акт за право на
собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка с №***,
том ***, дело ***/1957г., 1/2 ид.ч. от който имот, ведно с 1/2 ид.ч. от
построените в него масивна сграда и стопанска постройка, майка й Д. Т.а й е
дарила нотариален акт с №***, том **, дело №***/1995г. Посочила е, че
ответникът Е. Л. Т. е неин брат и след смъртта на майка им останалата 1/2 ид.ч.
от дворното място и сградите в него са е била наследена от единствените й
наследници в лицето на ищцата С. и ответника Т. при равни права, при което по
отношение на имота помежду им е възникнала съсобственост, при права 3/4 ид.ч.
за С. и 1/4 ид.ч. за Е. Т..
Ищцата е пояснила, че приживе Д. Т.а с нотариален акт
за дарение на недвижим имот с №** том ** дело №****/1984г. от 22.02.1984г. е
прехвърлила на Е. Т. изцяло собствеността върху друг свой имот, който е в
регулацията на с.**** и се намира в съседство с горния спорен имот,
представляващ парцел V, отреден за
имот пл.№***, в кв.** по плана на с.****, състоящ се от 1 050 кв.м. празно
и застроено място, при съседи: улица, М. С., П. С. и К. Р., ведно с находящата
се в него масивна жилищна сграда, в който имот Т. живеел и ползвал.
Според С., независимо, че същата след смъртта на майка
й не е спирала да посещава имота извън регулация и да го стопанисва, през
2019г. узнала, че брат й Е. Т. се е снабдил с нотариален акт за собственост на
недвижим имот, придобит по давност с №** том ** дело №***/2019г. от
06.08.2019г. по описа на нотариус с рег.№696 по регистъра на НК, относно същия
този имот, но идентифициран, според заснемането му в Кадастрална карта като ПИ
с идентификатор ****, ведно с всички подобрения и приращения в него, който имот
впоследствие с нотариален акт с №**, том ***, дело №***/2019г. от 19.08.2019г.
по описа на същия нотариус продал на ответника П.Л.Л..
В хода на съдебното производство ответникът Е. Л. Т. е
починал и производството по отношение на същия е било прекратено, тъй като
негов единствен правоприемник по силата на наследяването е била ищцата.
В подадения от ответника П.Л. отговор на исковата
молба е възразено срещу основателността на предявения иск, с водещ довод за
липса на идентичност между закупения от него имот, за който праводателят му се
е снабдил с констативен нотариален акт за собственост и имота, идеални части от
който са били дарени на С. с нотариален акт с №***, том ***, дело №***/1995г. и
твърдения, че до преди няколко години С. не е посещавала имота, в селото не са
я виждали, а след това същата чрез самоуправни действия се е настанила в
закупената от Л., като добросъвестен купувач къща.
Л. е депозирал
и насрещна искова молба, с която е предявил иск по чл.108 от ЗС срещу ищцата,
която насрещна искова молба не е била приета за съвместно разглеждане, а е била
отделена в самостоятелно производство.
Районият съд е обсъдил приобщените по делото
документи, приетите заключения – общо три по назначени съдебно – технически
експертизи, както и свидетелски показания и е установил следното от фактическа
страна, което се възприема и от въззивния съд, а именно:
С нотариален акт за собственост, издаден на основание
обстоятелствена проверка №***, т***, д.№***/1957г. на нотариус при КРС, Д.Г.,
по мъж Л., е била
призната за собственик на недвижим имот, представляващ овощна градина в
землището на с.****, в местността „***“ от 2.2 дка, при съседи: река, Х. С., К.
К. и Ц. Г., от който са образувани парцели **, имот пл.№*** в квартал ** и **,
имот пл.№*** в квартал *** по плана на с.****, двата неурегулирани.
С решение от 05.07.1962г. на Кюстендилски народен съд
по гр.д.№1455/1960г. е бил обявен за окончателен разделителен протокол за
извършване на съдебна делба, според който в дял на Д. Г. Димитрова е бил поставен
недвижим имот, представляващ парцел ** имот пл.№***, в квартал ** по плана на
с.****, ведно частта от имота който се отчуждава и придава към парцел ***, имот
пл.№*** в същия квартал, ведно с овощните дървета и построените основи за
жилищна сграда.
С договор за дарение на недвижим имот, във формата на
нотариален акт №***, т.***, д.№***/1984г. на нотариус при КРС, Д. Г. Т.а е
дарила на сина си Е. Л. Т. следния свой собствен недвижим имот: парцел ***,
отреден за имот планоснимачен номер ***, в квартал *** по плана на с.****,
състоящ се урегулиран от 1 050 кв.м. празно и застроено място при съседи:
улица, М. П. С., П. С.С. и К. Ст.Р..
С договор за дарение, във формата на нотариален акт №**,
т.***, д.№***/1995г. на нотариус при КРС, Д. Г. Т.а е дарила на дъщеря си Н.Л.С.
собствения си недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. от дворно място, находящо се в
землището на с.****, извън регулацията на селото в момента на дарението, а
преди, образуващо два бивши парцела ***, имот пл.№*** в кв.** и парцел ***,
същия планоснимачен номер в същия квартал по плана на с.****, състоящо се от 2
200 кв.м., ведно с 1/2 ид.ч. от сградите, построени в горното място, а
именно-от масивната къща и от стопанската постройка, при съседи на имота: река,
Х. С., К. К.а и Ц. Г..
От удостоверение за наследници изх.№36/19.08.2019г.,
издадено от Община Кюстендил, е установено, че Д. Г. Т.а е починала на
10.01.1998г., като вдовица, и е оставила наследници по закон низходящи от първа
степен - син Е. Л. Т. и дъщеря Н.Л.С..
От представения по делото нотариален акт за
покупко-продажба с №**, т.***, рег.№***, д.№*** от 22.03.2018г. на нотариус с
рег.№604 на НК, е видно, че Е. Л. Т. е
продал на П.Л.Л. недвижим имот, представляващ УПИ ***, кв.** по плана на с.****,
одобрен със заповед №1606/16.04.1962г., с площ от 1050 кв.м., заедно с
масивната жилищна сграда, построена в имота, както и с всички трайни подобрения
и приращения в имота, при граници и съседи: улица с осови точки 35-36, край на
регулацията, УПИ *** и УПИ *** и при съседи по НА: улица, М. П. С., П. С. С. и
К. Ст.Р.в.
По заявление на Е. Л. Т., със заповед
№18-5651-31.05.2019г. е одобрено
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с.****, като в КККР
са нанесени нови обекти: поземлен имот с идентификатор №**** с площ от
2 535 кв.м., с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, няма
данни за собственост, сграда с идентификатор №****.1, с площ от 26 кв.м.,
предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, няма данни за собственост и сграда
с идентификатор №****.2, с площ 13 кв.м., предназначение: селскостопанска
сграда, няма данни за собственост.
По н.д.№***/2019г. на нотариус с рег.№696 е направена
обстоятелствена проверка за този имот, като с нотариален акт с №***, т.***,
рег.№4612, д.№***/2019г. по описа на нотариус с рег.№696, Е. Л. Т. е признат са
собственик по давност на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с.****,
с адрес на поземления имот: с.****, местност „****“, с площ от 2 535 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия: 5, стар
идентификатор №****, номер по предходен план ****, при съседи на имота:
поземлен имот с идентификатор №**** и ****, както и всички подобрения и
приращения в имота.
След като се е снабдил с горния нотариален акт за
собственост, с договор за покупко-продажба, във формата на нотариален акт с №****,
т**, рег.№***, д.№**/2019г. по описа на същия нотариус с рег.№696, Е. Л. Т. е
продал на П.Л.Л. горепосочения имот.
Районният съд е приел, че в заключение, изготвено от
в.л.В. е бил обоснован извод, че имота, описан в нотариалния акт за дарение с №***,
т.**, д.№***1/1995г. и имота, предмет на договора за покупко-продажба във
формата на нотариален акт с №*** т.**, рег.№**, д.№***/2019г. не са идентични,
поради наличната разликата в площта от 335 кв.м., както липсата на съвпадение
на описаните граници.
Съдът е констатирал, че в приетото заключение на в.л.Х.,
е посочено, че имотите са идентични, като Д. Г. е била собственик на част от ПИ
12, включен като основа при обособяването на УПИ *** и ***, в кв.** по РП от 1962г. по РП от 1934г. и на УПИ ***, кв.***.
Възприета е и констатацията в заключението на вещото лице С., че поземлен имот
с идентификатор №**** граничи с парцел *** в кв.**** и при коректно нанасяне на
крайната регулационна линия на кв.*** в кадастралната карта ще се констатира
т.нар. „контактна зона“, а също и, че имота по нотариалния акт за
обстоятелствена проверка от 1957г. и имота, нанесен в КККР на с.**** са
частично идентични, като границите от запад и юг са идентични, а от изток и
север се различават.
РС-Кюстендил при тези данни е намерил, че ищецът в
производството не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, че
притежава права в имота, описан като поземлен имот с идентификатор **** по КККР
на с.****, с адрес на поземления имот: с.****, местност „****“, с площ от 2535
кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: за друг вид застрояване, категория на земята при неполивни условия:
5, стар идентификатор №****, номер по предходен план ****, при съседи на имота:
поземлен имот с идентификатор №**** и ****, както и всички подобрения и
приращения в имота. Посочил е, че имотът, като част от земната повърхност,
следва да се индивидуализира с границите си, поне от три страни и с площ, а
според в.л. С. границите от запад и юг са идентични, но от изток и север се
различават, като е направил категоричен извод, че имот с идентификатор №****
граничи с парцел *** в кв.***, като е налице и т.нар „контактна зона“.
Районният съд е изтъкнал, че сред посочените в
документите за собственост – нотариален акт за дарение №***, т.**, д.№**/1995г. и нотариален акт за собственост №***,
т.**, д.№**/1957г. - граници на този имот липсва посочен съсед Д. Г. и имот,
представляващ парцел *** в кв.**, както и, че сред описаните съседи в
нотариалния акт за дарение с №***, т.*** д.№**/1984г. на нотариус при КРС също
липсва съсед Д. Г. или имот извън регулацията на селото, при все, че имотът, дарен на Е. Т. през 1984г. би трябвало да е северна
граница на процесния имот, но никъде в документите за собственост или в
представените по делото скици такъв не е посочен.
Обобщен е извод за недоказаност на местоположението,
разположението, границите и съседите на имота, за който ищцата претендира
права, при което искът е намерен за неоснователен и подлежащ на отхвърляне,
което именно районният съд е сторил с решението, предмет на въззивното обжалване.
Естеството на
спора, според настоящия състав, изисква по-детайлен анализ на фактите, които се
установяват от приетите заключения на вещите лица инж.Д.Х. и инж.Р.С., поради
което при преценката на фактическата страна на спора, трябва да се имат предвид
и следните обстоятелства:
Описаният в нотариален акт за собственост с №***, т.I, д.№***/1957г. на нотариус при КРС, имот, а именно
овощна градина в землището на с.****, в местността „***“ от 2.2 дка, при
съседи: река, Х. С., К. К. и Ц. Г., от който са образувани парцели ***, имот пл.№*** в квартал *** и ***, имот пл.№***в
квартал **, е съотносим към регулационния план, одобрен със заповед с №4181 и
№4182 от 05.11.1934г. Този имот е идентичен с имота, предмет на нотариален акт
№***, т.***, д.№***/1995г. *
Имотът, описан като парцел ***, имот пл.№***, в
квартал ** по плана на с.****, ведно с частта от имота който се отчуждава и
придава към парцел ***, имот пл.№***,
който с решение от 05.07.1962г. на Кюстендилски народен съд по
гр.д.№1455/1960г. е бил поставен в дял на Д. Г. Д., е индивидуализиран според
регулационния план от 1962г. този имот е различен от горепосочения, ситуиран е
северно от него, в съседство, но без обща граница. Със заповед №654/01.04.1966г.
е одобрено изменение на регулационния план от 1962г., целящо да осигури
изискуемото се към онзи момент отстояние от съществуващи сгради до границата на
парцела, в следствие на което графичната площ на УПИ ***, в квартал **по плана
на с.**** възлиза на 1 222 кв.м.
На скица, съставляваща приложение №2 към заключение с
вх.№261178/04.09.2020г. на в.л.инж.Д.Х. имотът, който е бил собственост на Д. Г.
Т.а по силата на нотариален акт за собственост с №***, т.***, д.№***/1957г.,
1/2 ид.ч. от който имот са били дарени на ищцата с нотариален акт №***, т.***,
д.№**/1995г., е изчертан и оцветен в зелен цвят. На същата скица, имотът, който
е бил собственост на наследодателката по силата на решението за съдебна делба
от 1962г. е изчертан и оцветен в оранжев цвят, а частта от този имот, която е
дарена на Е. Т. е защрихована в оранжево.
От пояснение на в.л.инж.С., направено в съдебно
заседание на 23.11.2020г. е установено, че квартал 15 по регулационния план от
1934г. е идентичен с кв.*** по регулационния план от 1962г. Поземлен имот с
идентификатор **** по КККР попада в кв.***по РП от 1934г., в кв.*** по РП от
1962г. и извън регулацията по силата на изменение на РП от 1962, сторено през
1966г.
Между двете заключения няма противоречие относно това,
че след изменението на кадастралната карта за землището на с.**** и
отразяването на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на с.****, с площ от
2 535 кв.м. е налице частична идентичност и припокриване между така заснетия
имот, който на горепосочената скица е обозначен със зелени щрихи и оцветения в
зелено имот по нотариален акт №***, т***, д.№***/1995г., като границите на
имотите от запад и от юг са идентични /с допустими разлики/, а от изток и от север
се различават.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното,
намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че решението на
РС-Кюстендил е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е неправилно. Съображенията за
този извод се заключват в следното:
Районният съд в обжалваното решение е достигнал до
погрешен извод, без да извърши задълбочен анализ на събраните доказателствени
средства, позовавайки се на фрагментарни констатации на експертите, без да
отчете същинските обстоятелства, установени чрез заключенията, в резултат на
което, според настоящия състав, е извел погрешния правен извод за недоказаност
на исковата претенция.
Според въззивния съд, съвкупният анализ на
представените документи, на показанията на свидетелите, на твърденията на
самите страни и най-вече на категоричните и безпротиворечиви констатации и
изводи на вещите лица инж.Х. и инж.С. води до безсъмнения извод, че ищцата е
доказала правото си на собственост върху конкретния недвижим имот, който е
предмет на повдигнатия за разглеждане правен спор.
Предявен е положителен установителен иск за
собственост върху недвижим имот. Ищцата е посочила, че е придобила имота по
силата на правна сделка – дарение, също и наследствено правоприемство от своята
майка, поддържайки, че е собственик на 3/4 ид.ч. от поземления имот и сградите
в същия. Посочила е, че нейният брат Е. Т. е бил собственик на съседен имот, но
се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота, 3/4 ид.ч. от който й
принадлежат, след като същият е бил заснет като поземлен имот с идентификатор ****
по КККР на с.****.
Ответникът противопоставя единствено възражение, че е
собственик на имота, който е закупил от Ем.Т. и който имот е напълно различен
от този, който ищцата твърди да й е бил частично дарен от нейната майка, поради
факта, че местоположението на закупения от него и това на дарения на ищцата
имот било напълно различно.
Категорично по делото е установено, че майката на
ищцата Д. Г. Т.а е била собственик на овощна градина в землището на с.****, в
местността „***“ от 2.2 дка, при съседи: река, Х. С., К. К. и Ц. Г., от който
са били образувани парцели ***, имот пл.№***
в квартал *** и ***, имот пл.№*** в квартал *** по регулационния план, одобрен
със заповед с №4181 и №4182 от 05.11.1934г.
Категорично е доказано също така, че след 1966г.,
когато е било допуснато изменение на РП от 1962г. на с.****, този имот е
останал извън регулацията на селото. С нотариален акт №***, т.**, д.№***/1995г.
Д. Г. Т.а е дарила 1/2 ид.ч. от този имот, ведно с масивната къща и стопанската
постройка в него на ищцата, а след смъртта на Т.а през 1998г., Н.С. е придобила
по наследство и 1/4 ид.ч., при което е станала собственик общо на 3/4 ид.ч. от
дворното място и сградите в него.
Собственик на останалата 1/4 ид.ч. е бил нейният брат Е.
Т..
Липсват доказателства по делото, въз основа на които
да се заключи, че С. е изгубила собствеността върху този имот. Съгласно чл.99
от Закона за собствеността (ЗС), правото на собственост се изгубва, ако друг го
придобие или ако собственикът се откаже от него. Според чл.100 ал.1 от ЗС,
отказът от правото на собственост върху недвижим имот има действие само ако е
извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния
регистър. Явно е, че в настоящия случай подобна хипотеза не е налице.
Ползването на даден имот е правомощие, но не и задължение за собственика,
поради което дали и колко често С. е посещавала имота е въпрос, който сам по
себе си е лишен от правно значение. Липсват доказателства С. да е изгубила
правото на собственост и при другата предвидена в чл.99 от ЗС хипотеза, а
именно – с придобиването му от другиго. Освен установения факт, че на
06.08.2019г. Е. Т. се е снабдил с нотариален акт за собственост по давност по
отношение на целия недвижим имот, не само, че не са събрани конкретни
доказателства за упражнявана от него фактическа власт именно по отношение на този
имот и то за съответен десетгодишен времеви период, но и такива твърдения
липсват въобще, за да бъдат предмет на съдебно установяване. Данните по делото
не са годни да обосноват теза, че в резултат на упражнявано владение от страна
на Т., установено в конкретен момент и продължило определен времеви период,
ведно с явно намерение за своене, същият е станал собственик на процесния имот.
След като липсват предпоставки да се приеме, че друг –
в лицето на Е. Т. – е придобил собствеността върху спорния имот, то няма
основание да се счете, че С. е изгубила собственическите си права.
При горните разсъждения, разрешаването на правния спор
се свежда до даване отговор на въпроса дали имотът, който Д. Т.а е притежавала
и от който е дарила на дъщеря си 1/2 ид.ч. с нотариален акт №**, т***, д.№***/1995г.
е имотът, по отношение на който Е. Т. се е снабдил с нотариален акт за
собственост №***, т.*** рег.№***, д.№**/2019г. и който в последствие е продал
изцяло на ответника Л. с нотариален акт с №***, т.***, рег.№***, д.№**/2019г.
Според настоящия съд, на този въпрос следва да бъде
даден отговор, различен от отговора, обоснован в обжалваното решение. От
заключенията на вещите лица инж.Х. и инж.С. е видно, че местоположението на
процесния имот е установено и е съвсем ясно, поради което доводите на
първостепенния съд, че ищцата не е доказала местоположението и разположението
на имота си не може да бъдат споделени. Най-добре това е онагледено на скицата,
представляваща приложение №2 към заключението на вещото лице инж.Х., тъй като
на тази скица, със зелен цвят е оцветен имотът по плана от 1932г. и ясно е
ситуиран спрямо имота, заснет по кадастралната карта като имот с идентификатор
№****, защрихован в зелено. Видно е, че е налице пълно съвпадение на границите
от запад и от юг – с минимални допустими отклонения, както е констатирал и
в.л.инж.С., като е налице известно разминаване в границите от изток и север.
При все това, съдът счита, че наличното разминаване не е съществено, тъй като
от всички данни по делото следва безспорният извод – а и между страните също
няма спор по този въпрос – че спорният имот е застроен с жилищна сграда и
стопанска постройка. Тези сгради обаче не биха попаднали в очертанията на имота
по титула за собственост, поради което заснемането им в границите на ПИ с
идентификатор №**** по КККР кореспондира на действителното фактическо положение
и съдът намира, че границата по кадастралната карта отразява вярната имотна
граница и от изток. Спорният имот е обозначен с граници от три страни и е
индивидуализиран в нужната степен. Местоположението му е ясно и конкретно
определено.
Пак от същата скица е видно, че дареният на ищцата
имот и имотът парцел ***, дарен на нейния брат, нито по РП от 1934г., нито по
РП от 1962 са имали обща граница, с което се обяснява констатацията на районния
съд, че в титулите за собственост тези имоти не са посочени като съседни. Видно
е, че ПИ с идентификатор №**** по КККР граничи от север с парцел **** в кв.***
и в.л.инж.С. пояснява, че при коректно отразяване на крайната регулационна
линия на кв.*** в кадастралната карта ще се констатира т.нар. „контактна зона“.
От пояснението на вещото лице в съдебно заседание става ясно, че при нанасянето
на имота в кадастралната карта такава зона не е констатирана, но ако би се
стигнало до това, което се случва при съвместяване на данните за урбанизираната
и неурбанизираната територия, има предвидена процедура за отстраняване на
контактната зона, като се приемат едните или другите граници. Съдът не счита,
че съществуващата възможност за възникване на контактна зона, при положение, че
нормативно е регламентирана процедура за отстраняването й, може да доведе до
отричане правото на собственост на ищцата или да мотивира извод за липса на
установяване местонахождението на имота.
При горните доводи, съдът приема, че ищцата е провела
нужното доказване, че притежава собственически права върху имота и сградите,
понастоящем заснети като имот с идентификатор №**** по КККР и жилищна и
стопанска сграда в него.
Тезата на ответника, че закупеният от него имот няма
общо с имота, частично притежаван от ищцата не намира потвърждение в
доказателствата по делото, а основният довод, че се касае за имоти, намиращи се
в различни квартали – единият в кв.***, а другият – в кв.***, намира своето
логично обяснение в констатацията на вещото лице инж.С., че тези два квартала
са идентични, а разликата в номерацията, произтича от разликата в действалите
във времето регулационни планове, което беше детайлно обсъдено по-горе в
настоящото решение - квартал **** по регулационния план от 1934г. е идентичен с
кв.*** по регулационния план от 1962г. Също така, следва да се има предвид, че
както спорадично в хода на производството по делото, така и извънсъдебно (напр.
в молба-обосновка до РП-Кюстендил, л.97 от делото на КнРС) самият ответник П.Л.
твърди, че двата закупени от него имота се намират в непосредствено съседство.
След като Е. Т. е бил собственик на 1/4 ид.ч. от
спорния имот, същият е могъл да се разпореди в полза на ответника, сега
въззиваем, само с така притежаваните от него права – никой не може да прехвърли
повече права, отколкото притежава.
Изложеното очертава извод, че обжалваното решение е
неправилно, следва да се отмени и да се постанови друго, с което предявеният
установителен иск за собственост бъде уважен.
Доколкото Ем.Т. се е снабдил с констативен нотариален
акт за собственост върху целия имот – нотариален акт за собственост №***, т.***,
рег.№****, д.№***/2019г., при все, че е притежавал само 1/4 ид.ч. от същото, на
основание чл.537 ал.2 от ГПК, този нотариален акт следва да бъде отменен за 3/4
ид.ч. от имота, за който е съставен.
3. Относно разноските в първоинстанционното производство:
Предвид изхода на спора, неправилно се явява решението
на КнРС в частта за разноските, тъй като възлага на Н.С. да заплати на Л.
сумата от 1 330.00 лева. Същото следва да се отмени, като същевременно Л. бъде
осъден да заплати на Н.С. сумата от 1 550 лева, в т.ч. – 50.00 лева за
държавна такса (надвнесена е сума в размер на 9.54 лева, която ищцата може да
поиска да й бъде върната, а държавната такса е изчислима по правилото на чл.71
ал.2 във вр. с чл.69 ал.1 т.2 от ГПК), 850.00 лева за вещи лица, 50.00 лева –
такси за съдебно удостоверение и свидетели и 600.00 лева – за адвокатско
възнаграждение.
4. Относно разноските във въззивното производство:
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, Л.
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените за настоящото
производство по делото разноски, а именно: 25.00 лева за държавна такса, като и
за въззивното производство важи посоченото по-горе – държавната такса е в
половин размер от държавната такса за първоинстанционното производство,
определена на база 1/4 от цената на иска, но не по-малко от 50.00 лева. Не се
установи жалбоподателката да е сторила разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
На въззиваемия не се следват разноски.
Воден от горното,
Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение №260300/21.12.2020г. на Районен съд-Кюстендил,
постановено по гр.д.№2674/2019г. по описа на този съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.Л.Л., с
ЕГН **********, с адрес *** по предявения от Н.Л.С. иск, че Н.Л.С., с
ЕГН **********, с адрес ***, на основание договор за дарение, обективиран в
нотариален акт с №***, том *** дело №***/1995г. по описа на нотариус при КРС и
наследствено правоприемство от Д. Г. Т.а, починала на 10.01.1998г., е
собственик на 3/4 ид.ч. от недвижим
имот, представляващ дворно място, находящо се в землището на с.****,
общ.Кюстендил извън регулацията на селото към момента на дарението, а преди
това – образуващо два бивши парцели -
парцел ***, имот пл.№**
в кв.*** и парцел ***, имот
пл.№*** в кв.*** по плана на с.****, цялото дворно място празно и застроено
състоящо се от 2 200 кв.м., ведно с 3/4
ид.ч. от сградите, построени в имота, а именно – масивна къща и стопанска
постройка, при съседи на имота по документ за собственост: река, Х. С., К. К. и
Ц. Г., който имот понастоящем представлява по КККР на с.****, общ.Кюстендил,
одобрени със заповед №РД-18-133/19.01.2018г. на изп.д. на АГКК поземлен имот с идентификатор ****, с
адрес: с.****, местност „****“, с площ от 2 535 кв.м., трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг
вид застрояване, стар идентификатор ****, номер по предходен план ****, при
съседи ПИ ****, ****, ведно с намиращите се в имота сгради - сграда ****.1 със
застроена площ от 26 кв.м., брой етажи 1, предназначение – жилищна сграда
еднофамилна и сграда ****.2 със застроена площ от 13 кв.м., брой етажи 1,
предназначение – селскостопанска сграда, както и всички подобрения и приращения
върху имота.
ОТМЕНЯ отчасти – за
3/4 ид.ч., на основание чл.537 ал.2 изр.посл от ГПК, нотариален акт за
собственост на недвижим имот придобит по давност с №**, т.***, рег.№***, д.№***/2019г.
по описа на нотариус М.М., с рег.№696 и район на действие – РС-Кюстендил, с
който Е. Л. Т. е признат за собственик по давност на горния имот.
ОСЪЖДА П.Л.Л., с ЕГН **********, с адрес
*** да заплати на Н.Л.С., с ЕГН **********, с адрес ***, следните суми: 1 550 лева (хиляда петстотин и
петдесет лева) – сторени разноски в първоинстанционното производство и 25.00 лева (двадесет и пет лева) –
сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.