М О Т
И В И
към присъда № /21.09.2018г.
по НОХД № 464/2018г. на СлОС
Съдебното производство е образувано
по повод на внесения от Окръжна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт п.д. № 63/2018г.
от 17.09.2018г. против К.П.Г. *** за престъпление по чл.304а вр.чл.304 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда
на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие
пред първата инстанция.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен заявява, че поддържа
обвинението против подсъдимия К.П.Г. така както същото е
било принципно повдигнато срещу него в хода на досъдебното производство, респ.
изложено в обвинителния акт. Намира, че това обвинение е доказано по несъмнен
начин от наличните по делото и събрани в хода на проведеното досъдебно
производство доказателства. Настоява подсъдимия Г. да бъде признат за виновен
по повдигнатото срещу него обвинение по чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК, както и да
му бъде наложено справедливо наказание за това деяние. Във връзка с последното
предлага на подсъдимия К.П.Г. да се наложат наказания
съобразени със степента на обществената опасност на деянието и дееца, а именно - лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца /което да се намали с една трета по реда на чл.58а ал.1 от НК/,
чието изпълнение да се отложи по реда на чл.66 от НК за изпитателен срок от три
години, както и глоба в размер на 500 лв. Предлага и да бъде отнет в полза на
държавата предмета на престъплението – двете банкноти от по 10 лв.
Подсъдимият
К.П.Г. заявява, че се признава за виновен по повдигнатото обвинение и по реда
на чл.371 т.2 от НПК прави признание на фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства
за тези факти. Защитата на подсъдимия обосновава тезата за наличие на множество
смекчаващи отговорността обстоятелства, като в тази връзка предлага на
подсъдимия да се наложи наказание в размер близо до минималния и изпълнението
на същото да се отложи за минималния изпитателен срок. По отношение на глобата
също се настоява за определяне на това наказание в минимален размер.
Подсъдимият лично настоява за определяне на минимално по размер наказание.
От извършения
внимателен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността
си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.П.Г.
е роден на ***г***. С
постоянен адрес ***. Български гражданин е. Има основно образование. Женен
е, като от брака си има две деца, съответно на 5 години и на 3 години. Не
работи на постоянен трудов договор. Не е осъждан /реабилитиран е по право/.
Към
09.09.2018г. свидетелят И.Ж.И.бил служител в група OOP при РУ на МВР гр.Сливен
– старши полицай, като изпълнявал дежурство от 07.00 часа до 19.00 часа на
посочената дата с полицейски автопатрул „648“, заедно с колегата си свид. Ж.А.
– старши полицай и свид. Я.З. - командир на отделение при РУ на МВР гр.Сливен.
В
задълженията на свид. И.И.като старши полицай, съгласно длъжностната му характеристика,
е предвидено: „да работи по опазване на обществения ред, предотвратява и оказва
съдействие за разкрИ.е на престъпления и нарушения на обслужваната територия,
както и да изпълнява конкретни задачи по издирване на лице, вещи и МПС обявени
за издирване“.
Около
обяд на 09.09.2018г., от оперативната дежурна част на РУ на МВР гр.Сливен било
разпоредено на полицейския патрул да започне извършване на проверки на МПС с
регистрации извън окръга, което било с оглед зачестилите измами на територията
на гр.Сливен.
Изпълнявайки
задълженията си да извършват проверки, около 15.35 часа на бул.“Цар Симеон“ в
гр.Сливен до „Дамарски мост“, полицейските служители спрели за проверка
автомобил „Фолксваген Транспортер“ с peг. № М 6876 ВН, в който освен водача,
пътували още четири лица.
Свидетелите
Ж.А. и Я.З. отишли до спрелия автомобил, като свид. З. разпоредил на водача да
представи личните си документи. След получаване им, свид. З. подал документите
на свид. И. И., който установил, че водача се казва К.П.Г. ***. Свид. И. бил
информиран от свид. З., че водачът няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ и по-точно, че стикерът залепен на предното стъкло е с изтекъл
срок в началото на м.август 2018г.
Установеното
във връзка с липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е
нарушение на чл.638 ал.3 от Кодекса на застраховането, а водачите на МПС са
длъжни да носят като документ за валидна застраховка съгласно изискванията на
чл.100 ал.1 т.3 от ЗДвП.
Във
връзка с установената липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“,
свид. И.И.докладвал в оперативната дежурна част и поискал съдействие от КАТ, за
да бъде взето отношение по повод установеното административно нарушение.
Докато
полицейските служители и водачът на автомобила изчаквали пристигането на
служители на КАТ, подс. К.Г. попитал какво ще стане сега, при което
полицейските служители му обяснили, че за установеното нарушение ще му бъде
съставен акт, за това, че управлява МПС без застраховка „Гражданска
отговорност“. Заедно с това обяснение, свид. И. разпоредил на подс. Г. да
представи свидетелство за регистрация на МПС. Подс. К.Г. отишъл до управлявания
от него автомобил „Фолксваген Транспортер“ и се върнал до полицейския
автомобил, в който на мястото на водача седял свид. Ж.А., на задна седалка
седял свид. Я.З., а на предна лява седалка седял свид. И. И..
След
като представил свидетелството за регистрация на МПС, подс. К. Г. бръкнал в
десния джоб на панталона си, откъдето извадил портфейл. От портфейла извадил
две банкноти по 10 лв., които подхвърлил на седалката в краката на свид. И. И..
Едновременно с това подсъдимият казал: „Старши, това е да се почерпите. Тръгвам
си по живо по здраво и утре ще направя застраховката“.
По
повод на тези действия на подс. К.Г., свид. И.И.казал на колегата си свид. Ж.А.
да излезе от автомобила и да задържи лицето, на което били поставени белезници.
Свид. И. обяснил на подсъдимия, че ще бъде задържан за опит за подкуп. Веднага
била уведомена оперативната дежурна част за случилото се, след което
полицейските служители, подс. К.Г. и лицата намиращи се в проверявания автомобил,
изчакали оперативната дежурна група.
При
извършения оглед на местопроизшествието били описани и иззети като веществени
доказателства подхвърлените от подсъдимия две банкноти по 10 лв. Била
установена самоличността на лицата, намиращи се в лекия автомобил „Фолксваген
Транспортер“, а именно: И.И.И., Й. П. И.,
Д.П. И. и В.Х. И., които по-късно били разпитани като свидетели.
Фактическата обстановка, такава
каквато е възприета от съда се покрива с изложеното в обстоятелствената част на
обвинителния акт и същата не се оспорва от страните.
С оглед на разпоредбата на чл.373
ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени, като се позова
на направеното самопризнание от страна на подсъдимия и на доказателствата събрани
в досъдебното производство, които го подкрепят.
Така описаното непосредствено по-горе като фактическа обстановка
настоящият съд прие за установено по несъмнен и безспорен начин, в резултат на
извършения от съда внимателен и подробен анализ на всички събрани в хода на
проведеното досъдебно производство доказателства и доказателствени средства, съответно преценени
както поотделно, така и в съвкупността си - обясненията на подсъдимия К.Г. /депозирани
в хода на досъдебното производство/; показанията на свидетелите И. И., Я.З., Ж.А.,
В. И., Д. И., Й. И. и И.И. /депозирани в хода на досъдебното производство/; писмените
доказателствени материали, а именно: протокол
за оглед на местопроизшествие с фотоалбум; длъжностни характеристики, акт за
встъпване в длъжност, заповеди за назначаване на служители на МВР, месечен график; справка от КАТ
за нарушител/водач; акт № 0723797/09.09.2018г. за установяване на
административно нарушение; веществените доказателства - 2 бр. банкноти с
номинал от по 10 лв., със серийни номера съответно БТ 8835836 и БН 4738593,
запечатани в полиетиленов плик с лепенка № В1908 на ОД на МВР - Сливен.
Съдът прецени обясненията на подс. К.Г.
изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено
средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения
представляват и негово основно средство за защита, още повече, че той е в
най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна
отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. В
конкретния случай неговите обяснения, депозирани в хода на досъдебното
производство, не носят конкретна информация относно обстоятелствата, предмет на
установяване и доказване в настоящото наказателно производство, доколкото подсъдимият
само заявява, че се признава за виновен по повдигнатото против него обвинение и
съжалява за стореното.
Съдът
намира, че следва да се кредитират показанията на свидетелите И. И., Я.З. и Ж.А.,
доколкото същите са относими към предмета на доказване и допринасят за
изясняването на съществените обстоятелства от него. И тримата свидетели са полицейски служители,
които са извършили проверката на автомобила и са установили обстоятелството, че
този автомобил е управляван от подсъдимия без наличие на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. И тримата са възприели действията на подсъдимия,
който е хвърлил 2 банкноти от по 10 лв. в краката на свид. И.И.и заявил: „Старши,
това е да се почерпите. Тръгвам си по живо по здраво и утре ще направя
застраховката“.
Съдът
намира, че няма пречка да бъдат кредитирани и показанията на свидетелите В. И.,
Д. И., Й. И. и И.И., които са били управлявания от подс. К. Г. автомобил. Те не са възприели лично и
непосредствено действията на подсъдимия по подхвърлянето на парите, но са
видели, че преди това той е взел от портфейла си две банкноти от по 10 лв., а
за даването на подкупа са научили впоследствие.
Съдът
намира, че следва да се кредитират писмените доказателствени материали,
приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Протоколите за съответните
следствени действия са изготвени в съответствие
както с общите изисквания на чл.100 и сл. от НПК, така и на специалните
изисквания за конкретното процесуално действие и следователно са годни
доказателствени средства по отношение на извършеното по време и установено чрез
тези действия. Сред тези доказателства съдът отделя специално внимание на
документите изготвени в резултат на извършената проверка на място – протокол за
оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него, както и акта за установяване
на административно нарушение.
Що се
отнася до веществените доказателства - 2 бр. банкноти с номинал от по 10 лв.,
със серийни номера съответно БТ 8835836 и БН 4738593, запечатани в полиетиленов
плик с лепенка № В1908 на ОД на МВР – Сливен, съдът също намира, че следва да ги кредитира, тъй
като те са относими към предмета на доказване и имат съществено значение за
установяване на фактите по делото.
Тези
доказателствени материали /гласни, писмени и вещественото/ не се оспорват от
страните по делото.
При така
установеното от фактическа страна и въз основа на обсъдените и коментирани
доказателствени материали, настоящият съд направи следните правни изводи:
С деянието
си подсъдимият К.П.Г. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.304а вр.чл.304 ал.1 от НК, тъй като на 09.09.2018г. в Сливен, дал
подкуп - сумата от 20 лв. в два броя банкноти с наминал по 10 лв., на
полицейски орган - старши полицай И.Ж.И.от група „Охрана на обществения ред“,
сектор „Охранителна полиция“ при РУ на МВР - Сливен, за да не извърши
задължение по служба - да не извърши действие за установяване на
административно нарушение по Кодекса за застраховането и Закона за движение по
пътищата.
От обективна страна деянието на подсъдимия К.Г. е
осъществено, тъй като той е дал подкуп на полицейския служител И.Ж.И.за да не
извърши действие по служба - да не извърши действие
за установяване на административно нарушение по Кодекса за застраховането и
Закона за движение по пътищата във връзка с това, че
е допуснал такива – управление на МПС без наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Деянието е довършено с факта на оставяне на банкнотите в
полицейския автомобил – в краката на полицейския служител свид. И. Ж. И..
Категорично тази сума не е се е следвала на полицейския
служител и тя е била дадена именно с посочената по-горе цел - да не извърши
действие за установяване на административно нарушение по Кодекса за
застраховането и Закона за движение по пътищата във връзка с това, че е
допуснал такива – управление на МПС без наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Несъмнено е и обстоятелството, че посоченото по-горе лице
е полицейски служител и същевременно полицейски орган, доколкото на него е било
възложено да упражнява съответни полицейски функции, видно от приобщените доказателствените
материали по делото.
Деянието на подсъдимия К.П.Г. е извършено с
пряк умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Съзнавал е, че оставената от него две банкноти от по 10 лв..
представлява подкуп, който той дава на полицейския служител за да не извърши
действие по служба – да не извърши действие за установяване на административно
нарушение по Кодекса за застраховането и Закона за движение по пътищата.
С оглед на тези изводи следва подсъдимият К.П.Г. да бъде
признат за виновен по повдигнатото и поддържано против него обвинение по чл.304а
вр.чл.304 ал.1 от НК.
Като причини и условия за
извършване на престъплението съдът прецени ниската правна култура на
подсъдимия и създалата се нагласа у него и в обществото като цяло, че срещу
пари /дадени на когото трябва/ би могло да се избегне наказание за извършено
нарушение/престъпление.
При определянето на вида и размера
на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното от
него престъпление, съдът се съобрази с предвиденото в съответната разпоредба на
общата част на НК като вид и размер на санкцията за този вид престъпления,
отчете степента на обществената опасност както на дееца, така и на неговото
деяние, взе предвид подбудите мотивирали подсъдимия да извърши конкретното
престъпление, прецени и всички останали обстоятелства влияещи върху размера на
отговорността и съответно спази изискванията визирани в разпоредбата на чл.36
от НК относно постигането на целите на наказанието.
Настоящият съд
счита, че както конкретното деяние, така и конкретният извършител не разкриват някаква
по-висока степен на обществена опасност
от типичната за този вид престъпления респ. техните извършители.
При
определянето на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия
К.Г. за извършеното от него престъпление съдът се съобрази с преимущественото
наличие на смекчаващи отговорността му обстоятелства, а именно: възрастта му,
чистото съдебно минало /реабилитиран по право/, размера на дадената сума,
семейното му положение /баща на две малки деца/, имущественото му състояние
/липса на постоянни доходи/, направеното самопризнание и проявено разкаяние.
Като
отегчаващи отговорността на подс. К.Г. съдът отчете обстоятелството, че се касае за престъпление, което по принцип
е с висока степен на обществена опасност, доколкото у обществото се е формирала
нагласа, че чрез подкуп може да се разреши всякакъв проблем, както и
обстоятелството, че подкупът е даден за да не се санкционира сериозно административно нарушение, каквото е
управлението на МПС без наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
При това
положение настоящият съд прецени, че на подсъдимия К.Г. следва да бъде определено
наказание при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и при
условията на чл.54 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на една година
и шест месеца /което е между минималния и средния размер, но по-близо до
минималния/, както и глоба в размер на 100 лв. – минималния предвиден в закона.
Последното е съобразено с имущественото и семейното положение на подсъдимия,
който следва да полага грижи за две малки деца и няма постоянни доходи.
На
основание разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК /доколкото производството е по реда
на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл.373 ал.2 от НПК/ така
определеното наказание една година и шест месеца лишаване от свобода следва да
бъде редуцирано с една трета и на подсъдимия следва да се наложи наказание една
година лишаване от свобода.
По
отношение на наложеното наказание лишаване от свобода съдът намира, че са
налице предпоставките за приложението на института на чл.66 от НК, тъй като за
поправянето и превъзпитаването на подсъдимия не е необходимо ефективното
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, поради което и на основание тази
разпоредба следва изпълнението на това наказание да се отложи за минималния изпитателен
срок от 3 години. През този срок по преценка на съда не следва по отношение на
осъдения да се възлага полагането на възпитателни грижи по реда на чл.67 ал.1
от НК.
Съдът
обсъди и въпроса за приложението на чл.55 от НК, но стигна до заключението, че
наличните по делото смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства нито
са толкова многобройни, нито имат изключителен характер, поради което не може
да се обоснове извод за несъразмерна тежест на предвиденото най-леко наказание
за този вид престъпления респ. за определяне на друго по-леко по вид наказание.
Тези
наказания, по преценка на настоящият съд, са съответни на степента на
обществена опасност на дееца и извършеното от него, както и на целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На
основание разпоредбата на чл.307а от НК съдът следва да отнеме в полза на
държавата предмета на престъплението – сумата от 20 лв. респ. приложените по
делото 2 бр. банкноти с номинал от по 10 лв., със серийни номера съответно БТ
8835836 и БН 4738593, запечатани в полиетиленов плик с лепенка № В1908 на ОД на
МВР - Сливен.
Доколкото
в досъдебното и в съдебното производство не са били направени разноски, такива
не следва да бъдат присъждани в тежест на подсъдимия К.П.Г..
Ръководен
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :
Мотивите към
присъдата са изготвени на 21.09.2018г. и обявени в съдебно заседание на същата
дата.