Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №

гр.Добрич, 23.10.2020г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ  на  двадесет и четвърти септември през две хиляди и двадесета година  в публично съдебно заседание  в следния състав:                                                           

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №3436 по описа за  2019г. и за да се произнесе съобрази  следното:

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.Я.К. с ЕГН **********, с която срещу ответника Р.Г.Р. с ЕГН **********, в условията на обективно съединяване са предявени следните искове:

-За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8600лв., предсталяваща главница по  Договор за заем от 01.06.2019г.;

- За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 238 лв., обезщетение за забевон изпълнение, начислено в размер на законната лихва за периода он 11.06.2019г. /падежа на главното задължение, до 29.09.2019г.;

 С исковата молба се претендират и сторените съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

ФАКТИЧЕСКИ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:

-Между старните е сключен Договор за заем от 01.06.2019г. Ищецът предоставил на Р.Г.Р. заем в размер на 8600лв. в брой, като получаването на сумата било удостоверено в договора.

-Страните уговорили връщане на заетата сума на 10.06.2019г.

  -Заемателят на падежа не върнал заетата сума. На 02.07.2019г. на Р.Г.Р. е връчена нотариална покана peг.№ 5497, том 2, акт 32/25.06.2019 г. на нотариус Юлиян Димитров-нотариус в район PC Добрич с рег.№160 в РНК, с която на заемателя бил предоставен 3-дневен срок, считано от датата на получаването й, за плащане на задълженията по договора. В дадения му в поканата срок ответникът не  погасил никаква част от задължението си.

-За забавено плащане, считано от 11.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 29.09.2019 г., ответникът дължи мораторна лихва /законния лихвен процент/ върху просрочената сума от 8600 лв.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на исковата молба.

 

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа  страна следното:

 Върху формуляр от разходен касов оредр , наименован допълнително Договор за паричен заем, страните по делото са обективирали и подписали изявленията си, съгласно които на 01.06.2019г. Р.Г.Р. е получил от Н.Я.К. сумата от 8600лева със задъление за връщане на 10.06.2019г. Поставени са подписи в графа „предал” и „получил”.

На Р.Г.Р. е връчена нотариална покана peг.№ 5497, том 2, акт 32/25.06.2019 г. на нотариус Юлиян Димитров-нотариус в район PC Добрич с рег.№160 в РНК, връчена на 02.07.2019г. с която на заемателя е предоставен 3-дневен срок, считано от датата на получаването й, за плащане на задълженията по договора. По делото липсват доказателства за заплащане на задължението.

Изчислена с лихвен калкулатор „Calculator.bg”, законната лихва за забава считано от 11.06.2019 г. до датата на подаване на исковата молба - 29.09.2019 г., възлиза на 265,17лв.

В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа исковата претенция.

Ответникът, представляван от адвокат намира иска за неоснователен и недоказан, за първи път въвежда оспорване автентичността на представения с исковата молба касов ордер касателно подписа на ответника, както и сочи, че текста не е изпълнен от ответника, в документа са налице добавки.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

         Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 79 ЗЗД във връзка с чл. 240 ЗЗД, а осъдителният иск за обезщетение за забава почива на нормата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Съгласно разпоредбата на чл. 240 от Закона за задълженията и договорите, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Съгласно чл. 154 ал.1 от ГПК, с  оглед характера на предявеният иск, ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на процесните вземания и техния размер, конкретно да докаже сключването на договор за заем и предаване на заетата сума на ответника.

Безспорно от представения документ, неоспорен от ответната страна в срока за отговор, може да се направи извод, че страните са постигнали съгласие, по силата на което ищецът се задължил да предаде на ответника парична сума в заем с конкретна дата на връщане - 10.06.2019г.

С действащия ГПК се въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения. Съгласно чл. 131 ал. 1 ГПК, с изпращане на препис от исковата молба и доказателствата към нея, съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок, като посочва какво е задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. Според чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл. 211 ал. 1 /да предяви насрещен иск/, чл. 212 /да предяви инцидентен иск/ и чл. 219 ГПК /да привлече трето лице/, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Тъй като подписания документ по съществото си представлява и разписказа получената в заем сума,  следва да се приеме за доказано, че заетата сума е предадена от ищеца на заемателя. Заемодателят е изправна страна по сключения договор.

С оглед липсата на твърдения и доказателства, че на 10.06.2020г- датата на падежа задължението е платено, то за неизправната страна е възникнало задължение за връщане на заетата сума.

         При горните доводи, искът за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца заетата сума подлежи на уважаване до пълния си размер.

         Основателен е и  обективно съединения иск за осъждане на ответната страна да заплати на ищеца мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД и след настъпване падежа на задължението се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, което изчислено с лихвен калкулатор за законна лихва възлиза на сума, по- голяма от претенидраната. Искът за  238лв. в този смисъл подлежи на пълно уважаване.

Относно разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се възложат сторените от ищеца по делото съдебни разноски за държавна такса от 394лв. и за адвокатски хонорар в размер на 1000лв., за които са представени писмени доказателства и са посочени в списъка за разноски.

          На основание решението по т. 12 на ТР№4/2013г., съдът следва да се произнесе и по дължимостта на разноските в заповедното производство.  Последните не се нуждаят от редуциране, с оглед установяване дължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение в пълен размер.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Р.Г.Р. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА  Н.Я.К. с ЕГН ********** ***Е СУМИ:

-8600лв., предсталяваща главница по  Договор за заем от 01.06.2019г.;

- 238 лв., обезщетение за забавено изпълнение, начислено в размер на законната лихва за периода от 11.06.2019г. /падежа на главното задължение до 29.09.2019г., и след това до окончателното изплащане на задължението;

 ОСЪЖДА Р.Г.Р. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА  Н.Я.К. с ЕГН ********** *** сторените разноски в размер на 1394лева.

Решението подлежи на  въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в  двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ :.....................