МОТИВИ към
НОХД №1853/2018 г.:
Обвинението е против подсъдимите А.Б.М., В.С.Г., М.В.А., Г.Н.А. за престъпление
по чл.195, ал.1, т.4 и 5 във връзка чл.194, ал.1 връзка с чл.26, ал.1 от НК, В.К.П. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 във връзка с
чл.194, ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 във връзка с чл.28, ал.1 от НК и В.Н.М. за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 във връзка чл.194, ал.1
във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
С определения по НОХД №872/2019 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, влязло в сила на 03.05.2019 г. и по НОХД №873/2019 г.
по описа на Пазарджишкия районен съд, влязло всила на 07.05.2019 г. са одобрени споразумения и
наказателното производство е прекратено спрямо подсъдимите В.С.Г., В.К.П., А.Б.М. и М.В.А..
Наказателното производство е продължило против В.Н.М. и Г.Н.А..
Подсъдимият В.Н.М. се обвинява за
това, че на 18.03.2017 г. в с.Ч., обл.Пазарджик,
след предварителен сговор с В.С.Г., А.Б.М.,*** и Г. ***, в немаловажен случай,
чрез използване на техническо средство - градинарска ножица и МПС - лек
автомобил „***“ с peг. №***е отнел чужда движима вещ - акумулаторна
батерия марка „Орион“ на стойност 70 лв. от владението на И.А.С. от с.Ч., без
негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои като макар и
непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 във връзка с
чл.194, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Против подсъдимия Г.Н.А. обвинението е за това, че в периода 17-18.03.2017 г. в с.Ч. и с.П., обл.Пазарджик,
при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.Б.М.,
В.К.П., М.В.А., В.С.Г. и В.Н.М.,***, в немаловажен случай, чрез използване на
техническо средство - градинарска ножица и МПС - лек автомобил „***“ с peг. №***е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 360.00 лв. от владението на З.А.Б., Г.З. В., И.А.С.,
всички от с.Ч. и А.Б. ***, без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои - престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите М.М. и Г.А. не се явяват.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени
доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за
установено следното:
На 17.03.2017 г. подсъдимите А.М., В.Г.,
В.П. и В.М. се събрали в дома на подсъдизмия В. *** и
употребявали алкохол. Малко по-късно при тях пристигнали и подсъдимите М.А. и Г.А.,
които дошли с л.а. „***“ с peг. №***, собственост на дядото на подсъдимия А., но управляван от подсъдимия А..
Всички, с изключение на подсъдимия А., продължили да пият алкохол и да си
говорят за кражби и спечелване на лесни пари. Тогава подсъдимият Г.А. обяснил
на останалите, че можел да краде акумулатори от автомобили и знаел къде да ги
продадат. Било взето общо решение същата вечер обвиняемите да извършат такива
кражби като се разбрали да не ходят в гр.Пазарджик, тъй като там имало много
полиция, а деянията трябвало да са на територията на близките села.
Така всички подсъдими, с изключение
на подсъдимия В.М., се качили в горепосочения автомобил, управляван от М.А. и
тръгнали да осъществят взетото решение. Първо отишли в циганската махала на с.Ч.
и там видели паркиран на улицата микробус „***“ с ДК №***, собственост на
пострадалия З.Б.. Микробусът не бил заключен. Подсъдимите, с носената от тях
градинарска ножица, взета специално за целта, отрязали кабелите и демонтирали
акумулатора „Варта“ на същия.
След това подсъдимите А.М., В.Г., В.П.,
М.А. и Г.А. *** „***“ с ДК №***, собственост по документи на З.З. В.а, но стопанисван и управляван от сина й свидетеля Г.З.
В.. И този микробус не бил
заключен, като по същия начин с посочената ножица били отрязани захранващите
кабели на акумулатора „Варта“ на микробуса, който подсъдимите демонтирали и
натоварили в лекия си автомобил.
Оттам, с визирания лек автомобил
петимата отишли в с.П., обл.Пазарджик и започнали да обикалят из селото. Така
те видели л.а. „***“ с ДК №***, собственост на Т. ***, който обаче бил заминал
от месеци на работа в Кипър и оставил с автомобила да се разпорежда неговия
брат свидетеля А.З.. Капакът на багажника на автомобила не бил заключен и от
него подсъдимите А.М., В.Г., В.П., М.А. и Г.А. взели две тонколони, крик,
куфарче с инструменти, пожарогасител и голяма лозарска ножица, които натоварили
в лекия си автомобил. С всички отнети през същата вечер вещи те се прибрали в
с.М.К..
На следващия ден подсъдимите Г.А. и М.А.
отишли с л.а. „***“ с peг. №***в пункта на свидетеля В.К. *** и му предали общо 10 бр. акумулатори, за
които той им платил общо 300 лв. Свидетелят се усъмнил в произхода на вещите и
за да не подплаши двамата подсъдимите не им записал данните от личните карти,
но записал имената на подсъдимия М.А. и номера на автомобила, с който те били
дошли.
Следващият ден бил неделя и
свидетелят К. не могъл да сигнализира за съмнителните вещи, но още в понеделник
при него дошли полицейски служители, работещи по извършените от обвиняемите
кражби. На тях с протокол за доброволно предаване (т.1, л.13, 45) свидетелят предал 10 бр. акумулаторни батерии, подробно описани по вид и
ампераж, като в протокола К. отразил саморъчно кога, как и кой му ги бил
предал.
С разписки (т.1, л.14, 47) акумулаторните батерии, собственост на
пострадалите З.Б. и Г. В. им били върнати.
На 18.03.2017 г. през нощта подсъдимите
А.Б.М., В.С.Г., Г.Н.А. и В.Н.М. се събрали отново и
решили да извършат кражби като предишните.
С л.а. „***“ с peг. №***, управляван от подсъдимия А., всички отишли в с.Ч..
Там на ул.„68“ №8 те видели паркиран трактор „Владимировец“, собственост на
пострадалия И.С.. Акумулаторът на същия се намирал на стойка между кабината и
двигателя и достъпът до него бил свободен. С носената от тях градинарска ножица
подсъдимите отрязали захранващите кабели на акумулатора и го натоварили в лекия
си автомобил.
На следващия ден подсъдимият Г.А. с
горепосочения лек автомобил закарал акумулатора в дома на С.С.в
с.Г.и заедно с още един акумулатор му ги продал за сумата от 77 лв.
След разкриване извършителите на
кражбите С.с протокол за доброволно предаване (т.1, л.78) предал на органите на полицията 2 бр.
акумулаторни батерии като в протокола отразил кога, как и кой му бил продал
вещите.
С разписка (т.1, л.79) отнетият от пострадалия И.С. акумулатор му бил върнат.
По делото е назначена съдебно
оценъчна експертиза, според чието заключение стойността на отнетото от
пострадалия И.С. била 70 лв., тази на отнетото от А.З. 150 лв., от З.Б. 70 лв.
и от Г. В. 70 лв. или всичко на обща стойност 360 лв. по средно пазарни цени
към датата на деянието с приспаднато овехтяване.
В хода на разследването с протокол за
доброволно предаване (т.2, л.24) Е.Г.от
с.М.К. предала на полицията 1 бр. градинарска ножица марка „Корона“ модел FL 8450. За нея тя посочила, че й била продадена от подсъдимия
В.М..
В процеса на работа по различните ДП
за множеството извършени от подсъдимите кражби било изяснено, че именно с тази
ножица са били срязвани кабелите на МПС, за да бъдат извадени техните
акумулатори.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на свидетелите В.П., В.Г., А.М., Е.З., М.Т., Г.С., И.Л., Т.Л., дадени на
съдебното следствие, показанията на свидетелите Е.З., Г.М. /Г. В./, З.Б., И.С.,
М.Т., Г.С., Т.Л., Н.П., К.М.,, В.К., депозирани на предварителното производство
и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 и 5 от НПК, обясненията
на В.Г., дадени на досъдебното производство, в качеството на обвиняем,
прочетени по реда на чл.281, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, заключението
на оценъчната експертиза, както и писмените доказателства приложени по делото.
Показанията на свидетелите са ясни, категорични и непротиворечиви и
безусловно съответстват на фактическата обстановка, описана в обвинителния акт,
поради което съдът ги цени.
Освен това същата се потвърждава и от събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, която безспорно се установява от всички събрани писмени и устни доказателства, съдът приема, че
подсъдимият В.Н.М.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1,
т.4 и 5 във връзка чл.194, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК, като на 18.03.2017 г. в с.Ч., обл.Пазарджик, след предварителен сговор с В.С.Г., А.Б.М.,*** и Г. ***, в немаловажен
случай, чрез използване на техническо
средство - градинарска ножица и МПС - лек автомобил „***“ с peг. №***е
отнел чужда движима вещ - акумулаторна
батерия марка „Орион“ на
стойност 70 лв. от владението
на И.А.С. от с.Ч., без негово
съгласие с намерение противозаконно да я присвои като макар
и непълнолетен е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
При анализа на всички събрани доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие че подсъдимият Г.Н.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4 и 5 във връзка
чл.194, ал.1 връзка с чл.26, ал.1 от НК, като периода 17-18.03.2017 г. в с.Ч.
и с.П., обл.Пазарджик, при условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор с А.Б.М., В.К.П., М.В.А., В.С.Г.
и В.Н.М.,***, в немаловажен случай, чрез използване на
техническо средство - градинарска ножица и МПС - лек автомобил „***“ с peг. №***е отнел
чужди движими вещи на обща стойност 360.00 лв. от
владението на З.А.Б., Г.З. В., И.А.С., всички от с.Ч. и А.Б.
***, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
При
извършване на деянията
подсъдимите са действали при пряк умисъл,
като извършители, като е налице
предварително сговаряне за извършване на кражбите по между им и с А.М., В.П.,
М.А. и В.Г.. Сговарянето
е предварително, защото съгласието е постигнато преди започване на престъпната
дейност, с предварително набелязване на обектите на престъплението и подготовка
за това. Предварителното формиране на общия умисъл е обективирано впоследствие
в участие и на всички в извършеното деяние в изпълнение на взетото решение. Подсъдимите са съзнавали всички обективни и субективни
признаци на състава на престъплението, в т.ч. и квалифициращите, както и това,
че участват в изпълнението на престъплението заедно с другите съучастници и са
искали от така съчетаната дейност да настъпят общественоопасните последици на
деянието.
Двете деяния, извършени от подсъдимия Г.А.
осъществяват по отделно един и същи състав на престъплението “кражба”,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. В този смисъл подсъдимият е
осъществил едно продължавано престъпление, наказуемо съобразно включените в
него деяния, взети в тяхната съвкупност, и с причинения от тях общ престъпен
резултат.
Установи се от събраните доказателства, че за да установят фактическа власт върху акумулаторите на пострадалите, подсъдимите
са използвали градинарска ножица, с която са отрязвали кабелите. Освен това, за да се придвижат до и от
местопрестъпленията са изпълзвали МПС – лек автомобил „***“ с peг. №***.
С оглед
на това съдът
прие, че се касае за
кражба по смисъла на чл.195, ал.1, т.4 от НК, като подсъдимите са използвали техническо средство и МПС.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимите В.М. и Г.А. за извършеното деяние
съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието
и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на
кражбата, която е висока. Това са едни от най-често срещаните престъпления,
заемащи голям дял сред ръста на обществената престъпност в страната. Съдът
прецени и обществената опасност на конкретното деяние, която е не много висока,
като се има предвид начина на извършване и ниската стойност на предмета на
деянието.
Подбудите за извършване на деянието се
коренят в незачитането на установения правов ред в страната.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид характеристичните данни за същите, които са положителни.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът
прецени, чистото съдебно минало на подсъдимите към периода на извършване на
деянията, невисоката стойност на предмета на деянията, добрите характеристични
данни, и младата възраст на подсъдимия М., а като отегчаващи-последващите
осъждания за също такива престъпления.
Затова при превес на смекчаващите вината обстоятелства, за
постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната
превенции, съдът наложи наказание на подсъдимия В.Н.М.
за престъплението, с редукцията по
чл.63, ал.1, т.3 от НК, а именно ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА.
С оглед данните, за личността на подсъдимия,
съдът прие че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо наложеното
наказание лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.69, ал.1 във връзка с
чл.66 от НК съдът отложи изтърпяването на наложеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ.
Неоснователни са доводите на защитата на
подсъдимия, че са налице предпоставките на чл.78а, ал.6 от НК за освобождаване
на същия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
Посочената разпоредба предвижда освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно
наказание, когато деянието е
извършено от непълнолетно лице, когато обаче са налице основанията по ал.1, т.е. за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода
до три години
или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от
свобода до пет години или
друго по-леко наказание, когато е непредпазливо, деецът да не е
осъждан за престъпление от общ характер и да не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на
този раздел и причинените от престъплението имуществени
вреди да са възстановени.
В случая, не е налице първата предпоставка по
чл.78а, ал.1, б.“а“ от НК, тъй като за престъплението извършено умишлено от
подсъдимия по чл.195, ал.1, т.4, 5 във връзка чл.194, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години.
Това са рамките очертани от закона за
приложение на института на освобождаване от наказателна отговорност, а не
според размера на наказанието редуцирано съобразно чл.63, ал.1, т.3 от НК, с
оглед субекта на престъплението, който е непълнолетен.
Видно от справката за съдимост подсъдимият
В.М. е осъждан, както следва:
По НОХД №291/2018 г. по описа на Районен
съд Пазарджик е одобрено споразумение, влязло в сила на 19.03.2018 г., с което
на М. определено наказание ПРОБАЦИЯ,
включваща следните мерки за контрол и въздействие: Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА, при честота на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Наказанието е наложено за престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, извършено на 24.07.2017 г.
С присъда по НОХД №551/2018 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, влязла в сила на 11.07.2018 г. подсъдимият М. е осъден
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъпление по чл.198, ал.1 във връзка
с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 19.12.2016 г. - 24.01.2017 г.
Изтърпяването на наказанието е отложено за изпитатателен срок от три години.
По НОХД №572/2018 г. по описа на Пазарджишкия
районен съд, с присъда влязла в сила на 01.08.2018 г. М. е осъден на ЕДНА
ГОДИНА И ТИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъпление по чл.195, ал.1, т.3 от НК, извършено на 19.01.2018 г.
С присъда по НОХД №404/2018 г. по описа на
Пазарджишкия районен съд, с присъда вляла в сила на 15.04.2019 г. В.М. е осъден
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК, извършено на 18.03.2017 г. Изтърпяването на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че са налице
изискванията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК за определяне
на едно общо
наказание между наказанията по настоящото дело и описаните по-горе,
тъй като престъпленията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за
което и да е от тях.
При тези данни съдът определи на подсъдимия В.Н.М. едно общо наказание в размера на най – тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, между наказанията наложени
по НОХД №291/2018 г., НОХД №551/2018 г., НОХД №572/2018 г., НОХД №404/2018 г. и
НОХД №1853/2018 г. всички по описа на Районен съд Пазарджик,
Съдът на основание чл.191, ал.2 от ЗИНЗС постанови
наказанието да се търпи при първоначален ОБЩ режим.
На основание чл.25, ал.2 от НК съдът
приспадна изцяло наказанието, поради изтърпяването му в периода от 21.01.2018
г. до 15.03.2019 г.
За постигането на
целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, при превес на смекчаващите вината обстоятелства, съдът наложи наказание
на подсъдимия Г.Н.А.
за извършеното престъпление от ЕДНА ГОДИНАЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
съдът счете, че са налице условията за приложение на чл.66 от НК.
Като прецени невисоката обществена опасност на дееца, съдът прие, че за
неговото превъзпитание не е необходимо наложеното наказание да се изтърпи
ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Според справката за съдимост подсъдимият Г.А. е осъждан, както следва:
По НОХД №771/2018 г. по описа на Районен съд Пазарджик, с присада влязла
в сина на 03.07.2018 г. А. е осъден на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК, извършено на 17.03.2017 г. Изтърпяването на
наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
С присъда по НОХД №404/2018 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, с
присъда вляла в сила на 15.04.2019 г. Г.А. е осъден на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъпление по чл.195, ал.1, т.4 и 5 във връзка
с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода 17-18.03.2017 г. Изтърпяването на
наказанието е отложено за изпитателен срок от три години.
Съдът счита, че
са налице изискванията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК за определяне
на едно общо
наказание между наказанията
по настоящото дело и описаните по-горе, тъй като престъпленията са извършени
преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях.
При тези данни съдът определи на подсъдимия Г.Н.А. едно общо наказание в размера на най – тежкото, а именно ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, между наказанията наложени
по НОХД №771/2018 г., НОХД №404/2018 г. и НОХД №1853/2018 г. всички по описа на
Районен съд Пазарджик.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на общото наказание
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3
от НПК в тежест на подсъдимите В.М. и Г.А. бяха присъдени направените разноски
по делото за в размер на по 21,16 лева, платими по сметка на ОД на МВР
Пазарджик.
Причините за извършването на престъплението е
ниското обществено съзнание на подсъдимите и стремежът да се обогатят по
неправомерен начин.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: