Р
Е Ш Е Н И Е
№ /…..12.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и първи ноември
две хиляди и деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
7161 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от С.Т.С., ЕГН **********,
чрез адв. ***, срещу ***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 100,00 лв., представляваща частичен иск от общо 1326,42 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня, лява декоративна лайсна на предна
броня и ляв фар, установени на 26.03.2018г., дължимо по застрахователен договор
„Каско“ от 29.03.2017г., ведно със законната лихва
върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Твърди се в исковата молба
следното: На 29.03.2017г. в гр. Варна между страните бил сключен договор за
застраховка „Каско – първи риск“ на личния автомобил
на ищеца „БМВ“, модел „530Д“, с ДК номер В 1510 ВХ, със срок на действие от
30.03.2017г. до 29.03.2018г. Автомобилът бил застрахован за 4500,00 лв., като
застрахователната премия, която е трябвало да бъде заплатена възлизала на
172,38 лв. Автомобилът бил паркиран на паркинг в ***. На 26.03.2018г. ищецът
отивайки до автомобила си установил, че левият фар и предната броня са
увредени. Застрахователят бил уведомен за събитието. Изплатено било
застрахователно обезщетение в размер на 291,88
лв. Сочи се, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в
размер на 1718,30 лв. От тази сума следвало да се приспадне сумата от 291,88
лв. На 23.04.2018г. бил заведен частичен иск за сумата от 100,00 лв., който бил
уважен.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от
ответника. Оспорва се предявеният иск по основание и размер. На 28.05.2019г. застрахователят бил
изплатил на ищеца цялата дължима сума от 1940,90 лв. – 1326,42 лв. главница,
4,48 лв. законна лихва и 610,00 лв. разноски. Плащането било извършено след
предявяване на исковата молба, но преди получаване на препис от нея. Излага се,
че ответното дружество дори е надплатило дължимото.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е между страните, а и от
представените по делото доказателства се установява, че по отношение на лекия
автомобил, марка „БМВ“ 530Д, с ***, към момента на настъпване на застрахователното събитие, е съществувала валидно сключена
застраховка „Каско – първи риск“ при ответника със
застрахователна полица № 10500100002724.
Безспорно между страните е и
настъпването застрахователното събитие, както и настъпилите след това
увреждания на лекия автомобил.
Установява се от представения
препис на платежно нареждане от 28.05.2019г., че ответникът е превел в полза на
ищеца сумата от 1940,90 лв.
В проведеното открито съдебно
заседание ищецът заяви, че в хода на процеса е заплатена цялата дължима сума по
предявения иск.
Предявеният иск намира своето правно
основание в чл. 405, ал. 1 КЗ, който урежда, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. От приетата фактическа
обстановка се установи, че в действителност е налице настъпило застрахователно
събитие. Установи се, че са настъпили и посочените в исковата молба вреди по процесния автомобил.
Настоящият иск е бил предявен на 13.05.2019г., а от
приетата фактическа обстановка се установи, че сумата, предмет на претенцията,
е заплатена в полза на ищеца едва на 28.05.2019г., т.е. след подаване на
исковата молба в съда и в хода на вече образуваното производство.
Доколкото по делото е безспорно,
че исковата претенция е била погасена от ответника, то и сезиралият съда иск
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен. Това е така, защото чл. 235, ал.
3 ГПК урежда, че при постановяване на своето решение съдът следва да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска.
Същият обаче е бил допустим към момента на подаването
му, поради което в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в
производството разноски в размер на общо 410,00 лв., доколкото ответникът с
поведението си е дал повод за образувано на настоящото производство и е
заплатил своето задължение към ищеца едва след образуване на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от С.Т.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв.
***, срещу ***“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, да бъде осъден ответникът ***“, ЕИК *** да
заплати на ищеца С.Т.С., ЕГН **********, сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляваща частичен иск от общо 1326,42
лв., представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди по отношение
на лек автомобил, марка „БМВ“ 530Д, с ***,
изразяващи се в увреждане на предна броня, лява декоративна лайсна на предна
броня и ляв фар, установени на 26.03.2018г., дължимо по застрахователен договор
„Каско“ от 29.03.2017г., ведно със законната лихва
върху главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ***” с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***
да заплати на С.Т.С., ЕГН **********, сумата от 410,00 лв., представляваща сторени в
настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................