Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на шестнадесети ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при участието на секретаря
Красимира Манасиева-Димитрова, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №
3884 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М.П.М. ЕГН ********** ***-0000746 от
31.08.2020год. на директора на РД „АА“ Варна, с което за нарушаване нормата на
чл. 18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008год. му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв. на основание чл.
93, ал.2 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно била отразена фактическата
обстановка и бил приложен неправилно материалния закон. Сочи още, че били
допуснати и съществени нарушения на процес. правила, които ограничавали правото
му на защита. Оспорва изобщо извършването на нарушението като сочи, че нямало
доказателства изобщо да е извършвал превоз за собствена сметка от една
страна, а от друга сочи, че НП било
издадено в нарушение на чл.5, ал.2 от ЗОАРАКСД. Навежда и доводи за маловажност
на адм. нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли
ВП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва
фактическите констатации изложени в АУАН и НП, а във фазата по същество моли НП
да бъде отменено с основен аргумент липса на извършено нарушение. Претендира
присъждане на разноски.
Процес. представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено, като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.06.2020год. свидетелите И.
и К., и двамата инспектори в РД „АА“ Варна, изпълнявали служебните си задължения
като се били позиционирали на ул. „Девня“ в гр.Варна, в посока към ЖП Гара
Варна, на около 20м. преди кръстовището с бул. „Република“. Около 09:35ч.
двамата спрели за проверка въззивникът който управлявал товарен автомобил „Ивеко“, кат N2, с
рег.№ В5349НК, собственост на В.Д.Д. като превозвал
земно влажен бетон. По данни получени от въззивника и след проверка на
представените от него товарителница и пътен лист, проверяващите приели, че
въззивникът извършва превоз за собствена сметка по маршрут в рамките на
гр.Варна. По време на проверката свидетелите поискали от въззивника да им
представи копие на ТД с който е назначен на работа или извлечение от него което
съдържа името на работодателя, името на водача, датата на сключване и срока за
който е сключен договорът. Той не представил такъв документ. Направени били и
снимки на МПС-то управлявано от въззивника.
За констатираното нарушение на
място на въззивникът бил съставен АУАН бл.№ 275676/17.06.2020год. в който било
посочено че е нарушил разпоредбата на чл. 18, т.1 от Наредба
№Н-8/27.06.2008год. на МТ.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника който го подписал вписвайки в него „бях го забравил в
другия камион, но ми го донесоха“.
В срока по чл. 44 от ЗАНН
писмени възражения не били подадени.
На 31.08.2020год., въз основа на
акта, АНО издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации
изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 18, т.1
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008год. и на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвтП му
наложил адм. наказание глоба в размер на 100лв.
Като свидетели в хода на
съдебното следствие показания са дали актосъставителя
Б.И. и свидетеля по акта К.К., които възпроизвеждат
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната
конкретика. В показанията си пред съда св. И. сочи, че е приел че се извършва
превоз за собствена сметка въз основа на товарителницата.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № РД-08-30/24.01.2020год. на МТИТС, товарителница сер.М № 459476/17.06.2020год., експедиционна бележка, пътен
лист серия А № 623720, писмо изходящо от и.д. Директор на РД „АА“ Варна
адресирано до въззивника; ТД № 05.03.20202год. сключен между въззивника и
„Темпо 2“ ООД, справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ
с вх.№ 03388203027481/05.03.2020, справка за сключване, изменение или
прекратяване на трудовите договори и уведомления за промяна на работодател,
Заповед №6/31.05.2020год. от Д.В.Д. - управител на Темпо 2 ООД, справка за
нарушител.
Като ВДС към преписката е
приложен снимков материал.
Като писмено доказателство в
хода на съдебното следствие е допълнително прието удостоверение за дейности.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени, така и гласни и ВДС, които са
непротиворечи, взаимнодопълващи се, не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда изцяло.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Съдът, предвид становището на
страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване поради което и е процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
При извършена служебна проверка
на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени
от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
АУАН е надлежно връчен на
нарушителя. Срещу акта не са били депозирани възражения, поради което очевидно
АНО е приел липса на спорни обстоятелства.
Въпреки горното обаче съдът
споделя изцяло становището изложено във въззивната жалба, че в хода на адм.наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения и АНО се е произнесъл при непълнота на доказателствата.
Съгласно разпоредбата на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа описание на нарушението, дата и място,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават.
В случая както в обст. част на акта, така и в тази на НП липсват факти, от
които да се направи извод, че в действителност към датата и часа на проверката,
с управляваното от въззивника ППС е извършван превоз за собствена сметка. Видно
от обстоятелствената част на НП, в същата се сочи единствено, че в горния
смисъл са някакви обяснения на водача/ недокументирани по никакъв начин/,
товарителница и пътен лист, но няма никакви факти, дали е следвало да се
извърши някакъв превоз на товари, със или без заплащане и дали водачът е в
някакви правоотношения със собственика на превозното средство, който видно от
обстоятелствената част на НП не е самият жалбоподател, а физическото лице В.Д.Д.. Факти, в чия полза е следвало да се извърши превоза и
във връзка с какви нужди също липсват.
Следва да бъде отбелязано, че
дали един превоз е обществен или такъв за собствена сметка (както е посочено в
случая в НП) е правен извод, който следва да почива конкретни установени факти
и то факти от кръга на тези посочени в дефинициите за всеки един от посочените
превози дадени в ДР на ЗАвтП - §1, т.1 (за обществен превоз) и §1, т.4 - за
„превоз за собствена сметка. В случая минимални предпоставки за това липсват.
Пълното, точно и ясно описание
на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят, освен, че са задължителни реквизити на
АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като
непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере
в извършването на точно какво нарушение е обвинен, горните процесуални
нарушения лишават и съда от възможността да прецени в съответствие с
материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано
същото и правилно ли е приложена санкционната норма. Недопустимо е факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението, да се установяват едва в с.з.,
тъй като същите императивно следва да фигурират в НП.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счете, че атакуваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на
процес. правила и като такова следва да бъде отменено.
Доколкото с НП на въззивника е
наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 18, т.1 от наредба №
Н-8/27.06.2008год. на МТ, съдът след преценка на събраните по делото
доказателства счете че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по
следните съображения:
Съгласно цитираната по-горе разпоредба при извършване на
превози на товари за собствена сметка водачът представя при поискване от
контролните органи заверено копие на трудовия договор, с който е назначен, или
заверено извлечение от него, което съдържа името на работодателя, името на
водача, датата на сключване и срока, за който е сключен договорът, и/или
заверено копие на договор, с който водачът е предоставен на разположение на
лицето по чл.
9.
В случая безспорни и категорични доказателства; които да
установят, че към момента на проверката въззивникът е извършвал превоз за
собствена сметка по делото няма.
По преписката е приложено копие
от ТД на въззивника с ЮЛ „Темпо 2“ООД, но какво общо има това лице с превозното
средство и превозвания товар от съдържанието на АУАН и НП не става ясно. От
друга страна по преписката е приложена и Заповед № 6/31.05.2020г. на управителя
на „Темпо 2“ООД за извършване в периода от 01.06.2020г. до 30.06.2020г. на
превози с т.а. В5349НК на инертни материали, необходими за дейността на
дружеството- за производство на бетонови изделия. В АУАН и НП пък
са описани представените от въззивника товарителница с № 459476/17.06.2020г. и
пътен лист № 623720/17.06.2020г., които също са приложени по АНП. Посочените
документи обаче са относими към извършването на обществен превоз – превоз срещу
заплащане. В тази връзка правилно е отбелязано във въззивната жалба, че
съгласно Приложение № 11 към чл. 66, т. 2 от Наредба № 33/1999г. на МТ, пътният
лист е документ, който се издава единствено и само при извършването на
обществен превоз на пътници и товари, а съгласно чл. 49 и чл. 50, ал. 1 от
ЗАвтП вр. с чл. 367 и следващите от ТЗ
товарителницата е договор за извършване на превоз на товари срещу
възнаграждение или за чужда сметка. В крайна сметка какъв е бил конкретният
превоз, осъществяван от въззивника от противоречивите материали събрани в АНП
не става ясно. Събраните в хода на АНП, а и в с.з. доказателства не водят до
категоричен и еднозначен извод, че към момента на проверката въззивникът е
извършвал превоз за собствена сметка съгласно законовата дефиниция, а
наказанието му е наложено именно за това.
В конкретният случай АНО се е
произнесъл и при непълнота на доказателства, предвид факта, че видно от
доказателствата по делото – писмените приложени към АНП и гласни (събрани в
хода съдебното следствие, фактът че се извършва превоз за собствена сметка е
бил приет за установен въз основа на твърденията, че са дадени обяснения от
водача (въззивника), необективирани по никакъв начин,
и документи – товарителница и пътен лист, които имат отношение към обществения
превоз. В тежест на АНО е да докаже извършеното нарушение, а не на нарушителя,
че не го е извършил. Произнасянето от страна на АНО с налагане на
административно наказание за нарушение, което не е било безспорно установено,
че е извършено, обуславя и неправилно приложение на материалния закон.
Предвид констатираните нарушения
на материалния и процесуалния закон съдът намира за ненужно да коментира
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Абсолютно безпредметно се явява
и обсъждането на изразеното в жалбата становище, че нормата на чл. 18, т.1 от
Наредбата противоречи на чл.
5, ал. 2 от ЗОАРАКСД и по силата на чл. 15 от
ЗНА, не следва да се прилага. За пълнота на мотивите обаче съдът намира за
нужно да посочи, че в случая в жалбата неправилно се тълкува чл.
5, ал. 2 от. 5,
ал.
2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния
контрол върху стопанската дейност / ЗОАРАКСД/. Съгласно чл.
1, ал. 2 от ЗОАРАКСД целта на закона е да улесни и насърчи извършването на
стопанската дейност, като ограничи до обществено оправдани граници
административното регулиране и административния контрол, осъществявани върху
нея от държавните органи и от органите на местното самоуправление. Ако се
възприеме възражението на защитата за приложимост на чл.
5, ал. 2 от ЗОАРАКСД и съответно отпадане задължението по чл. 89, т. 1 от
Наредбата, на практика би означавало правото на свободна стопанска дейност да
придобие абсолютен характер и за стопанските субекти да отпаднат всякакви
нормативни задължения, предвидени в множество нормативни актове, идентични с
нарушената в случая разпоредба. Разпоредбата на чл.
5, ал. 2 от ЗОАРАКСД касае процеса на събиране на доказателства в
административните производства и не обхваща случаите на проверки, извършвани на
място от контролните органи, за които има специални разпоредби на закона, дерогиращи общите. Поради това двете норми не се конкурират
и чл.
15 от ЗНА е неприложим. Аналогични задължения за представяне на документи
има и в ЗДвП, задължаващ водачите да представят удостоверение за управление на
МПС и СРМПС въпреки, че в сектор ПП има база данни и за правоспособните водачи
и за собствеността на МПС, такива норми има и в ЗМВР, задължаващ българските
граждани да носят и представят винаги при поискване документ за самоличност,
въпреки, че МВР разполага с пълна база данни и т. н. В този смисъл е налице
произнасяне на АдмС-Варна по к.а.н.д. № 3095/2014г.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че жалбата на въззивника се явява основателна, а
атакуваното наказателно постановление – незаконосъобразно, поради което следва
да бъде отменено.
По разноските.
С оглед изхода на делото (налице
основания за цялостна отмяна на НП) направеното макар и своевременно искане от
процес. представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно, по арг. на
противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК
и се отхвърля от съда.
При този изход на спора и с
оглед направеното своевременно от процес. представител на въззивника искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съдът счете, то се явява
основателно, поради което и такива следва да му се присъдят съгласно чл. 63,
ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 от НПК. В случая
въззивникът е представил доказателства за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 330лв., която сума надвишава размера на минималното
адвокатско възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредбата №1 от 09.07.2004год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът като взе предвид, че
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални усилия за
реализиране правото на защита, съответно опровергаване на обвинителната теза от
една страна и от друга направеното своевременно от страна на АНО в придружителното писмо възражение за прекомерност на
възнаграждението счете, че последното се явява основателно. Прецени, че на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски в минималния размер определен
съобразно цитираната по-горе наредба, а именно 300лв.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 23-0000746 от
31.08.2020год. на директора на РД „АА” Варна, с което на М.П.М. ЕГН **********
е било наложено адм. наказание глоба в размер на
100лв. на осн. чл. 93, ал.2 от ЗАвтП за нарушаване
нормата на чл. 18, т.1 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008год. на МТ.
ОСЪЖДА ИА „Автомобилна администрация”
да заплати на М.П.М. ЕГН ********** *** сума в размер на 300лв. представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: