Р Е Ш Е Н И Е № 174
гр. Сливен, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Сливен,
в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
секретаря Радостина Желева, като разгледа адм. дело №
229 по описа за 2022 година докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс във вр.
с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба
вх. № 804000-4242/19.05.2022г. по описа на Сектор "Пътна полиция" ОДМВР
Сливен, подадена от Н.Д.И. *** срещу Заповед за ППАМ № 22-0804-000269/24.04.2022
г., издадена от Началник Група към ОДМВР Сливен, Сектор "Пътна
полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а б.
"б" от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС - автомобил „Мерцедес“,
с регистрационен номер ………….. за срок от 190 дни и е отнето свидетелство за
регистрация на МПС, № *********, както и 2 бр. регистрационни табели.
В жалбата се сочи, че
заповедта е незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на
материалния закон и административно производствените правила и при липса на
изложени мотиви за продължителността на срока на ПАМ. Моли съда да постанови
решение с което отмени оспорената ЗППАМ. Претендира разноски.
Оспорващият Н.И.,
редовно призован, в о.с.з. не изпраща представител.
Ответникът Началник
Група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ редовно призован, не изпраща
представител. В писмено становище оспорва жалбата. Прави възражение за
прекомерност на евентуално претендирания от другата страна адвокатски хонорар.
Административен съд
Сливен, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН
Серия GА, бл. № 459219/24.04.2022г. /л.13/, като е установено, че на 24.04.2022
г. около 23.30 часа в гр. Сливен в посока бул.“Ст.
Стамболов“ оспорващият Н.Д.И. управлява собствения си лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № …………. след употреба на алкохол. При проверката с техническо
средство Дрегер Алкотест
7510 с фабр. № ARPM 0800, уредът отчел
наличие на 1,29 промила алкохол в кръвта, установено чрез издишвания в уреда
въздух. Издаден е и талон за медицинско изследване, в който оспорващия вписал,
че приема показанията на техническото средство за измерване. Описаното било
квалифицирано като нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Актът е подписан от
нарушителя И. без възражения, което е
изрично посочено в него и е връчен на лицето на 24.04.2022 г.
Въз основа на така
съставения АУАН, е издаден обжалваният административен акт - Заповед за ППАМ № 22-0804-000269/24.04.2022 г., издадена от Началник
Група към ОДМВР Сливен, Сектор "Пътна полиция",
с който на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя,
като водач на МПС, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, е наложена процесната
ПАМ. /л.17/. Прието е за установено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 5, ал.3 т. 1 от ЗДвП.
Заповедта за
прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 11.05.2022 г.,
видно от отбелязването на гърба на същата./л.18/.
За удостоверяване
на компетентността да издаде оспорения административен акт ответникът представя
Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директора на ОДМВР – Сливен /л.25/, с
която в изпълнение на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи по т.6 е оправомощил началниците на
групи в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР, в качеството им на длъжностни лица от
ОДМВР – Сливен, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни
мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
По делото е
приобщена справка картон на водача Н.И. /л.11/, както и протокол от проведено
на 05.05.2022г. заседание на СлРС
по НОХД №492/2022г. /л.7/.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи
на съдебен контрол.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден
от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административно-производствените правила и материално- правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Съобразно разпоредбата
на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат
принудителните административни мерки се уреждат в съответния закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2a, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая
със Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. Директорът на ОДМВР – Сливен е оправомощил Началниците Група в сектор „Пътна полиция към
ОДМВР да издават заповеди за прилагане на ПАМ. Поради изложеното съдът приема,
че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.
Заповедта е издадена в предвидената в закона писмена форма, като са посочени
фактически и правни основания за издаването й. В словесната част на оспорената
заповед за прилагане на ПАМ е посочено конкретно и точно, извършеното нарушение
от жалбоподателя, а именно че е управлявал МПС, с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда, посочен в обстоятелствената част на заповедта е и номера
на АУАН. Следователно противно на доводите на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на
административния акт.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП " За осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: ", като в т. 2а от същия закон е визирана хипотезата
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда - за срок от 6 месеца до една година; Видно от посочената разпоредба,
за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а б.
"б", за да бъде наложена конкретната принудителна административна
мярка, следва да са налице кумулативно две предпоставки. На първо място лицето,
на което се налага принудителната административна мярка да бъде собственик на
автомобила, чиято регистрация се прекратява. Като втора предпоставка, законът
предвижда собственикът да управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда. Когато са налице двете предпоставки, посочени в закона,
административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е
длъжен да наложи посочената принудителна административна мярка. В конкретния
случай е безспорен факт, че жалбоподателят е собственик на управлявания от него
лек автомобил и е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда, а именно 1,29 на хиляда. Предвид това, съдът прави извод, че са налице
двете предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а. б. "а", поради което намира, че оспорената Заповед 22-0804-000269/24.04.2022
г., е издадена в съответствие с материалноправните
разпоредби на закона.
Определеният в заповедта
срок за прекратяване регистрацията на пътното превозно средство е към минимално
предвидения в закона срок –190 дни, за продължителността на който в оспорената
заповед не са изложени нарочни мотиви. Относно този срок е установена законова
рамка от 6 месеца до 12 месеца, като при избора на вариант различен от
минимално предвидения, органът действително следва изложи своите мотиви. Същевременно,
с оглед защитата на обществения интерес и при действителното наличие на
сочените в заповедта нарушения, в преобладаващата си практика ВАС приема, че
мотивите на административния орган относно фактическото установяване на
нарушенията, вкл. такива съдържащи се в други документи от преписката, могат да
бъдат възприети и като мотиви за определяне срока за налагане на ПАМ /така
Решение № 3115 от 12.03.2018 г. по адм. д. № 12709 от
2017 г. на ВАС, Решение № 961 от 23.01.2018 г. по адм.
д. № 10633 от 2017 г. на ВАС, Решение № 12245 от 13.10.2017 г. по адм. д. № 9208 от 2017 г. на ВАС/. В конкретния случай в
обстоятелствената част на оспорената заповед се съдържат мотиви, касаещи
тежестта на нарушението, предвид установеното високо съдържание на алкохол в кръвта
на водача, той и собственик - 1,29 промила. Освен това към административната
преписка е приложена и справка за извършените от жалбоподателя многобройно
предходни нарушения по ЗДвП като водач на МПС, следователно административният
орган е имал предвид данните от същата при определяне на срока за който е
наложена принудителната административна мярка. Коментираните обстоятелства
обосноват определянето от административния орган на срока от 190 дни за
прилагане на процесната ПАМ.
За да съответства на
целта на закона един административен акт, с който се налага принудителна
административна мярка, следва акта да отговаря на общата цел на принудителните
административни мерки, посочена в чл. 22 ЗАНН: за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях, както и да съответства на
специалната цел, посочена в чл. 171 ЗДвП –"осигуряване на
безопасността на движението по пътищата". Съдът, счита че процесната заповед е издадена в съответствие с целта на
закона. Приложената в конкретния случай мярка е адекватна на целите по чл. 171 от ЗДвП – подобряване на пътната
обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните
произшествия, на загиналите и пострадалите при пътни инциденти участници в
движението. Следва да се отбележи също, че в настоящия случай, видно от
законовите разпореждания, административния орган действа в условията на
обвързана компетентност, поради което на него не му е предоставен възможност да
преценява дали да наложи принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
С оглед гореизложеното,
настоящият съдебен състав преценява, че обжалваната заповед е законосъобразна,
издадена от компетентен административен орган, в изискуемата от закона форма,
при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона.
Разноски по делото не се
претендират от ответника, поради което не се присъждат
Така мотивиран и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. №
804000-4242/19.05.2022г. по описа на Сектор "Пътна полиция" ОДМВР
Сливен, подадена от Н.Д.И. *** срещу Заповед за ППАМ № 22-0804-000269/24.04.2022
г., издадена от Началник Група към ОДМВР Сливен, Сектор "Пътна
полиция", с която на основание чл. 171, т. 2а б.
"б" от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС - автомобил „Мерцедес“,
с регистрационен номер ……….. за срок от 190 дни и е отнето свидетелство за
регистрация на МПС, № *********, както и 2 бр. регистрационни табели, като
неоснователна.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл.172 ал.5 изр. 2 от ЗДвП.
Решението да се съобщи
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: