№ 109
гр. С., 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500676 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 17 и сл. от Закона за защита срещу домашното
насилие.
Производството пред РС-Ихтиман е било образувано въз основа на молба от Д. АНГ.
ХР., действаща лично и като законен представител на децата К. Л. Н.а и П. Л. Н., всички от
гр. К. против Л. П. Н. от гр. С., с правно основание чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от
домашното насилие. В молбата са изложени твърдения, че молителката има връзка с
ответника от 2014 год., от която са родени двете деца – близнаци, в момента на 6 години. От
самото начало на връзката им ответникът нееднократно упражнявал физическо насилие над
молителката в присъствие на децата, като малко след раждането им се разделили.
Последвали няколко опита да се съберат да живеят заедно под натиска на ответника, отново
съпроводен с физическо насилие. Страните се разделили окончателно през 2016 год., като
молителите се премесили да живеят при родителите на Д.Х. в гр. К.. На 27.01.2021 год.
ответникът отишъл в гр. К. и я помолил заедно с децата да посетят неговия баща и дядо на
децата в с. О., тъй като е тежко болен. Молителката се съгласила и всички отишли в дома на
дядото, като останали там до 30.01.2021 год., след което се прибрали в дома на ответника в
гр. С.. Вечерта на същата дата децата се събудили около 23 ч., като по това време
молителката била с тях, а ответникът бил в хола и консумирал алкохол, като бил пуснал
силна музика. Х. го помолила да намали звука, за да могат децата да заспят. Тогава
ответникът се ядосал, станал и започнал да крещи: „Коя си ти, че да ми казваш какво да
правя?“, започнал да я обижда и да я заплашва /“боклук“, „сега ще видиш какво те чака“ и
1
др./. Молителката побягнала и се заключила в спалнята, а ответникът започнал да блъска по
вратата, като през цялото време крещял и я обиждал. Децата се уплашили и не спирали да
плачат. Молителката се обадила за съдействие на спешен телефон 112. На място дошли
представители на реда и след изслушване на страните съставили констативен протокол с
предупреждение до ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие.
Молителката останала в жилището, като заключила вратата на спалнята, тъй като не искала
да пътува през нощта с децата. Десет минути след тръгването на полицаите на място
пристигнал автомобил на охранителната фирма, собственост на ответника и в апартамента
дошли двама негови подчинени, на които ответникът разпоредил да разбият вратата на
спалнята. Те отказали, опитали се да успокоят ответника, след което си тръгнали. Тогава Л.
Н. отново започнал да удря по вратата с метален предмет и да заплашва, че ще й вземе
децата; започнал да развива болтовете на бравата с винтоверт. Това наложило молителката
повторно да се обади за съдействие на полицията. Децата продължавали да плачат и били
много изплашени. В 04.00 ч. пристигнали два полицейски патрула, но ответникът отказал да
ги пусне в апартамента. Молителката излязла, успяла да мине покрай него и да отключи.
Когато полицаите влезли, ответникът им поискал служебните номера и ги заплашил, че ще
ги уволни, ще води дела срещу тях и др. Казал, че децата ще останат при него, а молителката
е тази, която трябва да си тръгне, като отново използвал нецензурни думи и обиди. Със
съдействието на полицията молителите били откарани в 8-мо РУ на СДВР, където Х. дала
показания, след което с такси се прибрали в К.. На 15.02.2021 год. ответникът й изпратил
съобщения във вайбър, че трябва да му върне ключовете от автомобила, след което се
обадил няколко пъти по телефона, като я заплашил в присъствие на децата /“ти си крадла“,
„чакай само да видиш какво те чака“ и др./. От 31.01.2021 год. молителката живее в
непрекъснат страх за своето здраве и живот, като ответникът продължава ежедневно да я
обижда и отправя заплахи, че ще й отнеме децата. Последните също били много разстроени
и всяка нощ се будели с плач от страх, че някой може да нарани тях и майка им.
Ответникът оспорва молбата като неоснователна. Поддържа, че изложените в нея
твърдения не отговарят на действителното фактическо положение.
С решение № 260081/28.06.2021 год. по гр.д. № 258/2021 г. по описа на РС-Ихтиман
ответникът е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу
молителката и децата, като е наложена забрана съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН да ги
приближава на по-малко от 200 метра за срок от 6 месеца и му е наложена глоба в размер на
700 лв. Ответникът е осъден да и държавна такса в размер на 50 лева.
Решението е обжалвано от ответника като неправилно, с искане за отмяната му и за
отхвърляне на молбата за съдебна защита. Оспорва твърденията в молбата за извършен акт
на домашно насилие. Сочи също така, че не се касае за домашно насилие и редът за защита
по ЗЗДН е неприложим.
Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
В представената пред районния съд декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН Д.Х., лично и
2
като законен представител на малолетните деца, възпроизвежда посочените по-горе
обстоятелства във връзка с твърдяното домашно насилие, изразяващо се в отправяне на
заплахи и психически тормоз.
Според показанията на св. Х. - баща на молителката, последната му се обадила около
02.00 ч. в нощта на 30 срещу 31 януари 2021 год. и същият чул как тя плаче, а децата пищят.
Чували се и силни удари. Свидетелят разпознал и гласа на ответника, който крещял, че ще
разбие вратата. Молителката търсела помощ и искала баща й да дойде да ги вземе от гр. С.,
но междувременно в дома на ответника се отзовали представителите на полицията, поради
което свидетелят не отишъл. Сутринта към 7 ч. молителите пристигнали с такси в К.. Децата
били уплашени. Молителката споделила с баща си, че през нощта ответникът пуснал силна
музика, като поводът за скандала била отправената от нейна страна забележка. Според
свидетеля имало и други случаи, при които ответникът се държал агресивно след употреба
на алкохол. Молителката споделила, че и след конфликта на посочената дата ответникът
продължил да й се обажда и да я заплашва.
Съгласно показанията на св. П. ответникът на посочената дата му се обадил през
нощта с молба да дойде до дома му и да преспи там, ако се наложи. Свидетелят отишъл
заедно с негов приятел. На място свидетелят видял само Л., а Д. била в другата стая заедно с
децата. Свидетелят останал около 15 мин., след което си тръгнал.
При изслушването на записа от Национален телефон 112 на сигнала, подаден от Х. в
01.25 ч. се установява, че молителката и децата са силно разстроени, като се чуват ясно
удари по вратата и мъжки глас.
От изисканата прокурорска преписка № 6643/21 год. по описа на СРП се установява,
че по повод постъпил сигнал от страна на Д.Х. била извършена проверка от служители на 8-
мо РУ на СДВР около 01.30 ч. на 31.01.2021 год., като било установено, че ответникът е във
видимо нетрезво състояние, а Х. се била заключила в стая в апартамента. Молителката била
видимо разстроена и споделила с полицейските служители, че ответникът я заплашвал със
саморазправа по повод отправена от нея забележка за пусната силна музика. Полицейските
служители били изпратени повторно на адреса в 03.45 ч., като първоначално никой не
отворил. Х. обяснила на полицаите през прозореца на стаята, където се била заключила, че
не може да отвори, тъй като се страхува от Н.. Чувало се блъскане по врата и викове.
Междувременно молителката излязла и успяла да отвори вратата на апартамента, като на
място полицаите установили следи от удари по вратата на спалнята и имало свалени
винтове от дръжката на вратата. Преписката приключила с постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство от 25.02.2021 год., в което наблюдаващият прокурор
е приел, че няма данни за извършено престъпление от общ характер, като поведението на Л.
Н. покрива признаците на акт на домашно насилие.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Молбата е подадена от легитимирани лица по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН. Молбата е
депозирана в рамките на установения в чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН едномесечен преклузивен срок,
което обуславя и извод за процесуалната допустимост на същата.
3
Разгледана по същество, молбата се явява основателна, по следните съображения:
За квалифицирането на даден акт на насилие като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се
намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или
които обитават едно жилище.
Анализът на представените по делото доказателствата налага извода, че на
посочената в декларацията дата е налице извършен акт на упражнено насилие от страна на
ответника спрямо молителите.
Извършените актове на домашно насилие се установяват дори и единствено и само от
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН същата съставлява достатъчно доказателство за
основателност на молбата за защита. В тежест на ответника е да ангажира доказателства за
оборване на твърденията на молителите за осъщественото над нея и децата насилие по
времето, посочено в молбата и в декларацията, което не бе сторено от ответника - по делото
не са представени доказателства, които да опровергаят доказателствената стойност на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Напротив, от показанията на свидетелите Х. и П. се
потвърждава изнесената в декларацията фактическа обстановка. Отправените заплахи,
обиди, съпроводени с удари по вратата през нощта в присъствие на децата безспорно
представляват акт на насилие спрямо молителите, включително по отношение на
малолетните деца, тъй като за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно
насилие, извършено в негово присъствие /чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН/. От събраните гласни
доказателства и доклади се потвърдиха твърденията на молителката, че децата са били
силно разстроени в резултат на осъществената от страна на ответника агресия, вкл. опити за
насилствено влизане в стаята, където те по това време са плачели от страх, като същите са
били свидетели на отправените от него заплахи и обиди по отношение на майка им, като
това неминуемо е рефлектирало и върху тяхната психика. Изложените в декларацията
обстоятелства не са оборени от нито едно от събраните по делото доказателства. С оглед
това съдът намира молбата на Д. АНГ. ХР., действаща лично и като законен представител на
децата К. Л. Н.а и П. Л. Н., всички от гр. К. за напълно основателна и доказана, подкрепена
както с писмени, така и с гласни доказателства. Постановените от съда мерки за защита са
предвидени в закона и са адекватни на проявените актове на домашно насилие.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
постановеното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в
обжалваното решение, на основание чл. 272 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260081/28.06.2021 год. по гр.д. № 258/2021 г. по описа
на РС-Ихтиман.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5