О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София,
01.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК,VІІІ въззивен състав, в закрито заседание на първи
октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия Мумджиева в.н.ч.д.№ 3604 по описа за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.
Образувано
е по частен протест от прокурор при СРП срещу определение от 15.07.2019г. на
СРС, НО, 4 състав по НЧД 17201/2018г., с което е отменено постановление на СРП
от 11.09.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 235 ЗМИП/16г. по описа на 01 РУ – СДВР, пр.пр. 28486/15г. по
описа на СРП за престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
В
отмененото от СРС постановление е прието за установено, че в хода на
досъдебното производство са събрани необходимите доказателства за изясняване на
случая от фактическа страна. При анализ на фактите прокурор при СРП е стигнал
до извод, че деянието, извършено от В.А., не осъществява състав на
престъпление, тъй като прихванал от дължимото на св. К. обезщетение нейни
задължения към него във връзка с предоставени на заем парични суми. В
постановлението за прекратяване прокурорът при СРП е приел за установено, че са
налични две групи гласни доказателства, като едната потвърждава показанията на В.А.
за предоставени от него на заем парични суми (св.А., св. Ц., св. К.Ч., Др. Г.,
Т. Х., С. В.и Л. С.), а другата група гласни доказателства разкрива данни за
евентуално извършено престъпление по чл. 206, ал. НК (св. Н. К., Р. К., В.К.,
св. Я.Б.). Решаващият извод за прекратяване на наказателното производство
прокурорът е основал на факта, че В.А. не е обсебил чужда движима вещ, тъй като
е упражнил правото си да прихване от дължимата от него сума задължения на св. К.,
произтичащи от получени от нея заеми.
За
да отмени постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство,
СРС е приел за установено, че наказателното производство е прекратено при
непълнота на доказателствата и при неизяснена фактическа обстановка. На първо
място в атакуваното определение е посочено, че не е било изследвано движението
по банковата сметка на В.А.в периода от 26.06.2015г. до 18.09.2015г.
Необходимостта от събирането на допълнителни доказателства за наличностите по
сметките на В.А. към посочения период съдът е обосновал с непроверени
оперативно събрани данни (в предварителните обяснения на св. Ц. и св.А.), че към 18.09.2015г. вече
били получили от адв. А. дължимите от застрахователя обезщетения. В мотивите си
в атакуваното определение съдът е изтъкнал, че след като органите на
досъдебното производство са пропуснали да проверят достоверността на дадените
от св. Ц. и св.А. свидетелски показания чрез разкриване на банкова тайна по
посочените по-горе обстоятелства, не са изяснили всички релевантни за изхода на
делото факти. На следващо място първоинстанционният съд е подложил на съмнение
достоверността на дадените от св. Ц. и св.А. показания, като се е позовал на
противоречията между тях дали св. Ц. е ходила в кантората на В.А., респективно –
могла ли е да възприеме по този повод предоставянето на значителна парична сума
от В.А. на св.А.. В тази връзка СРС е указал необходимостта от попълване на
доказателствата и с такива, които разкриват дали в периода от 26.06.2015г. до
18.09.2015г. А. Ц. и С.А. са били титуляри на разкрити банкови сметки и ако
това е така, дали по тях е бил наложен запор. Първоинстанционният съд е указал
и отстраняването на противоречия между показанията на св. Ц. иА. в частта
относно начина, по който са разбрали за услугите, предлагани от адв. В.А. и
начина, по който са влезли в контакт с него.
В
протеста срещу определението на СРС се изтъква, че съдебният акт е неправилен
и незаконосъобразен, тъй като в хода на
досъдебното производство са проведени всички необходими и възможни
процесуално-следствени действия. Наведени са доводи за вече разкрита банкова
тайна, свързана с решаване на релевантни за изхода на делото въпроси, както и
доводи, че дори и да бъдат изключени показанията на св. Ц. и св.А., по делото
са събрани значителен обем гласни доказателства – показанията на св. Д.Г., Т. Х.,
С. В., К.Ч., въз основа на които самостоятелно се установява фактът на
предоставени в заем парични суми от В.А. на св. К..
Въззивният
съд,след като обсъди доводите, изложени в протеста, с който е сезиран, както и
материалите по делото, намира за установено следното.
Протестът е основателен, но не поради
изложените в него съображения.
Досъдебното производство е образувано с
постановление от 19.01.2016г. на СРП срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 206, ал.1 НК.
От фактическа страна е установено, че на
22.05.2015г. сумата от 40 000 лева е била преведена от „Райфайзен банк“ от
сметка на застрахователно дружество „А.Б.“ ЕООД по сметка, собственост на В.А.(адвокатска
сметка) (л. 24 ДП). Не е налице спор и
относно основанието за превода, а именно – за изплащане на обезщетение по щета,
причинена от ПТП, която в застрахователното дружество е била заведена като щета
BGS 0062/15 (л. 45, ДП). Установен е с висока степен на убедителност и фактът,
че В.А. е бил упълномощен по силата на сключен между него и св. К. договор за
поръчка да подпише споразумение със застрахователни компании в Република
Германия и да получи застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди. Този факт е установен и от писмени доказателства (л. 19
ДП). Не е налице и спор относно факта, че така получената от В.А. сума не е
била изплатена на неговия доверител – св. Н. К. (л. 26, ДП). Задължението на св. А. към св. К. е
установено по основание и размер във връзка с водено гражданско производство по
гр. дело 14397/2016г. на СГС, І ГО, 2 състав, по което в полза на св. К. е
издаден изпълнителен лист от 16.11.2017г. за сумата от 40 000 лева.
Основният
спорен въпрос, обсъждан в постановлението за прекратяване на наказателното
производство и атакуваното определение, е свързан с проверка на твърденията,
съдържащи се в показанията на св. А. Ц. (л.130, л.131, 1 том ДП), св. С.А. ( л.
132, л.133, 1 том), св. С.В.(л.134, 1 том ДП), К.Ч.(л.138, 1 том ДП), св. Д.Г.(л.135,
1 том ДП), св. Б.Х.( л. 136, л.137, 1 том ДП), св. В.А. (л.6, л.7, 2 том) дали
св. К. е получавала парични суми на заем от св. А., респективно дали на това
основание В.А. като кредитор правомерно е направил прихващане съгласно чл. 103 ЗЗД. При анализ на доказателствата е видно, че свидетелите Д.Г.и К.Ч.са посочили, че не
познават лично жената, която според тях е получила пари от В.А., като и двамата
идентифицират лицето като „жената“ на „Р.“. В отмененото постановление, както и
в първоинстанционния съдебен акт е отчетен като спорен и въпросът дали, кога и
в какъв размер св. А. е предал парични суми на св.А. (според св.А. получената
от нея сума в размер на 15 000 лева била дадена в присъствието на св. Ц. –
л.132, стр.2, 1 том ДП), а св. Ц. е посочила в показанията си, че не знае какви
парични суми е получила св. С.А. (л.131, стр.1, 1 том ДП).
Настоящият съдебен състав счита, че поначало годен
предмет на престъплението „обсебване“ могат да бъдат не само индивидуализирани движими вещи (противното становище се застъпва в Решение № 345/2007 г. на ІІІ НО на ВКС), но и заместими
вещи, каквито са паричните суми (в този
смисъл са Решение № 384 от 29.10.2009 г. по н. д. № 320/2009
г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС, Решение № 55 от 05.06.2014 г.
по н. д. № 2018/2013 г., н. к., ІІІ Н. О. на ВКС и др). С оглед становището си, че паричните суми поначало могат да бъдат
предмет на престъплението обсебване, въззивният съд обсъди и другите релевантни
за изхода на делото въпроси.
За да е налице престъпният
състав на обсебване по чл. 206, ал.1 НК, следва деецът да упражнява фактическа власт върху чуждото имущество, за
да го пази или управлява, без да има качеството на длъжностно лице по смисъла
на чл. 93, ал. 1, т. 1 НК. Ако присвояването се изразява в отказ да
бъде предоставена фактическата власт на собственика, той също следва да е
противозаконен. В наказателното производство няма пречка да се използват
всички предвидени в НПК способи за
доказване. За да прекрати наказателното производство, прокурорът се е позовал на показанията,
обособени от една от групите свидетели по делото, а именно от показанията на
св. А. Ц., св. С.А., св. С.В.,К.Ч., св. Д.Г., св. Б.Х., св. В.А., като са
наведени доводи, че деянието на В.А. не осъществява състав на престъпление
поради извършеното от св. А. прихващане на насрещно вземане. Вярно е, че в настоящия
случай от събраните доказателства е обективиран именно отказ на В.А. да
предостави на своя доверител по договор за поръчка – св. Н. К. вещ – парична сума, която е била
преведена по негова сметка в изпълнението на същия договор с аргумента за прихващане. Вярно е също така,
че св. А. решил да извърши прихващане с парични суми във връзка с претендирани
от него задължения на св. К., без предварително да я покани доброволно да ги
изпълни. Прихващането е извършено въпреки оспорване от страна на св. К. на
претендираното от св. В.А. вземане, като той е знаел за това. Следователно,
претендираното от св. В.А. вземане към
св. К. не е било изискуемо и ликвидно
към момента, в който същият е обективирал отказа си да изпълни задълженията си
към св. К. по договора за поръчка. Наличието на евентуално съществуващи
задължения на св. К. към св. А. по договор за заем се оспорва от лицето, за
което се твърди, че е длъжник и спорът не е бил решен нито извънсъдебно, нито с
влязъл в сила съдебен акт. По изложените съображения не могат да бъдат
споделени доводите в протеста, както и в постановлението за прекратяване на
наказателното производство, че извършеното от св. А. прихващане е факт, който
поначало изключва неговата наказателна отговорност. В гласните доказателства,
на които се основава извода за възникването на вземане на св. В.А. към св. К.,
се твърди, че тя получавала парични суми от В.А. на неустановени дати, като
размерът на сумите е неустановен, неустановен е и общия им размер, доколкото свидетелите разказват за изплащане
в брой на различни суми, без да обвързват това твърдение с конкретика за време и
място. Липсата на ясна фактология за датите и обстоятелствата, при които св. К.
евентуално е получавала претендирани от св. А. парични суми, както и липсата на
конкретни данни за техния размер, не се отстранява и от показанията на св. Б.Х.–
А.а (съпругата на В.А.), която е посочила, че при необходимост може да
предостави на органите на досъдебното производство тефтер, в който водела
отчетност за дадените на св. К. суми (л.137, стр.1, том 1 ДП). Така или иначе досъдебното
производство е приключило без да бъде изяснен окончателно въпросът за тази
отчетност, включително и чрез повторен разпит на св. Христова – А.а, без да
бъде приобщен като доказателство по делото воденият от нея тефтер, както и без
да бъдат проверени останалите гласни доказателства с информация за наложени
запори, както и за движение и наличности по сметките на св.А. и св. Ц.. Ето защо въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния съд, че ако въпросът за извършеното прихващане е релевантен
за преценката дали е осъществен състав на престъплението обсебване, органите на
досъдебното производство не са изчерпали процесуалните способи, за да извършат
проверка за достоверност на депозираните от посочените по-горе свидетели
показания. Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В настоящия случай от събраните доказателства, без да са
изчерпани процесуалните способи за събиране на нови доказателства, действително
не става ясно от кои факти прокуратурата черпи основания, за да приеме, че
претендираното вземане на лицето, което е извършило прихващане (св. В.А.), е
изискуемо и ликвидно, доколкото от гласните доказателства е видно, че се касае
за спорно (неликвидно) вземане на св. В.А. към св. К., а данни за изискуемост
въобще липсват. Неликвидността
на някои от вземанията не е пречка за прихващане
само ако те са
предявени с насрещен иск, тъй като само тогава постановяването на решение по него ще установи със сила на пресъдено нещо основанието и размера на вземането - т.е.
неговата ликвидност. Основателно
първоинстанционният съд е отбелязал, че настоящият случай не е такъв.
Съществуването на неликвидно вземане на лицето, което е пазило и управлявало
процесната вещ, по отношение на собственика на вещта, ако са осъществени
всички изискуеми признаци на престъпния състав по чл. 206, ал.1 НК, е обстоятелство, което следва да се преценява
единствено на плоскостта на евентуален мотив за задържането на обсебените пари
( в този смисъл напр. Решение № 384 от 29.10.2009 г. по н. д. № 320/2009
г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС).
Въззивният съд обаче не се съгласява
със становището на органите на
досъдебното производство и първоинстанционният съд, че отговорът на въпроса
дали законосъобразността на извършеното от св. В.А. прихващане в настоящия
случай е релевантен за изхода на наказателното производство. И това е така, тъй
като паричната сума от 40 000 лева, която се претендира като дължима на
св. К., не е била предоставена от нея на св. А. за пазене и управление, а е
била преведена от застрахователно дружество „А.Б.“ ЕООД по негова сметка
съгласно договор за поръчка. С оглед изложеното въззивният съд приема за
установено, че посочената сума е била дължима от св. А. на св. К. в изпълнение
на договора за поръчка. Евентуално, ако св. А. е извършил прихващане с
претендирано от него вземане към св. К., без да са налице предпоставките на чл.
103 ЗЗД, деянието му следва да се
квалифицира като неизпълнение на договора за поръчка. Защитата на правата и
законните интереси на св. К. в този случай следва да се осъществи по
гражданско-правен ред с иск по чл. 79, ал.1 вр. с чл. 280 ЗЗД. Аналогичен би
бил казусът при сключен друг вид договор, различен от договора за поръчка (т.
напр. – договор за покупко-продажба), при който купувачът е установил
фактическа власт върху продадената вещ, но не извършва плащане на цената. В
този случай също се дължи парична сума в изпълнение на сключен договор, но
бездействието за плащане на цената не съставлява престъпление. По изложените
съображения съдът се съгласява с доводите в протеста, че липсват данни за осъществен
състав на престъпление от общ характер, но с изложените по – горе съображения
за това. Правилно от СРП е било прекратено наказателното производство с правно
основание чл. 234, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 НПК. Изменението на
мотивите за прекратяване на наказателното производство по същество не налага
изменение на постановлението в частта относно правното основание за това. Ето
защо обжалваното определение от
15.07.2019г. на СРС, НО, 4 състав по НЧД 17201/2018г. следва да се отмени, а
постановление на СРП от 11.09.2018г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 235 ЗМИП/16г. по описа на 01 РУ –
СДВР, пр.пр. 28486/15г. по описа на СРП за престъпление по чл. 206, ал.1 НК
следва да се потвърди.
Така мотивиран Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определение на СРС, НК,
4 състав от 15.07.2019г. по НЧД 17201/2018г. , като вместо това
ПОСТАНОВЯВА
ПОТВЪРЖДАВА
постановление на СРП от 11.09.2018г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 235 ЗМИП/16г. по описа на 01 РУ –
СДВР, пр.пр. 28486/15г. по описа на СРП за престъпление по чл. 206, ал.1 НК
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.